Слизането на Благодатния огън: История, церемония, легенди
Всяка година в навечерието на православния Великден в храма на Гроба Господен в Йерусалим вярващите чакат слизането на Благодатния огън, който е знак на възкръсналия Исус Христос.
Църквата на Божи гроб
Църквата на Божи гроб (официалното име е Църквата на Възкресението Христово) е основната реликва и място за поклонение на всички християни. Намира се в Стария град на Йерусалим на мястото, където съгласно легендата Исус Христос е бил разпнат, заровен и по-късно възкресен. Храмът е осветлен през 335 година и е преустройван няколко пъти. В продължение на епохи разнообразни християнски деноминации оспорват правото да го употребяват, едвам в средата на 1800 година е реализирано съглашение сред тях. Днес храмът е взаимна благосъстоятелност и се ръководи от арменската, гръцката православна, католическата, коптската, сирийската и етиопската черква. Неин глава е православният патриарх на Йерусалим (от 2005 година - Теофил III).
Храмът съставлява комплекс от здания. Един от тях е Едикула (от гръцки - " спалня " ), дребен параклис, в който се намира самият Божи гроб, каменното гробно легло на Христос. Над нея висят 43 кандила - по 13 православни, католици и арменци, както и четири коптски. В елементарни дни светят единствено някои от тях, само че на огромни празници светят всички. Именно в Едикулата над Божи гроб се прави слизането на Благодатния огън (Святата светлина).
Първото споменаване на ритуала за среща с Благодатния огън
Церемонията по посрещане на огъня се прави в църквата на Божи гроб, евентуално от 4 век. Редица откриватели считат, че се основава на античния еврейски бит всяка вечер да се благодари на Бог за огъня, който основава при запалване на лампата. За християните светлината на лампата става увещание за Христос, който назовава себе си „ Светлината на света “ (Евангелие от Йоан).
Според ръкописите на антични богослови, в това число Григорий Нисийски (IV век), първият очевидец на появяването на чудотворната Светлина е деятел Петър. През нощта след възкресението на Христос той влезнал в гроба и видял зарево, което излизало от празния гроб. Най-ранните споменавания за спускането на „ чудотворния огън “ и описания на съответния обред, достигнали до нас, датират от 9 век. Сред най-значимите документи е Латалският ръкопис на йерусалимския канонист.
Как протича церемонията
В нощта преди церемонията свещите и лампите се гасят в Едикулата (и в целия храм) и върху погребалното легло на Исус се постила памучна вата. След това локалната полиция ревизира параклиса и го запечатва.
Церемонията се организира денем. Първо, процесията на духовенството, водена от патриарха на Йерусалим, минава през места, свързани с последния ден от земния живот на Исус Христос, след което обикаля Едикулата три пъти. Всеки има 33 свещи в ръцете си (възрастта на Исус Христос). Спирайки пред входа, от който преди този момент е откъснат печатът, патриархът съблича горните си облекла и остава единствено в расо, с цел да може всеки да е сигурен, че няма нищо, с което да възпламени огън. Влизайки в Едикула, той чете молитва и след известно време, съгласно очевидци, храмът е осветлен от светкавици, които се ускоряват и скоро цялото пространство е осветено с ярка светлина.
В самата Едикула патриархът с памучна вата пали кандила и свещи от слезлия Огън. След това излиза от параклиса и благославя вярващите, които във верига от неговите свещи палят своите. Благодатния огън получават и представители на християнски църкви в разнообразни страни. Според вярващите Огънят не гори първите няколко минути и мнозина се „ мият “ с него.
Поверия и митове
Вярва се, че денят, в който Благодатният огън не слезе, ще бележи края на света. Официални представители на църквата обаче акцентират, че „ Свещеното писание споделя, че никой не знае за този час, даже и ангелите “.
Според една легенда през 1578 година правото на осъществяване на церемонията е трансферирано на представител на арменската черква. По време на службата обаче Благодатният огън не слезе в Едикула, а в една от трите колони на входа на храма, където стоеше патриархът на Гръцката православна черква. Тази колона, изсечена от огъня, е оживяла и до днес; в пукнатината вярващите оставят бележки с молби за помощ.
Известна е и една история за възбраната на младите арабски християни да влизат на територията на храма. Такава заповед е издадена в годините на английското ръководство в Палестина (през 1922–1948 година под мандата на Обществото на нациите) от британския губернатор, неудовлетворен от прекомерно шумното им държание. Поради това Огънят не се появи дълго време и слиза, едвам когато арабите са допуснати да влязат.
Опит за пояснение на произхода на огъня
В продължение на епохи както християни, по този начин и представители на други църкви са се опитвали да опровергаят „ чудотворната “ поява на Огъня. Така се допуска, че в купола на Едикула е скрита запалена свещ, като се пресмята времето на нейното изгаряне. От него до светилниците над Божи гроб се опъват тънки вериги, натрити с етерично масло (много етери горят със леден огън). Така пламъкът от свещта, запалвайки маслото, се популяризира във всички лампи. Според друга версия огънят се пали от кандило, прикрито зад иконата на Възкресение Христово на Божи гроб.
Християнската черква не изяснява публично произхода на огъня. Някои свещеници обаче показват, че огънят е основан от индивида, само че става заветен по силата на молитвата, осъществена над него (както в тази ситуация със светената вода по време на празника Богоявление). В тази връзка църквата приканва да се има вяра в „ благодатта на Светата светлина “ и „ да не се търси знамение, защото това е симптом на духовна илюзия и празно любознание “.
Църквата на Божи гроб
Църквата на Божи гроб (официалното име е Църквата на Възкресението Христово) е основната реликва и място за поклонение на всички християни. Намира се в Стария град на Йерусалим на мястото, където съгласно легендата Исус Христос е бил разпнат, заровен и по-късно възкресен. Храмът е осветлен през 335 година и е преустройван няколко пъти. В продължение на епохи разнообразни християнски деноминации оспорват правото да го употребяват, едвам в средата на 1800 година е реализирано съглашение сред тях. Днес храмът е взаимна благосъстоятелност и се ръководи от арменската, гръцката православна, католическата, коптската, сирийската и етиопската черква. Неин глава е православният патриарх на Йерусалим (от 2005 година - Теофил III).
Храмът съставлява комплекс от здания. Един от тях е Едикула (от гръцки - " спалня " ), дребен параклис, в който се намира самият Божи гроб, каменното гробно легло на Христос. Над нея висят 43 кандила - по 13 православни, католици и арменци, както и четири коптски. В елементарни дни светят единствено някои от тях, само че на огромни празници светят всички. Именно в Едикулата над Божи гроб се прави слизането на Благодатния огън (Святата светлина).
Първото споменаване на ритуала за среща с Благодатния огън
Церемонията по посрещане на огъня се прави в църквата на Божи гроб, евентуално от 4 век. Редица откриватели считат, че се основава на античния еврейски бит всяка вечер да се благодари на Бог за огъня, който основава при запалване на лампата. За християните светлината на лампата става увещание за Христос, който назовава себе си „ Светлината на света “ (Евангелие от Йоан).
Според ръкописите на антични богослови, в това число Григорий Нисийски (IV век), първият очевидец на появяването на чудотворната Светлина е деятел Петър. През нощта след възкресението на Христос той влезнал в гроба и видял зарево, което излизало от празния гроб. Най-ранните споменавания за спускането на „ чудотворния огън “ и описания на съответния обред, достигнали до нас, датират от 9 век. Сред най-значимите документи е Латалският ръкопис на йерусалимския канонист.
Как протича церемонията
В нощта преди церемонията свещите и лампите се гасят в Едикулата (и в целия храм) и върху погребалното легло на Исус се постила памучна вата. След това локалната полиция ревизира параклиса и го запечатва.
Церемонията се организира денем. Първо, процесията на духовенството, водена от патриарха на Йерусалим, минава през места, свързани с последния ден от земния живот на Исус Христос, след което обикаля Едикулата три пъти. Всеки има 33 свещи в ръцете си (възрастта на Исус Христос). Спирайки пред входа, от който преди този момент е откъснат печатът, патриархът съблича горните си облекла и остава единствено в расо, с цел да може всеки да е сигурен, че няма нищо, с което да възпламени огън. Влизайки в Едикула, той чете молитва и след известно време, съгласно очевидци, храмът е осветлен от светкавици, които се ускоряват и скоро цялото пространство е осветено с ярка светлина.
В самата Едикула патриархът с памучна вата пали кандила и свещи от слезлия Огън. След това излиза от параклиса и благославя вярващите, които във верига от неговите свещи палят своите. Благодатния огън получават и представители на християнски църкви в разнообразни страни. Според вярващите Огънят не гори първите няколко минути и мнозина се „ мият “ с него.
Поверия и митове
Вярва се, че денят, в който Благодатният огън не слезе, ще бележи края на света. Официални представители на църквата обаче акцентират, че „ Свещеното писание споделя, че никой не знае за този час, даже и ангелите “.
Според една легенда през 1578 година правото на осъществяване на церемонията е трансферирано на представител на арменската черква. По време на службата обаче Благодатният огън не слезе в Едикула, а в една от трите колони на входа на храма, където стоеше патриархът на Гръцката православна черква. Тази колона, изсечена от огъня, е оживяла и до днес; в пукнатината вярващите оставят бележки с молби за помощ.
Известна е и една история за възбраната на младите арабски християни да влизат на територията на храма. Такава заповед е издадена в годините на английското ръководство в Палестина (през 1922–1948 година под мандата на Обществото на нациите) от британския губернатор, неудовлетворен от прекомерно шумното им държание. Поради това Огънят не се появи дълго време и слиза, едвам когато арабите са допуснати да влязат.
Опит за пояснение на произхода на огъня
В продължение на епохи както християни, по този начин и представители на други църкви са се опитвали да опровергаят „ чудотворната “ поява на Огъня. Така се допуска, че в купола на Едикула е скрита запалена свещ, като се пресмята времето на нейното изгаряне. От него до светилниците над Божи гроб се опъват тънки вериги, натрити с етерично масло (много етери горят със леден огън). Така пламъкът от свещта, запалвайки маслото, се популяризира във всички лампи. Според друга версия огънят се пали от кандило, прикрито зад иконата на Възкресение Христово на Божи гроб.
Християнската черква не изяснява публично произхода на огъня. Някои свещеници обаче показват, че огънят е основан от индивида, само че става заветен по силата на молитвата, осъществена над него (както в тази ситуация със светената вода по време на празника Богоявление). В тази връзка църквата приканва да се има вяра в „ благодатта на Светата светлина “ и „ да не се търси знамение, защото това е симптом на духовна илюзия и празно любознание “.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ