Не си на този свят, за да отговаряш на очакванията на другите - ФРИЦ ПЪРЛС
Всичко се лее свободно, когато открием психическо благоденствие.
Задачата на всеки човек е да разбере какво блокира житейската му обстановка.
Да присъстваме в Сега значи да обединим нашето внимание и нашето схващане.
Тялото знае всичко. Ние знаем доста малко. Интуицията е интелигентността на тялото.
Не съм на този свят, с цел да давам отговор на упованията на другите, нито пък усещам, че светът би трябвало да дава отговор на моите.
Да узрееш значи да поемеш отговорност за живота си, да бъдеш самичък.
Учене значи да откриваш, че нещо е допустимо.
Нашата взаимозависимост ни прави плебеи, изключително в случай че тази взаимозависимост е от нашето самочувствие. Ако се нуждаете от поощрение, хвалба, потупване по гърба от всички, тогава вие превръщате всички в свои съдници.
Да очаквате светът да ви третира заслужено, тъй като сте добър човек, е същото като да очаквате бик да не ви нападна, тъй като сте вегетарианец.
Приятелю, не бъди перфекционист. Перфекционизмът е проклинание.
Много рядко хората могат да приказват и слушат. Много малко слушат, без да приказват.
Тревожността е неспокойствие без мирис.
Бъдете себе си, изразявайте се свободно и без боязън. В последна сметка, тези, които в действителност ви обичат, няма да имат нищо срещу това, което казвате или вършиме.
Не мислете толкоз много… Чувствайте!
Болката е нещо, което служи, с цел да ни събуди… Болката е нещо, което би трябвало да се носи, като радио. Вие усещате своята мощ в болката. Всичко зависи от това по какъв начин я носите.
Ние би трябвало да се научим да толерираме истината, даже когато тя наранява гордостта ни.
Нищо няма смисъл без неговия подтекст. Смисълът не съществува самичък по себе си.
Фактът, че живеем живота си, употребявайки толкоз дребен % от нашия капацитет, сочи, че не сме подготвени да приемем себе си такива, каквито сме.
Ние не си разрешаваме — или другите не ни разрешават — да бъдем себе си.
Ако отказвате да си спомните фантазиите си, това, което в действителност вършиме, е да отричате личното си битие.
Наистина цялостния човек би трябвало да има положителни насоки и дарба да работи.
Всеки е виновен за насочването на своя живот в посока към това, което желае.
Не можем да избягаме от паниките и неудобствата на сегашното.
Подобряването на живота ни изисква да знаем по какъв начин да приоритизираме.
Уединението в действителност е мястото, където можете да се свържете с възприятието си за принадлежност.
В повторното запознанство с нашите страсти и научаването по какъв начин да ги прегръщаме се крие изцелението.
Разсейването също е част от нашето странствуване.
Опитът лъже. Ще се опитам значи, че нямате съществено желание да го извършите. Ако в действителност планирате да го извършите, кажете: „ Ще го направя “; а в случай че не, кажете: “Няма да го направя ”. Трябва да говорите ясно, с цел да мислите ясно и да действате ясно.
Има огромен капацитет в хората, само че знанието по какъв начин да го открием също изисква гений.
Страхът от гибелта значи боязън от живота.
Нека най-хубавият проект за вас възникне от самите вас.
Фриц Пърлс е роден на 8 юли 1893 година в Берлин, Германия. Израства като безгрижник. Откровен дадаист, изразяващ увлечение към неуместното, анархията, отрицанието на естетичните правила, отхвърлянето на разсъдъка и критикуването на логиката в изкуството.
Игнорира естетиката, възхвалявайки ирационалната мисъл или въобще неналичието на каквато и да е мисъл. Един тип насмешка с обичайните полезности в изкуството.
Първата международна война прекъсва студентските му години. Той служи до края на войната през 1918 година, след което продължава с образованието си.
Завършва като ослепителен студент, за разлика от своите училищен години. Приблизително по това време взема решение, че желае да насочи фокуса си върху психиатрията. Интересът му се насочва към концепциите на Зигмунд Фройд и Вилхелм Райх . По време на образованието си по психотерапия във Франкфурт, той среща бъдещата си брачна половинка Лаура , от която има две деца. Женят се през 1930 година.
Фриц и Лаура , които са евреи, осъзнават рано, че Германия бързо е обхваната от нацизма и от ден на ден заплашва съществуването им. Те я напущат през 1933 година. Първоначално отиват да живеят в Холандия, а година по-късно емигрират в Южна Африка.
Той вкарва термина „ гещалт терапия “ за метода към лечението, която развива със брачната половинка си Лаура Пърлс от 40-те години. Неговият метод е обвързван, само че не е еднакъв с гещалт логиката на психиката и гещалт теоретичната психотерапия на Ханс Юрген Валтер .
В ядрото на гещалт лечението е насърчаването на осъзнаването. Осъзнаването на единството на всички усеща и държания и контакта сред самия себе си и средата.
Пърлс е необятно изваждан оттатък сферата на психотерапията. Даван е за образец с „ гещалт молитвата “, която добива известност през 60-те години, когато индивидуализмът е поставян на фундамент пред всичко и всички други.
Умира на 14 март 1970 година в Чикаго на 76-годишна възраст.
редактор: Елиза Трайкова
източник: framar.bg
