Всеки човек по един или друг начин е бил обиждан.

Всеки човек по един или различен метод е бил обиждан. Не са го предизвиквали, не са го били – обиждали са го. Чувствата, които пораждат в този случай са – първо яд, след това експанзия, по-късно меланхолия и чувство за нещо неизразимо гадно, такова, което не може да бъде забравено и поправено, с изключение на след доста години или епохи...

Неслучайно преди стотици години се е считало, че обидата може да се измие единствено с кръв – или със своята, или с вражеската …

Смъртоносното оръжие

„ Не отговаряйте “, „ би трябвало да простите “, „ не падайте на равнището на врага. “ Много „ мъдри “ препоръки, подкрепени от странни притчи, ни учат на „ вярна “ реакция на обидата. Има обаче закони, които смятат обидата на личността за закононарушение. Много е елементарно за обидилият ви – гордо да си тръгнем и смирено да му извиним. Нека да ни наскърбяват. Днес са ни обидили, на следващия ден са ни блъснали, а вдругиден – умъртвили.

Ясно е, че е имало и има свети хора, които въобще не могат да бъдат афектирани. Те единствено само стават по-силни и по-добри от обидите. Но у елементарния човек първо се случва прилив на адреналин, който покачва кръвното налягане, визира сърдечно-съдовата система, а по-късно се задействат и други химически реакции.

И те са тъкмо такива, че като че ли го удрят с бухалка по главата. Проучванията на психофизиолозите безапелационно потвърждават това: човек има втора сигнална система, която реагира на тирада, на прочувствени събития.

Ругатни на бойното поле

Преди побоищата са започвали с взаимни обиди. Впрочем, в този момент е същото. Опитват се да унижат врага, да го смажат, вбесят, лишат от способността да мисли трезво и съответно да реагира, а по-късно да го унищожат в пердах. Неслучайно някои думи се назовават ​​„ хули “: от антични времена са били употребявани на бойното поле, дружно с юмруци, прашки, копия, боздугани и огнестрелно оръжие.

Противоотрова против разрушителната мощ на обидите

За угнетяване и заличаване на личността  се употребяват обиди, които рано или късно унищожават психическата отбрана, трансформират личността в треперещо създание. Постоянните обиди могат да убият човек, даже и без да  се упражнява физическо въздействие върху него. Резултатът ще бъде същият както при ежедневните побои.

Между другото, в Америка се отнасят извънредно съществено към казуса с обидите. Понякога се стига до комични случаи: дебелите хора не могат да бъдат наричани дебели – би трябвало да кажете или да напишете „ човек, който се развива хоризонтално “. А „ човек с отсрочен триумф “ е формулата за несретник. Така се взема решение казусът на държавно равнище …

Клин чеп избива

Как да се отнасяме към обидите? Самият организъм дава отговор на този въпрос: бурните биохимически и психофизиологически реакции доста малко зависят от нашата съзнателна интервенция. Следователно мъдрите притчи и философските афоризми някак си губят своята новост по време на съществени обиди. Впрочем този, който наскърбява, също е изложен на огромен риск – кой знае каква реакция ще измисли вашият мозък?

Фройд е бил популярен психолог и културен човек. Един ден  пътувал във влак; в купето били задушно и докторът отворил прозореца.

Някакъв мъж почнал да стачкува. Не единствено да стачкува, само че в това време почнал да назовава ​​Фройд „ еврейска мутра “ и други обидни прилагателни. Сметката на пръв взор била точна: нацистите съвсем били на власт, лагерите на гибелта аха да стартират да работят, а господинът с пенсне и бомбе  какво ще направи?

За удивление на присъстващите Фройд изригнал в такива гневни псувни, че грубият сателит се отдръпнал. Той избягал.

Не знам за какво, само че на мен ми харесва държанието на психолога. Може би, тъй като наподобява най-правилното в този подтекст.

Освен това, като психиатър, Фройд е знаел доста добре: неосъществената експанзия се трансформира в меланхолия, т.е. експанзия, ориентирана към себе си.

Психосоматичните болести са резултат от автоагресия: потиснатото напрежение води до артрит, инфаркт, онкология … Хората от ден на ден боледуват тъй като стават заложници на двоен морал. Внушават ни да прощаваме на тези, които ни наскърбяват. Да не реагираме на обиди. И в това време ни дават като образец облика на завързания воин, който плюе в лицето на мъчителите си!

В случай на засегнатост човек би трябвало да работи съответно, в сходство с изискванията и личността на врага. Първата реакция постоянно е обусловена от отделянето на голямо количество адреналин, тъй че направете пауза. Все едно – вие сте дезориентирани и няма по какъв начин да намерите елементарно верните думи.

Осигурете приток на О2 към мозъка, вдишайте повече въздух, издишайте. И едвам тогава решавайте дали да влезете в пердах или да изчакате комфортен миг. Но във всеки случай би трябвало да изразите възприятията си и може незабавно да предадете едно такова неутрално обръщение: „ Това, което казвате, ме наскърбява. Наранява ме. Не знам по какъв начин да отвръщам в този момент, само че ще помисля. “

Това, несъмнено, важи за хора, които познавате, от време на време, за жалост, близки. За непознатите важат други правила: всичко зависи от това на чия страна е силата.

Най-добрата противоотрова

Една пациентка ми описа поучителна история. В юношеска възраст нейна другарка я обидила. Веднъж и споделила: „ За какво изобщо се гримираш и се обличаш в хубави облекла? Така или другояче няма да станеш по-красива! “

Приятелката знаела, че момичето доста се тревожи за външния си тип, тъй като били близки. Ударила я по болното място.

Сякаш няма нищо ужасно – дебелашка смешка. А момичето изпитало мощна душевна болежка, през целия си живот си спомняло тези думи.

Пораснало и даже поостаряло малко. На 50 години имала личен фешън салон, компания за образуване на празници. И добра кола, с която от жал взела в дъжда непозната жена.

Бабичка е по-правилно да се каже. И с удивление и боязън разпознала своята остаряла приятелка- съученичка. Тя дълго време изброявала своите неприятности и несгоди, оплаквала се от живота. В края на пътуването почнала да и предлага пари, без да я познае. А когато моята пациентка отказала парите, онази хвърлила банкнотите в лицето й. Обидила я, в резюме, по табиет. Само че дамата не изпитала никаква засегнатост – този път не се получило!

Твърдо съм уверена, че най-хубавият ответен удар по този, който ви наскърбява, е вашето здраве и благоденствие. В ранното детство знаехме вълшебните защитни формули: „ Който с каквото име те назовава, по този начин се споделя той “, „ Ние сме в аероплан, а ти си в ямата с боклука “ …

Всичко се връща, а съзнателно изречените злобни и смъртоносни думи – изключително.

А в случай че нямате адрес за връзка, какво пречи въображаемо да напишете отговора, да го запечатате във утопичен плик или да напишете известие на компютъра и да го изпратите на врага, даже и без да знаете къде е? По този метод ще отговорите на обидата – тъкмо това изисква нашият организъм. Така че дано да действаме, въпреки и на ментално равнище. Между другото, това от време на време работи по-добре от материалното равнище.

Анна Кирянова

econet

Обидата е опакована злоба…

Ако се погледнете в огледалото в миг на засегнатост, ще видите каменно лице, стиснати устни, вдигната брадичка и сълзи в очите. Обидата е разрушителна страст. Обидата е спряна, „ опакована “ завист.…