Всеки човек като дете е имал своя мечта. Детските мечти

Всеки човек като дете е имал своя фантазия. Детските фантазии са невероятни, грандиозни, тъй като децата просто мечтаят, без да държат сметка до каква степен сбъдването на фантазията е действително постижимо. Затова фантастичните детски фантазии нормално не се реализират.

Има обаче хора, които съумяват да осъществен тези ранни свои стремежи, колкото и невероятни да са. Един от тях е Хайнрих Шлиман. Неговата огромна детска фантазия е била да открие митичната Троя, за която Омир споделя в поемата си Илиада. Шлиман сляпо вярвал на Омир и бил уверен, че древногръцкият повествовател пресъздава изцяло действителни обстоятелства, събития и герои, разказва съществували местности, градове и в случай че се търси там, където би трябвало, те ще бъдат открити. На местата, указани в поемата на Омир. На тази своя религия и фантазия Шлиман посветил целия си живот. И Омировата ера му се отплатила обилно.

През 1868 година Шлиман се преместил в Гърция и като археолог дилетант почнал разкопки на територията на Турция, в местността Хисарлък в Мала Азия. С поемата Илиада в ръка, той копаел, убеден, че под краката му лежат останките на славната Троя на цар Приам. През 1873 година Шлиман разкрил златно богатство, което нарекъл Съкровището на Приам. Днес то е известно и като Златото на Троя.

Шлиман персонално извадил от земята златно богатство, което нарекъл Съкровището на Приам

По време на разкопките към останките от хипотетичния от Шлиман замък на цар Приам археологът попаднал на огромен меден предмет, а зад него блестял различен от злато. Решил да скрие находката и по тази причина дал сигнал за обедна отмора. Докато служащите почивали, Шлиман самичък извадил новата находка от земята. Там разкрил и изключителното златно богатство. Големи чаши, две златни диадеми, на едната от тях висели 90 верижки от злато. Имало и гривни, обеци, над 8 хиляди пръстена, колиета, формирани от изящни пластинки и всичко това от чисто злато. Открил и огромни сребърни кани. Шлиман бил уверен, че тези красиви украшения са блестели на тялото на хубавата Елена. Затова и нарекъл откритите предмети Съкровището на Приам. Съобщението му провокирало същинска сензация.

По-късно тези предмети били подложени на щателна датировка и се оказало, че съкровището е от към 2200 години преди новата епоха или датировката му е 1000 години след творбата на Омир.

Шлиман траял активността си на археолог и разкрил сред 19 и 21 съкровища, само че това, което се назовава Златото на Троя, е най-бляскавото му изобретение.

Съдбата на съкровището на Приам

Шлиман подарил съкровището на Берлинския музей за праисторическа и ранна история, където е съхранявано до 1941 година. След 1941 година съкровището се пазело в мазето на банка в Берлин, само че когато почнали бомбандировките, е преместено в бункер. След завладяването на Берлин през 1945 година съкровището отпътувало за Москва и по-късно е изложено в Пушкинския музей в съветската столица. В момента Златото на Троя се съхранява в Русия и се провеждат изложения, където може да бъде прегледано.