Едва пет сигнала за корупция с европейски средства са подадени

Едва пет сигнала за корупция с европейски средства са подадени в българските институции сред 2021 и 2023 година. Това е при общ размер от близо 13 милиарда евро, планувани за 13 стратегии през програмния интервал 2021-2027 година Данните са от одит на Сметната палата, който регистрира и наложени единствено две санкции за този интервал. Тези констатации слагат под въпрос успеваемостта на антикорупционните ограничения в страната.

Одитът на Сметната палата е обхванал девет органа на изпълнителната власт, ръководещи средства от Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ). Той разкрива съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище в битката с корупцията. Докладът от над 250 страници показва ниска успеваемост на подхванатите ограничения. Към януари 2025 година липсва ефикасен стратегически документ, който да дефинира дълготрайни политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията.

Сред главните проблеми, разпознати от одита, са: неразбираеми правила в Националната антикорупционна тактика, липса на съответни индикатори за премерване на напредъка и неприятна съгласуваност сред институциите. Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, а за осем месеца органът не е имал ръководител. Държавата не е основала наложителна методология за оценка на корупционния риск, което води до занижен надзор в министерствата.

Допълнителен проблем е неналичието на ясни правила за държание на лицата на високи постове. Действащият Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация не обгръща министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Това основава празноти по отношение на контакти с лобисти, приемане на дарове и други характерни опасности. Липсата на благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания подкопава напъните за битка с корупцията. В отговор на рекомендациите от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година е стартирала работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.

Относно подаването на сигнали, европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали, само че българското законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Това постоянно води до оставяне на анонимни сигнали без последици. От подадените сигнали през одитирания интервал, единствено пет са съдържали данни за корупция, несъответственост или спор на ползи. От тези сигнали, инспекции са предоставени по три, само че те са завършили без последици. По два сигнала в Министерство на земеделието и храните, регистрирани през 2021 година, инспекции не са предоставени заради анонимност на сигналите. Наложените административни санкции са единствено две санкции – една за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и една за неподаване на декларация в МИР.

Одитният отчет разкрива и неизпълнени ограничения, като да вземем за пример в Министерство на вътрешните работи, където съвсем всички ограничения за битка с корупцията са регистрирани като изпълнени, като се изключи тези, свързани с ограничение на злоупотребата с пълномощия от органите на Пътна полиция. Рискът от корупционни прояви в тази сфера остава висок.

Липсата на задоволителна бистрота в работата на националните координационни органи също понижава публичното доверие. Например, докладите на Съвета за използване на националния координационен механизъм за господство на правото са оповестени единствено на британски език, което не осведоми българската общност. Контролът постоянно е фиктивен – инспекторатите ревизират единствено дали декларациите за имущество и ползи са подадени в точния момент, без да ревизират достоверността им. Одитните звена в министерствата рядко възнамеряват инспекции в посока битка с корупцията.

Социологическо изследване, предоставено от Сметната палата през юни 2024 година, добавя картината. То демонстрира, че 19% от неодобрените претенденти за финансиране имат подозрения за корупция, а 25% са имали персонален или косвен опит с корупционни практики. За съпоставяне, при бенефициентите тези дялове са надлежно 3% и 9%. Въпреки че над 70-84% от интервюираните заявяват подготвеност да подадат сигнал, действително подалите са едвам 1-3%. Сметната палата регистрира, че главните спънки са страхът и неналичието на отбрана (67%), както и недоверието в институциите (36%). Половината от подалите сигнали не са задоволени от реакцията, а някои даже са изгубили работата си.

В отговор на тези констатации, Сметната палата е дала 15 рекомендации към ръководителите на одитираните организации, в това число 9 рекомендации и 8 подпрепоръки към министър-председателя. Тези рекомендации би трябвало да бъдат изпълнени до 30 ноември 2026 година Докладът е изпратен за сведение и на ръководителите на непрекъснатите парламентарни комисии по предварителна защита и противопоставяне на корупцията и по европейските въпроси и надзор на европейските фондове, както и на Европейската счете палата и Европейската комисия. Допълнително, Европейската работа за битка с измамите (OLAF) е предложила възобновяване на към 7 млн. евро по 11 плана, а Европейската прокуратура проверява евентуално източване на 10 млн. евро от бюджета на Европейски Съюз посредством схеми за машинация, достигайки до европейски служители, както оповестява The New York Times.