Сметната палата: За три години само пет сигнала за корупция по европрограми за близо 13 млрд. евро
Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите сред 2021 и 2023 година Две санкции са наложени на лица, ангажирани с ръководството им. Това се споделя в одит на Сметната палата, представен от ФОКУС .
През програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии, като плануваните средства за тях са в размер на близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им.
България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите, демонстрират резултатите от социологическо изследване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за успеваемостта на ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране и ръководство на средствата от европейските фондове за интервала от 01.01.2021 година до 31.12.2023 година
https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15559/OD_KORUPZIA_12.2025.pdf
Одитът обгръща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ) стратегии. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
У нас тематиката за корупцията постоянно е била в центъра на публичното внимание с възходящ интерес през последните години. Чрез медиите се популяризират голям брой сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават съображение за подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране на средствата.
Мерките, които са подхванати против този извънредно сериозен проблем, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище, е едно от заключенията в отчета от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване. Това не обезпечава опция за оценка на степента на осъществяване на задачите, предприемане на навременни коригиращи дейности и осъществяване на следващи промени на националната политика в региона на корупцията и е причина за понижаване на публичното доверие в институциите, както и за приемане на отрицателни оценки от интернационалните органи и организации.
Най-съществените проблеми, разпознати при одита:
1. Неясни правила
· В Националната антикорупционна тактика липсва съответна визия и не са избрани проблеми, които би трябвало да бъдат решени до 2027 година
· Тъй като в Националната антикорупционна тактика няма съответни индикатори (индикатори) за премерване на осъществяването на задачите, не може да се реши дали страната въобще напредва в битката с корупцията.
· В Пътната карта за осъществяване на тактиката не е посочено какъв брой пари ще са нужни за ограниченията, а периодите за 37,6 на 100 от дейностите са маркирани като " непрекъснати “, което пречи за отчитането на действителни резултати.
2. Лоша съгласуваност сред институциите
· Организациите дублират функционалностите си. Има няколко разнообразни съвета и комисии, чиито задания се припокриват.
· Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за интервал от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал ръководител.
3. Проблеми при оценката на риска
· Държавата не е основала наложителна методология, по която министерствата да пресмятат къде има най-голяма заплаха от корупция.
· Този проблем се подценява, а в някои министерства корупционните опасности са изключени от общите проекти за ръководство на риска.
4. Липса на правила за високите постове
· Действащият " Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация “ не обгръща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците
на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста.
· Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ " звук от върха “ (tone at the top).
· При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм.
· Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко.
В отговор на тези дефицити и рекомендации от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година започва работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.
5. Подаване на сигнали и последици
· Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици.
· От получените през одитирания интервал сигнали, единствено 5 съдържат данни за корупция, несъответственост или съществуване на спор на ползи против лица, свързани с ръководство на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика (МТСП).
· Две инспекции са предоставени на Главния инспекторат в АМС през 2022 година и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са завършили без последици. По два сигнала, свързани с данни за корупция при ръководство на средства от Европейски Съюз и регистрирани през 2021 година в Министерство на земеделието и храните, не са предоставени инспекции с претекст, че сигналите са анонимни.
· През интервала 2021-2023 година са наложени две административни санкции (глоба) – за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и уволняване на служителя, както и за неподаване в период на декларация за спор на ползи в министерството на нововъведенията и растежа (МИР).
· Не е осъществена дисциплинарната отговорност по оферти на три от инспекторатите заради приключване на периода за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за незначителност, освобождение от заеманата служба и липса на доказателства за изказванията за нарушаване (МИР, Министерство на околната среда и водите и МТСП).
6. Неизпълнени ограничения
· В одитния отчет на Сметната палата се показва, че през интервала 2021–2023 година съвсем всички ограничения, планувани от дирекция " Вътрешна сигурност “ в Министерство на вътрешните работи за битка с корупцията, са регистрирани като изпълнени, само че с едно изключение – за ограничение на корист с пълномощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на Министерство на вътрешните работи за 2024 година е включен като значителен рискът от " опция за неточно реализиране на надзор по Закона за придвижването по пътищата и манипулиране на информацията от чиновниците “. Според отчета този риск води до заплаха от корупционни прояви от страна на виновните длъжностни лица. Проблемът е директно обвързван и с осъществяването на стратегическата цел на Министерство на вътрешните работи за ограничение на пътнотранспортния травматизъм посредством усилване на контрола и противопоставяне на нарушаванията (като шофиране след приложимост на алкохол или наркотици).
7. Липса на задоволително бистрота
· Работата на националните координационни органи не е задоволително обществена, което понижава доверието на обществото в политическата воля за битка с корупцията.
· Съветът за използване на националния координационен механизъм за господство на правото е разгласил докладите си за напредъка единствено на британски език, с което не е извършил задачата да осведоми българската общност за битката с корупцията.
6. Формален надзор
· Инспекторатите ревизират декларациите за имущество и ползи на чиновниците единствено за това дали са подадени в точния момент, само че не правят инспекции за достоверността на заявените обстоятелства.
· Одитните звена в министерствата не одобряват битката с корупцията като част от главните си задания и рядко възнамеряват инспекции в тази посока.
През програмния интервал 2021-2027 година с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 стратегии, като плануваните средства за тях са в размер на близо 13 милиарда евро (25,4 милиарда лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск осъществяването им.
България има Национална тактика за предварителна защита и противопоставяне на корупцията, само че организацията на ръководството на този развой на национално равнище не е съответна.
Служителите във ведомствата и бенефициентите се опасяват да алармират за злоупотреби с власт за персонална полза, тъй като не се усещат предпазени и нямат доверие в институциите, демонстрират резултатите от социологическо изследване, поръчано от Сметната палата.
Това са част от констатациите на Сметната палата, направени след одит за успеваемостта на ограниченията за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране и ръководство на средствата от европейските фондове за интервала от 01.01.2021 година до 31.12.2023 година
https://www.bulnao.government.bg/bg/documents/15559/OD_KORUPZIA_12.2025.pdf
Одитът обгръща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са ръководещите органи на финансираните посредством Европейските фондове при споделено ръководство (ЕФСУ) стратегии. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства – на нововъведенията и растежа, на труда и обществената политика, на околната среда и водите, на районното развиване и благоустройството, на превоза и известията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
У нас тематиката за корупцията постоянно е била в центъра на публичното внимание с възходящ интерес през последните години. Чрез медиите се популяризират голям брой сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават съображение за подозрения по отношение на успеваемостта на механизмите за попречване и противопоставяне на корупцията при консумиране на средствата.
Мерките, които са подхванати против този извънредно сериозен проблем, са с ниска степен на успеваемост и съществени дефицити на стратегическо, координационно и оперативно равнище, е едно от заключенията в отчета от над 250 страници на Сметната палата.
Към януари 2025 година няма ефикасен стратегически документ, в който да са избрани визията, задачите на националните политики за предварителна защита и противопоставяне на корупцията в дълготраен проект, с съответни ограничения и действия и ясно избрани виновни органи за осъществяване и наблюдаване. Това не обезпечава опция за оценка на степента на осъществяване на задачите, предприемане на навременни коригиращи дейности и осъществяване на следващи промени на националната политика в региона на корупцията и е причина за понижаване на публичното доверие в институциите, както и за приемане на отрицателни оценки от интернационалните органи и организации.
Най-съществените проблеми, разпознати при одита:
1. Неясни правила
· В Националната антикорупционна тактика липсва съответна визия и не са избрани проблеми, които би трябвало да бъдат решени до 2027 година
· Тъй като в Националната антикорупционна тактика няма съответни индикатори (индикатори) за премерване на осъществяването на задачите, не може да се реши дали страната въобще напредва в битката с корупцията.
· В Пътната карта за осъществяване на тактиката не е посочено какъв брой пари ще са нужни за ограниченията, а периодите за 37,6 на 100 от дейностите са маркирани като " непрекъснати “, което пречи за отчитането на действителни резултати.
2. Лоша съгласуваност сред институциите
· Организациите дублират функционалностите си. Има няколко разнообразни съвета и комисии, чиито задания се припокриват.
· Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за интервал от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал ръководител.
3. Проблеми при оценката на риска
· Държавата не е основала наложителна методология, по която министерствата да пресмятат къде има най-голяма заплаха от корупция.
· Този проблем се подценява, а в някои министерства корупционните опасности са изключени от общите проекти за ръководство на риска.
4. Липса на правила за високите постове
· Действащият " Кодекс за държание на чиновниците в държавната администрация “ не обгръща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместител министър-председателите, министрите и началниците
на политически кабинети. Липсата на профилиран кодекс значи, че висшите чиновници нямат ясни правила за държание при характерни опасности като контакти с лобисти, приемане на дарове, спомагателни действия или претовареност след овакантяване на поста.
· Липсва благонадежден контролен механизъм и наказания за нарушавания на честността от страна на политическото управление. В резултат на тези празноти, дейностите за предварителна защита на корупцията на високо управническо равнище са оценени с ниска степен на успеваемост. Това подкопава общите старания за битка с корупцията, защото не е заложен подобаващ " звук от върха “ (tone at the top).
· При избора на хора за управителни постове постоянно липсват ясни критерии за честност и професионализъм, което основава условия за субективизъм.
· Обученията за битка с корупцията не са наложителни за чиновниците във ведомствата и се организират рядко.
В отговор на тези дефицити и рекомендации от интернационалната група ГРЕКО, през 2024 година започва работа по основаването на профилиран Кодекс за държание на лицата, заемащи обществени длъжности в централната изпълнителна власт.
5. Подаване на сигнали и последици
· Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при ръководството на еврофондове, само че националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го не разрешава. Резултатът е, че анонимните сигнали всеобщо се оставят без последици.
· От получените през одитирания интервал сигнали, единствено 5 съдържат данни за корупция, несъответственост или съществуване на спор на ползи против лица, свързани с ръководство на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и обществената политика (МТСП).
· Две инспекции са предоставени на Главния инспекторат в АМС през 2022 година и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са завършили без последици. По два сигнала, свързани с данни за корупция при ръководство на средства от Европейски Съюз и регистрирани през 2021 година в Министерство на земеделието и храните, не са предоставени инспекции с претекст, че сигналите са анонимни.
· През интервала 2021-2023 година са наложени две административни санкции (глоба) – за спор на ползи в Министерство на земеделието и храните (1000 лева) и уволняване на служителя, както и за неподаване в период на декларация за спор на ползи в министерството на нововъведенията и растежа (МИР).
· Не е осъществена дисциплинарната отговорност по оферти на три от инспекторатите заради приключване на периода за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за незначителност, освобождение от заеманата служба и липса на доказателства за изказванията за нарушаване (МИР, Министерство на околната среда и водите и МТСП).
6. Неизпълнени ограничения
· В одитния отчет на Сметната палата се показва, че през интервала 2021–2023 година съвсем всички ограничения, планувани от дирекция " Вътрешна сигурност “ в Министерство на вътрешните работи за битка с корупцията, са регистрирани като изпълнени, само че с едно изключение – за ограничение на корист с пълномощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на Министерство на вътрешните работи за 2024 година е включен като значителен рискът от " опция за неточно реализиране на надзор по Закона за придвижването по пътищата и манипулиране на информацията от чиновниците “. Според отчета този риск води до заплаха от корупционни прояви от страна на виновните длъжностни лица. Проблемът е директно обвързван и с осъществяването на стратегическата цел на Министерство на вътрешните работи за ограничение на пътнотранспортния травматизъм посредством усилване на контрола и противопоставяне на нарушаванията (като шофиране след приложимост на алкохол или наркотици).
7. Липса на задоволително бистрота
· Работата на националните координационни органи не е задоволително обществена, което понижава доверието на обществото в политическата воля за битка с корупцията.
· Съветът за използване на националния координационен механизъм за господство на правото е разгласил докладите си за напредъка единствено на британски език, с което не е извършил задачата да осведоми българската общност за битката с корупцията.
6. Формален надзор
· Инспекторатите ревизират декларациите за имущество и ползи на чиновниците единствено за това дали са подадени в точния момент, само че не правят инспекции за достоверността на заявените обстоятелства.
· Одитните звена в министерствата не одобряват битката с корупцията като част от главните си задания и рядко възнамеряват инспекции в тази посока.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ