Четири разлики между брака и „на семейни начала“
Всъщност разликите биха могли да бъдат доста повече, само че тези са от най-съществените и евентуално включват останалите, които се явяват детайлности от пейзажа. Факт е - трайна се оказва наклонността към увеличение каузи на хората, които живеят по този съвременен метод – на фамилни начала, без подписан цивилен брак. Как човек ще устрои живота си е ненакърним персонален избор, значимо е само и двамата в двойката да се усещат удобно и щастливо. Понякога взаимното общуване се оказва нещо като експериментален брак, подстъп към същинския, опит да се понижат рисковете за брачна злополука на по-късен стадий.
В съжителството без брак някои виждат сигнал, че фамилията отмира, а трайните връзки сред хората клонят към разпад. Напълно неправилно. Заедно без обвързващата мощ на правните последствия, в действителност е знак за силата на фамилните полезности, а не тяхното отказване. Няма обвързване извън, насила или някакъв различен тип принуждение над личността, липсва и по този начин типичното за нашите географски ширини вземане предвид с публичното мнение. Те са дружно, без да са привързани с възела на брачния документ. Без катинара на автограф и щемпел те са с задължения и отговорности един към различен. Живеят общ живот, разделят пари и безпаричие, отглеждат деца, карат се и сдобряват, само че устояват дружно, без друга причина, с изключение на вътрешното им възприятие, че живот в семейство, въпреки и неформализирано, е по-щастливото съществуване. По-добро, в сравнение с самичък или с безразборни връзки. Това потвърждава, че фамилията освен няма да изчезне, а е доста по-устойчиво, в сравнение с се допуска, откакто не са му нужни проформа обвързаности.
Втората основна разлика е, че взаимното общуване дава неподозирано прелестното възприятие за независимост. Не става въобще въпрос да не се съобразяваш другия човек. Иде тирада за огромната независимост, която касае значимите неща в живота. Можеш във всеки миг да си отидеш, без никакви последици, да започнеш на чисто, да заминеш в различен град, страна, галактика. Самата мисъл те кара да се чувстваш към този момент свободен.
Свободата и сигурността обаче, не са изключително съвместими понятия. Затова и идната разлика е, че при общия живот без брак нормално най-малко единият от сътрудниците се усеща нерешителен и това нормално е дамата. Появява въпросът – не ме ли обича задоволително, с цел да изиска да се оженим. Защото бракът е доста повече от документ и автограф, както от време на време го изкарват. Той е заричане, заричане. Той е идващият стадий на една връзка, която търпи развиване. Зрялото решение за брак значи, че този мъж или тази жена желае да бъде с теб трайно и вечно, без значение по какъв начин ще се развият по-късно събитията. Но в този миг се има вяра безусловно в това. Затова бракът е знак - намерил си индивида, с който си сигурен, че искаш да продължиш пътя си, какъвто и да е той.
Четвъртата разлика е, че си правно неравнопоставен, когато сте дружно без брак. Животът е непредсказуем, а правните последствия от брака не са единствено скандални разводи и разделяне на имуществото. Те са и сигурността, че материалната част от живота, която дружно съграждате, в някакъв непредвиден миг няма да се окаже единствено на него или на нея, а ще бъде на общото вас.
Няма спор – с или без брак най-важното е любовта да е жива и същинска. Когато я има, двойката сама ще откри своята форма на битие. Правилото е едно само – и двамата да се усещат задоволително щастливи и спокойни, без значение какво са избрали. Защото преждевременното прилепяне на единия с гледище за брак, може да бъде тъкмо толкоз затормозяващо, колкото и проточилото се предълго взаимно общуване, в случай че единият от двамата желае да бъде точно брачен партньор или брачна половинка.
В съжителството без брак някои виждат сигнал, че фамилията отмира, а трайните връзки сред хората клонят към разпад. Напълно неправилно. Заедно без обвързващата мощ на правните последствия, в действителност е знак за силата на фамилните полезности, а не тяхното отказване. Няма обвързване извън, насила или някакъв различен тип принуждение над личността, липсва и по този начин типичното за нашите географски ширини вземане предвид с публичното мнение. Те са дружно, без да са привързани с възела на брачния документ. Без катинара на автограф и щемпел те са с задължения и отговорности един към различен. Живеят общ живот, разделят пари и безпаричие, отглеждат деца, карат се и сдобряват, само че устояват дружно, без друга причина, с изключение на вътрешното им възприятие, че живот в семейство, въпреки и неформализирано, е по-щастливото съществуване. По-добро, в сравнение с самичък или с безразборни връзки. Това потвърждава, че фамилията освен няма да изчезне, а е доста по-устойчиво, в сравнение с се допуска, откакто не са му нужни проформа обвързаности.
Втората основна разлика е, че взаимното общуване дава неподозирано прелестното възприятие за независимост. Не става въобще въпрос да не се съобразяваш другия човек. Иде тирада за огромната независимост, която касае значимите неща в живота. Можеш във всеки миг да си отидеш, без никакви последици, да започнеш на чисто, да заминеш в различен град, страна, галактика. Самата мисъл те кара да се чувстваш към този момент свободен.
Свободата и сигурността обаче, не са изключително съвместими понятия. Затова и идната разлика е, че при общия живот без брак нормално най-малко единият от сътрудниците се усеща нерешителен и това нормално е дамата. Появява въпросът – не ме ли обича задоволително, с цел да изиска да се оженим. Защото бракът е доста повече от документ и автограф, както от време на време го изкарват. Той е заричане, заричане. Той е идващият стадий на една връзка, която търпи развиване. Зрялото решение за брак значи, че този мъж или тази жена желае да бъде с теб трайно и вечно, без значение по какъв начин ще се развият по-късно събитията. Но в този миг се има вяра безусловно в това. Затова бракът е знак - намерил си индивида, с който си сигурен, че искаш да продължиш пътя си, какъвто и да е той.
Четвъртата разлика е, че си правно неравнопоставен, когато сте дружно без брак. Животът е непредсказуем, а правните последствия от брака не са единствено скандални разводи и разделяне на имуществото. Те са и сигурността, че материалната част от живота, която дружно съграждате, в някакъв непредвиден миг няма да се окаже единствено на него или на нея, а ще бъде на общото вас.
Няма спор – с или без брак най-важното е любовта да е жива и същинска. Когато я има, двойката сама ще откри своята форма на битие. Правилото е едно само – и двамата да се усещат задоволително щастливи и спокойни, без значение какво са избрали. Защото преждевременното прилепяне на единия с гледище за брак, може да бъде тъкмо толкоз затормозяващо, колкото и проточилото се предълго взаимно общуване, в случай че единият от двамата желае да бъде точно брачен партньор или брачна половинка.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ