Време за равносметка: Върху какво работиха депутатите през 2018 г.
Време за равносметка: Върху какво работиха депутатите през 2018 година
Парламентарната 2018 година бе изпълнена с бурни диспути, замяна на рецензии, остри заявления и словесни нападки сред ръководещи и съпротива. Въпреки че пленарните съвещание постоянно бяха белязани със скандал, а в зала доминираха причините ad hominem, депутатите гласоподаваха редица значими законопроекти, които трасираха пътя на някои промени. Много от измененията обаче се оказаха противоречиви, а против тях се изправи публичното неодобрение. Върху не един и два законопроекта бе наложено президентско несъгласие, а някои от тях отидоха в Конституционен съд незабавно след окончателното им гласоподаване.
Краят на годината е обичайното време за равносметка, в което БГНЕС бележи акцентите в работата на Народното събрание през към този момент отминаващата си 2018 година
[b]Дългоочаквани законопроекти[/b]
В края на актуалната година депутатите одобриха два значими и дълго чакани от публично закона – Законът персоналната помощ и Законът за хората с увреждания, с които се слага началото на сериозна промяна в обществената сфера. За измененията, дефинитивно гласувани при започване на месец декември, майките от самодейността „ Системата ни убива “ упорстваха от месеци и получиха сериозна социална и институционална поддръжка. Техният протестен палатков лагер пред Народното събрание непрекъснато подсещаше на депутатите, че те няма да се откажат от настояванията си. Той към този момент е вдигнат, само че от началото на идната година се мести пред Министерство на здравеопазването, където майките поставят началото на нова борба – промяна в системата на ТЕЛК.
[b]Спорни промени[/b]
Една от противоречивите законодателни промени се оказа новата формула за пресмятане на налога върху леките коли. Освен мощността и годината на произвеждане, депутати от болшинството взеха решение да вкарат нов съставен елемент при изчисляването на данъка – екологичен. Така личните на остарели и по-замърсяващи коли ще заплащат повече, а нарастването ще бъде с до 30%. По-високият налог провокира сериозна вълна от публично неодобрение и беше измежду аргументите за митингите, провели се в доста от огромните градове на страната. Той срещна и сериозен отпор от опозицията, в лицето на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а президентът Румен Радев му наложи несъгласие. Според президента новата уредба няма да подтиква замяната на по-старите коли с по-нови, нито ще докара до реализиране на търсения екологичен резултат. В последна сметка ветото бе преодоляно, а новите правила ще влязат в действие от 1 януари 2019 година
Спор провокираха и измененията в Наказателния кодекс, които плануват така наречен скришен арест, даващ опция на прокуратурата да забавя с до 48 часа уведомяването на околните на арестуван. Срещу тях се оповестиха редица цивилен организации, измежду които Български хелзинкски комитет, съгласно който измененията са „ крачка обратно в законодателната уредба “. По проблема е изпратена и публична позиция до народните представители, а президентът им наложи несъгласие, което следва да бъде гласувано през идната година.
В работата на депутатите се стигна и до краткотрайно заледяване на някои законопроекти. Такъв бе казусът с направеното от ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова предложение за промени в Кодекса на застраховането, за които водачът на ГЕРБ Бойко Борисов разпореди на парламентарната група на партията да не ги гласоподава, до момента в който не бъдат подложени на необятен публичен спор. Превърналите се в противоречиви промени определяха таван от 20 000 лв. обезщетение за околните на умрял при злополука.
Върху не един и два законопроекта бе наложено президентско несъгласие, а някои от тях отидоха в Конституционен съд / БГНЕС
[b]За какво се караха депутатите?[/b]
Дебатите по първо четене на бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) доведоха до високо напрежение в пленарна зала. Стигна се даже до обиди и налагане на дисциплинарни санкции на депутати. Причина за това стана изявлението на националният представител от ГЕРБ и ръководител Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, който укори депутатите от Българска социалистическа партия за това, че не са се записали при започване на пленарното съвещание, само че след съществуването на кворум са влезнали в зала. „ Влязохте като мишки тук, с цел да се регистрирате “, съобщи тогава Кирилов от парламентарната естрада, което провокира бурните реакции на депутатите от опозицията.
На това реагира националният представител от Българска социалистическа партия Георги Свиленски, който изиска на Кирилов незабавно да му бъде наложено наказване, тъй като с думите си е обидил цяла парламентарна група, определена с гласовете на 1 млн. български жители. След поредност от словесни престрелки Данаил Кирилов единствено изиска да му бъде наложено наказване. „ По-скоро желаех да кажа мишлета, а не мишки “, съобщи той при повторното си излизане на трибуната, което провокира нова вълна от неодобрение.
Напрежението в залата стана причина думата да вземе ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. „ Да вървим или да не вървим на работа е въпрос на персонален, честен и цивилен избор “, разяснява тя, визирайки взетото по-рано решение на депутатите, които не са участвали на поименната инспекция, да не се признават транспортните разноски по бюджета на Народното събрание, което бе измежду мотивите за напрежение в зала. Междувременно председателстващият съвещанието Емил Христов съобщи, че ще сложи въпроса с налагането на наказване на Данаил Кирилов за думите му на Председателски съвет и ще одобри това, което той реши.
„ Вие водите пленарното съвещание като мишка “, контраатакува Цветан Топчиев от социалистите по адрес на Емил Христов.
За да тушира напрежението Данаил Кирилов сервира опрощение към сътрудниците си са направеното от него съпоставяне и удостовери, че е подготвен да поеме избраното му наказване. За оскърбителните доми той получи наказване „ Забележка “, а същото бе несъмнено и на Цветан Топчиев. За разлика от Кирилов той не се извини от парламентарната естрада, само че съобщи, че ще направи това в частен диалог с Емил Христов.
Средствата на Централната изборна комисия за 2019 година се трансфораха в спор „ за “ и „ срещу “ машинното гласоподаване. Причината – Българска социалистическа партия предложи бюджетът на ЦИК да бъде повишен с 50 млн. лева, а те бъдат потребление за застраховане на въвеждането му. Настояването им не срещна утвърждение от ръководещите, което докара до поредност от взаимни обвинявания. Според Българска социалистическа партия машините би трябвало да бъдат обезпечени още на идващите избори, които предстоят през 2019 година, само че от ГЕРБ възразиха с нуждата от полемика. В последна сметка с инициираните промени в Изборния кодекс, които към този момент бяха признати на първо четене, машинно гласоподаване ще има в най-малко 1000 изборни секции.
Сред тематиките през годината, които водиха до високо напрежение в пленарна зала, бяха свързани още с опцията за смяна в данъчната система на страната, преизчисляването на пенсиите, неналичието на кворум, изказванията за осъществен пробив в системата БАЦИС, казусът с интеграцията на ромите, измененията в кабинета и доста други.
Корнелия Нинова, водач на Българска социалистическа партия / БГНЕС
[b]Промени в управлението [/b]
След като в края на 2017 година Цвета Караянчева смени Димитър Главчев на председателското място, през актуалната година в управлението на Народното събрание бе осъществена още една смяна. Поста си напусна заместник-председателят му от „ Българска социалистическа партия за България “ Валери Жаблянов, а причина за гласуваната му оставка стана негова фраза, поместена в публична позиция на партията, съгласно която „ Народният съд “ е „ належащо и неизбежно правораздаване “. Жаблянов бе предварително освободен от поста на 21 февруари с гласовете на 181 народни представители от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и ВОЛЯ. Движение за права и свободи се въздържаха. От левицата гласоподаваха с „ срещу “, а след отстраняването не предложиха различен на негово място.
През актуалната година под въпрос бе сложено и зам.-председателското място на Емил Христов от ГЕРБ. Необходимите подписи за оставката му бяха импортирани от Българска социалистическа партия, а мотив за това стана разразилият се скандал с представителки на майките от самодейността „ Системата ни убива “, които не бяха позволени в постройката на Народното събрание поради надписите на фланелките си. В последна сметка за предварителното премахване на Христов гласоподаваха единствено 71 народни представители, а 118 го поддържаха и той резервира поста си.
[b]Партиите резервираха дотациите си[/b]
Годишният размер на държавната дотация на политическите партии за един получен автентичен глас остава 11 лева и през 2019 година Решението бе гласувано заедно с няколко други текстове от закона за бюджета, без никакъв спор в пленарна зала и без несъгласие от страна на опозицията.
[b]Рокади в кабинета[/b]
Освен да разискват и гласоподават законопроекти, вниманието на депутатите бе ориентирано и към няколко промени в Министерски съвет. Заради тежката автобусна злополука в Искърското дефиле в края на това лято, лишила живота на 20 души, оставки подадоха едновременно трима министри – на превоза Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев и на районното развиване Николай Нанков. Техните места бяха заети от Росен Желязков, Младен Маринов и Петя Аврамова. Малко по-късно Нанков още веднъж се завърна в районното министерство като заместник-министър, а Московски се отхвърли от мястото си в Народното събрание, с цел да седне на вицепрезидентския стол в Черноморската банка за търговия и развиване.
Парламентът гласоподава и оставката на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов. Тя бе подадена от него след няколкоседмични митинги на майките от самодейността „ Системата ни убива “, които той назова „ кресливи дами “ с „ сякаш заболели деца “. Към тяхното искане Симеонов да понесе политическа отговорност за думите си се причислиха и партиите от опозицията, а настояванията за оставката му бяха подсилени след арестите в Държавната организация за българите в чужбина, която попада в неговия сектор. Така Симеонов се върна като народен представител от „ Обединени патриоти “, а в овакантеното вицепремиерско кресло седна Марияна Николова, която бе шеф на кабинета му.
Младен Маринов, Петя Аврамова и Росен Желязков поставиха клетва / БГНЕС
[b]Важни избори[/b]
В рамките на актуалната сесия Народното събрание избра ръководител, заместник-председател и членове на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства. Депутатите взеха решение то да бъде управлявано от Пламен Иванов, а негов заместител ще бъде Илко Желязков. В състава на бюрото влязоха още Илия Ганев, Огнян Атанасов, Огнян Янакиев.
Върху Красимир Влахов пък падна изборът на депутатите за парламентарен арбитър от квотата на Народното събрание. Той бе единственият претендент за поста, а номинацията му пристигна от ГЕРБ и „ Обединени патриоти “. Подкрепа за кандидатурата му дадоха от Движение за права и свободи и ВОЛЯ, a депутатите от „ Българска социалистическа партия за България “ се въздържаха при гласуването. /БГНЕС
Парламентарната 2018 година бе изпълнена с бурни диспути, замяна на рецензии, остри заявления и словесни нападки сред ръководещи и съпротива. Въпреки че пленарните съвещание постоянно бяха белязани със скандал, а в зала доминираха причините ad hominem, депутатите гласоподаваха редица значими законопроекти, които трасираха пътя на някои промени. Много от измененията обаче се оказаха противоречиви, а против тях се изправи публичното неодобрение. Върху не един и два законопроекта бе наложено президентско несъгласие, а някои от тях отидоха в Конституционен съд незабавно след окончателното им гласоподаване.
Краят на годината е обичайното време за равносметка, в което БГНЕС бележи акцентите в работата на Народното събрание през към този момент отминаващата си 2018 година
[b]Дългоочаквани законопроекти[/b]
В края на актуалната година депутатите одобриха два значими и дълго чакани от публично закона – Законът персоналната помощ и Законът за хората с увреждания, с които се слага началото на сериозна промяна в обществената сфера. За измененията, дефинитивно гласувани при започване на месец декември, майките от самодейността „ Системата ни убива “ упорстваха от месеци и получиха сериозна социална и институционална поддръжка. Техният протестен палатков лагер пред Народното събрание непрекъснато подсещаше на депутатите, че те няма да се откажат от настояванията си. Той към този момент е вдигнат, само че от началото на идната година се мести пред Министерство на здравеопазването, където майките поставят началото на нова борба – промяна в системата на ТЕЛК.
[b]Спорни промени[/b]
Една от противоречивите законодателни промени се оказа новата формула за пресмятане на налога върху леките коли. Освен мощността и годината на произвеждане, депутати от болшинството взеха решение да вкарат нов съставен елемент при изчисляването на данъка – екологичен. Така личните на остарели и по-замърсяващи коли ще заплащат повече, а нарастването ще бъде с до 30%. По-високият налог провокира сериозна вълна от публично неодобрение и беше измежду аргументите за митингите, провели се в доста от огромните градове на страната. Той срещна и сериозен отпор от опозицията, в лицето на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, а президентът Румен Радев му наложи несъгласие. Според президента новата уредба няма да подтиква замяната на по-старите коли с по-нови, нито ще докара до реализиране на търсения екологичен резултат. В последна сметка ветото бе преодоляно, а новите правила ще влязат в действие от 1 януари 2019 година
Спор провокираха и измененията в Наказателния кодекс, които плануват така наречен скришен арест, даващ опция на прокуратурата да забавя с до 48 часа уведомяването на околните на арестуван. Срещу тях се оповестиха редица цивилен организации, измежду които Български хелзинкски комитет, съгласно който измененията са „ крачка обратно в законодателната уредба “. По проблема е изпратена и публична позиция до народните представители, а президентът им наложи несъгласие, което следва да бъде гласувано през идната година.
В работата на депутатите се стигна и до краткотрайно заледяване на някои законопроекти. Такъв бе казусът с направеното от ръководителя на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова предложение за промени в Кодекса на застраховането, за които водачът на ГЕРБ Бойко Борисов разпореди на парламентарната група на партията да не ги гласоподава, до момента в който не бъдат подложени на необятен публичен спор. Превърналите се в противоречиви промени определяха таван от 20 000 лв. обезщетение за околните на умрял при злополука.
Върху не един и два законопроекта бе наложено президентско несъгласие, а някои от тях отидоха в Конституционен съд / БГНЕС [b]За какво се караха депутатите?[/b]
Дебатите по първо четене на бюджета на Държавното публично обезпечаване (ДОО) доведоха до високо напрежение в пленарна зала. Стигна се даже до обиди и налагане на дисциплинарни санкции на депутати. Причина за това стана изявлението на националният представител от ГЕРБ и ръководител Комисията по правни въпроси Данаил Кирилов, който укори депутатите от Българска социалистическа партия за това, че не са се записали при започване на пленарното съвещание, само че след съществуването на кворум са влезнали в зала. „ Влязохте като мишки тук, с цел да се регистрирате “, съобщи тогава Кирилов от парламентарната естрада, което провокира бурните реакции на депутатите от опозицията.
На това реагира националният представител от Българска социалистическа партия Георги Свиленски, който изиска на Кирилов незабавно да му бъде наложено наказване, тъй като с думите си е обидил цяла парламентарна група, определена с гласовете на 1 млн. български жители. След поредност от словесни престрелки Данаил Кирилов единствено изиска да му бъде наложено наказване. „ По-скоро желаех да кажа мишлета, а не мишки “, съобщи той при повторното си излизане на трибуната, което провокира нова вълна от неодобрение.
Напрежението в залата стана причина думата да вземе ръководителят на Народното събрание Цвета Караянчева. „ Да вървим или да не вървим на работа е въпрос на персонален, честен и цивилен избор “, разяснява тя, визирайки взетото по-рано решение на депутатите, които не са участвали на поименната инспекция, да не се признават транспортните разноски по бюджета на Народното събрание, което бе измежду мотивите за напрежение в зала. Междувременно председателстващият съвещанието Емил Христов съобщи, че ще сложи въпроса с налагането на наказване на Данаил Кирилов за думите му на Председателски съвет и ще одобри това, което той реши.
„ Вие водите пленарното съвещание като мишка “, контраатакува Цветан Топчиев от социалистите по адрес на Емил Христов.
За да тушира напрежението Данаил Кирилов сервира опрощение към сътрудниците си са направеното от него съпоставяне и удостовери, че е подготвен да поеме избраното му наказване. За оскърбителните доми той получи наказване „ Забележка “, а същото бе несъмнено и на Цветан Топчиев. За разлика от Кирилов той не се извини от парламентарната естрада, само че съобщи, че ще направи това в частен диалог с Емил Христов.
Средствата на Централната изборна комисия за 2019 година се трансфораха в спор „ за “ и „ срещу “ машинното гласоподаване. Причината – Българска социалистическа партия предложи бюджетът на ЦИК да бъде повишен с 50 млн. лева, а те бъдат потребление за застраховане на въвеждането му. Настояването им не срещна утвърждение от ръководещите, което докара до поредност от взаимни обвинявания. Според Българска социалистическа партия машините би трябвало да бъдат обезпечени още на идващите избори, които предстоят през 2019 година, само че от ГЕРБ възразиха с нуждата от полемика. В последна сметка с инициираните промени в Изборния кодекс, които към този момент бяха признати на първо четене, машинно гласоподаване ще има в най-малко 1000 изборни секции.
Сред тематиките през годината, които водиха до високо напрежение в пленарна зала, бяха свързани още с опцията за смяна в данъчната система на страната, преизчисляването на пенсиите, неналичието на кворум, изказванията за осъществен пробив в системата БАЦИС, казусът с интеграцията на ромите, измененията в кабинета и доста други.
Корнелия Нинова, водач на Българска социалистическа партия / БГНЕС [b]Промени в управлението [/b]
След като в края на 2017 година Цвета Караянчева смени Димитър Главчев на председателското място, през актуалната година в управлението на Народното събрание бе осъществена още една смяна. Поста си напусна заместник-председателят му от „ Българска социалистическа партия за България “ Валери Жаблянов, а причина за гласуваната му оставка стана негова фраза, поместена в публична позиция на партията, съгласно която „ Народният съд “ е „ належащо и неизбежно правораздаване “. Жаблянов бе предварително освободен от поста на 21 февруари с гласовете на 181 народни представители от ГЕРБ, „ Обединени патриоти “ и ВОЛЯ. Движение за права и свободи се въздържаха. От левицата гласоподаваха с „ срещу “, а след отстраняването не предложиха различен на негово място.
През актуалната година под въпрос бе сложено и зам.-председателското място на Емил Христов от ГЕРБ. Необходимите подписи за оставката му бяха импортирани от Българска социалистическа партия, а мотив за това стана разразилият се скандал с представителки на майките от самодейността „ Системата ни убива “, които не бяха позволени в постройката на Народното събрание поради надписите на фланелките си. В последна сметка за предварителното премахване на Христов гласоподаваха единствено 71 народни представители, а 118 го поддържаха и той резервира поста си.
[b]Партиите резервираха дотациите си[/b]
Годишният размер на държавната дотация на политическите партии за един получен автентичен глас остава 11 лева и през 2019 година Решението бе гласувано заедно с няколко други текстове от закона за бюджета, без никакъв спор в пленарна зала и без несъгласие от страна на опозицията.
[b]Рокади в кабинета[/b]
Освен да разискват и гласоподават законопроекти, вниманието на депутатите бе ориентирано и към няколко промени в Министерски съвет. Заради тежката автобусна злополука в Искърското дефиле в края на това лято, лишила живота на 20 души, оставки подадоха едновременно трима министри – на превоза Ивайло Московски, на вътрешните работи Валентин Радев и на районното развиване Николай Нанков. Техните места бяха заети от Росен Желязков, Младен Маринов и Петя Аврамова. Малко по-късно Нанков още веднъж се завърна в районното министерство като заместник-министър, а Московски се отхвърли от мястото си в Народното събрание, с цел да седне на вицепрезидентския стол в Черноморската банка за търговия и развиване.
Парламентът гласоподава и оставката на вицепремиера по икономическата и демографската политика Валери Симеонов. Тя бе подадена от него след няколкоседмични митинги на майките от самодейността „ Системата ни убива “, които той назова „ кресливи дами “ с „ сякаш заболели деца “. Към тяхното искане Симеонов да понесе политическа отговорност за думите си се причислиха и партиите от опозицията, а настояванията за оставката му бяха подсилени след арестите в Държавната организация за българите в чужбина, която попада в неговия сектор. Така Симеонов се върна като народен представител от „ Обединени патриоти “, а в овакантеното вицепремиерско кресло седна Марияна Николова, която бе шеф на кабинета му.
Младен Маринов, Петя Аврамова и Росен Желязков поставиха клетва / БГНЕС [b]Важни избори[/b]
В рамките на актуалната сесия Народното събрание избра ръководител, заместник-председател и членове на Националното бюро за надзор на специфичните разследващи средства. Депутатите взеха решение то да бъде управлявано от Пламен Иванов, а негов заместител ще бъде Илко Желязков. В състава на бюрото влязоха още Илия Ганев, Огнян Атанасов, Огнян Янакиев.
Върху Красимир Влахов пък падна изборът на депутатите за парламентарен арбитър от квотата на Народното събрание. Той бе единственият претендент за поста, а номинацията му пристигна от ГЕРБ и „ Обединени патриоти “. Подкрепа за кандидатурата му дадоха от Движение за права и свободи и ВОЛЯ, a депутатите от „ Българска социалистическа партия за България “ се въздържаха при гласуването. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ