Водещи български и чуждестранни политици, учени и експерти обсъдиха състоянието

Водещи български и задгранични политици, учени и специалисти разискаха положението на междудържавните връзки и горещите енергийни, правни и екологични въпроси, свързани с устойчивото развиване на Черноморския, Средиземноморския и Балтийския район. Това се случи на кръгла маса " Международна конюнктура и съдействие в акваториите на Черно, Средиземно и Балтийско море – правни, стопански и екологични аспекти ", провела се в София на 6 юни 2019 година, оповестиха уредниците.

" Водните територии постоянно са били в основата на големи стопански и политически ползи и постоянно са чертали направленията в международните исторически събития ", означи официланият посетител на събитието Явор Нотев, заместник-председател на българското национално заседание. По думите му прегледаните на кръглата маса области имат освен районно, само че и общоевропейско и даже международно значение от позиция на набрания опит и водещите и истински решения в междудържавните въпроси.

Черно, Балтийско и Средиземно море – пресечна точка на ползите на международните геополитически играчи

Георги Пирински – член на Европейския парламент (2014-2019) и ръководител на Народното събрание на България в интервала 2005 – 2009 година, обърна изключително внимание на самодейността " Трите морета ", чиято концепция е да бъде политическа платформа за поощряване на свързаността сред страните от Централна и Източна Европа. Пирински сложи под въпрос декларираната от хърватския президент съществена цел на самодейността – а точно " да се трансформира Централна Европа в гръбнак на европейската неотстъпчивост ". По думите му начертаният от Съединени американски щати път към неотстъпчивост и конвергенция " освен изключва присъединяване на една от страните с директно наличие в по този начин обрисуваното пространство на трите морета – а точно Руската федерация, той категорично е ориентиран към спирането на естествените исторически открили се и изцяло настоящи и през днешния ден настоятелен и информационни връзки на централноевропейските страни със своя комшия на изток ".

" Общата външна политика, сигурността и европейската защита ще бъдат една от основните тематики за идващия 5-годишен интервал на мандата на Европейската комисия и Европейския парламент ", съобщи националният представител Кристиян Вигенин, който също бе измежду панелистите на кръглата маса.

Част от страните в Европейския съюз, счита Вигенин, употребяват страните от Източното партньорство за опълчване против Русия – и за това свидетелстват събитията в Украйна от 2014 година. Но по думите на депутата през последните години Европа си е взела поуките и е смекчила натиска над източните си съседи.

Дипломатът от кариерата Валентин Радомирски обърна внимание на горещите и замразени спорове в обсъжданите на кръглата маса райони. " Световният ред от ден на ден се трансформира в международен хаос ", съобщи той. Според него " обрисуваният в главната тематика на конференцията географски район се оказа пресечна точка на силовите линии на противостоянието на главните геополитически играчи ".

" За Русия разширението на НАТО отвън формата на досегашните държави-членки се преглежда като алена линия ", сподели Радомирски и означи, че запазването на районните конфликтие значим инструмент на огромните играчи в района за постиганетона личните им цели. Русия, обаче, не желае да позволява продължения на споровете в постсъветското пространство, в това число черноморския район, тъй като в тях вижда опасност за личната си държавна сигурност.

Гъвкавост и прагматизъм в енергетиката

На кръглата маса бе разисквана и енергийната сигурност в районите на трите морета, провокациите и вероятностите в региона, диверсификацията на енергийните запаси, енергийното съдействие и енергийната съгласуваност в засегнатите райони.

Професор Нина Дюлгерова обърна внимание на " шистовата политика на Съединени американски щати " в района, " като една поредна, целенасочена политика, насочена към стратегическата цел изместване на съветските енергийни запаси на енергийния пазар на Европейския съюз ", която обаче не откри почва в България.

Тя подчертава над термини като " енергийна сигурност " и " енергийна дипломация " – по нейните думи гаранцията за запазването на държавността и стабилността на една страна изисква устойчивото ѝ наличие в разнообразни типове енергийни планове, които да подсигуряват нейната сигурност.

" България, за жалост, е непредсказуем сътрудник в сходни полемики и планове ", съобщи Дюлгерова и отдаде изключването ни от значими енергийни планове – като енергийния " троен шлем " или " амбициозния антируски план " Набуко " – на " външен фактор ", който съществено " играе подмолно ".

" Реализацията на всеки един план не зависи толкоз от прагматизма, колкото от " политическата воля ", означи Дюлгерова. " Украйна се трансформира в един доста деен политически инструмент, както на Съединени американски щати по този начин и на Западна Европа в посока увеличение натиска против Русия ", сподели Дюлгерова.

Боян Чуков от своя страна опита да развенчае два мита, свързани с американските доставки на газ за Европа – а точно, че американският газ има потенциала да зареди Европа и че Русия може " да се разсърди " и да пренасочи пазара си към Азия.

" В Европейски Съюз страната, която най-бързо се приспособява към новите действителности, е Германия, и може би Германия е страната, която би трябвало да ни служи като пример по какъв начин би трябвало да водим разговора освен с Руската федерация, само че и с турските ни другари ", акцентира Чуков, като в границите на полемиките добави, че Германия цели освен да бъде покупател на съветски газ, само че и да се трансформира в хъб за цяла Европа.

В полемиките присъединяване взе и националният представител от 44-то Народно заседание Николай Цонков, който обърна внимание на икономическите и обществените аспекти на диверсификацията. " Трябва да гледаме на диверсификацията в подтекста на един огромен геоикономически и геополитически конфликт " – в световен проект сред Съединени американски щати и Русия, а в районен – сред Турция, Гърция и България.

Според народния представител с построяването на АЕЦ " Белене " България има шансове да се бори за позициите на районен състезател, а също така сходен план може да бъде обсъждан като опция за съвместяване на ползите на Съединени американски щати и Русия – което е от народен интерес за България.

" Който владее властта в Черноморския район, той владее властта в целия свят "

Професорът по национална сигурност Евгений Сачев означи, че в тактика ни за националната сигурност преднамерено липсва " проект за деяние ". Това съгласно него демонстрира несъстоятелността и професионалната непросветеност във връзка с образуването на такива стратегически значими документи каквато е Стратегията за национална сигурност на България.

" Който владее властта в Черноморския район, той владее властта в целия свят ", означи той, базирайки се на думите на мнозина изявени международни престижи в региона на сигурността. Според него основаването на тактика за черноморския район в дълготраен проект е приоритет за устойчивото развиване на българската нация и страна.

Призив към съдействие и съблюдаване на интернационалното право

В края на състоялата се среща участниците подписаха заключение-обръщение, в което насочиха апел към всички страни, граничещи с Черно, Балтийско и Средиземно море да съблюдават съществуващите и настоящи конвенции, в това число Конвенцията на Организацията на обединените народи по морско право от 10 декември 1982 година, предвид на запазване на мира, реда и сигурността в крайбрежните страни.

Посланията на участниците в полемиката подчертаха нуждата от спазване на одобрените правила и използване на интернационалното право за отбягване на спорове при прекосяването през териториите на другите страни и поддържане на градивен разговор при потребление на морските транспортни коридори, както и решаването на новововъзникващи юридически прецеденти на основата на строго ценене на интернационалното морско право и потребление на механизмите на взаимно съгласие и ценене на държавния суверенитет.