Защо България толкова силно настоява за конституционни промени в РСМ?
Влатко Токарев, магистър по право от Университета в Кеймбридж, antropol.mk
Кампанията за основаването на видимо единодушие в обществото за конституционните промени, с които българите ще бъдат вписани в македонската Конституция е в своята кулминационна точка.
С разнообразни операции и повърхностни причини, конституционните промени се показват като „ нищо ужасно “ и условност, която би трябвало да бъде осъществена час по-скоро, с цел да може РСМ да стане член на Европейски Съюз.
Освен държавното управление и дежурните анализатори, всяка седмица ни посещават и водачи на страни от Европейски Съюз с апели „ да не драматизираме конституционните промени “, „ да не се блокираме сами “ и с уверения, че става дума единствено за
„ механически въпрос “
Защо държавното управление заобикаля да навлезе в пояснение за резултата от конституционните промени върху правната ни система и общество? И за какво България толкоз мощно упорства за конституционните промени?
Ще опитам да проучвам правните и публичните последици от конституционните промени по български модел и логичен да предвидя последващите претенции от България които занапред ще последват при започването на договарянията с Европейски Съюз.
Народите упоменати в преамбюла на Конституцията на РСМ*
България упорства българският народ да бъде включен в преамбюла на Конституцията. Според настоящия текст РСМ е страна на македонския народ, само че и на част от албанския, турския, влашкия, сръбския, ромския, бошняшкия и други нации.
С включването на българите измежду тези нации РСМ става страна и на българския народ - втора страна на българите след Република България.
Това ще е първата и алегорична победа на българите след измененията в Конституцията.
С измененията РСМ би се обвързала да предприеме държавни ограничения за реализиране, развиване и отбрана на етническите, културните, езиковите и религиозните особености на македонските българи.
Не че тези, които се разпознават като българи нямат тези права, само че страната въобще не е задължена да взема положителни ограничения за отбрана на културните права на българите и да отделя от държавния бюджет за тази цел. И това имайки поради техният дребен брой спрямо народите категорично упоменати в настоящия текст на преамбюла.
С тяхното записване като конституивен народ, РСМ няма да има опрощение да не отделя от държавния бюджет за прогрес на съвкупните културни права на българите в РСМ без значение какъв брой жители ще се самоопределят като такива.
Малцинствените права, които обезпечава РСМ
Законите плануват голям брой отговорности на македонската страна по отношение на малцинствените права, а с измененията в Конституцията тя би трябвало да поеме следните основни задължения към българите:
1.Осигуряване на правото на обучение на майчин език
Това на процедура значи, че РСМ би трябвало да обезпечи преподаване на български език по всички предмети за всяко дете, чиито родители биха поискали то да учи на български език. България сигурно и на драго сърце би помогнала на страната в обезпечаването на човешки и други запаси за гладко нахлуване на българския език и просвета в просветителната система на РСМ.
2.Право на стратегия по Македонските радио и телевизия
МРТ би имала задължението да основава и да излъчва стратегии, които способстват за запазването и развиването на знаенето и разбирането на културната еднаквост на македонските българи в РСМ.
3.Създаване на национални институции за разпространение на българската просвета
При основаването на национални институции държавното управление на РСМ би било задължено да се грижи за напредъка и одобряването на културата на българския народ. Това на процедура би означавало обвързване за основаването на български национален спектакъл в РСМ, български библиотеки и други културни институции предопределени за македонските българи на цялата територия на страната.
4. Държавно финансиране на културни планове на българския народ
Според Закона за просвета РСМ има задължението да предизвиква, оказва помощ и грижи за изразяването на културната еднаквост на общностите в РСМ.
Така, финансирането на планове за поощряване на традицията и историята съгласно вярванията на македонските българи би се трансформирало в държавен ангажимент.
Може да се дискутира дали тези необятни малцинствени права са вярна държавна политика и дали не способстват за разрушение на националното единение в страната, само че единствено по себе си това законодателно решение не е толкоз проблематично. РСМ постоянно откровено и с почитание е приемала и подхранвала многообразието, характерност, която въплъщава антифашисткия дух на народа ни. С това почитание се отнася и към българите като прилежаща нация, без значение от отношението на българската страна към РСМ.
Проблемът поражда, когато тези права ще би трябвало да бъдат обезпечени за т.нар „ самоосъзнати “ македонски българи – общественост, чието разбиране е, че македонският етнос обичайно не е съществувал на територията на РСМ. Общност, която поддържа просвета и вярвания в историческия разказ, натрапен от българската страна, т.е. в правилността на позицията на Ванчо Михайлов, че славянското население на Македония през вековете е проявявало
българска етническа принадлежност
Следователно, РСМ ще се окаже в обстановка на финансиране и поощряване на антимакедонската просвета, история и традиция, наложена от прилежащата страна с иредентистки планове.
По подигравка на ориста македонската страна би имала законово обвързване да подкрепя великобългарската иредентистка агитация и да отделя държавни запаси за отказване на македонския народ.
Всичко това неизбежно ще значи безпределно и непрестанно разпалване на национална ненавист и пострадване на възприятията на македонците, отчаяние от личната им страна и загуба на преданост патриотично възприятие.
При такива условия асимилаторската политика на България по отношение на македонците ще откри плодородна почва за доста по-голям триумф от настоящия.
Бъдещите претенции на България
Не е разумно да чакаме България да спре до тук.
С влизането на българите в конституцията и законодателството на РСМ, те ще имат правно съображение и рамка за всички свои по-нататъшни иредентистки претенции към Македония по пътя към Европейския съюз в сходство с преговорната рамка, призната с така наречен „ френско предложение “. България не крие това.
Напротив, преди по-малко от година президентът Радев призна, че България „ няма да допусне легитимирането на македонизма в Европейски Съюз ”.
Няма по-ясно удостоверение, че България има намерение да допусне македонската еднаквост да влезе пълноценно в Европейския съюз.
Но по-нататъшното делегитимиране на македонската еднаквост би изисквало в допълнение поощряване на българския темперамент на Македония и македонския народ, посредством спомагателни правни промени.
Най-очакваните претенции на България в тази посока са:
-изменение на Закона за празниците на Република Македония, за оповестяване на празник и неработен ден за членовете на българската общественост на 3 март, деня на Освобождението на България, т.е. подписването на Сан Стефанския контракт, с който територията на Македония през 1878 година трябваше да принадлежи на България. Символно спорно на съществуването на самостоятелна македонска държава;
-законови промени за обезпечаване на наложителни квоти в Парламента на РСМ за членовете на общностите. Такова правно решение съществува в няколко страни в Европа, измежду които Хърватия, Словения, Белгия, Армения и други Като се има поради, че българите са прекомерно малко, с цел да си обезпечат депутатско място посредством гласове на избори, България сигурно ще упорства за законови промени. Така техните представители ще получат депутатски имунитет и независимост от парламентарната естрада да отхвърлят македонската еднаквост и да популяризират българска иредентистка агитация пред необятна публика в законодателния орган на РСМ;
-увеличаване на квотите за претовареност в държавни институции за членовете на общността. При специфични разгласи за наемане на лица с българско поданство доста наши съграждани с български паспорти подават документи, че са българи. България сигурно ще упорства увеличението на етническите квоти да важи и за приемните изпити в Академията на съдиите и прокурорите, директорските длъжности в институции и др.;
-промени в Закона за потреблението на знамената на общностите в Република Македония, с цел да бъдат задължени държавните органи да слагат българското знаме на допустимо най-вече места на територията на страната.
Имайки поради твърдо откритата антимакедонска държавна позиция в Република България, както и преговорната рамка, призната с френското предложение, е наивно да се надяваме, че тези претенции няма да станат част от договарянията на Македония за влизане в Европейския съюз.
С „ отварянето “ на Конституцията България получава конституционната и законова основа, върху която ще базира всичките си по-нататъшни претенции за
самоизтребление на македонския народ и страна
Затова е нужна бърза и цялостна смяна на държавническото отношение към договарянията с Европейския съюз и ролята на България в тях.
В противоположен случай, по думите на професор Цуцуловски, „ отварянето “ на Конституцията би било отваряне на македонския ковчег, откъдето няма да има излизане откакто бъде затворен “.
*Авторът на всички места употребява термина „ Република Македония “ и „ македонско “ държавно управление или страна, което в акомодацията на български е сменено с приетото „ Република Северна Македония “ и „ северомакедонско държавно управление “.
Кампанията за основаването на видимо единодушие в обществото за конституционните промени, с които българите ще бъдат вписани в македонската Конституция е в своята кулминационна точка.
С разнообразни операции и повърхностни причини, конституционните промени се показват като „ нищо ужасно “ и условност, която би трябвало да бъде осъществена час по-скоро, с цел да може РСМ да стане член на Европейски Съюз.
Освен държавното управление и дежурните анализатори, всяка седмица ни посещават и водачи на страни от Европейски Съюз с апели „ да не драматизираме конституционните промени “, „ да не се блокираме сами “ и с уверения, че става дума единствено за
„ механически въпрос “
Защо държавното управление заобикаля да навлезе в пояснение за резултата от конституционните промени върху правната ни система и общество? И за какво България толкоз мощно упорства за конституционните промени?
Ще опитам да проучвам правните и публичните последици от конституционните промени по български модел и логичен да предвидя последващите претенции от България които занапред ще последват при започването на договарянията с Европейски Съюз.
Народите упоменати в преамбюла на Конституцията на РСМ*
България упорства българският народ да бъде включен в преамбюла на Конституцията. Според настоящия текст РСМ е страна на македонския народ, само че и на част от албанския, турския, влашкия, сръбския, ромския, бошняшкия и други нации.
С включването на българите измежду тези нации РСМ става страна и на българския народ - втора страна на българите след Република България.
Това ще е първата и алегорична победа на българите след измененията в Конституцията.
С измененията РСМ би се обвързала да предприеме държавни ограничения за реализиране, развиване и отбрана на етническите, културните, езиковите и религиозните особености на македонските българи.
Не че тези, които се разпознават като българи нямат тези права, само че страната въобще не е задължена да взема положителни ограничения за отбрана на културните права на българите и да отделя от държавния бюджет за тази цел. И това имайки поради техният дребен брой спрямо народите категорично упоменати в настоящия текст на преамбюла.
С тяхното записване като конституивен народ, РСМ няма да има опрощение да не отделя от държавния бюджет за прогрес на съвкупните културни права на българите в РСМ без значение какъв брой жители ще се самоопределят като такива.
Малцинствените права, които обезпечава РСМ
Законите плануват голям брой отговорности на македонската страна по отношение на малцинствените права, а с измененията в Конституцията тя би трябвало да поеме следните основни задължения към българите:
1.Осигуряване на правото на обучение на майчин език
Това на процедура значи, че РСМ би трябвало да обезпечи преподаване на български език по всички предмети за всяко дете, чиито родители биха поискали то да учи на български език. България сигурно и на драго сърце би помогнала на страната в обезпечаването на човешки и други запаси за гладко нахлуване на българския език и просвета в просветителната система на РСМ.
2.Право на стратегия по Македонските радио и телевизия
МРТ би имала задължението да основава и да излъчва стратегии, които способстват за запазването и развиването на знаенето и разбирането на културната еднаквост на македонските българи в РСМ.
3.Създаване на национални институции за разпространение на българската просвета
При основаването на национални институции държавното управление на РСМ би било задължено да се грижи за напредъка и одобряването на културата на българския народ. Това на процедура би означавало обвързване за основаването на български национален спектакъл в РСМ, български библиотеки и други културни институции предопределени за македонските българи на цялата територия на страната.
4. Държавно финансиране на културни планове на българския народ
Според Закона за просвета РСМ има задължението да предизвиква, оказва помощ и грижи за изразяването на културната еднаквост на общностите в РСМ.
Така, финансирането на планове за поощряване на традицията и историята съгласно вярванията на македонските българи би се трансформирало в държавен ангажимент.
Може да се дискутира дали тези необятни малцинствени права са вярна държавна политика и дали не способстват за разрушение на националното единение в страната, само че единствено по себе си това законодателно решение не е толкоз проблематично. РСМ постоянно откровено и с почитание е приемала и подхранвала многообразието, характерност, която въплъщава антифашисткия дух на народа ни. С това почитание се отнася и към българите като прилежаща нация, без значение от отношението на българската страна към РСМ.
Проблемът поражда, когато тези права ще би трябвало да бъдат обезпечени за т.нар „ самоосъзнати “ македонски българи – общественост, чието разбиране е, че македонският етнос обичайно не е съществувал на територията на РСМ. Общност, която поддържа просвета и вярвания в историческия разказ, натрапен от българската страна, т.е. в правилността на позицията на Ванчо Михайлов, че славянското население на Македония през вековете е проявявало
българска етническа принадлежност
Следователно, РСМ ще се окаже в обстановка на финансиране и поощряване на антимакедонската просвета, история и традиция, наложена от прилежащата страна с иредентистки планове.
По подигравка на ориста македонската страна би имала законово обвързване да подкрепя великобългарската иредентистка агитация и да отделя държавни запаси за отказване на македонския народ.
Всичко това неизбежно ще значи безпределно и непрестанно разпалване на национална ненавист и пострадване на възприятията на македонците, отчаяние от личната им страна и загуба на преданост патриотично възприятие.
При такива условия асимилаторската политика на България по отношение на македонците ще откри плодородна почва за доста по-голям триумф от настоящия.
Бъдещите претенции на България
Не е разумно да чакаме България да спре до тук.
С влизането на българите в конституцията и законодателството на РСМ, те ще имат правно съображение и рамка за всички свои по-нататъшни иредентистки претенции към Македония по пътя към Европейския съюз в сходство с преговорната рамка, призната с така наречен „ френско предложение “. България не крие това.
Напротив, преди по-малко от година президентът Радев призна, че България „ няма да допусне легитимирането на македонизма в Европейски Съюз ”.
Няма по-ясно удостоверение, че България има намерение да допусне македонската еднаквост да влезе пълноценно в Европейския съюз.
Но по-нататъшното делегитимиране на македонската еднаквост би изисквало в допълнение поощряване на българския темперамент на Македония и македонския народ, посредством спомагателни правни промени.
Най-очакваните претенции на България в тази посока са:
-изменение на Закона за празниците на Република Македония, за оповестяване на празник и неработен ден за членовете на българската общественост на 3 март, деня на Освобождението на България, т.е. подписването на Сан Стефанския контракт, с който територията на Македония през 1878 година трябваше да принадлежи на България. Символно спорно на съществуването на самостоятелна македонска държава;
-законови промени за обезпечаване на наложителни квоти в Парламента на РСМ за членовете на общностите. Такова правно решение съществува в няколко страни в Европа, измежду които Хърватия, Словения, Белгия, Армения и други Като се има поради, че българите са прекомерно малко, с цел да си обезпечат депутатско място посредством гласове на избори, България сигурно ще упорства за законови промени. Така техните представители ще получат депутатски имунитет и независимост от парламентарната естрада да отхвърлят македонската еднаквост и да популяризират българска иредентистка агитация пред необятна публика в законодателния орган на РСМ;
-увеличаване на квотите за претовареност в държавни институции за членовете на общността. При специфични разгласи за наемане на лица с българско поданство доста наши съграждани с български паспорти подават документи, че са българи. България сигурно ще упорства увеличението на етническите квоти да важи и за приемните изпити в Академията на съдиите и прокурорите, директорските длъжности в институции и др.;
-промени в Закона за потреблението на знамената на общностите в Република Македония, с цел да бъдат задължени държавните органи да слагат българското знаме на допустимо най-вече места на територията на страната.
Имайки поради твърдо откритата антимакедонска държавна позиция в Република България, както и преговорната рамка, призната с френското предложение, е наивно да се надяваме, че тези претенции няма да станат част от договарянията на Македония за влизане в Европейския съюз.
С „ отварянето “ на Конституцията България получава конституционната и законова основа, върху която ще базира всичките си по-нататъшни претенции за
самоизтребление на македонския народ и страна
Затова е нужна бърза и цялостна смяна на държавническото отношение към договарянията с Европейския съюз и ролята на България в тях.
В противоположен случай, по думите на професор Цуцуловски, „ отварянето “ на Конституцията би било отваряне на македонския ковчег, откъдето няма да има излизане откакто бъде затворен “.
*Авторът на всички места употребява термина „ Република Македония “ и „ македонско “ държавно управление или страна, което в акомодацията на български е сменено с приетото „ Република Северна Македония “ и „ северомакедонско държавно управление “.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ