Вълшебният хляб от Миконос и пекарната, която изхрани армията на Наполеон
Ветровитият Миконос, чиято популярност е на международна празненство дестинация, крие ненадейно богатство.
Там се намира най-старата пекарна на дърва в Гърция, която в миналото е отговаряла за изхранването на войските на Наполеон.
Едно мигване и ще я пропуснете.
Така локалните поданици разказват местоположението на средновековната пекарна Gioras Wood, споделя BBC.
След като от 60-те години на предишния век островът стартира да се образува като туристическа дестинация, към него потеглят потоци от вложения, само че макар неочаквания приток на долари, локалното население трайно понижава, а разноските за живот стават все по-високи.
Традиционните риболовен селища последователно остават на назад във времето, а наред с таверните се появяват и първокласни хотели, предопределени за богатите чужденци.
Днес е доста мъчно да откриете нещо от достоверния Миконос, макар над 3000-годишната история на острова.
Един от дребното непокътнати мостри от предишното е точно пекарната Gioras, която се ръководи от съпрузите Джордж Вамвакурис и Клои Папайоану.
Това е най-старата пекарна на дърва в Гърция и е благосъстоятелност на Вамвакурис, откогато венецианците напущат острова през 1718 година и я предават на прапрадядото на семейството.
Facebook/ Gioras Wood Bakery
Пещите обаче са запалени за първи път още през 1420 година
Според Мария Лои, кулинар и документалист, това е " Партенонът на всички гръцки пещи на дърва ".
" Регионите на Гърция имат разнообразни кулинарни обичаи, които могат да се видят в техните локални хлябове ", изяснява тя.
" Те са повлияни от локалната просвета и съществуването на разнообразни съставки във всеки район. Хлябът в Миконос е характерен за Цикладите и се назовава paximadia: твърди сухари от ечемик или пшеница, два пъти изпечени и подправени с локални билки, зехтин и анасон. "
Подобно на останалата част от Миконос, стените на входа на пекарната са избледнели от времето. Входът на самата пекарна води до стръмни каменни стълби, а от там се влиза в уютно пространство, изпълнено с внимателен мирис на сладостен бадем и канела, карамелизирана захар и прясно смлени зърна кафе.
Преди към 600 години, пекарната е представлявала просто огромна пещ, вградена в ската на хълма, с цел да се резервира прохладата в помещението, до момента в който огънят е горял през целия ден.
" Хлябът, който са пекли, е бил прочут като " морски самун " и се е продавал на дребни кораби ", изяснява Лои, която посещава пекарната за фотосите на втория сезон на документалната си поредност " Животът на Лои ".
Морският самун е бил съзнателно дългогодишен, с цел да издържи месеци в морето. Можел да се съхранява до една година, което го правело съвършен за дълги пътувания.
" Моряците взимали този самун на ръб, потапяли го в океана, с цел да го рехидратират и го хапвали със зехтин и пресни морски блага ", изяснява Лои.
Според шефката на пекарната Папайоану, това е същият самун, който Gioras доставяла на войските на Наполеон по време на походите му при започване на XIX век.
" Тези скромни миконски сухари са имали решаваща роля, защото са снабдявали френските армади ", добавя тя.
Поглеждайки нагоре в пекарната, към момента можете да видите истинския опушен таван, подложен преди епохи - огромни дървени греди, поддържащи по-малки, усукани, непокътнати от топлината и сухотата на въздуха.
Това е пространство, което е застинало във времето, в случай че не обръщате внимание на новите лъскави фурни, закътани в задния ъгъл. През лятото лек бриз минава през кафенето на пекарната, създавайки течение и въпреки че през отворените прозорци прониква доста светлина, сенките я пазят от суровото средиземноморско слънце.
През по-голямата част от 300-те години, откогато ръководи Gioras, семейство Вамвакурис се занимавала с производството на самун, който се приготял на всеки 15 дни и се разпределя сред другите локални села. Имало и общностен аспект, защото дамите от целия остров идвали там, с цел да се събират и да поддържат връзка, до момента в който пекат всевъзможни храни в пещта на дърва. За приготвянето на хляба те употребявали за основа майката на Gioras (предфермент или закваска).
" За гърците храната е обществено прекарване и пекарните към момента се считат за сърцето на общността точно заради тази причина ", усмихва се Лои.
Папайоану се съгласява. " Възрастните хора, нашите пенсионери, идваха и чакаха търпеливо заран, до момента в който хлябът излезе от пещите. Преди няколко години, започнахме да вършим и кафе, заработихме като заведение, тъй че станахме още по-популярни ".
Днес обаче, със застаряващото население и въртележката от туристи, нещата се трансформират. Чужденците не купуват самун, а сладкиши като пастички и бисквити. През лятото, когато фурните са включени, е прекомерно горещо, с цел да седнат и да се любуват на закуската си.
Много локални поданици на Миконос, които са израснали преди или при започване на туристическия напор, живеят другаде. Връщат се единствено с цел да работят през дейния сезон, след което още веднъж отпътуват за по-големи градове като Атина, отнасяйки спомените и традициите си.
И по този начин, преди пет години, когато бащата на Вамвакурис умрял, производството на самун стопира. Не могат да намерят кой да им помогне, а и търсенето не е толкоз огромно.
Сега съпрузите от пекарната се стремят да запазят миконската традиция по различен метод: всички съставки се доставят от побратимените им острови, на не повече от 500 км.
До 60-те години на предишния век на острова не е имало електричество и течаща вода. Вносът е бил необичаен и безценен, а за локалното население - постоянно неосъществим.
" За мен е доста значимо да поддържам локалното произвеждане, всичко, което идва от острова, с цел да не сме принудени да получаваме неща извън. Стигаме единствено до нашите побратимени острови в Цикладите ", споделя Папайоану, който е отдаден на това да резервира античните предписания и обичаи на фамилията си.
" Наследихме книга с предписания за сладкиши, подготвяне на сирене и даже мед ", споделя той. Днес книгата към този момент е цифрова, а всички предписания са изложени в Pinterest.
Засега печенето на самун може да продължи вкъщи във вилата на Папайоану, само че надали още веднъж ще влезе в менюто на Gioras.
Там се намира най-старата пекарна на дърва в Гърция, която в миналото е отговаряла за изхранването на войските на Наполеон.
Едно мигване и ще я пропуснете.
Така локалните поданици разказват местоположението на средновековната пекарна Gioras Wood, споделя BBC.
След като от 60-те години на предишния век островът стартира да се образува като туристическа дестинация, към него потеглят потоци от вложения, само че макар неочаквания приток на долари, локалното население трайно понижава, а разноските за живот стават все по-високи.
Традиционните риболовен селища последователно остават на назад във времето, а наред с таверните се появяват и първокласни хотели, предопределени за богатите чужденци.
Днес е доста мъчно да откриете нещо от достоверния Миконос, макар над 3000-годишната история на острова.
Един от дребното непокътнати мостри от предишното е точно пекарната Gioras, която се ръководи от съпрузите Джордж Вамвакурис и Клои Папайоану.
Това е най-старата пекарна на дърва в Гърция и е благосъстоятелност на Вамвакурис, откогато венецианците напущат острова през 1718 година и я предават на прапрадядото на семейството.
Facebook/ Gioras Wood Bakery
Пещите обаче са запалени за първи път още през 1420 година
Според Мария Лои, кулинар и документалист, това е " Партенонът на всички гръцки пещи на дърва ".
" Регионите на Гърция имат разнообразни кулинарни обичаи, които могат да се видят в техните локални хлябове ", изяснява тя.
" Те са повлияни от локалната просвета и съществуването на разнообразни съставки във всеки район. Хлябът в Миконос е характерен за Цикладите и се назовава paximadia: твърди сухари от ечемик или пшеница, два пъти изпечени и подправени с локални билки, зехтин и анасон. "
Подобно на останалата част от Миконос, стените на входа на пекарната са избледнели от времето. Входът на самата пекарна води до стръмни каменни стълби, а от там се влиза в уютно пространство, изпълнено с внимателен мирис на сладостен бадем и канела, карамелизирана захар и прясно смлени зърна кафе.
Преди към 600 години, пекарната е представлявала просто огромна пещ, вградена в ската на хълма, с цел да се резервира прохладата в помещението, до момента в който огънят е горял през целия ден.
" Хлябът, който са пекли, е бил прочут като " морски самун " и се е продавал на дребни кораби ", изяснява Лои, която посещава пекарната за фотосите на втория сезон на документалната си поредност " Животът на Лои ".
Морският самун е бил съзнателно дългогодишен, с цел да издържи месеци в морето. Можел да се съхранява до една година, което го правело съвършен за дълги пътувания.
" Моряците взимали този самун на ръб, потапяли го в океана, с цел да го рехидратират и го хапвали със зехтин и пресни морски блага ", изяснява Лои.
Според шефката на пекарната Папайоану, това е същият самун, който Gioras доставяла на войските на Наполеон по време на походите му при започване на XIX век.
" Тези скромни миконски сухари са имали решаваща роля, защото са снабдявали френските армади ", добавя тя.
Поглеждайки нагоре в пекарната, към момента можете да видите истинския опушен таван, подложен преди епохи - огромни дървени греди, поддържащи по-малки, усукани, непокътнати от топлината и сухотата на въздуха.
Това е пространство, което е застинало във времето, в случай че не обръщате внимание на новите лъскави фурни, закътани в задния ъгъл. През лятото лек бриз минава през кафенето на пекарната, създавайки течение и въпреки че през отворените прозорци прониква доста светлина, сенките я пазят от суровото средиземноморско слънце.
През по-голямата част от 300-те години, откогато ръководи Gioras, семейство Вамвакурис се занимавала с производството на самун, който се приготял на всеки 15 дни и се разпределя сред другите локални села. Имало и общностен аспект, защото дамите от целия остров идвали там, с цел да се събират и да поддържат връзка, до момента в който пекат всевъзможни храни в пещта на дърва. За приготвянето на хляба те употребявали за основа майката на Gioras (предфермент или закваска).
" За гърците храната е обществено прекарване и пекарните към момента се считат за сърцето на общността точно заради тази причина ", усмихва се Лои.
Папайоану се съгласява. " Възрастните хора, нашите пенсионери, идваха и чакаха търпеливо заран, до момента в който хлябът излезе от пещите. Преди няколко години, започнахме да вършим и кафе, заработихме като заведение, тъй че станахме още по-популярни ".
Днес обаче, със застаряващото население и въртележката от туристи, нещата се трансформират. Чужденците не купуват самун, а сладкиши като пастички и бисквити. През лятото, когато фурните са включени, е прекомерно горещо, с цел да седнат и да се любуват на закуската си.
Много локални поданици на Миконос, които са израснали преди или при започване на туристическия напор, живеят другаде. Връщат се единствено с цел да работят през дейния сезон, след което още веднъж отпътуват за по-големи градове като Атина, отнасяйки спомените и традициите си.
И по този начин, преди пет години, когато бащата на Вамвакурис умрял, производството на самун стопира. Не могат да намерят кой да им помогне, а и търсенето не е толкоз огромно.
Сега съпрузите от пекарната се стремят да запазят миконската традиция по различен метод: всички съставки се доставят от побратимените им острови, на не повече от 500 км.
До 60-те години на предишния век на острова не е имало електричество и течаща вода. Вносът е бил необичаен и безценен, а за локалното население - постоянно неосъществим.
" За мен е доста значимо да поддържам локалното произвеждане, всичко, което идва от острова, с цел да не сме принудени да получаваме неща извън. Стигаме единствено до нашите побратимени острови в Цикладите ", споделя Папайоану, който е отдаден на това да резервира античните предписания и обичаи на фамилията си.
" Наследихме книга с предписания за сладкиши, подготвяне на сирене и даже мед ", споделя той. Днес книгата към този момент е цифрова, а всички предписания са изложени в Pinterest.
Засега печенето на самун може да продължи вкъщи във вилата на Папайоану, само че надали още веднъж ще влезе в менюто на Gioras.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ