Защо е невъзможно да се прогнозират британските избори
Верен на задачата си "да завърши Брексит ", английският министър председател Борис Джонсън разгласи първите декемврийски избори във Англия от 1923 година, написа "Политико ".
На пръв взор наподобява, че резултатът от вота ще освободи страната от несигурността, обхванала я след референдума за овакантяване на Европейски Съюз през 2016 година, преди 41 месеца.
Консервативната партия на Джонсън, подкрепяна от 37 на 100 от гласоподавателите, се радва на удобна преднина от 13 % пред лейбъристите. Ако тя се резервира, торите могат да се надяват на удобно болшинство в Народното събрание – задоволително, с цел да прокарат договорката за Брексит, която държавното управление контракти с Европейски Съюз през октомври.
Проблемът за торите е, че поддръжката в сондажите не е наложително да се трансформира в гласове през декември. Дали партията ще резервира преднината си през идващите седмици и по какъв начин тя ще се трансформира в места в Народното събрание, надалеч не е ясно.
Има редица аргументи, заради които никой не трябва да твърди, че може сигурно да планува резултата от наближаващите избори.
Първо, в този момент гласоподавателите
са склонни да сменят поддръжката си повече от всеки път
в следвоенната английска история. Екип, изследващ английските избори, е открил, че сред двете последни гласувания за парламент – през 2015 и 2017 година – сред една трета и две пети от гласоподавателите са трансформирали поддръжката си за политическите сили.
Често е мъчно да се планува кои ще са тези менящи мнението си гласоподаватели. През 2010 година да вземем за пример Лейбъристката партия смяташе Шотландия за собствен бастион. През 2015-а обаче доста огромна част от локалните гласоподаватели дадоха поддръжката си за Шотландската национална партия. Няма гаранции, че и при идващите избори няма да има такава смяна в поддръжката – още повече, че през последните четири години доста открити практики в гласуването бяха нарушени и други се утвърдиха на тяхно място.
Сегашните изследвания сочат висок % на изменящи поддръжката си гласоподаватели. Докато на изборите през 2017 година консерваторите и лейбъристите взеха общо 84 на 100 от гласовете – което не се беше случвало от "доброто остаряло време " на двупартийната политика – последните изследвания демонстрират, че двете партии ще вземат най-вече малко повече от 60 на 100. Останалите 40 % ще се разпределят сред съвземащите се демократични демократи и партия "Брексит ", израснала върху пепелта на Партията на независимостта.
Тъй като гласоподавателите са по-склонни да сменят поддръжката си, те са и
по-податливи на политически акции.
Кампанията на консерваторите за изборите през 2017 година беше пагубна: за шест седмици преднината им от 20 пункта се сведе до 2 пункта. В лицето на Борис Джонсън консерваторите разполагат с по-добър лидер на акция от някогашната си лидерка Тереза Мей. Но защото законът за излизане от Европейски Съюз на Джонсън ще бъде подложен на подробен обзор през идващите седмици, евентуално министър председателят е дал на опозицията голям брой мотиви проектите му да бъдат атакувани.
Ако е мъчно да се каже какъв брой гласа ще получи всяка партия в изборния ден, още по-трудно е да се познае от кое място ще дойдат тези гласове.
Британците избират депутатите си в едномандатни региони, в един тур, и претендентът, събрал най-вече гласове, печели. Една партия може да получи огромен % от вота, само че да не завоюва депутатски места, защото вотът й е разпределен отмерено из цялата страна. Изглежда че такава е ориста на партия "Брексит ", която се има поддръжка от сред 11 и 13 %, само че надали ще завоюва депутатско място.
Това значи, че прогнозирането на разпределението на гласовете е изключително значимо, с цел да се знае коя партия какъв брой места ще завоюва. Но и тук има съществени компликации.
За по-голямата част от следвоенния интервал политолозите са приели, че изборните региони
имат като цяло едно и също държание.
Ако една партия усъвършенства представянето си на изборите с 2 или 3 %, и във всеки регион поддръжката й се качва с 2 или 3 %. Това се назовава отмерено национално изменение.
Равномерното национално изменение функционираше, само че не и през 2017 година На тези избори консерваторите се показаха доста по-добре в региони, които бяха дали своят вот за излизане от Европейски Съюз, а лейбъристите – в гласувалите за оставане в съюза региони. Тази наклонност може да се резервира и през 2019 година, защото цялата английска политика се конструира към въпроса за Брексит – в случай че нещата не се върнат в естественото русло.
Големият брой изследвания на изборните настройки и резултатът им върху държанието на гласоподавателите също усложняват нещата.
Тъй като доста гласоподаватели се разпознават с вота си за излизане или оставане в Европейски Съюз – повече, в сравнение с с политическа партия – и защото никоя партия не притегля всичкия избор за излизане или за оставане, е прекомерно евентуално те да гласоподават "тактически ", търсейки да поддържат онази партия, която им най-големи шансове да завоюва в техния регион.
Партиите ще се опитат да капитализират това събитие. Партия "Брексит " ще се опита да притегли подкрепящи Брексит от средите на консерваторите. А демократичните демократи ще се опитат да убедят последователите на Европейски Съюз, че политиката на лейбъристите по въпроса на практика не се разграничава от тази на консерваторите.
Изкушените от дребни партии гласоподаватели ще желаят да знаят
дали избраниците им имат действителен късмет
да завоюват депутатско място, или е по-добре да гласоподават за идващия в листата си с желания.
Тъй като предишните избори не са добър справочник за това какво ще се случи в този момент, изследванията за настройките в обособените региони и моделите за гласоподаване в тях могат да попълнят тази празнина. Едни гласоподаватели ще обхванат тази информация, само че за други купищата данни и информация ще доведат до комплициране. Според оценките за "тактическото гласоподаване " в предходните избори до една трета от гласоподавателите са създали неверен тактически избор, като са дали гласа си за втория най-предпочитан, когато първият им любимец е имал по-голям късмет да завоюва.
Без ни минимум да донесат чувство за непоклатимост на Англия, идващите избори ще бъдат следващият източник на неустановеност в и по този начин разтърсения от Брексит политически пейзаж.
На пръв взор наподобява, че резултатът от вота ще освободи страната от несигурността, обхванала я след референдума за овакантяване на Европейски Съюз през 2016 година, преди 41 месеца.
Консервативната партия на Джонсън, подкрепяна от 37 на 100 от гласоподавателите, се радва на удобна преднина от 13 % пред лейбъристите. Ако тя се резервира, торите могат да се надяват на удобно болшинство в Народното събрание – задоволително, с цел да прокарат договорката за Брексит, която държавното управление контракти с Европейски Съюз през октомври.
Проблемът за торите е, че поддръжката в сондажите не е наложително да се трансформира в гласове през декември. Дали партията ще резервира преднината си през идващите седмици и по какъв начин тя ще се трансформира в места в Народното събрание, надалеч не е ясно.
Има редица аргументи, заради които никой не трябва да твърди, че може сигурно да планува резултата от наближаващите избори.
Първо, в този момент гласоподавателите
са склонни да сменят поддръжката си повече от всеки път
в следвоенната английска история. Екип, изследващ английските избори, е открил, че сред двете последни гласувания за парламент – през 2015 и 2017 година – сред една трета и две пети от гласоподавателите са трансформирали поддръжката си за политическите сили.
Често е мъчно да се планува кои ще са тези менящи мнението си гласоподаватели. През 2010 година да вземем за пример Лейбъристката партия смяташе Шотландия за собствен бастион. През 2015-а обаче доста огромна част от локалните гласоподаватели дадоха поддръжката си за Шотландската национална партия. Няма гаранции, че и при идващите избори няма да има такава смяна в поддръжката – още повече, че през последните четири години доста открити практики в гласуването бяха нарушени и други се утвърдиха на тяхно място.
Сегашните изследвания сочат висок % на изменящи поддръжката си гласоподаватели. Докато на изборите през 2017 година консерваторите и лейбъристите взеха общо 84 на 100 от гласовете – което не се беше случвало от "доброто остаряло време " на двупартийната политика – последните изследвания демонстрират, че двете партии ще вземат най-вече малко повече от 60 на 100. Останалите 40 % ще се разпределят сред съвземащите се демократични демократи и партия "Брексит ", израснала върху пепелта на Партията на независимостта.
Тъй като гласоподавателите са по-склонни да сменят поддръжката си, те са и
по-податливи на политически акции.
Кампанията на консерваторите за изборите през 2017 година беше пагубна: за шест седмици преднината им от 20 пункта се сведе до 2 пункта. В лицето на Борис Джонсън консерваторите разполагат с по-добър лидер на акция от някогашната си лидерка Тереза Мей. Но защото законът за излизане от Европейски Съюз на Джонсън ще бъде подложен на подробен обзор през идващите седмици, евентуално министър председателят е дал на опозицията голям брой мотиви проектите му да бъдат атакувани.
Ако е мъчно да се каже какъв брой гласа ще получи всяка партия в изборния ден, още по-трудно е да се познае от кое място ще дойдат тези гласове.
Британците избират депутатите си в едномандатни региони, в един тур, и претендентът, събрал най-вече гласове, печели. Една партия може да получи огромен % от вота, само че да не завоюва депутатски места, защото вотът й е разпределен отмерено из цялата страна. Изглежда че такава е ориста на партия "Брексит ", която се има поддръжка от сред 11 и 13 %, само че надали ще завоюва депутатско място.
Това значи, че прогнозирането на разпределението на гласовете е изключително значимо, с цел да се знае коя партия какъв брой места ще завоюва. Но и тук има съществени компликации.
За по-голямата част от следвоенния интервал политолозите са приели, че изборните региони
имат като цяло едно и също държание.
Ако една партия усъвършенства представянето си на изборите с 2 или 3 %, и във всеки регион поддръжката й се качва с 2 или 3 %. Това се назовава отмерено национално изменение.
Равномерното национално изменение функционираше, само че не и през 2017 година На тези избори консерваторите се показаха доста по-добре в региони, които бяха дали своят вот за излизане от Европейски Съюз, а лейбъристите – в гласувалите за оставане в съюза региони. Тази наклонност може да се резервира и през 2019 година, защото цялата английска политика се конструира към въпроса за Брексит – в случай че нещата не се върнат в естественото русло.
Големият брой изследвания на изборните настройки и резултатът им върху държанието на гласоподавателите също усложняват нещата.
Тъй като доста гласоподаватели се разпознават с вота си за излизане или оставане в Европейски Съюз – повече, в сравнение с с политическа партия – и защото никоя партия не притегля всичкия избор за излизане или за оставане, е прекомерно евентуално те да гласоподават "тактически ", търсейки да поддържат онази партия, която им най-големи шансове да завоюва в техния регион.
Партиите ще се опитат да капитализират това събитие. Партия "Брексит " ще се опита да притегли подкрепящи Брексит от средите на консерваторите. А демократичните демократи ще се опитат да убедят последователите на Европейски Съюз, че политиката на лейбъристите по въпроса на практика не се разграничава от тази на консерваторите.
Изкушените от дребни партии гласоподаватели ще желаят да знаят
дали избраниците им имат действителен късмет
да завоюват депутатско място, или е по-добре да гласоподават за идващия в листата си с желания.
Тъй като предишните избори не са добър справочник за това какво ще се случи в този момент, изследванията за настройките в обособените региони и моделите за гласоподаване в тях могат да попълнят тази празнина. Едни гласоподаватели ще обхванат тази информация, само че за други купищата данни и информация ще доведат до комплициране. Според оценките за "тактическото гласоподаване " в предходните избори до една трета от гласоподавателите са създали неверен тактически избор, като са дали гласа си за втория най-предпочитан, когато първият им любимец е имал по-голям късмет да завоюва.
Без ни минимум да донесат чувство за непоклатимост на Англия, идващите избори ще бъдат следващият източник на неустановеност в и по този начин разтърсения от Брексит политически пейзаж.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ