В „Катарина, или Дъщерята на разбойника“: 60 балетисти превземат Варна!
60 балетисти, 200 костюма, пушки на сцената и троен край в „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “. Забравен за дълго и възобновен след съвсем два века балет е акцент в програмата през летния сезон на Варненската опера.
Фестивал
На 19 юни в границите на XV издание на фестивала „ Опера в Летния спектакъл “ е премиерата на „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “ на композитора Цезар Пуни и хореографа и либретист Жул Перо. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров прави грандиозна възстановка на този в доста връзки невероятен балет. Историята на творбата е мощно завладяваща, тъй като в основата на сюжета лежи същинска преживелица – италианският художник от XVII век Салватор Роза е похитен от разбойници и се влюбва в дъщерята на техния лидер. Главната героиня за разлика от другите женски персонажи на Романтизма е самостоятелна, борбена и смела. На премиерата на балета в Лондон през 1846 година самият Жул Перо танцува в ролята на Дяволино – противника на художника за сърцето на Катарина. В средата на XIX век този балет покорява Русия и доближава по гледаемост „ Лебедово езеро “. Самият император Николай I участва на подготовките и демонстрира на балерините по какъв начин вярно да държат оръжие в фамозния „ Стратегически танц “.
Балетът е специфичен и поради невероятната писменост на жестовете, в която всяко придвижване има тъкмо несъмнено значение. Изненадите съпътстват цялото деяние, с цел да докара фена до непредвиден троен край, който се движи от трагичното към щастливия край. „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “ се слага за първи път в България и има всичко належащо, с цел да се трансформира в балетното събитие на годината.
История
В историята на балета от първата половина на XIX век на хореографа Жул Перо принадлежи почетното авторство на жанра, наименуван „ сантиментална хореографска драма “. Перо е и първият хореограф и либретист, който заимства историята на сантименталния си воин от действителния живот. Личността на Салватор Роза – художник, музикант, стихотворец, артист и бунтовник, живял в Италия през XVII век – е на мода в средите на британските писатели и поети романтици през късния XVIII и XIX век. Своеобразния фетиш към Роза споделят поети като Уилям Уърдсуърт и Шели. Интересно е, че Перо прави този балет не за италианската или френската, а за британската аудитория. В Лондон 32-годишният хореограф идва по покана на новия шеф на Royal Theater Бенджамин Лъмли през 1842 година „ Катарина “ е последната огромна режисура от лондонския интервал на Перо. Премиерата на балета „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “ се състои на 3 март 1846 година в Лондон на сцената на Театъра на Нейно Величество. Самият Жул Перо извършва ролята на Дяволино на премиерата. Катарина е младата датска балерина Люсил Гран. Нейната северна хубост, отличната ѝ техника, огненият ѝ характер под външната ледена въздържаност я вършат идеална за замисъла на Перо. А замисълът му е дръзновен и не напълно многообещаващ на пръв взор: в приключенията на популярния художник Салватор Роза измежду група бандити и любовта сред него и дъщерята на главатаря има нарушавания на реда и закона, опит за прелом, въоръжен конфликт с държавните войски, нахлуване на затвор и образуване на бягство на нарушител.
Персонаж
В новия балет на Цезар Пуни и Жул Перо Катарина става ослепителен противовес на всички предходни женски персонажи от балетите му до тогава. Не е наивна като Жизел, а е госпожица с здравомислещ взор върху живота; не е загадъчно примамлива като Ундина, а е решителна, борбена и увлича разбойниците посредством персонален пример; не е безгрижна като танцьорката Есмералда, а е героиня, склонна към опасен авантюризъм. Както множеството спектакли на Перо, този балет съдържа автобиографични детайли. Жул постоянно подарява на персонажите си линии от личната си биография. В „ Катарина “ за любовта на героинята се борят двама противници: мощно ревностният бандит Дяволино и изтънченият художник естет Салватор Роза. Но в основата си това са двете страни на самия Жул Перо – художникът създател и разрушителят на танцовите канони; човек, в който се съчетават откровеност на възприятията и изтънченост на хореографската мисъл. Със залеза на романтизма в балета стартира възходът на хореографския хоризонт на звездата на „ Катарина “.
Успехи
Само година след лондонската премиера разбойничката от Абруцките планини е в Милано, през 1849 година се играе в Санкт Петербург, а през 1850 година покорява Москва. Въпреки „ бандитската “ тема и склонността към протест, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне големи триумфи в Русия. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „ Катарина “ потъва в забвение. Едва през 2007 година той е подложен в Рим, а през 2021-а – в Русия, където постановката на Сергей Бобров и Юлияна Малхасянц печели 10 номинации за най-престижната съветска премия „ Златната маска “. Мащабният театър на Сергей Бобров с трупата на Варненската опера слага за първи път на българска сцена този невероятен балет, основан преди 178 години от романтика Жул Перо.
Фестивал
На 19 юни в границите на XV издание на фестивала „ Опера в Летния спектакъл “ е премиерата на „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “ на композитора Цезар Пуни и хореографа и либретист Жул Перо. Главният балетмайстор на Държавна опера Варна Сергей Бобров прави грандиозна възстановка на този в доста връзки невероятен балет. Историята на творбата е мощно завладяваща, тъй като в основата на сюжета лежи същинска преживелица – италианският художник от XVII век Салватор Роза е похитен от разбойници и се влюбва в дъщерята на техния лидер. Главната героиня за разлика от другите женски персонажи на Романтизма е самостоятелна, борбена и смела. На премиерата на балета в Лондон през 1846 година самият Жул Перо танцува в ролята на Дяволино – противника на художника за сърцето на Катарина. В средата на XIX век този балет покорява Русия и доближава по гледаемост „ Лебедово езеро “. Самият император Николай I участва на подготовките и демонстрира на балерините по какъв начин вярно да държат оръжие в фамозния „ Стратегически танц “.
Балетът е специфичен и поради невероятната писменост на жестовете, в която всяко придвижване има тъкмо несъмнено значение. Изненадите съпътстват цялото деяние, с цел да докара фена до непредвиден троен край, който се движи от трагичното към щастливия край. „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “ се слага за първи път в България и има всичко належащо, с цел да се трансформира в балетното събитие на годината.
История
В историята на балета от първата половина на XIX век на хореографа Жул Перо принадлежи почетното авторство на жанра, наименуван „ сантиментална хореографска драма “. Перо е и първият хореограф и либретист, който заимства историята на сантименталния си воин от действителния живот. Личността на Салватор Роза – художник, музикант, стихотворец, артист и бунтовник, живял в Италия през XVII век – е на мода в средите на британските писатели и поети романтици през късния XVIII и XIX век. Своеобразния фетиш към Роза споделят поети като Уилям Уърдсуърт и Шели. Интересно е, че Перо прави този балет не за италианската или френската, а за британската аудитория. В Лондон 32-годишният хореограф идва по покана на новия шеф на Royal Theater Бенджамин Лъмли през 1842 година „ Катарина “ е последната огромна режисура от лондонския интервал на Перо. Премиерата на балета „ Катарина, или Дъщерята на разбойника “ се състои на 3 март 1846 година в Лондон на сцената на Театъра на Нейно Величество. Самият Жул Перо извършва ролята на Дяволино на премиерата. Катарина е младата датска балерина Люсил Гран. Нейната северна хубост, отличната ѝ техника, огненият ѝ характер под външната ледена въздържаност я вършат идеална за замисъла на Перо. А замисълът му е дръзновен и не напълно многообещаващ на пръв взор: в приключенията на популярния художник Салватор Роза измежду група бандити и любовта сред него и дъщерята на главатаря има нарушавания на реда и закона, опит за прелом, въоръжен конфликт с държавните войски, нахлуване на затвор и образуване на бягство на нарушител.
Персонаж
В новия балет на Цезар Пуни и Жул Перо Катарина става ослепителен противовес на всички предходни женски персонажи от балетите му до тогава. Не е наивна като Жизел, а е госпожица с здравомислещ взор върху живота; не е загадъчно примамлива като Ундина, а е решителна, борбена и увлича разбойниците посредством персонален пример; не е безгрижна като танцьорката Есмералда, а е героиня, склонна към опасен авантюризъм. Както множеството спектакли на Перо, този балет съдържа автобиографични детайли. Жул постоянно подарява на персонажите си линии от личната си биография. В „ Катарина “ за любовта на героинята се борят двама противници: мощно ревностният бандит Дяволино и изтънченият художник естет Салватор Роза. Но в основата си това са двете страни на самия Жул Перо – художникът създател и разрушителят на танцовите канони; човек, в който се съчетават откровеност на възприятията и изтънченост на хореографската мисъл. Със залеза на романтизма в балета стартира възходът на хореографския хоризонт на звездата на „ Катарина “.
Успехи
Само година след лондонската премиера разбойничката от Абруцките планини е в Милано, през 1849 година се играе в Санкт Петербург, а през 1850 година покорява Москва. Въпреки „ бандитската “ тема и склонността към протест, която император Николай I не одобрявал, балетът жъне големи триумфи в Русия. Въпреки че е един от най-дълго играните балети на XIX век, през XX век „ Катарина “ потъва в забвение. Едва през 2007 година той е подложен в Рим, а през 2021-а – в Русия, където постановката на Сергей Бобров и Юлияна Малхасянц печели 10 номинации за най-престижната съветска премия „ Златната маска “. Мащабният театър на Сергей Бобров с трупата на Варненската опера слага за първи път на българска сцена този невероятен балет, основан преди 178 години от романтика Жул Перо.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ