В България има над 4 000 обекта за поклоннически туризъм
Великденските празници ускоряват потока на туристите към църкви и манастири в България, а страната чака и 70 000 туристи от чужбина, някои от които също ще посетят монументи, свързани с релиигята, съобщи БНР.
За поклонническия туризъм беседваме с Иван Михалев - публицист и създател на първия Поклоннически справочник на България и с Румен Драганов, който управлява Института за разбори и оценки в туризма.
Повече информация и възстановяване на инфраструктурата към храмовете е едно от нещата, върху които би трябвало да се работи, с цел да се развие този сегмент, споделя Михалев. По време на работа си по пътеводителя той е бил изключително впечатлен от " Българският Йерусалим ", както назовават Асеновград и покрайнините му, само че също по този начин споделя за доста храмове и свети места, останали от древността и свързани с разнообразни вярвания- капищата към старите български столици Плиска и Преслав или тнар " ступа " край село Плана, което е свято място за будистите.
Акцент в разбора на Румен Драганов е, че прилагателните към думата туризъм - набожен, исторически, морски, ски и т.н не разделят този стопански сегмент на строги посоки, а единствено за статистически потребности.
Според него въпросът е къде да го търсим - това нормално се прави посредством религиозните общности, които ги провеждат. Това изисква доста вложения от страна на туроператорите.
Водеща за екскурзианта от чужбина е загадката на самата вяра - това са мощи, чудодейни икони, свети места на лечители... и тук е мястото на туроператорите, които да им дадат информация да осведомят и да дат опция да дойдат и да ги видят туристи.
За поклонническия туризъм беседваме с Иван Михалев - публицист и създател на първия Поклоннически справочник на България и с Румен Драганов, който управлява Института за разбори и оценки в туризма.
Повече информация и възстановяване на инфраструктурата към храмовете е едно от нещата, върху които би трябвало да се работи, с цел да се развие този сегмент, споделя Михалев. По време на работа си по пътеводителя той е бил изключително впечатлен от " Българският Йерусалим ", както назовават Асеновград и покрайнините му, само че също по този начин споделя за доста храмове и свети места, останали от древността и свързани с разнообразни вярвания- капищата към старите български столици Плиска и Преслав или тнар " ступа " край село Плана, което е свято място за будистите.
Акцент в разбора на Румен Драганов е, че прилагателните към думата туризъм - набожен, исторически, морски, ски и т.н не разделят този стопански сегмент на строги посоки, а единствено за статистически потребности.
Според него въпросът е къде да го търсим - това нормално се прави посредством религиозните общности, които ги провеждат. Това изисква доста вложения от страна на туроператорите.
Водеща за екскурзианта от чужбина е загадката на самата вяра - това са мощи, чудодейни икони, свети места на лечители... и тук е мястото на туроператорите, които да им дадат информация да осведомят и да дат опция да дойдат и да ги видят туристи.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ