Веднъж при Ърнест Ръдърфорд, президент на Кралската академия, се обърнал

Веднъж при Ърнест Ръдърфорд, президент на Кралската академия, се обърнал сътрудник за помощ. Той считал да сложи най-ниската оценка по физика на един от своите студенти, който от своя страна твърдял, че заслужава повече.

И двамата – учител и студент – се съгласили да разчитат на решението на трето лице, самостоятелен съдия. Изборът се паднал върху Ръдърфорд.

Изпитният проблем гласял: „ Обяснете по какъв метод може да се мери височината на постройка благодарение на барометър? “

Отговорът на студента бил: „ Трябва да се качите с барометър на покрива на постройката, да пуснете барометъра до долу на дълго въже, а по-късно да го издърпате назад и да измерите дължината на въжето, която ще покаже и точната височина на постройката “.

Случаят бил в действителност комплициран, тъй като отговорът бил изцяло цялостен и правилен! От друга страна, изпитът бил по физика, а отговорът имал доста малко с използването на знанията от тази област.

Ръдърфорд предложил на студента да опита да отговори още един път. Дал му шест минути за подготовка, като го предизвестил, че отговорът би трябвало да показва познание по законите на физиката.

В продължение на 5 минути студентът по този начин и не написал нищо на листа си. Ръдърфорд го попитал дали се предава, само че той декларирал, че има няколко решения на казуса и просто избира най-хубавия.

Заинтересован, Резерфорд помолил младежа да пристъпи към отговора без да чака приключването на поставения период.

Новият виновна въпроса гласял: „ Качете се с барометъра на покрива и го хвърлете долу, измервайки времето на рухване. След това, употребявайки формула, изчислете височината на постройката “.

Тук Ръдърфорд попитал своя сътрудник учител удовлетворен ли е от този отговор. Този път, най-сетне, отговорът бил приет за задоволителен. Все отново студентът загатнал, че знае няколко отговора и го помолили да ги разкрие.

– Има няколко метода да се мери височината на постройка благодарение на барометъра – почнал студентът. – Например, може да излезете на улицата в безоблачен ден и да измерите барометъра и сянката му, а също по този начин да измерите и дължината на сянката на постройката. След това, решавайки несложна съразмерност, да се дефинира височината на самата постройка.

– Не е зле – споделил Ръдърфорд. – Има ли и други способи?

-Да. Има един елементарен метод, който съм сигурен, че ще ви хареса. Взимате барометъра в ръце и се изкачвате по стълба, прилепвайки барометъра до стената и отбелязвайки отметки. Изчислявайки броя на тези отметки и умножавайки го по размера на барометъра, ще получите височината на постройката. Напълно явен способ.

-Ако желаете по-сложен способ – траял той, – то привържете към барометъра въже и, провесвайки го като махало, определете величината на гравитацията в основата на постройката и на нейния покрив. От разликата сред тези величини, по принцип може да се пресметна височината на постройката. В този случай, привързвайки към барометъра въже, може да се качите с вашето махало на покрива, и провесвайки го, да изчислите височината на постройката съгласно интервала на прецесия.

-Най-накрая – заключил той – измежду многото други способи за решение на дадения проблем най-хубавият, в случай че позволите, е следният: да вземете барометъра със себе си, да намерите шефа и да му кажете: „ Господин шеф, имам страховит барометър. Той ще бъде ваш, в случай че ми кажете височината на тази постройка “.

Тогава Ръдърфорд попитал студента в действителност ли не знае общоприетото решение на тази задача. Той си признал, че знае, само че добавил, че му пристигнало до гуша от учебни заведения и университети, в които учителят постанова на учениците своя метод на мислене, който не всеки път приема ексцентрични решения.

Този студент бил Нилс Бор (1885–1962) – датски физик, лауреат на Нобелова премия през 1922 година.