Една истинска причина за #Оставка: Тотален провал в управлението на коронакризата |
Вчера излезе една доста забавна и бих споделил трагична вест. България е на второ място по смъртност от COVID-19 в Европа в последните 20 дни. За тези, които гледат на умрелите като на съчки, е ясно, че ще ми сложат следващия присмиващ се емотикон, с който ще изразят пренебрежението си към мен. За феновете на конспирациите, несъмнено, акцентът ще бъде, че всичко това е операция. Че се умира С, а не От. Протестите си текат, а случаите не порастват. Все доводи да отхвърлим, а не да приемем действителността. Сигурно е обикновено поради това какъв брой чупливи сме станали прочувствено, съдейки по всичко, което чета през последните седмици.
За тези, които си задават въпроси и търсят причинно-следствени връзки, пробвайки се да съберат оптимален брой гледни точки ще дам моят прочит на тази толкоз тревожна вест.
От самото начало на пандемията акцентът в България се въртеше към това, че подхващаме радикални ограничения, с цел да предпазим здравната система. Дори стъпка повече - да я подготвим, с цел да не рухне, в случай че броят на случаите внезапно нарасне. Минаха месец-два, редица страни се скъсаха да ни хвалят какъв брой добре се оправяме и какъв брой му трябваше на нашият премиер-нарцис, с цел да съобщи гордо - победихме вируса, време е за празненства.
Да, да, но не, господин Премиер. Баща ми има една имитация, която доста обичам - сега, в който си мислиш, че стоиш на място, към този момент изоставаш. Как тъкмо може да подготвиш една система да не рухне, откакто години наред дейностите ти са били тъкмо в противоположна посока. Систематично неверно провежданата политика в бранш Здравеопазване в годините на прехода е повода да сме в този момент на това нежелано второ място. Защото това, че имаме към 400 лечебни заведения, не значи нищо, когато половината от тях са направени за да усвояват средства от избрани действия. И изрично отхвърлят да извършват губещи такива .
В същото време така наречен държавни лечебни заведения са огледало на страната - една куха фасада за пред чужденците. Голямо рязане на лентички и пазаруване на линейни ускорители (в което, несъмнено, няма нищо лошо), а изискванията в инфекциозните отделения като в лагери от времето на хитлеризма. Или както споделя един доайен на българската анестезиология проф. Венко Александров - силата на кораба отива в свирката.
Важното е да отвличаме внимание от действителните проблеми с красиви декори. Апропо - анестезиология, тъй като тя върви ръка за ръка с интензивната медицина. Години наред бяхме на опашката на публичното и колегиалното самопризнание. Бедни, изтощени и неоценени. Без лични пациенти, без лични пътеки, със смехотворни такива в региона на интензивната медицина. Резултат - поколения български експерти от тази област са зад рамките на страната. Това се трансформира в последните години, само че нали знаете приказката за обърнатата каруца. Не по-добре стоят нещата с реанимационните сестри и въобще с всички медицински сестри в България, чиито условия на труд са унизителни, а страната като че ли комфортно пренебрегва това от десетилетия.
Тежките случаи с вируса не умират от някаква чудодейна болест. Говорим в множеството случаи за един респираторен дистрес синдром, с който сме се сблъсквали неведнъж през годините. Само че това е болест, чието лекуване изисква най-много готови лекари и задоволително на брой, свежи и отдадени на работата си медицински сестри, тъй като грижите за тези заболели са предизвикателство.
Като прибавим, че всичко това се случва със защитно облекло, което носиш часове наред излиза наяве, че за можеш да се пребориш с заболяването на първо място, би трябвало да разполагаш с човешкия фактор. Не с маски, респиратори и ленти за рязане, а с задоволително на брой положителни експерти. Които в изискване на рецесия внезапно се оказаха недостиг. И по какъв начин да е другояче, откакто даже тези, които сега поставят големи старания в името на пациентите си, редовно биват обругавани от знайни и незнайни медийни герои.
#избягвайте всеобщи събирания на закрито
#носете си маските
#пазете близките
Защото това е единственият метод да се борим за по задни позиции в тази тъжна ранглиста. Медиците на България ще оказват помощ до момента в който имат сили. Въпроса е останаха ли им...
П.п. Ето ви една същинска причина за #Оставка. Тотален неуспех в ръководството на рецесията.
Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в град Нойрупин, Германия. Епидемията от COVID-19 го слага в първите редици на лекарите, борещи се за живота на тежкоболни пациенти.
Завършил е медицина в Плевен през 2002 година Специализира Анестезиология и интензивно лекуване. От 2010 година работи в клиниката в Нойрупин. Има и спомагателни квалификации по незабавна и по интензивна медицина. Преподава в локалния медицински институт и е част от група лекари, които са виновни за здравното обезпечаване при случаи с огромен брой потърпевши. Семеен е, има две деца. Лекар трето потомство.
Б. ред. - Коментарът на доктор Борис Таблов е от фейсбук профила му. Публикуваме го с негово позволение. Заглавието е на редакцията.
За тези, които си задават въпроси и търсят причинно-следствени връзки, пробвайки се да съберат оптимален брой гледни точки ще дам моят прочит на тази толкоз тревожна вест.
От самото начало на пандемията акцентът в България се въртеше към това, че подхващаме радикални ограничения, с цел да предпазим здравната система. Дори стъпка повече - да я подготвим, с цел да не рухне, в случай че броят на случаите внезапно нарасне. Минаха месец-два, редица страни се скъсаха да ни хвалят какъв брой добре се оправяме и какъв брой му трябваше на нашият премиер-нарцис, с цел да съобщи гордо - победихме вируса, време е за празненства.
Да, да, но не, господин Премиер. Баща ми има една имитация, която доста обичам - сега, в който си мислиш, че стоиш на място, към този момент изоставаш. Как тъкмо може да подготвиш една система да не рухне, откакто години наред дейностите ти са били тъкмо в противоположна посока. Систематично неверно провежданата политика в бранш Здравеопазване в годините на прехода е повода да сме в този момент на това нежелано второ място. Защото това, че имаме към 400 лечебни заведения, не значи нищо, когато половината от тях са направени за да усвояват средства от избрани действия. И изрично отхвърлят да извършват губещи такива .
В същото време така наречен държавни лечебни заведения са огледало на страната - една куха фасада за пред чужденците. Голямо рязане на лентички и пазаруване на линейни ускорители (в което, несъмнено, няма нищо лошо), а изискванията в инфекциозните отделения като в лагери от времето на хитлеризма. Или както споделя един доайен на българската анестезиология проф. Венко Александров - силата на кораба отива в свирката.
Важното е да отвличаме внимание от действителните проблеми с красиви декори. Апропо - анестезиология, тъй като тя върви ръка за ръка с интензивната медицина. Години наред бяхме на опашката на публичното и колегиалното самопризнание. Бедни, изтощени и неоценени. Без лични пациенти, без лични пътеки, със смехотворни такива в региона на интензивната медицина. Резултат - поколения български експерти от тази област са зад рамките на страната. Това се трансформира в последните години, само че нали знаете приказката за обърнатата каруца. Не по-добре стоят нещата с реанимационните сестри и въобще с всички медицински сестри в България, чиито условия на труд са унизителни, а страната като че ли комфортно пренебрегва това от десетилетия.
Тежките случаи с вируса не умират от някаква чудодейна болест. Говорим в множеството случаи за един респираторен дистрес синдром, с който сме се сблъсквали неведнъж през годините. Само че това е болест, чието лекуване изисква най-много готови лекари и задоволително на брой, свежи и отдадени на работата си медицински сестри, тъй като грижите за тези заболели са предизвикателство.
Като прибавим, че всичко това се случва със защитно облекло, което носиш часове наред излиза наяве, че за можеш да се пребориш с заболяването на първо място, би трябвало да разполагаш с човешкия фактор. Не с маски, респиратори и ленти за рязане, а с задоволително на брой положителни експерти. Които в изискване на рецесия внезапно се оказаха недостиг. И по какъв начин да е другояче, откакто даже тези, които сега поставят големи старания в името на пациентите си, редовно биват обругавани от знайни и незнайни медийни герои.
#избягвайте всеобщи събирания на закрито
#носете си маските
#пазете близките
Защото това е единственият метод да се борим за по задни позиции в тази тъжна ранглиста. Медиците на България ще оказват помощ до момента в който имат сили. Въпроса е останаха ли им...
П.п. Ето ви една същинска причина за #Оставка. Тотален неуспех в ръководството на рецесията.
Д-р Борис Таблов е анестезиолог-реаниматор в град Нойрупин, Германия. Епидемията от COVID-19 го слага в първите редици на лекарите, борещи се за живота на тежкоболни пациенти.
Завършил е медицина в Плевен през 2002 година Специализира Анестезиология и интензивно лекуване. От 2010 година работи в клиниката в Нойрупин. Има и спомагателни квалификации по незабавна и по интензивна медицина. Преподава в локалния медицински институт и е част от група лекари, които са виновни за здравното обезпечаване при случаи с огромен брой потърпевши. Семеен е, има две деца. Лекар трето потомство.
Б. ред. - Коментарът на доктор Борис Таблов е от фейсбук профила му. Публикуваме го с негово позволение. Заглавието е на редакцията.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ