5G-то „изби рибата“ в Балчик…!
Вчера беше празник. Но и той, както хората, на които е отдаден, остана неусетен. Денят на учителя.
Междувременно община Балчик стана първата в България, която наложи възбрана за създаване на 5G-мрежа на територията си—с мораториум, натрапен за 1 година. Гласували са го на 30 септември. Прекрасните хора от локалния Парламент. След като над 180 индивида са се подписали срещу мрежата.
И, в случай че не виждаш връзка сред първия и втория абзац на този текст, значи ситуацията е доста по-тъжно в сравнение с допусках.
И, вярвайте ми, тези хора там – в Балчик – в този момент живеят с възприятието на реализирана победа. Казали са си „ наздраве! “ и са полели успеха.
Армията от тролове, които съчиняват „ новините “, сходни на 5G-конспирациите,
даже не се старае. На тях им се постанова САМО да бъдат упорити. Иначе „ публиката “ е толкоз лесна, че след самолетите, дето ни пръскат с кемтрейлс, и петджито, летвата е толкоз ниска, че нищо не е невероятно. Пиенето на вода може да се окаже вещерство, писането с лявата ръка да е знак на дявола, хората, които приказват британски да вземем за пример, да бъдат посочени за пратеници на извънземните, дето ще ни поробят. Няма предел към този момент.
А хората са се затворили в дребните си необразовани черупки и яростно се бранят от всякакво познание. Знанието ги обърква. Интересно е обаче, че против измислени „ злодеи “, като петджито, се борят със зъби и нокти, само че когато някой локален разбойник им изсече гората или бетонира плажа, подвигат плещи и споделят: „ мѝ… тука е така… кво да се прави…? “
Всичко това е извънредно комфортно на пасмината, която скубе и краде народа, тъй като до момента в който се занимават с измислените злодеи, не се концентрират върху същинските. И, като спрат петджито, ще пият две-три-пет ракии и ще се кротнат. Утре отново ще си платят „ таксата успокоение “ на локалния бей, таксата шезлонг, таксата, че са живи. И животът си продължава.
Докато обществото, което има мощни учители, които са уважавани, има и мощни мозъци, които не си крият кокошките от петджито и не си ръсят мазолите със светена вода; не сипват и захар по пътищата – срещу уроки.
Като се замисли човек… то ще вземе да излезе, че някой май има изгода от това обществото ни да е жалко, а…? Хм…
Но ние все си приказваме, че нещата не са наред и „ ех, по какъв начин няма кой да пристигна и да ни оправи! “
Тая няма да я бъде. Никой извън няма да ни оправя. Ако желаете съпоставяне – ние сме безпаричен футболен клуб и не можем да си позволим скъпи звезди, които да ни спасят от изпадане. Трябва да заложим на детско-юношеската школа.
И все си мрънкаме, а то отговорът на въпроса (на ВЪПРОСА на въпросите!) от самото начало ни бил под носа: учителите.
Точно по този начин: учителите. Добре платените, добре подготвените и най-важното – добре подбраните учители.
Те ще ни спасят. Няма вълшебна пръчка и алхимична формула. Има работа и вложение в бъдещето.
Учителите са специфична порода хора. Истински положителните. Те би трябвало да се селектират и доста, но доста да се пазят. И заплатата им да е, в случай че не по-висока, то най-малко равна с тази на депутатите. И, в случай че на един дебелак, на който единствено счетоводителката, която написа фишовете за заплата, му знае името в Парламента, може да му се заплащат хиляди на месец, с цел да си вее ****, то на един човек, който оформя бъдещето ни, би трябвало да му се заплаща двойно. Заради карантината, останахте с наследниците си за няколко месеца. И към този момент ви се желае да извършите ДНК-тест и вероятно да се откажете от тях, нали? А учителите работят с тях. Всеки ден. И още десетки, като тях. Всеки ден. Ден след ден. Година след година.
Оставете, колкото там време ви би трябвало, с цел да попие тази информация…
***
И, да – положителните учители не се намират толкоз елементарно. Ето ви образец:
Аз, в гимназията, преди N години. Предметът: физика. Ужас. Учителката ми беше прелестен академик, заплашителен експерт, със познания за цяла библиотека. Само че аз нищо не разбирах от тъпата физика и тройката ми беше мотив за наслада. Наложи ѝ се на дамата да отсъства един период. Замести я възрастен (ако не се неистина, го върнаха от пенсия човека) преподавател, Македонски. Така се споделяше – Македонски. Нито Филип, нито Александър, изясни ни още от първата минута. Весел човек, усмихнат, обясняваше физиката, тъй че аз даже я вденах. И до ден сегашен си спомням… а, да – забравих да загатна, че всичките ми оценки станаха шестици. Та—до ден сегашен си припомням един от моментите ми на горделивост, когато един съученик се издъни и учителят му сподели: „ Обърни се след това към Сашо, той ще ти изясни “.
После той си отиде в пенсия, аз се върнах към двойките и тройките. Пък предметът си беше все същият.
Всички тези хора от дълго време са в пенсия, а нашето модерно общество се крие от петджито. Разбирате ли?
После отидох в университета. Там се срещнах с доста хора, които или не желаеха да вървят в казармата, или им беше доста значимо да не се връщат там, откъдето бяха пристигнали, и по тази причина трябваше да учат. Нещо. Каквото и да е. Те записваха или богословие, или педагогика. Другаде не ги одобряваха, дънеха се. И тези две специалности станаха люпилня за хора, на които мотото в живота им стана: „ Не съм отсам и съм за малко! “ Те си мислеха: аз единствено една година, да се закрепя, пък след това ще се трансферира! Минаваше година, те си кротуваха. Минаваха две, три. Завършваха си. И станаха учители. Не всички учители са такива, несъмнено. Но прекомерно доста са такива. Това не е сфера, в която да можем да си позволим да имаме „ гнили ябълки “. Не. Не като: абе множеството ни бояджии са свестни, само че има няколко гнили ябълки. Има специалности, в които не може да има. Полицаи, водачи, учители. Нали разбираш, че не можеш да кажеш: имаме отличен екипаж, множеството ни водачи приземяват самолетите, но… има един-двама, които обичат да…
Същото е и с учителите. Но в по-голям мащаб.
Междувременно община Балчик стана първата в България, която наложи възбрана за създаване на 5G-мрежа на територията си—с мораториум, натрапен за 1 година. Гласували са го на 30 септември. Прекрасните хора от локалния Парламент. След като над 180 индивида са се подписали срещу мрежата.
И, в случай че не виждаш връзка сред първия и втория абзац на този текст, значи ситуацията е доста по-тъжно в сравнение с допусках.
И, вярвайте ми, тези хора там – в Балчик – в този момент живеят с възприятието на реализирана победа. Казали са си „ наздраве! “ и са полели успеха.
Армията от тролове, които съчиняват „ новините “, сходни на 5G-конспирациите,
даже не се старае. На тях им се постанова САМО да бъдат упорити. Иначе „ публиката “ е толкоз лесна, че след самолетите, дето ни пръскат с кемтрейлс, и петджито, летвата е толкоз ниска, че нищо не е невероятно. Пиенето на вода може да се окаже вещерство, писането с лявата ръка да е знак на дявола, хората, които приказват британски да вземем за пример, да бъдат посочени за пратеници на извънземните, дето ще ни поробят. Няма предел към този момент.
А хората са се затворили в дребните си необразовани черупки и яростно се бранят от всякакво познание. Знанието ги обърква. Интересно е обаче, че против измислени „ злодеи “, като петджито, се борят със зъби и нокти, само че когато някой локален разбойник им изсече гората или бетонира плажа, подвигат плещи и споделят: „ мѝ… тука е така… кво да се прави…? “
Всичко това е извънредно комфортно на пасмината, която скубе и краде народа, тъй като до момента в който се занимават с измислените злодеи, не се концентрират върху същинските. И, като спрат петджито, ще пият две-три-пет ракии и ще се кротнат. Утре отново ще си платят „ таксата успокоение “ на локалния бей, таксата шезлонг, таксата, че са живи. И животът си продължава.
Докато обществото, което има мощни учители, които са уважавани, има и мощни мозъци, които не си крият кокошките от петджито и не си ръсят мазолите със светена вода; не сипват и захар по пътищата – срещу уроки.
Като се замисли човек… то ще вземе да излезе, че някой май има изгода от това обществото ни да е жалко, а…? Хм…
Но ние все си приказваме, че нещата не са наред и „ ех, по какъв начин няма кой да пристигна и да ни оправи! “
Тая няма да я бъде. Никой извън няма да ни оправя. Ако желаете съпоставяне – ние сме безпаричен футболен клуб и не можем да си позволим скъпи звезди, които да ни спасят от изпадане. Трябва да заложим на детско-юношеската школа.
И все си мрънкаме, а то отговорът на въпроса (на ВЪПРОСА на въпросите!) от самото начало ни бил под носа: учителите.
Точно по този начин: учителите. Добре платените, добре подготвените и най-важното – добре подбраните учители.
Те ще ни спасят. Няма вълшебна пръчка и алхимична формула. Има работа и вложение в бъдещето.
Учителите са специфична порода хора. Истински положителните. Те би трябвало да се селектират и доста, но доста да се пазят. И заплатата им да е, в случай че не по-висока, то най-малко равна с тази на депутатите. И, в случай че на един дебелак, на който единствено счетоводителката, която написа фишовете за заплата, му знае името в Парламента, може да му се заплащат хиляди на месец, с цел да си вее ****, то на един човек, който оформя бъдещето ни, би трябвало да му се заплаща двойно. Заради карантината, останахте с наследниците си за няколко месеца. И към този момент ви се желае да извършите ДНК-тест и вероятно да се откажете от тях, нали? А учителите работят с тях. Всеки ден. И още десетки, като тях. Всеки ден. Ден след ден. Година след година.
Оставете, колкото там време ви би трябвало, с цел да попие тази информация…
***
И, да – положителните учители не се намират толкоз елементарно. Ето ви образец:
Аз, в гимназията, преди N години. Предметът: физика. Ужас. Учителката ми беше прелестен академик, заплашителен експерт, със познания за цяла библиотека. Само че аз нищо не разбирах от тъпата физика и тройката ми беше мотив за наслада. Наложи ѝ се на дамата да отсъства един период. Замести я възрастен (ако не се неистина, го върнаха от пенсия човека) преподавател, Македонски. Така се споделяше – Македонски. Нито Филип, нито Александър, изясни ни още от първата минута. Весел човек, усмихнат, обясняваше физиката, тъй че аз даже я вденах. И до ден сегашен си спомням… а, да – забравих да загатна, че всичките ми оценки станаха шестици. Та—до ден сегашен си припомням един от моментите ми на горделивост, когато един съученик се издъни и учителят му сподели: „ Обърни се след това към Сашо, той ще ти изясни “.
После той си отиде в пенсия, аз се върнах към двойките и тройките. Пък предметът си беше все същият.
Всички тези хора от дълго време са в пенсия, а нашето модерно общество се крие от петджито. Разбирате ли?
После отидох в университета. Там се срещнах с доста хора, които или не желаеха да вървят в казармата, или им беше доста значимо да не се връщат там, откъдето бяха пристигнали, и по тази причина трябваше да учат. Нещо. Каквото и да е. Те записваха или богословие, или педагогика. Другаде не ги одобряваха, дънеха се. И тези две специалности станаха люпилня за хора, на които мотото в живота им стана: „ Не съм отсам и съм за малко! “ Те си мислеха: аз единствено една година, да се закрепя, пък след това ще се трансферира! Минаваше година, те си кротуваха. Минаваха две, три. Завършваха си. И станаха учители. Не всички учители са такива, несъмнено. Но прекомерно доста са такива. Това не е сфера, в която да можем да си позволим да имаме „ гнили ябълки “. Не. Не като: абе множеството ни бояджии са свестни, само че има няколко гнили ябълки. Има специалности, в които не може да има. Полицаи, водачи, учители. Нали разбираш, че не можеш да кажеш: имаме отличен екипаж, множеството ни водачи приземяват самолетите, но… има един-двама, които обичат да…
Същото е и с учителите. Но в по-голям мащаб.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ