Вълшебната лампа на Аладин може би не е точно художествена

Вълшебната лампа на Аладин може би не е тъкмо художествена небивалица. От антични времена са съществували вълшебни лампи, само че в тях просто не е имало джинове.

Когато са разграбвани първите открити гробници на фараони в Египет, се носели клюки за лампи, които не загасвали. Те горели от момента на погребение на фараона.

Загасили ги тълпите вандали, въоръжени с кирки и чували за събиране на съкровищата. Имало прекомерно доста такива клюки, по тази причина екип археолози се заел да изследва това.

Оказало се, че съвсем всички средновековни и антични мислители са писали и говорили за вълшебните лампи. Древни майстори са можели да създават лампи, които горели хилядолетия без промяна на горивото и фитила.

Такава лампа била открита в гробницата на дъщерята на Цицерон – Тулиола. Тази лампа горяла в херметично затворено помещение – без достъп на О2 – в продължение на 1600 години.

Тит Ливий е писал, че са открити доста такива лампи в подземните пещери на античен Мемфис. В храма на Минерва в Атина е имало златна лампа, която е горяла няколко години, без да изгасне.

Плутарх твърди, че виждял лампа в храма на Юпитер, която горяла в продължение на десетки години, макар че стояла под намерено небе, само че вятърът не можел да я изгаси.

За пръв път такива лампи са правени в античен Египет. Древните египтяни били уверени, че астралната душа на мумията се намира към нея в продължение на три хиляди години.

Тя е прикрепена към мумията с магическа нишка, която може да се скъса единствено от покойника. Древните египтяни се надявали, че постоянно запалената лампа, знак на безсмъртната душа, ще накара душата да се раздели с мумията. Точно по тази причина в гробниците на фараоните се поставяли тези лампи.