Превърнаха ли се средните училища в България във фирми?
Ваканция е. Лятна, дълга и жегава.
През ваканцията у нас нормално никой не приказва за обучение. За обучение в България нормално стартира да се приказва сред 1 и 15 септември, когато стартира преброяването на новата годишна продукция есенни първолаци. Най-често се вършат сметки с какъв брой са оредели малчуганите по отношение на предходната образователна година. После, при първия по-сериозен спор в учебно заведение – побой на девойки над съученичка, изтървал нервите си преподавател или развилнял се татко на „ онеправдано ” дете в учителската стая, централните вестници преливат от дълбокомъдрени разбори на някогашни учителки, подвизаващи се през днешния ден в публицистиката, а малките екрани се надпреварват да провеждат студия, в които един през различен философстват специалисти.
На другия полюс са провинциалните учебни заведения. Аз съм бил недодялан гимназиален преподавател. Провинциалните учебни заведения са бездънна яма за провинциалните вестници. Бил съм и недодялан вестникар. Успехите на провинциалните учебни заведения, извоюваните състезания, достиженията на учители и възпитаници, четвъртитите черни шапчици с пискюл, полетели към небето, като че ли средношколците преди малко са избутали до тапия от Харвард или Итън, наред с виковете по 24 май „ Кой сподели?... Десети, единайсти, дванайсти... ”, та четвъртитите пискюлени шапчици са идеална съкровищница от която можеш да гребеш с цялостни шепи, с цел да запълниш зейналите страници на оцъкления като изоставено селско школо нов брой на газетата, която списувателстваш. Там в никакъв случай няма да прочетеш, че идващото потомство на България се възпитава в скайпа. Родителите, най-често и двамата в чужбина, по-богатите в Америка, Англия и Скандинавския полуостров, по-бедните – в Испания, Гърция и Италия, възпитават децата си в безвъзмезден видеоразговор един път дневно. За половин-един час, не повече. Там в никакъв случай няма да схванеш, че децата в най-хубавия случай са оставени за развъждане на бабите си, в по-лошия – на съседите. Ако човек чете единствено провинциални вестници, остава с усещане, че американските и английските колежи от дълго време ни дишат праха, нашата просветителна система е надминала по всички индикатори най-хубавата в света – финландската. Да се зачуди човек, откакто междинните учебни заведения в провинцията приготвят толкоз положителни фрагменти с толкоз положителни учители, обстановката с матурите на национално равнище е, меко казано, отчайваща
Доколкото си припомням, тази година в Пазарджишка област май нямаше и една цялостна шестица. Като основен редактор на казанлъшкия общински вестник оставях една много бедна откъм езикови благосъстояния колежка да отразява на воля достиженията на казанлъшките учебни заведения, в конкуренция с други, също толкоз „ начетени ” колежки в останалите частни вестници, да се надпреварват да венцеславят великото казанлъшко приблизително обучение. Което, в случай че четете казанлъшките провинциални вестници, ще изпитате лек комплекс за положението на столичното такова. В провинциалния вестник в никакъв случай няма да прочетеш, че учителят е сред остена, чука и наковалнята на учениците, от една страна, на родителите, от друга, и на шефа, от трета. Провинциалният вестник в никакъв случай няма да напише, че шеф на учебно заведение издава джука заповед, в случай че всеки преподавател не докара най-малко пет осмокласника да се запишат наесен в неговото учебно заведение, по-добре да си подписва уволнението.
Журналистиката по места в никакъв случай няма да каже, че на ученика в актуалното българско учебно заведение се гледа като на делегиран бюджет, като на едни хиляда лв. примерно, които всеки възпитаник носи на съответното учебно заведение. Изгониш ли ученика за неизвинени отсъствия, в случай че паралелката е на ръба, завчас може да се разтури класа, да оредеят часовете и учителите с нищожен хорариум да минат на лекторски. Нямам визия какъв брой се заплащат лекторските в този момент, само че да преподаваш по този начин, от време на време значи да не можеш да вържеш една минимална работна заплата. Изобщо междинните учебни заведения в България се трансфораха във компании, които държат на първо място на делегирания си бюджет. Идеята на просветителната промяна преди години бе да трансформира шефа в управител, което го накара да престане да бъде преподавател. Днес учебният шеф мисли за всичко друго, само че не и за метода и качеството на преподаване в личното си учебно заведение. Директорът приготвя европейски планове за саниране и PVC дограма.
И постоянно ще заеме страната на родителя на „ онеправданото ” дете, когато въпросното дете погази учебната дисциплинираност.
Нещо повече. На провинциалните учебни заведения към този момент не им стига ежеседмичното отделено пространство от по 2-3 страници в провинциалния вестник и шефът се трансформира в издател на личен учебен вестник, който един път месечно хвали надлъж и нашир триумфите на учители, възпитаници и подобряването на материалната база във въпросното учебно заведение. То не са кръжоци, шиене на тоги, абитуриентски излияния за тъгата по родното школо, което зрелостниците по улиците толкоз се радват, че напущат, то не са трудове за грандиозните триумфи на интернационалните и национални олимпиади... Разбира се, че действителни триумфи има. Но въобще не мога да схвана от кое място тогава идва казусът с приема във висшите образователни заведения, които всяка година се чудят по какъв начин да организират втори и трети тур, с цел да преразгледат двойките и да попълнят редиците на скамейките по студентските банки си с помилвани тройкаджии. Някъде веригата се къса и в случай че тръгнеш да съединяваш двете половини на скъсаната халка, то те ще се отхвърлен като подковите на два мощно наелектризирани магнита.
Светлозар Стоянов
Инфо: www.novinar.bg
