Как се образува „леденият пръст на смъртта“
В студените води на Антарктида може да се следи необикновен феномен – ледена подводна висулка. Тя се образува, когато пренаситената със сол вода с лед попада в морската вода и се движи към дъното. Това събитие е известно от дълго време на учените, само че е закрепено за първи път на видео от Военновъздушни сили край крайбрежията на остров Рос.
Наситената със сол морска вода с ниска температура на заледяване (но намираща се в течно положение заради високото наличие на сол) се движи от повърхността на океана към дъното, замразявайки молекулите вода в близост. В резултат се получава самобитен мразовит сталактит, който се простира до самото дъно и замразява всичко, което се допре до него – това е по този начин нареченият мразовит пръст на гибелта.
Както разяснява сър Дейвид Атънбъро, даже в относително топли води зимният мраз носи опасност за живота на дъното. По данни на Националния теоретичен фонд солената вода може да остане течна при температура до минус 15 градуса. Тези подводни висулки се появяват вследствие на течащи сред пукнатини в морски лед на канали от този солен разтвор – образуван поток с по-висока компактност, в сравнение с заобикалящата го вода, се движи през морската вода на повърхността към дъното.
US Antarctic Program/Rob Robbins
Този поток даже е по-студен от заобикалящата го вода – в следствие за няколко часа го обгръща ледена тръба, напомняща висулка. Достигайки дъното, „ леденият пръст на гибелта “ не стопира, а се популяризира по-нататък, замразявайки всичко по своя път, в това число морските звезди, които се движат прекомерно постепенно, с цел да избягат от „ ледените мрежи “.
Макар че ледените висулки са смъртоносни за дребните дънни същества, те имат и позитивна страна – да вземем за пример обезпечават среда за обитание на микроскопични растения и животни, изключително диатомови водорасли, които оцветяват леда в кафяви и зелени тонове. Всички тези канали в разтвора могат да нагреят и разтопят леда, допринасяйки по подобен метод за напредването на топлината от една част на леда към друга.
Подводните ледени висулки не са най-невероятният подводен феномен – коства си да си спомним и за подводните езера. Когато температурата на солевия разтвор не е толкоз ниска, той може да образува цели басейни със лична брегова линия, попадайки в океана.
Боб Карни от Националното ръководство за океански и атмосферни проучвания (NOAA) отбелязва, че такива езера в Мексиканския залив могат да доближават от един метър до 19 километра дължина. Тези езера пораждат вследствие на развой на солена тектоника – придвижване на огромни отлагания от сол.
