Дипломатическият ребус на Си Цзинпин
Преговори, съглашения и мощен медиен интерес – по този начин най-кратко може да бъде разказана завършилата европейска обиколка на китайския президент Си Цзинпин. Очаквано, тя се трансформира в обект на доста мнения, а главният въпрос, който си задават специалистите, е какви са резултатите от нея? Държавният глава посети Франция, Сърбия и Унгария, като измежду разискваните тематики бяха търговията, вложенията и продължаващата война в Украйна. Безспорно, визитата на Си показва желанието на Пекин да ускори въздействието си на Стария континент – задача, с която азиатската страна като че ли се оправя все по-успешно.
Chinese President Xi Jinping met with French President Emmanuel Macron and EU Commission chief Ursula von der Leyen in Paris. Xi is in Europe for the first time in five years, at a time of growing economic and trade tensions
— Reuters (@Reuters)
Призиви за мир и „ обективни правила “
Европейската обиколка на Си стартира от Франция, където той се срещна с президента Еманюел Макрон и ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. В акцент по време на диалозите се трансформира войната в Украйна, като тримата водачи демонстрираха общото си предпочитание да бъде комплициран завършек на спора, само че без да предложат съответни ограничения за постигането на тази цел. Очаквано, тематиката за комерсиалните разногласия също беше наранена. Макрон прикани да бъдат признати „ обективни правила “, а фон дер Лайен добави, че Европейски Съюз няма да се поколебае да вземе „ твърди решения “, с цел да отбрани „ своята стопанска система и сигурност “. По-рано тя разкритикува „ нелоялната конкуренция “ на Пекин чрез „ големите дотации “, които отпуска в разнообразни браншове – като производството на електрически коли и стомана.
Си на собствен ред отхвърли рецензиите и означи, че страната му оказва помощ да бъде увеличено международното предложение, което на собствен ред способства за смекчаването на инфлационния напън в световен мащаб. Търговските разногласия сред Европейски Съюз и Китай са многочислени и може да доведат до въвеждането на прецизни наказателни мита, а азиатската страна дефинира европейските ограничения като несправедливи и протекционистки. Си въпреки всичко се опита да внесе известно утешение, изразявайки вяра, че визията на Париж за „ стратегическа автономност “ на Европейски Съюз може да се синхронизира със устрема на Китай за „ мултиполюсен свят “, в който ролята на Съединени американски щати не е по този начин преобладаваща. Не бива да се не помни, че Макрон се стреми да влезе в ролята на балансьор сред Пекин и Вашингтон – задача, която все още наподобява, меко казано, комплицирана. В същото време, Си показва, че макар обтегнатите връзки със Запада, неговата страна се е утвърдила като водещ фактор на интернационалната сцена и няма по какъв начин да бъде подценявана, доказателство за което е топлото му посрещане във Франция – един от най-важните членове на Европейски Съюз.
Chinese leader Xi Jinping extended his tour of Europe with stops in Serbia and Hungary, the two countries on the continent that have embraced Beijing and Moscow most warmly
— The Wall Street Journal (@WSJ)
„ Стоманеното другарство “ сред Китай и Сърбия
Далеч по-тържествено беше посрещането на Си в Сърбия, означават международните медии. Преди идването му, Белград беше декориран с величествен брой флагове и послания на сръбски и китайски език, а хиляди хора се събраха в столицата, с цел да приветстват президента. Самият президент означи, че „ стоманеното другарство сред Сърбия и Китай е пуснало по-дълбоки корени в сърцата на двата народа “. Думите му са деликатно подбрани – „ стоманено другарство “ е формалната дефиниция, която Пекин и Белград употребяват, с цел да опишат двустранните си връзки. По време на визитата на Си бяха подписани редица съглашения, а президентът на Сърбия Александър Вучич акцентира, че от 2020 година насам Китай е най-големият вложител в балканската страна.
Миналата година западната ни съседка подписа контракт за свободна търговия с азиатската страна, който ще влезе в действие при започване на юли. Той ще подсигурява безмитен експорт на 95 % от сръбските артикули към Китай през идващите пет до 10 години, означи Вучич. В същото време, визитата на Си имаше и алегорично значение – той посети Сърбия на годишнината от бомбардирането от НАТО на китайското посолство в Белград по време на военната интервенция в някогашна Югославия (това се случи на 7 май 1999 г.). Алиансът дефинира офанзивата, при която починаха трима китайски публицисти, като драматичен случай, а тогавашният американски президент Бил Клинтън сервира своите извинения. „ Китайският народ цени мира, само че в никакъв случай няма да разреши тази историческа покруса да се повтори “, акцентира Си. Посланието на Пекин е явно – Западът би трябвало да се преценява с Китай, защото страната през днешния ден е доста по-голяма мощ, в сравнение с беше преди 25 години. Освен това, Си загатна, че съюзите, в които Съединени американски щати вземат участие, не са единствено отбранителни, само че и съставляват опасност. Никак не е инцидентно, че това обръщение той насочи точно от Сърбия – страна, поддържаща положителни връзки с Русия и постоянно критикуваща Запада, макар че не крие упоритостите си да се причисли към Европейски Съюз.
Териториалните искания са друга тематика, сближаваща Пекин и Белград. Както сръбските управляващи не признават независимостта на Косово, по този начин тези в Китай смятат Тайван за част от територията си. Напълно разумно, това трансформира двете страни в сътрудници. Позициите на дипломатическата сцена във връзка с статута на Прищина са ясни – в единия лагер са Европейски Съюз и Съединени американски щати, които поддържат младата страна, а в другия са Русия и Китай, смятащи, че отцепването ѝ от Сърбия през 2008 година е нелегално. През октомври предходната година Си Цзинпин съобщи след среща с Вучич, че Пекин „ поддържа Сърбия в отбраната на нейния народен суверенитет и териториална целокупност “. В същото време, Белград не крие поддръжката си за териториалните искания на Пекин. „ Тайван е Китай. И зависи от вас какво, по кое време и по какъв начин ще извършите. Точка “, разяснява сръбският президент пред китайска телевизия.
Hungary is the first EU country to participate in Xi's signature Belt and Road Initiative.
— DW News (@dwnews)
„ Един от стълбовете на новия международен ред “
Особено огромен интерес провокира визитата на Си в Унгария. Там той се срещна с премиера Виктор Орбан, като двамата означиха, че са издигнали връзките сред Пекин и Будапеща до „ всеобхватно и целогодишно стратегическо партньорство “. Показателни са думите на министър-председателя, съгласно който „ Китай е един от
стълбовете на новия международен ред “. Това не е изключително изненадващо, защото Орбан работи за доближаването на неговата страна с Китай още от 2010 година Топлите политически връзки и шерването на общи възгледи последователно се трансфораха в съответни контракти, довели до обилни вложения.
Държавните водачи означиха, че са подписали общо 18 съглашения, само че без да разкриват детайлности за тях. Все отново стана ясно, че маджарски селскостопански артикули към този момент ще бъдат изнасяни за Китай, а съдействието в областта на нуклеарната енергетика ще се задълбочи. Освен това, двете страни ще дадат подтик на основни инфраструктурни планове, измежду които е реконструкцията на железопътната линия сред Будапеща и Белград. Тя е на стойност над 2 милиарда $, като по-голямата част от средствата идват точно от Китай. Въпросната линия е част от самодейността на Пекин „ Един пояс, веднъж “. Тя започва преди към десетилетие, а задачата ѝ е да се изградят инфраструктурни и енергийни мрежи, свързващи Азия с Африка и Европа.
Темата за войната в Украйна не беше подмината. За никого не е загадка, че Орбан поддържа близки връзки с съветския президент Владимир Путин, а също така постоянно подлага на критика поддръжката на Европейски Съюз за Киев. По тази причина е изцяло обяснимо за какво министър-председателят съобщи, че поддържа мирния проект, препоръчан от Китай преди близо година, разясняват анализатори. Той се състои от 12 точки, като в него са изложени общи правила за прекратяването на спора, само че без да се навлиза в елементи. Въпросното предложение беше признато хладно както от Москва, по този начин и от Киев. Съединени американски щати на собствен ред разкритикуваха проекта, отбелязвайки, че той отразява „ подправения роман “ на Кремъл, извиняващ нахлуването в Украйна.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Chinese President Xi Jinping met with French President Emmanuel Macron and EU Commission chief Ursula von der Leyen in Paris. Xi is in Europe for the first time in five years, at a time of growing economic and trade tensions
— Reuters (@Reuters)
Призиви за мир и „ обективни правила “
Европейската обиколка на Си стартира от Франция, където той се срещна с президента Еманюел Макрон и ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен. В акцент по време на диалозите се трансформира войната в Украйна, като тримата водачи демонстрираха общото си предпочитание да бъде комплициран завършек на спора, само че без да предложат съответни ограничения за постигането на тази цел. Очаквано, тематиката за комерсиалните разногласия също беше наранена. Макрон прикани да бъдат признати „ обективни правила “, а фон дер Лайен добави, че Европейски Съюз няма да се поколебае да вземе „ твърди решения “, с цел да отбрани „ своята стопанска система и сигурност “. По-рано тя разкритикува „ нелоялната конкуренция “ на Пекин чрез „ големите дотации “, които отпуска в разнообразни браншове – като производството на електрически коли и стомана.
Си на собствен ред отхвърли рецензиите и означи, че страната му оказва помощ да бъде увеличено международното предложение, което на собствен ред способства за смекчаването на инфлационния напън в световен мащаб. Търговските разногласия сред Европейски Съюз и Китай са многочислени и може да доведат до въвеждането на прецизни наказателни мита, а азиатската страна дефинира европейските ограничения като несправедливи и протекционистки. Си въпреки всичко се опита да внесе известно утешение, изразявайки вяра, че визията на Париж за „ стратегическа автономност “ на Европейски Съюз може да се синхронизира със устрема на Китай за „ мултиполюсен свят “, в който ролята на Съединени американски щати не е по този начин преобладаваща. Не бива да се не помни, че Макрон се стреми да влезе в ролята на балансьор сред Пекин и Вашингтон – задача, която все още наподобява, меко казано, комплицирана. В същото време, Си показва, че макар обтегнатите връзки със Запада, неговата страна се е утвърдила като водещ фактор на интернационалната сцена и няма по какъв начин да бъде подценявана, доказателство за което е топлото му посрещане във Франция – един от най-важните членове на Европейски Съюз.
Chinese leader Xi Jinping extended his tour of Europe with stops in Serbia and Hungary, the two countries on the continent that have embraced Beijing and Moscow most warmly
— The Wall Street Journal (@WSJ)
„ Стоманеното другарство “ сред Китай и Сърбия
Далеч по-тържествено беше посрещането на Си в Сърбия, означават международните медии. Преди идването му, Белград беше декориран с величествен брой флагове и послания на сръбски и китайски език, а хиляди хора се събраха в столицата, с цел да приветстват президента. Самият президент означи, че „ стоманеното другарство сред Сърбия и Китай е пуснало по-дълбоки корени в сърцата на двата народа “. Думите му са деликатно подбрани – „ стоманено другарство “ е формалната дефиниция, която Пекин и Белград употребяват, с цел да опишат двустранните си връзки. По време на визитата на Си бяха подписани редица съглашения, а президентът на Сърбия Александър Вучич акцентира, че от 2020 година насам Китай е най-големият вложител в балканската страна.
Миналата година западната ни съседка подписа контракт за свободна търговия с азиатската страна, който ще влезе в действие при започване на юли. Той ще подсигурява безмитен експорт на 95 % от сръбските артикули към Китай през идващите пет до 10 години, означи Вучич. В същото време, визитата на Си имаше и алегорично значение – той посети Сърбия на годишнината от бомбардирането от НАТО на китайското посолство в Белград по време на военната интервенция в някогашна Югославия (това се случи на 7 май 1999 г.). Алиансът дефинира офанзивата, при която починаха трима китайски публицисти, като драматичен случай, а тогавашният американски президент Бил Клинтън сервира своите извинения. „ Китайският народ цени мира, само че в никакъв случай няма да разреши тази историческа покруса да се повтори “, акцентира Си. Посланието на Пекин е явно – Западът би трябвало да се преценява с Китай, защото страната през днешния ден е доста по-голяма мощ, в сравнение с беше преди 25 години. Освен това, Си загатна, че съюзите, в които Съединени американски щати вземат участие, не са единствено отбранителни, само че и съставляват опасност. Никак не е инцидентно, че това обръщение той насочи точно от Сърбия – страна, поддържаща положителни връзки с Русия и постоянно критикуваща Запада, макар че не крие упоритостите си да се причисли към Европейски Съюз.
Териториалните искания са друга тематика, сближаваща Пекин и Белград. Както сръбските управляващи не признават независимостта на Косово, по този начин тези в Китай смятат Тайван за част от територията си. Напълно разумно, това трансформира двете страни в сътрудници. Позициите на дипломатическата сцена във връзка с статута на Прищина са ясни – в единия лагер са Европейски Съюз и Съединени американски щати, които поддържат младата страна, а в другия са Русия и Китай, смятащи, че отцепването ѝ от Сърбия през 2008 година е нелегално. През октомври предходната година Си Цзинпин съобщи след среща с Вучич, че Пекин „ поддържа Сърбия в отбраната на нейния народен суверенитет и териториална целокупност “. В същото време, Белград не крие поддръжката си за териториалните искания на Пекин. „ Тайван е Китай. И зависи от вас какво, по кое време и по какъв начин ще извършите. Точка “, разяснява сръбският президент пред китайска телевизия.
Hungary is the first EU country to participate in Xi's signature Belt and Road Initiative.
— DW News (@dwnews)
„ Един от стълбовете на новия международен ред “
Особено огромен интерес провокира визитата на Си в Унгария. Там той се срещна с премиера Виктор Орбан, като двамата означиха, че са издигнали връзките сред Пекин и Будапеща до „ всеобхватно и целогодишно стратегическо партньорство “. Показателни са думите на министър-председателя, съгласно който „ Китай е един от
стълбовете на новия международен ред “. Това не е изключително изненадващо, защото Орбан работи за доближаването на неговата страна с Китай още от 2010 година Топлите политически връзки и шерването на общи възгледи последователно се трансфораха в съответни контракти, довели до обилни вложения.
Държавните водачи означиха, че са подписали общо 18 съглашения, само че без да разкриват детайлности за тях. Все отново стана ясно, че маджарски селскостопански артикули към този момент ще бъдат изнасяни за Китай, а съдействието в областта на нуклеарната енергетика ще се задълбочи. Освен това, двете страни ще дадат подтик на основни инфраструктурни планове, измежду които е реконструкцията на железопътната линия сред Будапеща и Белград. Тя е на стойност над 2 милиарда $, като по-голямата част от средствата идват точно от Китай. Въпросната линия е част от самодейността на Пекин „ Един пояс, веднъж “. Тя започва преди към десетилетие, а задачата ѝ е да се изградят инфраструктурни и енергийни мрежи, свързващи Азия с Африка и Европа.
Темата за войната в Украйна не беше подмината. За никого не е загадка, че Орбан поддържа близки връзки с съветския президент Владимир Путин, а също така постоянно подлага на критика поддръжката на Европейски Съюз за Киев. По тази причина е изцяло обяснимо за какво министър-председателят съобщи, че поддържа мирния проект, препоръчан от Китай преди близо година, разясняват анализатори. Той се състои от 12 точки, като в него са изложени общи правила за прекратяването на спора, само че без да се навлиза в елементи. Въпросното предложение беше признато хладно както от Москва, по този начин и от Киев. Съединени американски щати на собствен ред разкритикуваха проекта, отбелязвайки, че той отразява „ подправения роман “ на Кремъл, извиняващ нахлуването в Украйна.
* Видеото е архивно!
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ