Дъщерите без майки намират опора в скръбта си
Когато майка ми умря ненадейно преди 30 години, бях на 13. Щях да прекарам идващите 20 години в опити да схвана какво значи да нямаш майка.
И направих това главно самичък.
Най-вече това беше, тъй като родителите на майка ми, които ме отгледаха, бяха старомодни хора, които претърпяха Dust Bowl. Те не обсъждаха усеща, положителни или неприятни. Нито един път не видях дядо ми да пролее сълза след гибелта на щерка му. Освен това нашият град беше в селските равнини на Колорадо, на часове път от всеки град с услуги като терапевт на скръбта, даже в случай че моите баба и дядо бяха отворени към това.
Но мълчанието към скръбта също беше артикул на времето. Окуражавам се да видя, че в този момент гибелта на майка нормално не се третира по същия метод, както беше през 1993 година
Днес има доста типове поддръжка, от проведена до елементарна. За скръбта може да се приказва и да се споделя по-публично, споделят специалистите, и се признава, че трае дълго време.
Децата без майки могат да посещава...
Прочетете целия текст »
