Мистериозното племе сурма, което идва от небето
В списанието на географското общество на Исландия е оповестен отчет от експедиция до африканското племе сурма. Изследователи настояват, че сурма са потомци на извънземни. Те даже дават и доказателства за това, предава pochivka.blitz.bg.
Разбира се, този въпрос остава много противоречив, само че без подозрение това племе е доста забавно.
В мъчнопроходим регион, на плато, заобиколено от планини от всички страни, на мястото, където се пресичат границите на Кения, Етиопия и Судан, живее малобройното племе сурма.
Като цяло за него се знае много малко. Достигането до него е доста мъчно заради географското местонахождение. Хората от племето пък въобще не се стремят да реализират контакти с цивилизацията.
Освен това всички, които са се сблъсквали с тях – от откриватели до няколко доста упорити туристи, описват за тяхната надменност, пренебрежение към непознатите и отвращение да си поддържат връзка с тях, даже и против пари.
Те в действителност считат, че са по-добри от всички останали. „ Ние сме по-добри от другите, тъй като се радваме на свободата в гората, нямаме господари, тази земя е наша и можем да пием мляко до насита “, споделят те.
Сурма изцяло отхвърлят всички постижения на цивилизацията като се изключи едно – автоматите. Те им оказват помощ да отбиват набезите на съседите си. Този народ има извънредно жестоки и войнствени съседи, измежду които мурси, които са безмилостни и смятат себе си са олицетворение на духовете на гибелта.
Не единствено свободата е мотив за горделивост на сурма. Исландската експедиция, която съумяла да стигне до тях и да прекара известно време там, спечелвайки отчасти доверието им, разкрива още един аспект, който даже измежду самите сурма не е доста прочут.
Част от мита за сурма гласи: „ Живяхме на небето с нашия господ Тугу. Един ден той отвори проход в облаците и ни даде въжета да слезем на земята. Дойдохме тук, в долината на река Кибиш. Една жена скъса въжето и небесата се затвориха. Оттогава не знаем къде да търсим Тугу и къде да намерим леговище “.
Трябва да се означи, че хората от този народ доста насилствено и фрагментирано разкриват своите легенди пред чужденци. Всъщност единствено исландците са съумели да научат освен това. Те прекарали там повече от 6 месеца и, по думите им, през първите 4 се чувствали като изгнаници.
След това те научили невероятни неща. Оказва се, че сурма не се считат за земляни и настояват, че са пристигнали от небето. Някога обектът, на който са пристигнали, е претърпял повреда, и са изгубили връзка с родното си място. Митът за произхода им удостоверява това.
Това е и повода за тяхното надменност. Те считат „ земляните “ за по-нисши от себе си и не изпитват никакво предпочитание да поддържат връзка с тях. Интересното е, че исландците считат, че са разкрили доказателства за злополуката на „ галактическия транспортен съд “.
Експедицията взела проби от почвата и минералите от цялата територия на племето. След обработването им са получени невероятни резултати.
Оказва се, че през 5-и век сл. Хр. на тази територия е имало локално обособяване на радиоактивни субстанции по незнайна причина. А измежду минералите, събрани в същия регион, са открити няколко от възвишен генезис. Метеорити са измежду хипотезите.
Въпреки това исландците повече клонят към версията за злополука на някакъв уред, въпреки съгласно тях да са нужни доста повече проучвания.
Самите хора сурма са уверени в своя възвишен генезис и даже във външния си тип вършат всичко, с цел да не наподобяват на хора.
Най-известното във външния им тип са пластините в устните на дамите, само че това не е неповторимо. Племето мурси прави същото. Това по-скоро е обвързвано с набезите на търговците на плебеи и се прави, с цел да не наподобяват дамите привлекателни за тях.
Но отношението към косата е извънредно. Сурма не могат да я понасят, бръснат я напълно, а на главите си слагат невероятни неща. Както мъжете, по този начин и дамите.
Освен това те рисуват по телата си. Етнографите го назовават бодипейнтинг и то е много публикувано измежду доста екзотични племена. Но в това отношение сурма се отличават.
Те боядисват цялото си тяло и то освен един път дневно. Има версия, че това се прави освен по естетически аргументи, само че носи някаква кодирана информация и, когато известието би трябвало да се актуализира, се прави нова рисунка. Това, обаче, е единствено версия, а както постоянно, самите сурма не разясняват тази тематика. По принцип те си мълчат за доста неща.
Така или другояче тези рисунки са ярки и красиви и фактически вършат външния тип на сурма не доста човешки.
Това са сурма – загадъчни, високомерни и извънземни.
Разбира се, този въпрос остава много противоречив, само че без подозрение това племе е доста забавно.
В мъчнопроходим регион, на плато, заобиколено от планини от всички страни, на мястото, където се пресичат границите на Кения, Етиопия и Судан, живее малобройното племе сурма.
Като цяло за него се знае много малко. Достигането до него е доста мъчно заради географското местонахождение. Хората от племето пък въобще не се стремят да реализират контакти с цивилизацията.
Освен това всички, които са се сблъсквали с тях – от откриватели до няколко доста упорити туристи, описват за тяхната надменност, пренебрежение към непознатите и отвращение да си поддържат връзка с тях, даже и против пари.
Те в действителност считат, че са по-добри от всички останали. „ Ние сме по-добри от другите, тъй като се радваме на свободата в гората, нямаме господари, тази земя е наша и можем да пием мляко до насита “, споделят те.
Сурма изцяло отхвърлят всички постижения на цивилизацията като се изключи едно – автоматите. Те им оказват помощ да отбиват набезите на съседите си. Този народ има извънредно жестоки и войнствени съседи, измежду които мурси, които са безмилостни и смятат себе си са олицетворение на духовете на гибелта.
Не единствено свободата е мотив за горделивост на сурма. Исландската експедиция, която съумяла да стигне до тях и да прекара известно време там, спечелвайки отчасти доверието им, разкрива още един аспект, който даже измежду самите сурма не е доста прочут.
Част от мита за сурма гласи: „ Живяхме на небето с нашия господ Тугу. Един ден той отвори проход в облаците и ни даде въжета да слезем на земята. Дойдохме тук, в долината на река Кибиш. Една жена скъса въжето и небесата се затвориха. Оттогава не знаем къде да търсим Тугу и къде да намерим леговище “.
Трябва да се означи, че хората от този народ доста насилствено и фрагментирано разкриват своите легенди пред чужденци. Всъщност единствено исландците са съумели да научат освен това. Те прекарали там повече от 6 месеца и, по думите им, през първите 4 се чувствали като изгнаници.
След това те научили невероятни неща. Оказва се, че сурма не се считат за земляни и настояват, че са пристигнали от небето. Някога обектът, на който са пристигнали, е претърпял повреда, и са изгубили връзка с родното си място. Митът за произхода им удостоверява това.
Това е и повода за тяхното надменност. Те считат „ земляните “ за по-нисши от себе си и не изпитват никакво предпочитание да поддържат връзка с тях. Интересното е, че исландците считат, че са разкрили доказателства за злополуката на „ галактическия транспортен съд “.
Експедицията взела проби от почвата и минералите от цялата територия на племето. След обработването им са получени невероятни резултати.
Оказва се, че през 5-и век сл. Хр. на тази територия е имало локално обособяване на радиоактивни субстанции по незнайна причина. А измежду минералите, събрани в същия регион, са открити няколко от възвишен генезис. Метеорити са измежду хипотезите.
Въпреки това исландците повече клонят към версията за злополука на някакъв уред, въпреки съгласно тях да са нужни доста повече проучвания.
Самите хора сурма са уверени в своя възвишен генезис и даже във външния си тип вършат всичко, с цел да не наподобяват на хора.
Най-известното във външния им тип са пластините в устните на дамите, само че това не е неповторимо. Племето мурси прави същото. Това по-скоро е обвързвано с набезите на търговците на плебеи и се прави, с цел да не наподобяват дамите привлекателни за тях.
Но отношението към косата е извънредно. Сурма не могат да я понасят, бръснат я напълно, а на главите си слагат невероятни неща. Както мъжете, по този начин и дамите.
Освен това те рисуват по телата си. Етнографите го назовават бодипейнтинг и то е много публикувано измежду доста екзотични племена. Но в това отношение сурма се отличават.
Те боядисват цялото си тяло и то освен един път дневно. Има версия, че това се прави освен по естетически аргументи, само че носи някаква кодирана информация и, когато известието би трябвало да се актуализира, се прави нова рисунка. Това, обаче, е единствено версия, а както постоянно, самите сурма не разясняват тази тематика. По принцип те си мълчат за доста неща.
Така или другояче тези рисунки са ярки и красиви и фактически вършат външния тип на сурма не доста човешки.
Това са сурма – загадъчни, високомерни и извънземни.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ