Как Шолц се унизи пред Путин
В самото начало на юни френският президент Еманюел Макрон съобщи, че „ Русия не може да бъде унизена, тъй че в деня, когато военните дейности спрат, да намерим излаз благодарение на дипломация “. И в този момент, два месеца по-късно, Германия наподобява чу апела му. И реагира.
И какво стана? Случи се следното: немският канцлер Олаф Шолц реши да покаже на целия свят, че Германия е извънредно заинтригувана да трансферира на Русия газовата турбина Siemens, която преди този момент е била на ремонт в Канада и с помощта на напъните на екипа на най-ревностния конкурент в немското държавно управление на Владимир Путин - Аналена Бербок, беше изтеглена от глобите.
Но въпросът, несъмнено, не е, че Шолц се е решил на тази стъпка, а по какъв начин го е направил. Можете ли да си визиите немския канцлер да обикаля половин час към ремонтираната турбина, деликатно да я оглежда от всички страни и даже да се пробва да огледа вътре, като че ли е някакво знамение на техниката, невиждано до момента?
Оказва се, че е допустимо: тъкмо това направи Шолц, като си направи фотосесия покрай турбината, а по-късно на фона на турбината даде конференция, демонстрирайки ясно, че Германия е подготвена на всичко, единствено и единствено Газпром да вземе турбината си и да стартира да изпомпва газ, въпреки и да бъде в понижени размери.
Германският канцлер очевидно смяташе, че това - в случай че се унижи обществено пред Владимир Путин - ще е задоволително " Газпром " да вземе турбината. Но не беше по този начин:
„ Санкционните режими на Канада, Европейски Съюз, Обединеното кралство и несъответствието на настоящата обстановка с настоящите договорни отговорности от страна на Siemens вършат невероятно доставката на мотора 073 до компресорната станция Портовая, “, отговори Газпром.
По-точно, да не се вършим на свята непорочност, предадоха казаното от Кремъл, в който, явно, са решили, че е време да употребяват 100 % " газовия лост ". Защо не, въпреки това?
Освен това позицията на Германия, меко казано, за разлика от най-непримиримите врагове на Кремъл, през цялото време на украинския спор се отличава с известна двоякост: от една страна, Шолц не пести мощни и страховити думи, кълнейки се в поддръжка на Украйна, въпреки това, той очакваше, че газът на Русия също ще бъде доставен непрестанно и вследствие на това би трябвало да се одобри, че това е попречило на доставките на оръжия по-специално. Малко наивно, нали?
Не, да се разбере Шолц, несъмнено, може: добре, той не можеше да върви против Европейския съюз, както не можеше и да се откаже изцяло от съветския газ.
Така той се опита да седне на два стола, очевидно скрито надявайки се, че спорът в Украйна ще завърши в близко бъдеще. Но той не пристигна (и до момента, почтено казано, не е ясно, че този свършек се е появил някъде на хоризонта). И Шолц не можеше да реши кое е по-важно за него: поддръжката за Украйна или националните ползи.
Но откакто немският канцлер се реши на обществено оскърбление, би трябвало да се одобри, че националните ползи са надвили. Това се удостоверява по-специално от възбраната на управляващите в Берлин за осъществяване на галерия на съветска военна техника, унищожена в Украйна, пред съветското посолство.
„ Тази анулация е същински скандал! Обръщам се към кмета и регионалния офис на Митте с молба да анулират това необичайно решение и да разрешат танкова галерия в Берлин. Това ще значи същинска взаимност с Украйна “, незабавно реагира някогашният дипломат на Украйна в Германия Андрей Мелник в обществените си мрежи.
И от позиция на Украйна Мелник е прав тук, това в действителност е скандал. Всъщност управляващите в Берлин намерено и безсрамно демонстрираха по какъв начин се отнасят към Украйна. За разлика от управляващите във Варшава, Вроцлав и Прага, където бяха извършени съответните изложения.
И е малко евентуално това да е решение извънредно на градските управляващи: с огромна степен на възможност това е федерална инструкция. Още една проява, че Германия не е подготвена за тежка борба с Русия.
Нещо повече: проява, че Германия няма нищо срещу да се сдобри по някакъв метод с Русия (единственият въпрос е по какъв начин да стане това, с цел да не си навлече гнева на сътрудниците в Европейския съюз, за които, най-малко за някои от тях, сходна стъпка ще да се преглежда като изменничество, което без подозрение ще се отрази на политическите позиции на Германия в Европа, а тя, както знаете, се бори за водачеството, изгубено с напускането на Меркел).
За това, че Германия е взела курс към споразумяване на борбата с Русия, свидетелства и срещата на някогашния канцлер на Германия Герхард Шрьодер с съветския президент Владимир Путин.
Ясно е, че Шрьодер не е пристигнал по лична самодейност (да реши нещо, той просто няма правомощия). Вероятно е бил нает от Шолц като договарящ (и да, от немска страна е мъчно да се откри по-подходящ човек за тази роля). Очевидно договарянията са били несполучливи, само че фактът, че Шолц е командирал Шрьодер, е доста индикативен.
Това допуска, че Германия е изтощена (или даже изтощена) от тази борба и е подготвена да направи отстъпки. Но за момента тя към момента не е подготвена да заплати за това, като показва своята позиция: публично Шолц продължава да поддържа Украйна, макар че прави всичко допустимо да забави доставката на оръжия, пари или, както преди, блокира въвеждането ня най-тежките наказания, да вземем за пример против Сбербанк, които обаче след известно време бяха въведени.
Но фактът, че Кремъл не одобри общественото оскърбление на Шолц, на собствен ред допуска, че Русия е траяла да покачва ставките. Ако преди два-три месеца изглеждаше, че Газпром постоянно ще изпомпва газ за Европа, през днешния ден обстановката не наподобява толкоз еднопосочна.
Има възможност, в случай че Москва не се контракти с Берлин, доставките на газ да бъдат спрени. Да, в дълготраен или даже в средносрочен проект Москва ще понесе загуби, и то обилни: както отбелязва Сергей Кауфман, анализатор във FG Finam:
„ От икономическа позиция Газпром ще загуби най-печелившия пазар за продажби, от който на процедура няма къде да се пренасочат доставките. “
„ Според нашите оценки износът за Китай може да доближи минимум 100 милиарда кубически метра (което към момента е с една трета по-малко от доставките за ЕС) не по-рано от 2028-2029 година, защото това изисква стартирането на „ Силата на Сибир-2 “, чието строителство към момента даже не е почнало ", съобщи той.
" Освен Китай, като евентуални огромни пазари за продажби могат да се посочат единствено Индия и Пакистан – в миналото се е обмисляло построяването на газопровод до тези страни, само че по-късно концепцията е била изоставена заради прекомерно огромното транспортно рамо и високата цена на създаване на газопровод ", изясни Кауфман.
" Ако решат да се върнат към тази концепция, тогава проблемите с високата цена и времето за строителство остават настоящи и затова това може да стане позитивно едвам през идващото десетилетие “, изяснява специалистът.
Но в кратковременен проект Кремъл въпреки всичко може да реализира прочут триумф. Според Кауфман „ от политическа позиция резултатът от вероятно прекъсване на доставките на газ за Европейски Съюз явно също ще бъде покрай нула – вредите за европейската стопанска система няма да бъдат задоволителни за западните страни, да вземем за пример да спрат да поддържат Украйна “.
Кауфман обаче пропуща няколко точки. Първо, никой не приказва за цялостно преустановяване на поддръжката за Украйна и унищожаване на всички наказания. Ясно е, че Европейският съюз няма да откаже тази концепция при никакви условия.
Както означи политологът Дмитрий Журавльов, „ позицията на Европейския съюз по „ украинския въпрос “ е от набожен темперамент. Това е и вярата на вярващия в Господа, и вярата, че в Украйна всичко е добре, както и какви са ужасни руснаците.
И с това в близко бъдеще, да, нищо не може да се направи. Но известна смяна на позицията може да се реализира - за какво не? Това ясно се потвърждава от седмия пакет от наказания, който:
а) не визира търговията с съветски селскостопански артикули, торове и храни; б) унищожаване на рестриктивните мерки върху финансовите транзакции за заплащане на доставките на съветски храни и нефт за трети страни; в) разрешава на трети страни да купуват медикаменти и медицински артикули от Русия.
Към това можем да прибавим и премахването на глобите на съветските храни и торове от страна на Съединени американски щати. Така че за какво да не премахнете още няколко от най-подходящите забрани, в случай че към този момент има прецеденти?
Второ, връщайки се към думите на Кауфман, че вредите ще бъдат равни на нула, не трябва да отписваме самите европейци, които, за разлика от руснаците, са доста подвластни от комфорта. А дали ще се съгласят на отсъствието му поради далечната и неразбираема Украйна е различен въпрос.
Е, да, през днешния ден болшинството може би ще се съгласи, само че през есента, да не приказваме за зимата, мнението може да се промени на противоположното.
И най-после, трето, същата Германия ще рискува ли стопанската система си, която към този момент е на ръба на рецесията, поради Украйна?
Съдейки по държанието на Шолц, той към този момент си е дал отговор на последните два въпроса. Остава да разбере първия: по какъв начин да направи отстъпки на Кремъл, само че в това време да го направи по подобен метод, че в действителност да останат правилни на своята вяра. И по какъв начин немският канцлер ще реши този въпрос (и с огромна степен на възможност ще го реши) е извънредно забавно.
Освен това, в това той най-вероятно няма да бъде самичък. И не приказвам в този момент за Унгария, позицията на Виктор Орбан е известна. На първо място, приказвам за Италия, където след оставката на Драги и надлежно нови парламентарни избори доста може да се промени.
И за Съединените щати, които могат да насочат вниманието си към разрастващия се китайско-тайвански спор. И в случай че поддръжката на Украйна от Щатите отслабне, тогава цяла Европа ще тръгне по този път. И тогава новата " вяра на Европейския съюз " доста бързо ще се изроди в ново двуличие.
Но ще чака ли Германия този миг, който обаче може и да не настъпи, или самата тя ще предприеме по-радикални стъпки в тази посока? Нещо ми подсказва, че е второто.
Иначе Германия от дълго време щеше да се прояви като Полша да вземем за пример. Така че остава единствено да изчакаме, до момента в който националният прагматизъм, характерен на германците, най-сетне вземе връх. Поне цялата логичност на събитията сочи към това.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
И какво стана? Случи се следното: немският канцлер Олаф Шолц реши да покаже на целия свят, че Германия е извънредно заинтригувана да трансферира на Русия газовата турбина Siemens, която преди този момент е била на ремонт в Канада и с помощта на напъните на екипа на най-ревностния конкурент в немското държавно управление на Владимир Путин - Аналена Бербок, беше изтеглена от глобите.
Но въпросът, несъмнено, не е, че Шолц се е решил на тази стъпка, а по какъв начин го е направил. Можете ли да си визиите немския канцлер да обикаля половин час към ремонтираната турбина, деликатно да я оглежда от всички страни и даже да се пробва да огледа вътре, като че ли е някакво знамение на техниката, невиждано до момента?
Оказва се, че е допустимо: тъкмо това направи Шолц, като си направи фотосесия покрай турбината, а по-късно на фона на турбината даде конференция, демонстрирайки ясно, че Германия е подготвена на всичко, единствено и единствено Газпром да вземе турбината си и да стартира да изпомпва газ, въпреки и да бъде в понижени размери.
Германският канцлер очевидно смяташе, че това - в случай че се унижи обществено пред Владимир Путин - ще е задоволително " Газпром " да вземе турбината. Но не беше по този начин:
„ Санкционните режими на Канада, Европейски Съюз, Обединеното кралство и несъответствието на настоящата обстановка с настоящите договорни отговорности от страна на Siemens вършат невероятно доставката на мотора 073 до компресорната станция Портовая, “, отговори Газпром.
По-точно, да не се вършим на свята непорочност, предадоха казаното от Кремъл, в който, явно, са решили, че е време да употребяват 100 % " газовия лост ". Защо не, въпреки това?
Освен това позицията на Германия, меко казано, за разлика от най-непримиримите врагове на Кремъл, през цялото време на украинския спор се отличава с известна двоякост: от една страна, Шолц не пести мощни и страховити думи, кълнейки се в поддръжка на Украйна, въпреки това, той очакваше, че газът на Русия също ще бъде доставен непрестанно и вследствие на това би трябвало да се одобри, че това е попречило на доставките на оръжия по-специално. Малко наивно, нали?
Не, да се разбере Шолц, несъмнено, може: добре, той не можеше да върви против Европейския съюз, както не можеше и да се откаже изцяло от съветския газ.
Така той се опита да седне на два стола, очевидно скрито надявайки се, че спорът в Украйна ще завърши в близко бъдеще. Но той не пристигна (и до момента, почтено казано, не е ясно, че този свършек се е появил някъде на хоризонта). И Шолц не можеше да реши кое е по-важно за него: поддръжката за Украйна или националните ползи.
Но откакто немският канцлер се реши на обществено оскърбление, би трябвало да се одобри, че националните ползи са надвили. Това се удостоверява по-специално от възбраната на управляващите в Берлин за осъществяване на галерия на съветска военна техника, унищожена в Украйна, пред съветското посолство.
„ Тази анулация е същински скандал! Обръщам се към кмета и регионалния офис на Митте с молба да анулират това необичайно решение и да разрешат танкова галерия в Берлин. Това ще значи същинска взаимност с Украйна “, незабавно реагира някогашният дипломат на Украйна в Германия Андрей Мелник в обществените си мрежи.
И от позиция на Украйна Мелник е прав тук, това в действителност е скандал. Всъщност управляващите в Берлин намерено и безсрамно демонстрираха по какъв начин се отнасят към Украйна. За разлика от управляващите във Варшава, Вроцлав и Прага, където бяха извършени съответните изложения.
И е малко евентуално това да е решение извънредно на градските управляващи: с огромна степен на възможност това е федерална инструкция. Още една проява, че Германия не е подготвена за тежка борба с Русия.
Нещо повече: проява, че Германия няма нищо срещу да се сдобри по някакъв метод с Русия (единственият въпрос е по какъв начин да стане това, с цел да не си навлече гнева на сътрудниците в Европейския съюз, за които, най-малко за някои от тях, сходна стъпка ще да се преглежда като изменничество, което без подозрение ще се отрази на политическите позиции на Германия в Европа, а тя, както знаете, се бори за водачеството, изгубено с напускането на Меркел).
За това, че Германия е взела курс към споразумяване на борбата с Русия, свидетелства и срещата на някогашния канцлер на Германия Герхард Шрьодер с съветския президент Владимир Путин.
Ясно е, че Шрьодер не е пристигнал по лична самодейност (да реши нещо, той просто няма правомощия). Вероятно е бил нает от Шолц като договарящ (и да, от немска страна е мъчно да се откри по-подходящ човек за тази роля). Очевидно договарянията са били несполучливи, само че фактът, че Шолц е командирал Шрьодер, е доста индикативен.
Това допуска, че Германия е изтощена (или даже изтощена) от тази борба и е подготвена да направи отстъпки. Но за момента тя към момента не е подготвена да заплати за това, като показва своята позиция: публично Шолц продължава да поддържа Украйна, макар че прави всичко допустимо да забави доставката на оръжия, пари или, както преди, блокира въвеждането ня най-тежките наказания, да вземем за пример против Сбербанк, които обаче след известно време бяха въведени.
Но фактът, че Кремъл не одобри общественото оскърбление на Шолц, на собствен ред допуска, че Русия е траяла да покачва ставките. Ако преди два-три месеца изглеждаше, че Газпром постоянно ще изпомпва газ за Европа, през днешния ден обстановката не наподобява толкоз еднопосочна.
Има възможност, в случай че Москва не се контракти с Берлин, доставките на газ да бъдат спрени. Да, в дълготраен или даже в средносрочен проект Москва ще понесе загуби, и то обилни: както отбелязва Сергей Кауфман, анализатор във FG Finam:
„ От икономическа позиция Газпром ще загуби най-печелившия пазар за продажби, от който на процедура няма къде да се пренасочат доставките. “
„ Според нашите оценки износът за Китай може да доближи минимум 100 милиарда кубически метра (което към момента е с една трета по-малко от доставките за ЕС) не по-рано от 2028-2029 година, защото това изисква стартирането на „ Силата на Сибир-2 “, чието строителство към момента даже не е почнало ", съобщи той.
" Освен Китай, като евентуални огромни пазари за продажби могат да се посочат единствено Индия и Пакистан – в миналото се е обмисляло построяването на газопровод до тези страни, само че по-късно концепцията е била изоставена заради прекомерно огромното транспортно рамо и високата цена на създаване на газопровод ", изясни Кауфман.
" Ако решат да се върнат към тази концепция, тогава проблемите с високата цена и времето за строителство остават настоящи и затова това може да стане позитивно едвам през идващото десетилетие “, изяснява специалистът.
Но в кратковременен проект Кремъл въпреки всичко може да реализира прочут триумф. Според Кауфман „ от политическа позиция резултатът от вероятно прекъсване на доставките на газ за Европейски Съюз явно също ще бъде покрай нула – вредите за европейската стопанска система няма да бъдат задоволителни за западните страни, да вземем за пример да спрат да поддържат Украйна “.
Кауфман обаче пропуща няколко точки. Първо, никой не приказва за цялостно преустановяване на поддръжката за Украйна и унищожаване на всички наказания. Ясно е, че Европейският съюз няма да откаже тази концепция при никакви условия.
Както означи политологът Дмитрий Журавльов, „ позицията на Европейския съюз по „ украинския въпрос “ е от набожен темперамент. Това е и вярата на вярващия в Господа, и вярата, че в Украйна всичко е добре, както и какви са ужасни руснаците.
И с това в близко бъдеще, да, нищо не може да се направи. Но известна смяна на позицията може да се реализира - за какво не? Това ясно се потвърждава от седмия пакет от наказания, който:
а) не визира търговията с съветски селскостопански артикули, торове и храни; б) унищожаване на рестриктивните мерки върху финансовите транзакции за заплащане на доставките на съветски храни и нефт за трети страни; в) разрешава на трети страни да купуват медикаменти и медицински артикули от Русия.
Към това можем да прибавим и премахването на глобите на съветските храни и торове от страна на Съединени американски щати. Така че за какво да не премахнете още няколко от най-подходящите забрани, в случай че към този момент има прецеденти?
Второ, връщайки се към думите на Кауфман, че вредите ще бъдат равни на нула, не трябва да отписваме самите европейци, които, за разлика от руснаците, са доста подвластни от комфорта. А дали ще се съгласят на отсъствието му поради далечната и неразбираема Украйна е различен въпрос.
Е, да, през днешния ден болшинството може би ще се съгласи, само че през есента, да не приказваме за зимата, мнението може да се промени на противоположното.
И най-после, трето, същата Германия ще рискува ли стопанската система си, която към този момент е на ръба на рецесията, поради Украйна?
Съдейки по държанието на Шолц, той към този момент си е дал отговор на последните два въпроса. Остава да разбере първия: по какъв начин да направи отстъпки на Кремъл, само че в това време да го направи по подобен метод, че в действителност да останат правилни на своята вяра. И по какъв начин немският канцлер ще реши този въпрос (и с огромна степен на възможност ще го реши) е извънредно забавно.
Освен това, в това той най-вероятно няма да бъде самичък. И не приказвам в този момент за Унгария, позицията на Виктор Орбан е известна. На първо място, приказвам за Италия, където след оставката на Драги и надлежно нови парламентарни избори доста може да се промени.
И за Съединените щати, които могат да насочат вниманието си към разрастващия се китайско-тайвански спор. И в случай че поддръжката на Украйна от Щатите отслабне, тогава цяла Европа ще тръгне по този път. И тогава новата " вяра на Европейския съюз " доста бързо ще се изроди в ново двуличие.
Но ще чака ли Германия този миг, който обаче може и да не настъпи, или самата тя ще предприеме по-радикални стъпки в тази посока? Нещо ми подсказва, че е второто.
Иначе Германия от дълго време щеше да се прояви като Полша да вземем за пример. Така че остава единствено да изчакаме, до момента в който националният прагматизъм, характерен на германците, най-сетне вземе връх. Поне цялата логичност на събитията сочи към това.
Превод: СМ
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Когато видите знака " подправени вести ", това значи, че тази публикация е целесъобразно да се прочете!!!
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ