Възстановяването на Турция като решение на „парадокса на бетона“
В ранните утринни часове на 6 февруари 2023 година Турция претърпява най-мощното си земетресение от повече от 80 години насам. Земетресението с магнитуд 7,8 по скалата на Рихтер, дружно със мощните вторични земетресения, лиши живота на повече от 50 000 души, остави без дом милион и половина и унищожи повече от 210 000 здания. Отломките са задоволително, с цел да покрият към 65 квадратни километра със пласт с дълбочина един метър.
По оценка на Организация на обединените нации вредите, нанесени на застроената среда в Турция, възлизат на повече от 100 милиарда $. Повече от 100 страни, Организация на обединените нации, Световната банка и други международни и локални благотворителни организации се включиха с помощи и заеми за милиарди.
Турското държавно управление даде обещание да построи 319 000 нови къщи през идната година, както и засилен контрол за попречване на корупционни строителни практики, вследствие на които се построяват некачествени бетонни здания. Това способства и за мащабите на скорошните опустошения.
Но незабавната задача на Турция да реагира на трагичното злополучие илюстрира и световната обязаност, в която се намираме в този съответен миг от развиването на нашата планета, показва в собствен разбор Wall Street Journal (WSJ) и прибавя:
„ Същият този материал, на който разчитаме, с цел да се предпазим от заплахите на околната среда и да се възстановим след тях – бетонът, е вторият по величина източник на въглеродни излъчвания в света, подхранващ климатичната рецесия, която води до от ден на ден екстремни естествени феномени, бедствия и опустошения. Това е така наречен " абсурд на бетона ".
Независимо дали ръководеното от Ердоган държавно управление ще извърши обещанията си да изкорени корупцията, едно е несъмнено - при възобновяване си Турция може да разчита на същия тип бетон на основата на портланд цимент (популярен и доста устойчив строителен материал), който отделя въглеродни излъчвания и е употребен за построяването на към този момент разрушените здания, или да откри метод да употребява по-устойчив бетон, който понижава въглеродните излъчвания.
По-добър цимент
Много хора слагат знак за тъждество сред бетон и цимент, само че в действителност циментът е съставна част на бетона. Той е това, което свързва останалите съставни елементи - пясък, трошляк, вода. Пясъкът, чакълът и водата имат най-малък въглероден отпечатък, само че най-популярният тип цимент – портланд циментът, има голям подобен. Той е вторият максимален източник на въглеродни излъчвания в света.
Но най-големите циментови компании в света към този момент поставят старания да лимитират казуса, като техните годишни отчети, уеб страници и богато финансирани стратегии за научноизследователска и развойна активност трасират пътя им към въглеродната индиферентност. Преди четири години на срещите на комерсиалните асоциации съвсем не се засягаше тематиката за устойчивостта, подчертава WSJ, а в този момент тя е преобладаваща. В резултат на това и към днешна дата не липсват жизнеспособни нисковъглеродни други възможности на елементарния портланд цимент. Почти всяко решение обаче е на най-малко десетилетие разстояние от необятното си потребление.
Но има и едно жизнеспособно решение, което може доста да понижи излъчванията на CO2 и да се приложи в близкото бъдеще - допълнение на стандартния варовиков клинкер с калцинирана каолинова глина.
Портландският цимент се получава от варовик, който би трябвало да се изпече в великански пещи до 1500 градуса по Целзий, а изкопаемите горива, които отделят въглерод, са единствената практична опция за реализиране на тази рискова температура. Освен това варовикът (най-големият ресурс от въглерод на Земята) губи въглеродното си наличие при изпичане, като една модерна циментова фабрика може да изкарва въглерода от хиляди тонове варовик дневно. Всяка година промишлеността създава еквивалента на 1200 кг цимент за всеки обособен човек на планетата - дружно с 1000 кг въглеродни излъчвания на човек на Земята.
След изпичането останалият без въглерод варовик се трансформира в дребни гранули, известни като клинкер. След това клинкерните гранули се смилат, с цел да съставляват главната част от портланд цимента. Съотношението на клинкера в цимента се назовава клинкер фактор, а равнището на клинкерния фактор е ключът към излъчванията на цимента. Намаляването му посредством заменяне на клинкера с материали с по-малко въглеродни излъчвания е ключът към понижаване на въглеродния отпечатък на цимента.
И тук се появява каолиновата глина, която се среща по целия свят. Някои типове каолинова глина се употребяват за произвеждане на порцелан, само че има огромно многообразие от типове, които могат да се употребяват и за други промишлени цели. Една от тях е да добавя и замества огромна част от клинкера. Нагряването на каолиновата глина до към 700 градуса по Целзий я калцира, което я прави задоволително реактивна, тъй че когато се комбинира с част от клинкера, структурните свойства на крайния цимент не се утежняват.
Турция разполага с богати ресурси от каолинова глина, споделя Кемал Челик, професор по гражданско и строително инженерство в New York University в Абу Даби, а циментът от варовикова калцинирана глина, именуван още LC3, е материал с доста по-нисък клинкер фактор, оттова и с доста по-ниски въглеродни излъчвания от всеобщия цимент.
Понастоящем калцинираната глина, когато се комбинира със надробен варовик, може да понижи излъчванията на цимента с към 40%. Изследванията на група, ръководена от Карен Скривенър от Техническия университет EPFL, Швейцария, демонстрират, че в последна сметка този % може да доближи до 75%. Инженер по материалите от Англия, Скривенър е един от най-хубавите международни специалисти по циментови материали и най-изтъкнатият откривател и покровител на LC3, водена от убеждението, че материалът е единствената опция на света за понижаване на излъчванията от бетон с 50%, нужно за постигането на климатичните цели на Парижкото съглашение за 2030 година
" LC3 е единственият разполагаем цимент в огромен мащаб за декарбонизиране на промишлеността в точния момент, с цел да се реализиран задачите ", разяснява Скривенър пред WSJ, " само че ще е належащо производството на милиони тонове до края на десетилетието. "
Като артикул за международния пазар LC3 към момента не е подготвен да размени целия обичаен портланд цимент. Някои от циментовите колоси, в това число френският Holcim и колумбийският Argos, към този момент са посветили свои фабрики на производството му. Най-големият в света цех за LC3 сега се построява в Гана, покрай Акра, от консорциум от африкански и скандинавски вложители.
В същото време Челик споделя, че циментът, създаден от калцинирана глина, към този момент дава отговор на турските стандарти и въпреки че страната към момента не разполага със оборудване за производството му, не е належащо Турция да развива своята индустрия за калцинирана глина от нулата. Тя към този момент е един от най-големите производители и експортьори в света (след Съединени американски щати, Индия и Китай) на каолинови глини за други процеси, като да вземем за пример производството на керамика, бои и пластмаси, въпреки и не в мащаби, които биха трансформирали циментовата и бетонната индустрия.
Професорът по гражданско и строително инженерство в New York University в Абу Даби вижда потреблението на калцинирани глини като част от по-всеобхватни тактики за понижаване на въглеродните излъчвания в дълготраен проект във възобновените от земетресението зони в Турция. Той предлага издигането на здания с устойчиви планове, които да устоят 100 или повече години, интелигентно градско обмисляне, което да обезпечи място за градини и горски площи, и консолидиране на възобновима сила в района, който през днешния ден разчита значително на електроцентрали, работещи с въглища.
Никога не оставяй положителната рецесия да се провали
Когато светът основава Организацията на обединените народи след разрушенията на Втората международна война, Уинстън Чърчил декларира: " Никога не оставяйте положителната рецесия да се провали ".
Какво отношение има тази имитация към обстановката с възобновяване на Турция след земетресението ли? Отговорът е елементарен - в случай че устойчивият бетон може да бъде употребен там, това може безусловно и преносно да проправи пътя за този строителен материал и към останалата част от света.
Очаква се до 2060 година площта на застроената среда в световен мащаб да се удвои, а може би и утрои, изясняват от WSJ и прибавят в умозаключение:
„ Голяма част от това строителство ще се дължи на повишаването на популацията, на възхода на международната междинна класа и на урбанизацията. Но също по този начин ще бъдат изразходвани доста средства за реализиране на резистентност против бедствия и за възобновяване след настъпването им. Само повишението на равнището на морската вода се чака да изложи на риск стотици милиони поданици на бреговете и да наложи построяването на морски стени на стойност над 1 трилион $. Изграждането на тези стени със общоприет портланд цимент би било като да спасяваш лодка и да схванеш, че всяка извадена кофа вода води до заливането на лодката с нови две кофи “.
По оценка на Организация на обединените нации вредите, нанесени на застроената среда в Турция, възлизат на повече от 100 милиарда $. Повече от 100 страни, Организация на обединените нации, Световната банка и други международни и локални благотворителни организации се включиха с помощи и заеми за милиарди.
Турското държавно управление даде обещание да построи 319 000 нови къщи през идната година, както и засилен контрол за попречване на корупционни строителни практики, вследствие на които се построяват некачествени бетонни здания. Това способства и за мащабите на скорошните опустошения.
Но незабавната задача на Турция да реагира на трагичното злополучие илюстрира и световната обязаност, в която се намираме в този съответен миг от развиването на нашата планета, показва в собствен разбор Wall Street Journal (WSJ) и прибавя:
„ Същият този материал, на който разчитаме, с цел да се предпазим от заплахите на околната среда и да се възстановим след тях – бетонът, е вторият по величина източник на въглеродни излъчвания в света, подхранващ климатичната рецесия, която води до от ден на ден екстремни естествени феномени, бедствия и опустошения. Това е така наречен " абсурд на бетона ".
Независимо дали ръководеното от Ердоган държавно управление ще извърши обещанията си да изкорени корупцията, едно е несъмнено - при възобновяване си Турция може да разчита на същия тип бетон на основата на портланд цимент (популярен и доста устойчив строителен материал), който отделя въглеродни излъчвания и е употребен за построяването на към този момент разрушените здания, или да откри метод да употребява по-устойчив бетон, който понижава въглеродните излъчвания.
По-добър цимент
Много хора слагат знак за тъждество сред бетон и цимент, само че в действителност циментът е съставна част на бетона. Той е това, което свързва останалите съставни елементи - пясък, трошляк, вода. Пясъкът, чакълът и водата имат най-малък въглероден отпечатък, само че най-популярният тип цимент – портланд циментът, има голям подобен. Той е вторият максимален източник на въглеродни излъчвания в света.
Но най-големите циментови компании в света към този момент поставят старания да лимитират казуса, като техните годишни отчети, уеб страници и богато финансирани стратегии за научноизследователска и развойна активност трасират пътя им към въглеродната индиферентност. Преди четири години на срещите на комерсиалните асоциации съвсем не се засягаше тематиката за устойчивостта, подчертава WSJ, а в този момент тя е преобладаваща. В резултат на това и към днешна дата не липсват жизнеспособни нисковъглеродни други възможности на елементарния портланд цимент. Почти всяко решение обаче е на най-малко десетилетие разстояние от необятното си потребление.
Но има и едно жизнеспособно решение, което може доста да понижи излъчванията на CO2 и да се приложи в близкото бъдеще - допълнение на стандартния варовиков клинкер с калцинирана каолинова глина.
Портландският цимент се получава от варовик, който би трябвало да се изпече в великански пещи до 1500 градуса по Целзий, а изкопаемите горива, които отделят въглерод, са единствената практична опция за реализиране на тази рискова температура. Освен това варовикът (най-големият ресурс от въглерод на Земята) губи въглеродното си наличие при изпичане, като една модерна циментова фабрика може да изкарва въглерода от хиляди тонове варовик дневно. Всяка година промишлеността създава еквивалента на 1200 кг цимент за всеки обособен човек на планетата - дружно с 1000 кг въглеродни излъчвания на човек на Земята.
След изпичането останалият без въглерод варовик се трансформира в дребни гранули, известни като клинкер. След това клинкерните гранули се смилат, с цел да съставляват главната част от портланд цимента. Съотношението на клинкера в цимента се назовава клинкер фактор, а равнището на клинкерния фактор е ключът към излъчванията на цимента. Намаляването му посредством заменяне на клинкера с материали с по-малко въглеродни излъчвания е ключът към понижаване на въглеродния отпечатък на цимента.
И тук се появява каолиновата глина, която се среща по целия свят. Някои типове каолинова глина се употребяват за произвеждане на порцелан, само че има огромно многообразие от типове, които могат да се употребяват и за други промишлени цели. Една от тях е да добавя и замества огромна част от клинкера. Нагряването на каолиновата глина до към 700 градуса по Целзий я калцира, което я прави задоволително реактивна, тъй че когато се комбинира с част от клинкера, структурните свойства на крайния цимент не се утежняват.
Турция разполага с богати ресурси от каолинова глина, споделя Кемал Челик, професор по гражданско и строително инженерство в New York University в Абу Даби, а циментът от варовикова калцинирана глина, именуван още LC3, е материал с доста по-нисък клинкер фактор, оттова и с доста по-ниски въглеродни излъчвания от всеобщия цимент.
Понастоящем калцинираната глина, когато се комбинира със надробен варовик, може да понижи излъчванията на цимента с към 40%. Изследванията на група, ръководена от Карен Скривенър от Техническия университет EPFL, Швейцария, демонстрират, че в последна сметка този % може да доближи до 75%. Инженер по материалите от Англия, Скривенър е един от най-хубавите международни специалисти по циментови материали и най-изтъкнатият откривател и покровител на LC3, водена от убеждението, че материалът е единствената опция на света за понижаване на излъчванията от бетон с 50%, нужно за постигането на климатичните цели на Парижкото съглашение за 2030 година
" LC3 е единственият разполагаем цимент в огромен мащаб за декарбонизиране на промишлеността в точния момент, с цел да се реализиран задачите ", разяснява Скривенър пред WSJ, " само че ще е належащо производството на милиони тонове до края на десетилетието. "
Като артикул за международния пазар LC3 към момента не е подготвен да размени целия обичаен портланд цимент. Някои от циментовите колоси, в това число френският Holcim и колумбийският Argos, към този момент са посветили свои фабрики на производството му. Най-големият в света цех за LC3 сега се построява в Гана, покрай Акра, от консорциум от африкански и скандинавски вложители.
В същото време Челик споделя, че циментът, създаден от калцинирана глина, към този момент дава отговор на турските стандарти и въпреки че страната към момента не разполага със оборудване за производството му, не е належащо Турция да развива своята индустрия за калцинирана глина от нулата. Тя към този момент е един от най-големите производители и експортьори в света (след Съединени американски щати, Индия и Китай) на каолинови глини за други процеси, като да вземем за пример производството на керамика, бои и пластмаси, въпреки и не в мащаби, които биха трансформирали циментовата и бетонната индустрия.
Професорът по гражданско и строително инженерство в New York University в Абу Даби вижда потреблението на калцинирани глини като част от по-всеобхватни тактики за понижаване на въглеродните излъчвания в дълготраен проект във възобновените от земетресението зони в Турция. Той предлага издигането на здания с устойчиви планове, които да устоят 100 или повече години, интелигентно градско обмисляне, което да обезпечи място за градини и горски площи, и консолидиране на възобновима сила в района, който през днешния ден разчита значително на електроцентрали, работещи с въглища.
Никога не оставяй положителната рецесия да се провали
Когато светът основава Организацията на обединените народи след разрушенията на Втората международна война, Уинстън Чърчил декларира: " Никога не оставяйте положителната рецесия да се провали ".
Какво отношение има тази имитация към обстановката с възобновяване на Турция след земетресението ли? Отговорът е елементарен - в случай че устойчивият бетон може да бъде употребен там, това може безусловно и преносно да проправи пътя за този строителен материал и към останалата част от света.
Очаква се до 2060 година площта на застроената среда в световен мащаб да се удвои, а може би и утрои, изясняват от WSJ и прибавят в умозаключение:
„ Голяма част от това строителство ще се дължи на повишаването на популацията, на възхода на международната междинна класа и на урбанизацията. Но също по този начин ще бъдат изразходвани доста средства за реализиране на резистентност против бедствия и за възобновяване след настъпването им. Само повишението на равнището на морската вода се чака да изложи на риск стотици милиони поданици на бреговете и да наложи построяването на морски стени на стойност над 1 трилион $. Изграждането на тези стени със общоприет портланд цимент би било като да спасяваш лодка и да схванеш, че всяка извадена кофа вода води до заливането на лодката с нови две кофи “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ