9 април 1940 г. Операция Везерюбунг
В ранната заран на 9 април, 1940 година Германия атакува Дания и Норвегия, под претекст като превантивна мярка против плануваната и свободно дискутирана френско - английска окупация на тези страни. При нападението дипломатически пратеници на Германия уведомяват държавните управления на двете страни, че Вермахта идва да отбрани техният неутралитет против френско-британската експанзия.
Операция Везерюбунг е кодовото име на нападението на Нацистка Германия над Дания и Норвегия през Втората международна война и начална интервенция от Норвежката акция.
Хитлер подрежда на немското основно командване да стартира правенето на предварителни проекти за нахлуване на Норвегия на 14 декември, 1939 година
Между 14 и 19 януари военноморският флот създава разширена версия на този проект. Те доближават до две изводи. Изненадата е от решаващо значение, с цел да се понижи заплахата от опозиция от страна на Норвегия. Вторият за превоз на войските да се употребяват по-
бързите немски бойни кораби,
вместо по-бавните търговски кораби или въздушен превоз. Това ще разреши всички цели да бъдат атакувани по едно и също време, защото комерсиалните кораби, както и самолетите имат стеснен обхват. Целите сложени пред този корпус, в случай че бъдат овладени по едно и също време, биха отслабили Норвегия във боен и политически аспект, и биха постигнали стратегическите цели избрани от Хитлер - норвежката столица Осло, по-гъсто обитаемата южна брегова линия, Берген, Тронхейм, Нарвик, Тромсьо и Финмарк. Планът също по този начин приканва за бързо пленяване на кралете на Дания и Норвегия с вярата, че това ще провокира бързо предаване от тяхна страна.
На 21 февруари, 1940 година командването на интервенцията е поверено на военачалник Николаус декор Фалкенхорст. Той се бие във Финландия по време на Първата международна война и е осведомен с багра в полярни условия. Той е командващ единствено на наземните войски макар желанието на Хитлер за обединено командване.
Крайният вид на проекта получава кодовото име интервенция Везерюбунг на 27 януари, 1940 година
Първоначално проектът е включвал нахлуване над Норвегия и окупиране на летищата в Дания чрез дипломатически средства. Но Хитлер издава нова инструкция на 1 март, която приканва за нахлуване над Норвегия и Дания. Това е подбудено от желанието на Луфтвафе за завладяване на бази за изтребители и места за пунктове за ранно въздушно предизвестие.
След като хиляда немски пехотинци дебаркират
в ранната заран в пристанището на Копенхаген, елементи на кралската армия влизат в пердах с тях. След като са разменени няколко изстрела няколко обединения от бомбардировачи Heinkel He 111 и Dornier Do 17 прелитат над града. Изправени пред заплахата Луфтвафе да бомбардира цивилното население на Копенхаген, датското държавно управление капитулира в подмяна на опазване на политическа самостоятелност във връзка с вътрешната политика. Това води до удивително леката окупация на Дания, изключително до лятото на 1943 година, а също по този начин и отлагането на ареста и депортирането на датските евреи до момента в който съвсем всички от тях са предизвестени и са на път към Швеция. От почти 8000 преди началото на войната в последна сметка по-малко от 500 датски евреи са депортирани и 52-ма от тях изгубват живота си.
От стратегическо значение
Дания е относително маловажна за Германия,
с изключение на като поле за деяние за интервенциите в Норвегия и, несъмнено, като прилежаща страна, която би трябвало да бъде следена по някакъв метод. Като страна тя е дребна и релативно равнинна, идеална територия за интервенциите на немската войска, и малобройната войска на Дания има дребни очаквания за триумф при въоръжена опозиция. Въпреки това в ранните утринни часове няколко военни елементи влизат в пердах с немската войска, претърпявайки загуби от няколко десетки боеца. Дания има известна степен икономическо значение. Липсата на военно значение се илюстрира от обстоятелството, че в началото германците възнамеряват да завладяват единствено Ютландия по техния път към Норвегия.
Норвегия е значима за Германия по две съществени аргументи: първо, като база за военноморски елементи, в това число подводници за нападенията над комерсиалния флот на съдружниците в северният Атлантически океан, и защита на доставките с желязна руда от Швеция през пристанището на Нарвик. Дългата северна брегова линия е идеално място за предприемане на интервенции в северния Атлантик за офанзиви над английския търговски флот. Германия е мощно подвластна от доставките на желязна руда от Швеция и с право е обезпокоена, че съдружниците ще се опитат да пресечен тези доставки, 90 % от които минават през Нарвик.
Битката при Нарвик е една от най-стратегическите за Германия.
Положението на немските войски в Нарвик е най-лошо. Лошото време в този регион лимитира мощно опцията за поддръжка от страна на Луфтвафе, което изиграва основна роля в борбата при Тронхейм. Освен това загубата на надзор над морето в региона не разрешава изпращането на подкрепления. 3-а планинска дивизия под командването на военачалник Едуард Дитъл се оказва отрязана от останалата част на страната. Дни след завладяването на Нарвик, Дитъл е можел да разчита на 2 000 планински пехотинци и 2 600 моряци от екипажите на унищожените есминци.
На 24 април стартират съществени интервенции на съдружниците на север. 4 норвежки батальона нападат предните постове на Дитъл при Гратанген, подкрепени от дебаркиралата четири дни по-късно френска бригада. В началото на май идват още една френска и една полска бригада. С британските елементи съдружниците разполагат с 24 500 боеца. В допълнение те могат да разчитат на поддръжка от военноморските сили.
Въпреки неналичието на подкрепления, артилерия и въздушна поддръжка не престават да оказват опозиция като се пробват да запазят наличие в Нарвик и надзор над железопътната линия водеща към Швеция. През това време 2-ра планинска дивизия се придвижва на север в опит да поддържа частите на Дитъл (в един интервал от четири дни те изминават 90 благи през терен считан от английските разузнавачи като непроходим).
На 13 май уведомяват основното командване чрез 21-а войска, че обстановката е сериозна. Той възнамерява да остави града на съдружниците и да задържи челен пост на железопътната линия, в случай че бъдат изпратени подкрепления. На 14 май идват първите подкрепления, през идващите 3 седмици той получава парашутен батальон и 2 роти планинска пехота.
На 28 май Нарвик попада в ръцете на съдружниците.
Това е първата тактическа победа над Вермахта през Втората международна война. Остатъците от 3-а планинска дивизия не престават боевете по продължението на железопътната линия. На 8 юни съдружниците скрито се изтеглят от Нарвик.
С евакуацията на Краля и Народното събрание от Молде и Тромсьо на 29 април и евакуацията на съюзническите сили от Ондалснес на 1 май, съпротивата в южна Норвегия стопира.
Последните боеве се водят при крепостта Хегра (форт Ingstadkleiven), който устоява на обсадата до 5 май – също като Нарвик това е от голяма важност за съюзническата пропагандна машина.
Крал Хокон и Народното събрание напущат Тромсьо на 7 юни (на борда на английския крайцер " Девъншър " на път за Англия, с цел да съставляват Норвегия в заточение. Кралят се завръща в Осло на същата дата пет години по-късно. На коронованата принцеса Марта Лоис и децата и е отказано леговище в родната Швеция. По-късно от Петсамо, Финландия тя отпътува за Съединени американски щати, където живее в заточение.
Норвегия капитулира на 10 юли, 1940, два месеца след началото на нападението. Това прави Норвегия най-дълго устоялата на немските войски от окупираните страни.
На север норвежки, френски и полски бойци поддържани от Кралския флот и военновъздушни сили, водят боеве с германците за контрола на норвежкото пристанище Нарвик, значимо заради опцията за целогодишен експорт на желязна руда. Германците са изтласкани от Нарвик на 28 май, само че заради влошената конюнктура на континента съюзническите бойци са изтеглени при Операция Алфабет – и германците завладяват още веднъж Нарвик на 9 юни, към този момент изоставен и от цивилните заради тежките бомбардировки от страна на Луфтвафе.
Операцията Везерюбунг не включва военно нахлуване на неутрална Швеция – това не е било належащо. След като държи Норвегия, датските проливи и множеството от крайбрежията на Балтийско море, Третия райх обкръжава Швеция от север, запад и юг, а на изток се намира Съветския съюз.
Търговията на Швеция и Финландия е изцяло следена от Военноморският флот на Германия. Като последица от това е разрешението за прекосяване на военни товари и бойци през територията на Швеция. Подписано на 18 юни, 1940 година то разрешава прекосяването на бойци стига те да не са въоръжени и да не са част от предвижването на военни елементи. До прекратяването на това съглашение през 20 август, 1943 година от там минават 2,14 милиона немски бойци и над 100000 немски железопътни вагона.
През август 1940 година Финландия се съгласява да даде достъп на Вермахта до своите територии. Първоначално като позволение за прекосяване на войски и военни товари от и към северна Норвегия, а след това и дребни бази наоколо до директния път, с опция за разгръщане като част от подготовката за Операция Барбароса.
Операция Везерюбунг е кодовото име на нападението на Нацистка Германия над Дания и Норвегия през Втората международна война и начална интервенция от Норвежката акция.
Хитлер подрежда на немското основно командване да стартира правенето на предварителни проекти за нахлуване на Норвегия на 14 декември, 1939 година
Между 14 и 19 януари военноморският флот създава разширена версия на този проект. Те доближават до две изводи. Изненадата е от решаващо значение, с цел да се понижи заплахата от опозиция от страна на Норвегия. Вторият за превоз на войските да се употребяват по-
бързите немски бойни кораби,
вместо по-бавните търговски кораби или въздушен превоз. Това ще разреши всички цели да бъдат атакувани по едно и също време, защото комерсиалните кораби, както и самолетите имат стеснен обхват. Целите сложени пред този корпус, в случай че бъдат овладени по едно и също време, биха отслабили Норвегия във боен и политически аспект, и биха постигнали стратегическите цели избрани от Хитлер - норвежката столица Осло, по-гъсто обитаемата южна брегова линия, Берген, Тронхейм, Нарвик, Тромсьо и Финмарк. Планът също по този начин приканва за бързо пленяване на кралете на Дания и Норвегия с вярата, че това ще провокира бързо предаване от тяхна страна.
На 21 февруари, 1940 година командването на интервенцията е поверено на военачалник Николаус декор Фалкенхорст. Той се бие във Финландия по време на Първата международна война и е осведомен с багра в полярни условия. Той е командващ единствено на наземните войски макар желанието на Хитлер за обединено командване.
Крайният вид на проекта получава кодовото име интервенция Везерюбунг на 27 януари, 1940 година
Първоначално проектът е включвал нахлуване над Норвегия и окупиране на летищата в Дания чрез дипломатически средства. Но Хитлер издава нова инструкция на 1 март, която приканва за нахлуване над Норвегия и Дания. Това е подбудено от желанието на Луфтвафе за завладяване на бази за изтребители и места за пунктове за ранно въздушно предизвестие.
След като хиляда немски пехотинци дебаркират
в ранната заран в пристанището на Копенхаген, елементи на кралската армия влизат в пердах с тях. След като са разменени няколко изстрела няколко обединения от бомбардировачи Heinkel He 111 и Dornier Do 17 прелитат над града. Изправени пред заплахата Луфтвафе да бомбардира цивилното население на Копенхаген, датското държавно управление капитулира в подмяна на опазване на политическа самостоятелност във връзка с вътрешната политика. Това води до удивително леката окупация на Дания, изключително до лятото на 1943 година, а също по този начин и отлагането на ареста и депортирането на датските евреи до момента в който съвсем всички от тях са предизвестени и са на път към Швеция. От почти 8000 преди началото на войната в последна сметка по-малко от 500 датски евреи са депортирани и 52-ма от тях изгубват живота си.
От стратегическо значение
Дания е относително маловажна за Германия,
с изключение на като поле за деяние за интервенциите в Норвегия и, несъмнено, като прилежаща страна, която би трябвало да бъде следена по някакъв метод. Като страна тя е дребна и релативно равнинна, идеална територия за интервенциите на немската войска, и малобройната войска на Дания има дребни очаквания за триумф при въоръжена опозиция. Въпреки това в ранните утринни часове няколко военни елементи влизат в пердах с немската войска, претърпявайки загуби от няколко десетки боеца. Дания има известна степен икономическо значение. Липсата на военно значение се илюстрира от обстоятелството, че в началото германците възнамеряват да завладяват единствено Ютландия по техния път към Норвегия.
Норвегия е значима за Германия по две съществени аргументи: първо, като база за военноморски елементи, в това число подводници за нападенията над комерсиалния флот на съдружниците в северният Атлантически океан, и защита на доставките с желязна руда от Швеция през пристанището на Нарвик. Дългата северна брегова линия е идеално място за предприемане на интервенции в северния Атлантик за офанзиви над английския търговски флот. Германия е мощно подвластна от доставките на желязна руда от Швеция и с право е обезпокоена, че съдружниците ще се опитат да пресечен тези доставки, 90 % от които минават през Нарвик.
Битката при Нарвик е една от най-стратегическите за Германия.
Положението на немските войски в Нарвик е най-лошо. Лошото време в този регион лимитира мощно опцията за поддръжка от страна на Луфтвафе, което изиграва основна роля в борбата при Тронхейм. Освен това загубата на надзор над морето в региона не разрешава изпращането на подкрепления. 3-а планинска дивизия под командването на военачалник Едуард Дитъл се оказва отрязана от останалата част на страната. Дни след завладяването на Нарвик, Дитъл е можел да разчита на 2 000 планински пехотинци и 2 600 моряци от екипажите на унищожените есминци.
На 24 април стартират съществени интервенции на съдружниците на север. 4 норвежки батальона нападат предните постове на Дитъл при Гратанген, подкрепени от дебаркиралата четири дни по-късно френска бригада. В началото на май идват още една френска и една полска бригада. С британските елементи съдружниците разполагат с 24 500 боеца. В допълнение те могат да разчитат на поддръжка от военноморските сили.
Въпреки неналичието на подкрепления, артилерия и въздушна поддръжка не престават да оказват опозиция като се пробват да запазят наличие в Нарвик и надзор над железопътната линия водеща към Швеция. През това време 2-ра планинска дивизия се придвижва на север в опит да поддържа частите на Дитъл (в един интервал от четири дни те изминават 90 благи през терен считан от английските разузнавачи като непроходим).
На 13 май уведомяват основното командване чрез 21-а войска, че обстановката е сериозна. Той възнамерява да остави града на съдружниците и да задържи челен пост на железопътната линия, в случай че бъдат изпратени подкрепления. На 14 май идват първите подкрепления, през идващите 3 седмици той получава парашутен батальон и 2 роти планинска пехота.
На 28 май Нарвик попада в ръцете на съдружниците.
Това е първата тактическа победа над Вермахта през Втората международна война. Остатъците от 3-а планинска дивизия не престават боевете по продължението на железопътната линия. На 8 юни съдружниците скрито се изтеглят от Нарвик.
С евакуацията на Краля и Народното събрание от Молде и Тромсьо на 29 април и евакуацията на съюзническите сили от Ондалснес на 1 май, съпротивата в южна Норвегия стопира.
Последните боеве се водят при крепостта Хегра (форт Ingstadkleiven), който устоява на обсадата до 5 май – също като Нарвик това е от голяма важност за съюзническата пропагандна машина.
Крал Хокон и Народното събрание напущат Тромсьо на 7 юни (на борда на английския крайцер " Девъншър " на път за Англия, с цел да съставляват Норвегия в заточение. Кралят се завръща в Осло на същата дата пет години по-късно. На коронованата принцеса Марта Лоис и децата и е отказано леговище в родната Швеция. По-късно от Петсамо, Финландия тя отпътува за Съединени американски щати, където живее в заточение.
Норвегия капитулира на 10 юли, 1940, два месеца след началото на нападението. Това прави Норвегия най-дълго устоялата на немските войски от окупираните страни.
На север норвежки, френски и полски бойци поддържани от Кралския флот и военновъздушни сили, водят боеве с германците за контрола на норвежкото пристанище Нарвик, значимо заради опцията за целогодишен експорт на желязна руда. Германците са изтласкани от Нарвик на 28 май, само че заради влошената конюнктура на континента съюзническите бойци са изтеглени при Операция Алфабет – и германците завладяват още веднъж Нарвик на 9 юни, към този момент изоставен и от цивилните заради тежките бомбардировки от страна на Луфтвафе.
Операцията Везерюбунг не включва военно нахлуване на неутрална Швеция – това не е било належащо. След като държи Норвегия, датските проливи и множеството от крайбрежията на Балтийско море, Третия райх обкръжава Швеция от север, запад и юг, а на изток се намира Съветския съюз.
Търговията на Швеция и Финландия е изцяло следена от Военноморският флот на Германия. Като последица от това е разрешението за прекосяване на военни товари и бойци през територията на Швеция. Подписано на 18 юни, 1940 година то разрешава прекосяването на бойци стига те да не са въоръжени и да не са част от предвижването на военни елементи. До прекратяването на това съглашение през 20 август, 1943 година от там минават 2,14 милиона немски бойци и над 100000 немски железопътни вагона.
През август 1940 година Финландия се съгласява да даде достъп на Вермахта до своите територии. Първоначално като позволение за прекосяване на войски и военни товари от и към северна Норвегия, а след това и дребни бази наоколо до директния път, с опция за разгръщане като част от подготовката за Операция Барбароса.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ