Кристалина Георгиева: Светът трябва да премине към нов тип икономика
В рамките на настоящото десетилетие светът би трябвало да премине към нов вид стопанска система, учредена на по-ниски въглеродни излъчвания и по-способна да се приспособи към климатичните промени. Това съобщи ръководещият шеф на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева в на Конференцията на страните по Рамковата спогодба на Организация на обединените нации по изменението на климата (COP28), която се организира в Дубай. " България е страна, която има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните промени. Икономиката й към момента е енергоинтензивна, а това значи и по-въглеродно интензивна спрямо другите страни от Европейски Съюз. Имаме някои положителни схеми, да вземем за пример за енергийна успеваемост на жилищата; имаме хрумвания, само че към момента нямаме ясна тактика за това, че с цел да сме конкурентоспособна стопанска система в бъдеще, би трябвало да сме зелена и цифрова стопанска система ", добави Георгиева. На COP28 най-сетне виждаме осъзнаването, че, първо, времето не ни е другар и второ, че най-важните промени би трябвало да се случат в страните с динамично разрастващи се стопански системи, където излъчванията се усилват, показва ръководещият шеф на МВФ.
Финансовата система също би трябвало да се промени, да стане по-гъвкава, означи тя, откроявайки три нужни промени: обезпечаване на повече дълготрайно финансиране при преференциални условия за финансиране на битката с климатичните промени; потребление на публични средства за привличане на по-голямо частно финансиране; потребление на гаранции и застрахователни механизми, с цел да се реализира по-голямо систематизиране на риска. Ядрената сила е сензитивна тематика, само че без нея би било мъчно парниковите излъчвания да се намалят задоволително бързо, с цел да се реализиран климатичните цели, уточни Георгиева. По думите й множеството интернационалните финансови организации нямат техническа експертиза в региона на нуклеарната енергетика и заради тази причина не вземат участие във финансирането на такива планове. Вероятно обаче следва да се следи по-голям интерес, изключително във връзка с нови технологии като дребните нуклеарни реактори, тъй като различен метод няма, а с изключение на икономическите опасности от климатичните промени съществуват и геополитически опасности от зависимостта от вноса на енергоносители. Със съществуващите технологии, които са към този момент комерсиално използвани, можем да реализираме 85% от съкращаването на излъчванията, което ни е належащо до 2030 година Това значи, че имаме технологии " за в този момент ", само че за 2050 година ще ни трябват технологии, които или са в развиване, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по натурален път да се откажем от въглищата и газа, тъй като има по-евтина опция, планува тя.
" Аз съм " софтуерен оптимист " и мощно имам вяра, че ние, хората, сме доста изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето ", акцентира ръководещият шеф на МВФ. Следва цялостният текст на изявлението: - Сред главните въпроси на COP28 е обезпечаването на финансирането за прехода към по-нисковъглеродна стопанска система и за смекчаването на последствията от климатичните промени. Още в първите дни на конференцията бяха поети огромни финансови задължения както от обособени страни, по този начин и от редица институции. Как оценявате постигнатото до момента и това, което остава да се направи? - Това, което е реализирано, е това, от което се нуждаем. През идващите години, не десетилетия, а години в границите на това десетилетие, би трябвало да преминем към нов вид стопанска система. Такава, която се основава на по-ниски равнища на въглеродните излъчвания, в която имаме по-голяма подготвеност да се пригодим към климатичните промени. Трябва също по този начин да създадем финансовата система по-гъвкава, с цел да може и тя да взе участие в тази промяна. Това в действителност е един доста позитивен развой. Човечеството рядко има опция да премине от един вид стопанска система към различен. Сега това се случва. Защо това десетилетие е толкоз значимо? Защото в случай че не предприемем решителни ограничения в границите на десетилетието до 2030 година, цената на трансформацията ще бъде по-висока. Колкото повече се бавим, толкоз по скъпо ще бъде това пригаждане. Разработвахме разбори за ситуацията сега. Ако обединим всички обещания, дадени от държавните управления на доброволна основа, така наречен национално избрани вноски, те ще доведат до редуциране на излъчванията с 11% до 2030 година Ако погледнем обаче какво е належащо, с цел да се резервира покачването на международната температура до единствено 1,5 градуса по Целзий, най-много 2 градуса, то съкращаването на излъчванията би трябвало да е сред 25 и 50%. Това значи, че ние към момента не сме " настъпили педала " задоволително, с цел да подсигуряваме постигането на тази цел, освен това по по-ефективен метод.
На COP28 най-сетне виждаме осъзнаването, че, първо, времето не ни е другар и второ, че най-важните промени би трябвало да се случат в страните с динамично разрастващи се стопански системи, където излъчванията се усилват най-вече. Най-накрая също по този начин стана действителност обещанието за 100 милиарда $ годишно, за което се приказва от години. Най-накрая виждаме така наречен частно-държавни партньорства да се насочват към динамичните стопански системи. Най-накрая виждаме интернационалните финансови институции, измежду които сме и ние, Международният валутен фонд (МВФ), да демонстрират по-голяма упоритост за финансиране и да осъзнават по-силно, че цялото може да е повече от сумата на обособените елементи, и да демонстрират по-добра съгласуваност. Най-накрая има и фонд за компенсиране на тези, които не по своя виновност страдат от климатични промени - нещо, за което се приказва от 30 години. Това е равносметката. Както се споделя на британски: " So far, so good " (дотук добре - бел. р.). Трябва да забележим заключителната декларация, която ще бъде доразработена в договарянията, и когато я забележим, ще знаем до каква степен сполучлив е КОП28. Но в това, че е сполучлив, няма подозрение. - Споменахте, че ще е належащо адаптиране на международната финансова система. Какви промени може да включва това за водещите международни финансови институции? - Става дума за три промени. На първо място, да насочим повече дълготрайно финансиране при преференциални условия, тъй като тези структурни промени изискват време. Нека помислим какво значи прекосяването към различен модел стопанска система. Ако имате стопанска система, към този момент развита до някаква степен, то би трябвало последователно да намалите това, което към този момент имате като източник на енергопроизводство, и да увеличите това, което още нямате - възобновима сила. И двете костват пари. Възвръщаемостта от новите източници на сила изисква време.
Поради това в Международния валутен фонд създадохме фонд за резистентност. Целта ни беше да наберем 40 милиарда $, към този момент я преминахме - имаме 41 милиарда $ - и вървим нагоре. За първи път в историята на МВФ предлагаме 20 години период на погашение и 10,5 години гратисен интервал, както и преференциални, релативно ниски лихви. Когато могат да се активизират грантове, това е още по-добре, само че това би трябвало да са евтини пари и " дълги пари ". Второ, би трябвало доста повече да използваме финансирането, което предоставяме, с цел да активизираме частни вложения. Нашият разбор демонстрира, че в случай че сме съществени в това си желание, от 900 милиарда $, колкото е климатичното финансиране сега, можем да стигнем до 5 трилиона $. Това може да се случи, единствено в случай че повишим доста каузи на частните вложения от към 40 % в този момент докъм 80-90%. Как можем да го създадем? Като публичните средства се употребяват, с цел да понижат риска за частните вложения и да финансират нещата, които вършат частната инвестиция по-възможна. Например, зарядни станции за електрически автомобили. Когато има такива, хората доста по-бързо се насочват към това да сменят бензиновата си кола с електрическа. Трето, потребление на гаранции и застрахователни механизми, с цел да може да се реализира по-голямо систематизиране на риска. Днес потреблението на гаранции от банките за развиване е относително лимитирано, те по-скоро сами финансират планове. В свят, преминаващ през огромно структурно преобразувание, те би трябвало да употребяват парите си не да финансират планове, а да създадат допустимо за частния бранш да финансира тези планове. И несъмнено, доста е значимо да има стандарти, както и поддръжка за тази промяна от страна на държавната политика. В МВФ сме доста съществено ангажирани с две неща в региона на климатичната политиката: първото е да се в профил това, което основава климатичния проблем. Субсидиите за изкопаеми източници на сила - въглища, нефт газ, предходната година доближиха 1,3 трлн. $ - най-високите от десетилетие.
Защо се стигна до това? На фона на инфлацията хората не могат да си заплащат сметките и държавните управления би трябвало да им оказват помощ. Това обаче не може да продължава дълго, то би трябвало да се спре. Естествено, това може да се случи, единствено в случай че държавните управления намерят метод да оказват помощ на бедните, на хората, които в действителност имат потребност от помощ. Искаме да забележим и цена на въглеродните излъчвания. Когато има цена, която е предсказуема и върви нагоре, производители и консуматори трансформират критериите си. - Възможно ли е скоро да бъде въведена интернационална скица за търговия с въглеродни излъчвания? - Вече съществуват голям брой разнообразни схеми и се работи за намиране на равностойност сред тези схеми и доближаването им в един по-добре ръководен пакет. Световната банка, Международният валутен фонд, Световната комерсиална организация и Организацията за икономическо съдействие и развиване оповестиха на COP28 работна група, която да прегледа другите данъчни схеми за облагане на излъчванията и за търговия с излъчвания и по какъв начин може да се откри основа за доближаването им, с цел да се избегне всеобщо прибягване до метода, който Европейският съюз вкарва - Механизма за въглеродна промяна по границите. Това е верен метод, с цел да отбрани европейските производители от неравностойна конкуренция, само че той ще докара това, че и други също ще вкарат сходни схеми. Така може да се стигне до огромен безпорядък в комерсиалните взаимоотношения в света. И без това към този момент следим, че ролята на търговията като мотор на растежа понижава, в това число за страни като България - дребни страни със мощно отворени стопански системи, а да търгуваме със света е доста значимо. - Как виждате мястото на България в подтекста на световната климатична политика? - България е страна, която има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните промени. Това към този момент е очевидно – претърпяваме го, знаем го. Нашата стопанска система към момента е енергоинтензивна, а това значи и по-въглеродно интензивна спрямо другите страни от Европейски Съюз. Имаме някои положителни схеми, да вземем за пример за енергийна успеваемост на жилищата.
Имаме хрумвания, само че към момента нямаме ясна тактика за това, че с цел да сме конкурентоспособна стопанска система в бъдеще, би трябвало да сме зелена стопанска система и цифрова стопанска система, което да се демонстрира в образованието, в това по какъв начин мислим за гения на нацията.
Работим, само че би трябвало да работим повече. Младите хора в България би трябвало да работят повече за своето бъдеще, да бъдат по-активни. - Какво е мястото на нуклеарната сила в прехода към по-нисковъглеродна стопанска система? Още през първите дни на COP28 беше призната Декларация за утрояване на потенциала на нуклеарната сила, към която се причисли и България. Много страни залагат навръх нуклеарните технологии за нисковъглеродно произвеждане на сила. Ще могат ли те да се възползват от финансиране от многостранните институции и механизмите, които описахте? - Тази тематика е сензитивна. Не всички страни са подготвени да поемат риска, който идва с нуклеарните технологии. Обективно видяно, имаме потребност от тях, тъй като без нуклеарната сила доста мъчно можем да понижим парниковите излъчвания задоволително бързо, с цел да се спасим като човечество. Повечето интернационалните финансови организации нямат техническа експертиза в региона на нуклеарната енергетика и заради тази причина не вземат участие във финансирането на такива планове. Според мен обаче следва да забележим по-голям интерес, изключително във връзка с нови технологии като дребните нуклеарни реактори. Защото, дано още веднъж кажа, няма различен метод.
Освен икономическите опасности от климатичните промени съществуват и геополитически опасности от зависимостта от вноса на енергоносители. Логиката изисква да се търсят всички софтуерни, стопански използвани решения. Разбира се, съществува и казусът с отпадъчното нуклеарното гориво, той не е елементарен за решение и се отразява върху вероятността за развиване на нуклеарната сила. Въпреки това обаче не можем да извадим този вид сила от уравнението. - Има ли вероятност на COP28 да бъде контрактуван еволюционен отвод от изкопаемите горива? - Това могат да кажат договарящите, ние сме наблюдаващи в процеса. Знаем обаче, че със съществуващите технологии, които са към този момент комерсиално използвани, можем да реализираме 85% от съкращаването на излъчванията, което ни е належащо до 2030 година Това значи, че имаме технологии " за в този момент ", само че за 2050 година ще ни трябват технологии, които или са в развиване, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по натурален път да се откажем от въглищата и газа, тъй като има по-евтина опция. Аз съм " софтуерен оптимист " и мощно имам вяра, че ние, хората, сме доста изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето. Намирането на решение за климатичния проблем бе провлечено прекомерно дълго и в този момент си плащаме за това, цената щеше да е по-ниска, в случай че бяхме почнали в точния момент. Трябва обаче да успеем да се оправим, нямаме различен избор.
Лично аз в действителност си дадох сметка за това през 2018 година, когато беше показан отчет за последствията от климатичните промени. Внучката ми тогава беше 8-годишна и си показах какво ще се случва, когато тя стане на 20 години - доста повече беднотия в света. Когато стане на 40? Много повече бежанци. Когато стане на 90? Ако продължим както до момента, доста малко места на планетата ще са обитаеми. Когато споделяме " бъдещите генерации ", за нас това нормално е много нереално. Но към този момент поколението, което ще бъде наранено, е моята внучка, вашите деца, това към този момент не е абстракция.
Финансовата система също би трябвало да се промени, да стане по-гъвкава, означи тя, откроявайки три нужни промени: обезпечаване на повече дълготрайно финансиране при преференциални условия за финансиране на битката с климатичните промени; потребление на публични средства за привличане на по-голямо частно финансиране; потребление на гаранции и застрахователни механизми, с цел да се реализира по-голямо систематизиране на риска. Ядрената сила е сензитивна тематика, само че без нея би било мъчно парниковите излъчвания да се намалят задоволително бързо, с цел да се реализиран климатичните цели, уточни Георгиева. По думите й множеството интернационалните финансови организации нямат техническа експертиза в региона на нуклеарната енергетика и заради тази причина не вземат участие във финансирането на такива планове. Вероятно обаче следва да се следи по-голям интерес, изключително във връзка с нови технологии като дребните нуклеарни реактори, тъй като различен метод няма, а с изключение на икономическите опасности от климатичните промени съществуват и геополитически опасности от зависимостта от вноса на енергоносители. Със съществуващите технологии, които са към този момент комерсиално използвани, можем да реализираме 85% от съкращаването на излъчванията, което ни е належащо до 2030 година Това значи, че имаме технологии " за в този момент ", само че за 2050 година ще ни трябват технологии, които или са в развиване, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по натурален път да се откажем от въглищата и газа, тъй като има по-евтина опция, планува тя.
" Аз съм " софтуерен оптимист " и мощно имам вяра, че ние, хората, сме доста изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето ", акцентира ръководещият шеф на МВФ. Следва цялостният текст на изявлението: - Сред главните въпроси на COP28 е обезпечаването на финансирането за прехода към по-нисковъглеродна стопанска система и за смекчаването на последствията от климатичните промени. Още в първите дни на конференцията бяха поети огромни финансови задължения както от обособени страни, по този начин и от редица институции. Как оценявате постигнатото до момента и това, което остава да се направи? - Това, което е реализирано, е това, от което се нуждаем. През идващите години, не десетилетия, а години в границите на това десетилетие, би трябвало да преминем към нов вид стопанска система. Такава, която се основава на по-ниски равнища на въглеродните излъчвания, в която имаме по-голяма подготвеност да се пригодим към климатичните промени. Трябва също по този начин да създадем финансовата система по-гъвкава, с цел да може и тя да взе участие в тази промяна. Това в действителност е един доста позитивен развой. Човечеството рядко има опция да премине от един вид стопанска система към различен. Сега това се случва. Защо това десетилетие е толкоз значимо? Защото в случай че не предприемем решителни ограничения в границите на десетилетието до 2030 година, цената на трансформацията ще бъде по-висока. Колкото повече се бавим, толкоз по скъпо ще бъде това пригаждане. Разработвахме разбори за ситуацията сега. Ако обединим всички обещания, дадени от държавните управления на доброволна основа, така наречен национално избрани вноски, те ще доведат до редуциране на излъчванията с 11% до 2030 година Ако погледнем обаче какво е належащо, с цел да се резервира покачването на международната температура до единствено 1,5 градуса по Целзий, най-много 2 градуса, то съкращаването на излъчванията би трябвало да е сред 25 и 50%. Това значи, че ние към момента не сме " настъпили педала " задоволително, с цел да подсигуряваме постигането на тази цел, освен това по по-ефективен метод.
На COP28 най-сетне виждаме осъзнаването, че, първо, времето не ни е другар и второ, че най-важните промени би трябвало да се случат в страните с динамично разрастващи се стопански системи, където излъчванията се усилват най-вече. Най-накрая също по този начин стана действителност обещанието за 100 милиарда $ годишно, за което се приказва от години. Най-накрая виждаме така наречен частно-държавни партньорства да се насочват към динамичните стопански системи. Най-накрая виждаме интернационалните финансови институции, измежду които сме и ние, Международният валутен фонд (МВФ), да демонстрират по-голяма упоритост за финансиране и да осъзнават по-силно, че цялото може да е повече от сумата на обособените елементи, и да демонстрират по-добра съгласуваност. Най-накрая има и фонд за компенсиране на тези, които не по своя виновност страдат от климатични промени - нещо, за което се приказва от 30 години. Това е равносметката. Както се споделя на британски: " So far, so good " (дотук добре - бел. р.). Трябва да забележим заключителната декларация, която ще бъде доразработена в договарянията, и когато я забележим, ще знаем до каква степен сполучлив е КОП28. Но в това, че е сполучлив, няма подозрение. - Споменахте, че ще е належащо адаптиране на международната финансова система. Какви промени може да включва това за водещите международни финансови институции? - Става дума за три промени. На първо място, да насочим повече дълготрайно финансиране при преференциални условия, тъй като тези структурни промени изискват време. Нека помислим какво значи прекосяването към различен модел стопанска система. Ако имате стопанска система, към този момент развита до някаква степен, то би трябвало последователно да намалите това, което към този момент имате като източник на енергопроизводство, и да увеличите това, което още нямате - възобновима сила. И двете костват пари. Възвръщаемостта от новите източници на сила изисква време.
Поради това в Международния валутен фонд създадохме фонд за резистентност. Целта ни беше да наберем 40 милиарда $, към този момент я преминахме - имаме 41 милиарда $ - и вървим нагоре. За първи път в историята на МВФ предлагаме 20 години период на погашение и 10,5 години гратисен интервал, както и преференциални, релативно ниски лихви. Когато могат да се активизират грантове, това е още по-добре, само че това би трябвало да са евтини пари и " дълги пари ". Второ, би трябвало доста повече да използваме финансирането, което предоставяме, с цел да активизираме частни вложения. Нашият разбор демонстрира, че в случай че сме съществени в това си желание, от 900 милиарда $, колкото е климатичното финансиране сега, можем да стигнем до 5 трилиона $. Това може да се случи, единствено в случай че повишим доста каузи на частните вложения от към 40 % в този момент докъм 80-90%. Как можем да го създадем? Като публичните средства се употребяват, с цел да понижат риска за частните вложения и да финансират нещата, които вършат частната инвестиция по-възможна. Например, зарядни станции за електрически автомобили. Когато има такива, хората доста по-бързо се насочват към това да сменят бензиновата си кола с електрическа. Трето, потребление на гаранции и застрахователни механизми, с цел да може да се реализира по-голямо систематизиране на риска. Днес потреблението на гаранции от банките за развиване е относително лимитирано, те по-скоро сами финансират планове. В свят, преминаващ през огромно структурно преобразувание, те би трябвало да употребяват парите си не да финансират планове, а да създадат допустимо за частния бранш да финансира тези планове. И несъмнено, доста е значимо да има стандарти, както и поддръжка за тази промяна от страна на държавната политика. В МВФ сме доста съществено ангажирани с две неща в региона на климатичната политиката: първото е да се в профил това, което основава климатичния проблем. Субсидиите за изкопаеми източници на сила - въглища, нефт газ, предходната година доближиха 1,3 трлн. $ - най-високите от десетилетие.
Защо се стигна до това? На фона на инфлацията хората не могат да си заплащат сметките и държавните управления би трябвало да им оказват помощ. Това обаче не може да продължава дълго, то би трябвало да се спре. Естествено, това може да се случи, единствено в случай че държавните управления намерят метод да оказват помощ на бедните, на хората, които в действителност имат потребност от помощ. Искаме да забележим и цена на въглеродните излъчвания. Когато има цена, която е предсказуема и върви нагоре, производители и консуматори трансформират критериите си. - Възможно ли е скоро да бъде въведена интернационална скица за търговия с въглеродни излъчвания? - Вече съществуват голям брой разнообразни схеми и се работи за намиране на равностойност сред тези схеми и доближаването им в един по-добре ръководен пакет. Световната банка, Международният валутен фонд, Световната комерсиална организация и Организацията за икономическо съдействие и развиване оповестиха на COP28 работна група, която да прегледа другите данъчни схеми за облагане на излъчванията и за търговия с излъчвания и по какъв начин може да се откри основа за доближаването им, с цел да се избегне всеобщо прибягване до метода, който Европейският съюз вкарва - Механизма за въглеродна промяна по границите. Това е верен метод, с цел да отбрани европейските производители от неравностойна конкуренция, само че той ще докара това, че и други също ще вкарат сходни схеми. Така може да се стигне до огромен безпорядък в комерсиалните взаимоотношения в света. И без това към този момент следим, че ролята на търговията като мотор на растежа понижава, в това число за страни като България - дребни страни със мощно отворени стопански системи, а да търгуваме със света е доста значимо. - Как виждате мястото на България в подтекста на световната климатична политика? - България е страна, която има и ще има и в бъдеще проблеми, свързани с климатичните промени. Това към този момент е очевидно – претърпяваме го, знаем го. Нашата стопанска система към момента е енергоинтензивна, а това значи и по-въглеродно интензивна спрямо другите страни от Европейски Съюз. Имаме някои положителни схеми, да вземем за пример за енергийна успеваемост на жилищата.
Имаме хрумвания, само че към момента нямаме ясна тактика за това, че с цел да сме конкурентоспособна стопанска система в бъдеще, би трябвало да сме зелена стопанска система и цифрова стопанска система, което да се демонстрира в образованието, в това по какъв начин мислим за гения на нацията.
Работим, само че би трябвало да работим повече. Младите хора в България би трябвало да работят повече за своето бъдеще, да бъдат по-активни. - Какво е мястото на нуклеарната сила в прехода към по-нисковъглеродна стопанска система? Още през първите дни на COP28 беше призната Декларация за утрояване на потенциала на нуклеарната сила, към която се причисли и България. Много страни залагат навръх нуклеарните технологии за нисковъглеродно произвеждане на сила. Ще могат ли те да се възползват от финансиране от многостранните институции и механизмите, които описахте? - Тази тематика е сензитивна. Не всички страни са подготвени да поемат риска, който идва с нуклеарните технологии. Обективно видяно, имаме потребност от тях, тъй като без нуклеарната сила доста мъчно можем да понижим парниковите излъчвания задоволително бързо, с цел да се спасим като човечество. Повечето интернационалните финансови организации нямат техническа експертиза в региона на нуклеарната енергетика и заради тази причина не вземат участие във финансирането на такива планове. Според мен обаче следва да забележим по-голям интерес, изключително във връзка с нови технологии като дребните нуклеарни реактори. Защото, дано още веднъж кажа, няма различен метод.
Освен икономическите опасности от климатичните промени съществуват и геополитически опасности от зависимостта от вноса на енергоносители. Логиката изисква да се търсят всички софтуерни, стопански използвани решения. Разбира се, съществува и казусът с отпадъчното нуклеарното гориво, той не е елементарен за решение и се отразява върху вероятността за развиване на нуклеарната сила. Въпреки това обаче не можем да извадим този вид сила от уравнението. - Има ли вероятност на COP28 да бъде контрактуван еволюционен отвод от изкопаемите горива? - Това могат да кажат договарящите, ние сме наблюдаващи в процеса. Знаем обаче, че със съществуващите технологии, които са към този момент комерсиално използвани, можем да реализираме 85% от съкращаването на излъчванията, което ни е належащо до 2030 година Това значи, че имаме технологии " за в този момент ", само че за 2050 година ще ни трябват технологии, които или са в развиване, или още не са измислени. Когато тези технологии бъдат приложени, не е изключено по натурален път да се откажем от въглищата и газа, тъй като има по-евтина опция. Аз съм " софтуерен оптимист " и мощно имам вяра, че ние, хората, сме доста изобретателни. Ще измислим решения, единственият проблем е времето. Намирането на решение за климатичния проблем бе провлечено прекомерно дълго и в този момент си плащаме за това, цената щеше да е по-ниска, в случай че бяхме почнали в точния момент. Трябва обаче да успеем да се оправим, нямаме различен избор.
Лично аз в действителност си дадох сметка за това през 2018 година, когато беше показан отчет за последствията от климатичните промени. Внучката ми тогава беше 8-годишна и си показах какво ще се случва, когато тя стане на 20 години - доста повече беднотия в света. Когато стане на 40? Много повече бежанци. Когато стане на 90? Ако продължим както до момента, доста малко места на планетата ще са обитаеми. Когато споделяме " бъдещите генерации ", за нас това нормално е много нереално. Но към този момент поколението, което ще бъде наранено, е моята внучка, вашите деца, това към този момент не е абстракция.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ