В рамките на 155 страници прокуратурата описа модела КТБ и

...
В рамките на 155 страници прокуратурата описа модела КТБ и
Коментари Харесай

Прокуратурата обяви модела КТБ за най-голямата измама в новата българска история

В рамките на 155 страници прокуратурата разказа " модела " КТБ " и го дефинира като " най-голямата стопанска и социална „ финансова машинация “, случвала се в новата ни българска история (измерима с проценти от БВП) ".

Държавното обвиняване внесе обвинителен акт по случая, по който обвинени са 18 лица, разпитани са повече от 400 очевидци. Изготвени са над 90 експертизи от 27 движимости лица. Обемът на събрания доказателствен материал, дружно с материалните доказателства и приложенията, надвишава 1360 тома.

Описанието на схемата за източване на банката съгласно прокуратурата: 

Тук представяме общ взор върху “Моделът КТБ ”. Поради големия мащаб както на присвоените средства, по този начин и на въздействието, което това оказва върху стопанската система и обществото, “Моделът КТБ ” съставлява в житейски смисъл най-голямата стопанска и социална „ финансова машинация “, случвала се в новата ни българска история /измерима с проценти от БВП/. По своята същина този модел съставлява функционално-структуриран софтуерен механизъм на обществени и контролно-управленски взаимоотношения, посредством които група лица, под управлението на обв. Цветан Василев, съумяват да присвоят публичните средства, привлечени и поверени им за стопанисване в “Корпоративна комерсиална банка ” АД. 

В това ревю са разказани същността, зараждането и образуването на модела, лицата, осъществили и подкрепили действието му и вредите, настъпили като резултат от дейностите им. Целта е да се даде общ взор върху „ Моделът КТБ “ и да се опишат всички (доколкото е обективно допустимо базирайки се на събраните доказателства) закононарушения, нарушавания на законодателството и недобри практики, произтекли от съществуването му. Без подобен сложен метод е невероятно да бъдат разбрани закононарушенията, предмет на обвинителния акт, които са единствено част от тази цялостна „ картина “ /описани в раздели II,III,IV,V и с правна подготовка в раздел VI на обвинителния акт /. На последващо място, Прокуратура на Република България дължи оптимално почтен и цялостен отговор на поставените от гражданското общество въпроси. Такъв отговор, въпреки и главно от наказателно-правна позиция, няма по какъв начин да бъде даден при друг от горепосочения метод. Съзнавайки изцяло, че това е най-малкото нетипично за правосъдната ни процедура, продължаваме да считаме, че този неповторим освен за страната ни проблем поражда нуждата от ексцентрични средства за изясняването му.

Границите на предмета на доказване (съгласно ТР № 2 от 7.10.2002 година на Върховен касационен съд по т.д. № 2/2002 година на ОСНК), обрисуван с обвинителния акт, са разказани настрана в точки II и идващите от обвинителния акт. Тук е мястото да се уточни, че по този начин описаните закононарушения са повода. Всички останали корупционни или недобри практики, закононарушения и/или нарушавания са директно разследване от тази причина (вкл. и действията, придобили гражданственост като „ кражба на активи от КТБ “). Те обаче не са и няма по какъв начин да бъдат предмет (дори и единствено заради големия мащаб на осъществяваната противоправна дейност) на обвинителния акт. Въпреки това в него те ще бъдат посочени, защото в доста случаи демонстрират претекстовете за осъществените закононарушения предмет на обвинителния акт. Или иначе казано, „ Моделът КТБ “ има голям брой отрицателни проекции, като предмет на обвинителния акт са единствено и само най-основните от тях и то от наказателно-правна позиция. Те обаче са породили от своя страна всички останали други такива, с които са в директна причинно-следствена връзка.

Наред с това, първоначално считаме, че следва да изложим и мнението си за така наречен „ задочно произвеждане “ и нуждата от отчасти преустановяване. на наказателното произвеждане. Нуждата от излагане на основанията в поддръжка на това решение е подбудена главно с оглед предоставяне на отговори на поставените от жителите и обществото въпроси.

Ще изложим няколко аргумента, които да пояснят отговора на въпроса за какво не са направени постановления за отчасти преустановяване по повод напървоначално повдигнатите и предявени обвинявания по чл.219 от Наказателен кодекс. Те са свързани с изясняване на това - какво значи по-тежко наказуeмо закононарушение и какво значи значително изменение на фактическите условия.

Съгласно ТР № 57 от 1984 година, Общо събрание на наказателната колегия на Водоснабдителна система, изразът „ закон за по-тежко наказуемо закононарушение ” се отнася до квалификацията на действието като закононарушение. Проф. Маргарита Чинова дава образец с закононарушението ликвидиране – в случай че то е квалифицирано ликвидиране, то остава същото, без значение дали ще са налице един или повече квалифициращи признака. То си остава от същия тип – ликвидиране. В рамките на първичното фактическо обвиняване подсъдимият може да бъде наказан за същото, еднообразно или по-леко наказуемо закононарушение без осъществяване на процесуални дейности по член 287 от Наказателно-процесуален кодекс – изменение на обвиняването от прокурора.

В хода на производството по делото са повдигнати обвинявания на разнообразни лица за действия по член 219 от Наказателен кодекс, така наречен „ занемареност ”. На по-късен стадий, без да е изменена откритата към този момент фактическа конюнктура, на същите лица за същите действия са повдигнати обвинявания, квалифицирани по член 203 от Наказателен кодекс. Не са изготвяни постановления за отчасти преустановяване по няколко аргументи. След привършване на следствието не е постановено отчасти преустановяване на в началото повдигнатите обвинявания, заради изложените по-долу аргументи.

На първо място, в тази ситуация е използвана нормата на член 243, алинея 8 от Наказателно-процесуален кодекс, съгласно която разпореждане за отчасти преустановяване на наказателното произвеждане не се сформира в случаите на ново привличане на същото лице за същото действие.

Наред с това, същностната характерност на частичното преустановяване се показва в това, че то обезпечава спазването на правилото non bis in idem. В този смисъл е и ТР № 2 от 2002 година на Общо събрание на наказателната колегия на Върховен касационен съд. Според посоченото решение, обвиняването в досъдебното произвеждане е несигурно, вариращо съгласно настъпилите промени. Промените в правната подготовка на действието преди да се изготви обвинителен акт следват динамичността на процеса на следствие и смяната във фактическата конюнктура, съгласно събраните доказателства. В тази тенденция Върховният касационен съд в посоченото решение приема, че не може да бъде споделена практиката да се изисква „ отчасти преустановяване ” по вероятните разнообразни квалификации на действието, предхождаща квалификацията, дефинитивно дефинирана в обвинителния акт. В хода на производството квалифицираната в началото като „ занемареност ” незаконна активност на длъжностни лица от КТБ АД, на по-късен стадий е подведена под състава на длъжностно заграбване. По тази причина разпореждане за отчасти преустановяване не е изготвяно.

На последващо място, наредбата на член 225 от Наказателно-процесуален кодекс слага като изискване за изменение на обвиняването основна смяна на фактическите условия. А такава смяна не е налице. В извънредно общ тип и заради началния стадий на следствие, обстоятелствата в началото бяха квалифицирани от наблюдаващите прокурори като закононарушение по член 219 от Наказателен кодекс. На по-късен стадий от следствието и в по-конкретизиран тип същите обстоятелства бяха подведени под състава на член 203 от Наказателен кодекс. Това е по този начин, тъй като е прибавен закон за по-тежко наказуемо закононарушение при същите в действителност условия в хипотезата на чл.225 от Наказателно-процесуален кодекс и на практика е дефинирано ново обвиняване за едно и също действие.

Наказателното произвеждане против обв. Цветан Василев в досъдебна му фаза е извършено в негово неявяване - в изискванията на чл.206 вр. член 269, ал.3, т.4, б. „ А “ и б. “В “ от Наказателно-процесуален кодекс. Предприетите дейности от органите на досъдебното произвеждане за осъществяване и привършване на следствието в неявяване на обв.Василев, без последният най-малко един път да е бил притеглен като обвинен с персоналното му присъединяване, намират опора както в обрисуваната от чл.269, ал.3, т.4 от Наказателно-процесуален кодекс процедура, по този начин и в практиката на Върховен касационен съд за нейното използване. В тази връзка е належащо да се изяснят няколко въпроса, свързани с това дали е належащо лицето най-малко един път да е било привлечено и присъствено осведомено с обвинението; да е било постоянно призовано; с това дали обвиненият обективно е разбрал за повдигнатото му обвиняване и други.

Задочното произвеждане е характерен тип процедура. Тя е позволена както в правосъдната, по този начин и в досъдебната фаза на наказателния развой, в чиито рамки наказателното гонене се развива в неявяване на обвинения, само че при основани гаранции, че той е известен, или че са подхванати всички надлежни дейности (макар и безуспешни) за неговото информиране по отношение на осъществяваната процесуална активност. Не е налице задочно произвеждане, в случаите когато наличието на обвинения не е наложително и по своя воля той не се явява.
Страница на публикацията: 01020304050607080910111213141516171819202122
Източник: offnews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР