Политическо блато: Какво ни чака през 2023-а?
В приказките е съвсем изискване на третия път, с третата вода или на третата година мрачният най-често сюжет да се увенчае с благополучен край и въздадена правдивост за героите.
Ако политиката в България беше приказка, 2023 би следвало да е годината за края на цикъла от внезапни обрати, в който след четири национални вота беше излъчено единствено едно постоянно, освен това половингодишно държавно управление, а ръководството на страната отиде при президента и трите му служебни кабинета.
В самия завършек на втората година от цикъла продължава да е по този начин. Два месеца след изключителните избори през октомври на спечелилите от ГЕРБ най-сетне беше връчен мандатът за сформиране на постоянно държавно управление.
Това, че до последно даваните шансове да има такова са 50 на 50, отразява най-много общата вътрешен глас, че във все по-непроницаемата от позиция на разпоредбите и логиката политическа обстановка са вероятни всички развития – и да има държавно управление, и да няма, без значение с този или с различен мандат, тази година или следващата година.
Въпросът е, че и решенията на доста от огромните проблеми в България остават заключени в неопределеност. Сред тях е и по-силната интеграция в Европейски Съюз, която става все по-проблемна – влизането в еврозоната и Шенген е значимо освен за стопанската система и приходите, само че дава и спомагателни гаранции за сигурността на страната поради експанзията на изток.
Рискът е, че едва и некадърно ръководство или такова с къс небосвод като служебното, ще пропилее доста от действителните шансове, а евентуално може да провокира и спомагателни рецесии.
През последните две години българската политика е полесражение на натоварен спор сред две съществени сили. От една страна е армията на превзетата страна – партиите и проведените групи, които реализираха най-голямото преразпределение на капитал след 1989 година, а посредством контрола си върху обществените запаси (български и европейски) подчиниха институциите, в това число на правосъдната система.
От другата страна са партиите, които след митингите през 2020 година получиха забележителен заем от обществото да се борят за налагане на различен модел на ръководство, който да подкрепя хората да развиват капацитета си. Блокажът в Народното събрание наподобява като паритет сред тях, само че не е – лъжливото усещане се дължи на нежеланието на партиите с отровен управнически бекграунд да официализират естествения си съюз.
Следващата година е основна, тъй като в нея могат да се оползотворят или провалят доста благоприятни условия. Какво ще се случи зависи от поредност значими избори. Трябва да се изберат да вземем за пример нови членове на Висшия правосъден съвет, от които зависи дали ще има завой към правова страна и повече правдивост, или ще продължи безнаказаността.
Мнозина са уверени, че поради патовата обстановка в Народното събрание и невъзможността да се излъчи постоянно държавно управление със постоянна поддръжка, през 2023 година отново ще има предварителни избори.
Но в действителност главният въпрос за властта може да се реши не на тях, а на идните през есента локални избори, на които се образува сериозна част от електоралната база на ГЕРБ и Движение за права и свободи и са в основата на десетилетната им доминация.
Първо Изборният кодекс, а след това и първият мандат
Прекрояването на Изборния кодекс, което ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия постановиха като най-важна задача на настоящия парламент, очерта по-ясни резултати за политическата 2023 година
Хората, които професионално се занимават с проблемите на изборния развой, са единомислещи, че методът, по който бяха изменени разпоредбите, носи явен риск от разколебаване на гласоподавателите и ниска интензивност: от една страна, безпорядък и даже блокаж в работата на изборните органи, от друга – практическо изключване на машините от гласуването и връщане на ролята на невалидните бюлетини в оформянето на резултата от вота.
Вероятно не е инцидентно, че незабавно след приемането на тези промени президентът завъртя и така наречен рулетка с мандатите за сформиране на държавно управление. Е, надали е изненадващо, че ритуалът с връчването на дълго отлагания първи мандат провокира вял интерес.
В проточването му от ГЕРБ пробваха всичко, с цел да склонят „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ за „ евроатлантическа коалиция “, която щеше и да ги обезвреди като единствените им съществени съперници. Кампанията в медиите мина с искрено ухажване, грозни офанзиви и нескопосани опити за конфигуриране на двете обединения една против друга – до момента в който най-после не бетонира противоположния резултат, каквито и благоприятни условия за сходна коалиция да е имало.
Единствената конспирация остана дали водачът на ГЕРБ и експремиер Бойко Борисов ще поеме персонално отговорността да предложи държавно управление. Непосредствено преди церемонията с мандата той и представители на висшия ешелон на партията му надуха медиен балон за българския Меси в политиката, от който по-подходящ да ни извади „ от всички типове рецесии “ няма, единствено с цел да го спукат на другия ден с следващата „ странична “ номинация – на професора неврохирург Николай Габровски.
Идеята зад всичко това евентуално е да не остане неверното усещане, че някой различен с изключение на очевидно изнервения водач на ГЕРБ може да взема решенията, когато Габровски стартира диалозите си с партиите в Народното събрание за търсене на поддръжка.
В четвъртък тези диалози потеглиха съгласно упованията – на първата среща от „ Демократична България “ обявиха, че биха могли да си сътрудничат по избрани тематики, само че няма да поддържат държавно управление с първия мандат.
Ще бъде ли и финален
Идния понеделник претендентът за министър председател вероятно ще разгласи и персоналния състав на държавното управление на малцинството, за което ГЕРБ твърдят, че ще бъде препоръчано.
Дали и какво болшинство за гласуването му ще събере, към този момент не е ясно – след поръчките до момента на Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, че няма да го поддържат. Фолклорът на парламентарните коридори спекулира с разнообразни разновидности по какъв начин може въпреки всичко да бъде излъчена някаква постоянна изпълнителна власт – с скрито гласоподаване на оферти от ГЕРБ кабинет примерно или, в случай че първият мандат се провали, с връчване на третия на Българска социалистическа партия, които също да предложат Габровски за министър председател.
Това, което най-много се търси, е формат, който да легитимира поддръжката на Движение за права и свободи за подобен кабинет, само че това надали ще спести аналогиите с държавните управления на Беров и Орешарски. Два месеца по-късно и считаното в началото за допустимо експертно и лимитирано във времето ръководство с трети мандат на Стефан Янев наподобява все по-лишено заможност.
Докато се развиват събитията с рулетката за държавно управление, остава постоянна и евентуалната за нови предварителни избори – през март или по-късно. Така в несигурно време би траяло и фактическото ръководство на страната от президента. По силата на събитията сумарно той ръководи страната съвсем година на процедура като президентска република. При това с политически пируети, на които евентуално е завидял даже Бойко Борисов.
Реклама
Механика за реституция
При вероятността нови избори да произведат същия блокаж в Народното събрание измененията в Изборния кодекс, наложени стремително и силово, получават смисъла на инструмент за превъзмогването му и реализиране на едно по-отчетливо болшинство.
А също и да не се допусне разбъркване на основните дългогодишните позиции във властта по места, чието значение не се губи даже при по-слабо показване на общите избори. Според наблюдаващи главната цел на променените правила са точно локалните избори следващата година, тъй като при тях и 10 гласа могат да повлияят на резултата.
Това е и повода съгласно представители на другите обединения в Народното събрание най-важната политическа борба за годината да се организира на тях.
Както и за опасенията, че ходът с реставрацията на хартиената бюлетина и елиминирането на протоколите от машините може да докара до това, че новата 2023 година да се усеща като старите 2017 и 2019 година – рекордни с броя на невалидните бюлетини във вота надлежно за централна и локална власт.
Пожарното приемане на поправките до среднощни часове обаче заложи несъгласия и предпоставки за избирателен безпорядък и упованията са за съвсем неизбежно несъгласие на президента.
В него ще се разчете и отношението му към смяната на разпоредбите – съгласно това дали ще засегне текстовете, за които специалисти споделят, че ще имат най-вредни отблясъци върху изборния развой, а оттова и върху доверието в политическата система.
Ваня Нушева от „ Прозрачност без граници “ споделя, че признатият вид за машинно гласоподаване, без да се употребява електронната памет на машините, е допустимо най-лошото решение.
Тя разяснява тезата си и с обичания на „ хартиената коалиция “ образец с „ мадуровките “ от Венецуела: „ Там точно IT експертите на „ Смартматик “ посредством електронната памет са открили, че има гласоподаване с къс интервал от време, което значи, че с машините са дали своят вот членове на изборната комисия.
Сега, когато няма да имаме електронна памет, не може да се откри, в случай че сходно нещо се случи и у нас “. По думите й елиминирането на данните от флашките в резултата от изборите може да разреши да се регистрира и избор на гласоподаватели, които участват в описите, само че действително не са дали своят вот.
Нушева прецизира, че не се следят всеобщи нарушавания във всички над 12 хиляди секции, само че съществуват практики в сред 300 и 800 от тях да се случват нередности, които на национално равнище генерират отклонения от сред 50 и 100 000 гласа.
От „ Галъп “ да вземем за пример си спомнят за странния случай с европейските избори през 2019 година, когато в данните от изследванията ГЕРБ и Българска социалистическа партия са били изравнени, само че в деня на вота ГЕРБ са излезли напред с „ една добавка “, която се равнява на 100 хиляди гласа.
„ Изборните измами не могат да предрешат напълно едни избори, само че при дребна разлика сред партиите (най-вече за първо и второ място), както и при прескачането на 4-процентния предел, имат действителен резултат. От статистическия разбор се вижда, че с машините интензивността в рисковите секции понижава сензитивно дружно с тежестта на този избор в крайните резултати. Сега се връщаме в изходно състояние “, счита Марио Русинов от Антикорупционния фонд.
Според Ива Лазарова от Института за развиване на обществената (ИРПС) среда най-голяма си остава опцията за напън в дребните обитаеми места, където равнищата на безработица са високи, огромна част от хората живеят под линията на беднотия, а главният шеф постоянно е един, без значение дали е общината или частна компания.
Там и СИК-овете, въпреки и официално излъчени от разнообразни политически партии, постоянно са общо подвластни от локалните „ елити “.
Неофициално от ЦИК, където чакат президентското несъгласие, считат, че директно преди изборите машините може да отпаднат напълно. Експертите виждат като резултат от измененията също и мощно затрудняване на работата на секционните комисии, както и безпорядък при попълването и предаването на изборните бумаги.
Основният антидот против такива последствия е високата изборна интензивност, която би потопила тежестта на нередностите – съзнателни или не, в общия резултат. Но след маратона от вотове надали може да се разчита на мощна готовност.
Изборните експерти поучават партиите да попълнят квотите си в СИК и да се опитат да изпращат в тях хора, които не са локални поданици. Подобен резултат би имала и ротация на екипи на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с честността на изборите, само че това зависи от политическата воля на държавното управление, което ги провежда.
Но, както заключава Ива Лазарова от ИРПС, огромният въпрос е за икономическите и обществените промени, които ще разрешат на хората да живеят по-добре. И той в последна сметка зависи от тези, които избираме да ръководят.
Засега остава съмнителна вероятността на третата година от опита за действителни промени в ръководството на страната България да дръпне мощно напред таман с най-важните, само че твърдо недопускани промени – в правосъдната власт и битката с корупцията, които биха отпушили за обикновено развиване и стопанската система, и обществения бранш.
Нелогично и да се чака, че ще бъдат осъществени от тези, които биха били най-засегнати. Но и десетилетното им заменяне с фалшификати става все по-трудно за прикриване, а загубите за обществото стават все по-видими и съответни.
Изолацията за Шенген е ясно увещание, че изпълнени механически критерии от страна, която не покрива критериите да е правова, нямат огромно значение. Подобно развиване може да се случи и с еврозоната, с такава прокуратура и КПКОНПИ са под опасност и голяма част от средствата по проекта за възобновяване.
Залозите на политическата 2023 година са с дълготраен резултат и в случай че изборът е окопаване в сивата външна страна на Европа, каквото и да приказва тв приемникът, няма да компенсира пропуснатите шансове.
Публикация на „ Капитал ”, заглавието е на Narod.bg
Ако политиката в България беше приказка, 2023 би следвало да е годината за края на цикъла от внезапни обрати, в който след четири национални вота беше излъчено единствено едно постоянно, освен това половингодишно държавно управление, а ръководството на страната отиде при президента и трите му служебни кабинета.
В самия завършек на втората година от цикъла продължава да е по този начин. Два месеца след изключителните избори през октомври на спечелилите от ГЕРБ най-сетне беше връчен мандатът за сформиране на постоянно държавно управление.
Това, че до последно даваните шансове да има такова са 50 на 50, отразява най-много общата вътрешен глас, че във все по-непроницаемата от позиция на разпоредбите и логиката политическа обстановка са вероятни всички развития – и да има държавно управление, и да няма, без значение с този или с различен мандат, тази година или следващата година.
Въпросът е, че и решенията на доста от огромните проблеми в България остават заключени в неопределеност. Сред тях е и по-силната интеграция в Европейски Съюз, която става все по-проблемна – влизането в еврозоната и Шенген е значимо освен за стопанската система и приходите, само че дава и спомагателни гаранции за сигурността на страната поради експанзията на изток.
Рискът е, че едва и некадърно ръководство или такова с къс небосвод като служебното, ще пропилее доста от действителните шансове, а евентуално може да провокира и спомагателни рецесии.
През последните две години българската политика е полесражение на натоварен спор сред две съществени сили. От една страна е армията на превзетата страна – партиите и проведените групи, които реализираха най-голямото преразпределение на капитал след 1989 година, а посредством контрола си върху обществените запаси (български и европейски) подчиниха институциите, в това число на правосъдната система.
От другата страна са партиите, които след митингите през 2020 година получиха забележителен заем от обществото да се борят за налагане на различен модел на ръководство, който да подкрепя хората да развиват капацитета си. Блокажът в Народното събрание наподобява като паритет сред тях, само че не е – лъжливото усещане се дължи на нежеланието на партиите с отровен управнически бекграунд да официализират естествения си съюз.
Следващата година е основна, тъй като в нея могат да се оползотворят или провалят доста благоприятни условия. Какво ще се случи зависи от поредност значими избори. Трябва да се изберат да вземем за пример нови членове на Висшия правосъден съвет, от които зависи дали ще има завой към правова страна и повече правдивост, или ще продължи безнаказаността.
Мнозина са уверени, че поради патовата обстановка в Народното събрание и невъзможността да се излъчи постоянно държавно управление със постоянна поддръжка, през 2023 година отново ще има предварителни избори.
Но в действителност главният въпрос за властта може да се реши не на тях, а на идните през есента локални избори, на които се образува сериозна част от електоралната база на ГЕРБ и Движение за права и свободи и са в основата на десетилетната им доминация.
Първо Изборният кодекс, а след това и първият мандат
Прекрояването на Изборния кодекс, което ГЕРБ, Движение за права и свободи и Българска социалистическа партия постановиха като най-важна задача на настоящия парламент, очерта по-ясни резултати за политическата 2023 година
Хората, които професионално се занимават с проблемите на изборния развой, са единомислещи, че методът, по който бяха изменени разпоредбите, носи явен риск от разколебаване на гласоподавателите и ниска интензивност: от една страна, безпорядък и даже блокаж в работата на изборните органи, от друга – практическо изключване на машините от гласуването и връщане на ролята на невалидните бюлетини в оформянето на резултата от вота.
Вероятно не е инцидентно, че незабавно след приемането на тези промени президентът завъртя и така наречен рулетка с мандатите за сформиране на държавно управление. Е, надали е изненадващо, че ритуалът с връчването на дълго отлагания първи мандат провокира вял интерес.
В проточването му от ГЕРБ пробваха всичко, с цел да склонят „ Продължаваме промяната “ и „ Демократична България “ за „ евроатлантическа коалиция “, която щеше и да ги обезвреди като единствените им съществени съперници. Кампанията в медиите мина с искрено ухажване, грозни офанзиви и нескопосани опити за конфигуриране на двете обединения една против друга – до момента в който най-после не бетонира противоположния резултат, каквито и благоприятни условия за сходна коалиция да е имало.
Единствената конспирация остана дали водачът на ГЕРБ и експремиер Бойко Борисов ще поеме персонално отговорността да предложи държавно управление. Непосредствено преди церемонията с мандата той и представители на висшия ешелон на партията му надуха медиен балон за българския Меси в политиката, от който по-подходящ да ни извади „ от всички типове рецесии “ няма, единствено с цел да го спукат на другия ден с следващата „ странична “ номинация – на професора неврохирург Николай Габровски.
Идеята зад всичко това евентуално е да не остане неверното усещане, че някой различен с изключение на очевидно изнервения водач на ГЕРБ може да взема решенията, когато Габровски стартира диалозите си с партиите в Народното събрание за търсене на поддръжка.
В четвъртък тези диалози потеглиха съгласно упованията – на първата среща от „ Демократична България “ обявиха, че биха могли да си сътрудничат по избрани тематики, само че няма да поддържат държавно управление с първия мандат.
Ще бъде ли и финален
Идния понеделник претендентът за министър председател вероятно ще разгласи и персоналния състав на държавното управление на малцинството, за което ГЕРБ твърдят, че ще бъде препоръчано.
Дали и какво болшинство за гласуването му ще събере, към този момент не е ясно – след поръчките до момента на Политическа партия, Демократична България, Българска социалистическа партия и „ Възраждане “, че няма да го поддържат. Фолклорът на парламентарните коридори спекулира с разнообразни разновидности по какъв начин може въпреки всичко да бъде излъчена някаква постоянна изпълнителна власт – с скрито гласоподаване на оферти от ГЕРБ кабинет примерно или, в случай че първият мандат се провали, с връчване на третия на Българска социалистическа партия, които също да предложат Габровски за министър председател.
Това, което най-много се търси, е формат, който да легитимира поддръжката на Движение за права и свободи за подобен кабинет, само че това надали ще спести аналогиите с държавните управления на Беров и Орешарски. Два месеца по-късно и считаното в началото за допустимо експертно и лимитирано във времето ръководство с трети мандат на Стефан Янев наподобява все по-лишено заможност.
Докато се развиват събитията с рулетката за държавно управление, остава постоянна и евентуалната за нови предварителни избори – през март или по-късно. Така в несигурно време би траяло и фактическото ръководство на страната от президента. По силата на събитията сумарно той ръководи страната съвсем година на процедура като президентска република. При това с политически пируети, на които евентуално е завидял даже Бойко Борисов.
Реклама
Механика за реституция
При вероятността нови избори да произведат същия блокаж в Народното събрание измененията в Изборния кодекс, наложени стремително и силово, получават смисъла на инструмент за превъзмогването му и реализиране на едно по-отчетливо болшинство.
А също и да не се допусне разбъркване на основните дългогодишните позиции във властта по места, чието значение не се губи даже при по-слабо показване на общите избори. Според наблюдаващи главната цел на променените правила са точно локалните избори следващата година, тъй като при тях и 10 гласа могат да повлияят на резултата.
Това е и повода съгласно представители на другите обединения в Народното събрание най-важната политическа борба за годината да се организира на тях.
Както и за опасенията, че ходът с реставрацията на хартиената бюлетина и елиминирането на протоколите от машините може да докара до това, че новата 2023 година да се усеща като старите 2017 и 2019 година – рекордни с броя на невалидните бюлетини във вота надлежно за централна и локална власт.
Пожарното приемане на поправките до среднощни часове обаче заложи несъгласия и предпоставки за избирателен безпорядък и упованията са за съвсем неизбежно несъгласие на президента.
В него ще се разчете и отношението му към смяната на разпоредбите – съгласно това дали ще засегне текстовете, за които специалисти споделят, че ще имат най-вредни отблясъци върху изборния развой, а оттова и върху доверието в политическата система.
Ваня Нушева от „ Прозрачност без граници “ споделя, че признатият вид за машинно гласоподаване, без да се употребява електронната памет на машините, е допустимо най-лошото решение.
Тя разяснява тезата си и с обичания на „ хартиената коалиция “ образец с „ мадуровките “ от Венецуела: „ Там точно IT експертите на „ Смартматик “ посредством електронната памет са открили, че има гласоподаване с къс интервал от време, което значи, че с машините са дали своят вот членове на изборната комисия.
Сега, когато няма да имаме електронна памет, не може да се откри, в случай че сходно нещо се случи и у нас “. По думите й елиминирането на данните от флашките в резултата от изборите може да разреши да се регистрира и избор на гласоподаватели, които участват в описите, само че действително не са дали своят вот.
Нушева прецизира, че не се следят всеобщи нарушавания във всички над 12 хиляди секции, само че съществуват практики в сред 300 и 800 от тях да се случват нередности, които на национално равнище генерират отклонения от сред 50 и 100 000 гласа.
От „ Галъп “ да вземем за пример си спомнят за странния случай с европейските избори през 2019 година, когато в данните от изследванията ГЕРБ и Българска социалистическа партия са били изравнени, само че в деня на вота ГЕРБ са излезли напред с „ една добавка “, която се равнява на 100 хиляди гласа.
„ Изборните измами не могат да предрешат напълно едни избори, само че при дребна разлика сред партиите (най-вече за първо и второ място), както и при прескачането на 4-процентния предел, имат действителен резултат. От статистическия разбор се вижда, че с машините интензивността в рисковите секции понижава сензитивно дружно с тежестта на този избор в крайните резултати. Сега се връщаме в изходно състояние “, счита Марио Русинов от Антикорупционния фонд.
Според Ива Лазарова от Института за развиване на обществената (ИРПС) среда най-голяма си остава опцията за напън в дребните обитаеми места, където равнищата на безработица са високи, огромна част от хората живеят под линията на беднотия, а главният шеф постоянно е един, без значение дали е общината или частна компания.
Там и СИК-овете, въпреки и официално излъчени от разнообразни политически партии, постоянно са общо подвластни от локалните „ елити “.
Неофициално от ЦИК, където чакат президентското несъгласие, считат, че директно преди изборите машините може да отпаднат напълно. Експертите виждат като резултат от измененията също и мощно затрудняване на работата на секционните комисии, както и безпорядък при попълването и предаването на изборните бумаги.
Основният антидот против такива последствия е високата изборна интензивност, която би потопила тежестта на нередностите – съзнателни или не, в общия резултат. Но след маратона от вотове надали може да се разчита на мощна готовност.
Изборните експерти поучават партиите да попълнят квотите си в СИК и да се опитат да изпращат в тях хора, които не са локални поданици. Подобен резултат би имала и ротация на екипи на Министерство на вътрешните работи, ангажирани с честността на изборите, само че това зависи от политическата воля на държавното управление, което ги провежда.
Но, както заключава Ива Лазарова от ИРПС, огромният въпрос е за икономическите и обществените промени, които ще разрешат на хората да живеят по-добре. И той в последна сметка зависи от тези, които избираме да ръководят.
Засега остава съмнителна вероятността на третата година от опита за действителни промени в ръководството на страната България да дръпне мощно напред таман с най-важните, само че твърдо недопускани промени – в правосъдната власт и битката с корупцията, които биха отпушили за обикновено развиване и стопанската система, и обществения бранш.
Нелогично и да се чака, че ще бъдат осъществени от тези, които биха били най-засегнати. Но и десетилетното им заменяне с фалшификати става все по-трудно за прикриване, а загубите за обществото стават все по-видими и съответни.
Изолацията за Шенген е ясно увещание, че изпълнени механически критерии от страна, която не покрива критериите да е правова, нямат огромно значение. Подобно развиване може да се случи и с еврозоната, с такава прокуратура и КПКОНПИ са под опасност и голяма част от средствата по проекта за възобновяване.
Залозите на политическата 2023 година са с дълготраен резултат и в случай че изборът е окопаване в сивата външна страна на Европа, каквото и да приказва тв приемникът, няма да компенсира пропуснатите шансове.
Публикация на „ Капитал ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ