Защо всъщност са пагубни пожарите в горите на Амазония?
В последните дни международните организации се занимават с една тревожна вест. Тя е за пожарите в горите на Амазония, които се разрастват и унищожават от ден на ден тропическа растителност. Загубите в дъждовните Амазонски гори са проблем, който датира от 15 години. Тогава Амазонската джунгла загуби три четвърти от своята зелена маса.
Защо този факт се акцентира като международен проблем?
В дъждовната Амазонска гора виреят доста типове растения, които са единствени по рода си в международен мащаб. Тя е и родното място на скотски типове, неповторими по рода си. Освен това зелените растителни типове, струпани на огромни територии, са заслон за локалното население, което е радикално по тези места. Огромните ресурси от въглерод в дървесните типове, органичните субстанции, които ни пазят от екологични рецесии, са част от скъпото благосъстояние на джунглите на Амазония.
Пожарите в този регион заплашват кислорода освен там, само че и в международен мащаб, тъй като Амазония създава една четвърт от кислорода на планетата. В този смисъл региона може да бъде съпоставена с белите дробове на Земята.
Резултатът от пожарите е обезлесяване на региона, което ще промени цялостния образ на планетата. Ние се нуждаем от О2, с цел да живеем, а загубата му е злополука за всеки жив човек.
Доколко е правилно това и каква е цялата истина на процедура?
Почти целият О2 на Земята се създава от океаните и количеството ще стигне за милиони години напред. Тревогата за дъждовните гори е същинска и сериозна, само че кислородът не влиза включително.
Почти целият О2, който се намира в свободно положение във въздуха се създава в процеса на фотосинтеза на растенията, а максимален е техният дял в Амазонските гори, само че създаденият О2 на процедура се изразходва от множеството живи организми там, а също по този начин се гълтам при пожарите. Растенията в гората създават О2, само че микробите в гората изразходват О2. В последна сметка създаденият О2, който остава свободен като ресурс в атмосферата, на процедура е покрай нулата.
Кислородът, който дишаме, идва главно от океаните. Там питателните субстанции наторяват водораслите в процеса на цъфтежа. Кислородът, който се създава от тях, остава във въздуха.
Мъртвите водорасли се погребват на морското дъно и цялата заровена растителна материя става източник на нефтени и газови ресурси. Само дребна част от световния развой на фотосинтеза се отклонява към запасите на кислорода в атмосферата, само че е задоволителна, с цел да се образува един контейнер с О2, от който на процедура дишат всички живи същества. Връщането на това количество О2 на земната повърхнина става посредством химически реакции с други детайли. Оттам минава във въздуха.
Какъв е изводът за заплахата да намалее кислородът поради загубата на дъждовните гори?
Такава заплаха за кислорода няма. Само незначителна част от него, която се образува при растежа на растенията, остава в атмосферата и се употребява за дишане. Количеството му във въздуха идва от океаните и е задоволително за милиони години напред. То се дефинира от геоложки фактори, а не от активността на земната повърхнина.
Загубите на дъждовните гори имат други измерения. Могат да изчезнат единствени скотски типове, а това да засегне биологичното многообразие. Може да се промени наличието на въглерод. Това са същинските учредения човечеството да се опълчи на тази екологична злополука.
