Тийнейджърката, която оцеля след падане от 3000 м височина
В интервала към 60-те-70-те години на 20-ти век перуанската национална самолетна компания претърпява спад в репутацията си след редица произшествия, довели до гибелта на мнозина.
През 1966 година аероплан катастрофира, разбивайки се в планина. Тогава умират 49 души – всички, които са били на борда. След по-малко от четири години се случва нова злополука, при която от 100 души на борда оцелява един. Когато самолетът се схваща в земята, лишава живота на двама души, които по това време са били там.
Въпреки тези произшествия обаче самолетна компания продължава активността си с цялостна мощ, защото въздушният превоз остава най-бързият и най-безопасният превоз от един град до различен в Перу.
На 24 декември 1971 година бил възнамеряват полет от столицата Лима до Пукалупа – град в централната част на страната. На борда имало 86 пасажери и 6 служителя. Сред пътуващите били германките Мария Коепке и 17-годишната ѝ щерка Джулиана. Двете дами отивали в града при брачна половинка на Мария и татко на Джулиана – Ханс Коепке, който по това време правил проучвания в Амазонската джунгла, защото бил зоолог.
След 40-минутен полет самолетът попада в мощна гръмотевична стихия. Мълния удря резервоара и откъсва дясното му крило. Всички на борда осъзнали, че самолетът най-вероятно ще катастрофира. Самолетът почнал да се разпада, спускайки се надолу все по-бързо. Накрая, след рухване от 3000 м височина, той се разрушил в средата на Амазонската джунгла.
При този полет, траял по-малко от час, Джулиана се оказала единственият оживял от злополуката. Макар че сърцето ѝ продължавало да бие, момичето било с тежки пострадвания – счупена ключица, дълбока рана в крайници и тежко мозъчно разтърсване.
Тъй като самолетът се е разрушил на части, тийнейджърката пада от седалката си, озовавайки се сама посред джунглата. В първия миг тя вика майка си, само че получава отговор единствено от дивата земя към себе си, защото е единственият оживял.
След като се съвзема от шока, момичето си спомня уроците за джунглата, научени от татко ѝ. Тя търси храна из останките на самолета, само че намира единствено пакет бонбони. Джулиана страна от късогледство, само че изгубва очилата си и това в допълнение усложнява пребиваването ѝ. Тя изгубва вяра за майка си, откакто вижда няколко натрупа в близост и подхваща пътешестване из джунглата на Амазония, търсейки помощ.
Сблъсква се с компликации, свързани с голям брой инсекти, възпаление на раните и мощно слънце, което изгаря кожата ѝ. Досещайки се, че в региона евентуално гъмжи от отровни змии, тя хвърля обувката си, с цел да ревизира дали има такива пред нея. Макар че това много я забавя, се оказва верен ход, защото понякога среща влечугите по пътя си.
Докато върви през джунглата, Джулиана открива дребна вада и потегля по нейния път. Тя знае, че единствено по този начин ще излезе от гората. След 10-дневно пътешестване тийнейджърката намира дребна моторна лодка с бензин на брега на реката. След час нейните притежатели се завръщат – локални дърводелци, които в началото се плашат от външния тип на момичето. За благополучие Джулиана знаела езика им и съумяла да изясни за обстановката, в която изпадала. Хората и оказват първа помощ, отвеждайки я в най-близкото село, откъдето я трансферират със аероплан в болница в Пукалупа.
Там тийнейджърката се среща с татко си и стартира физическото и психическото си възобновяване. Новината за цялата история на Джулиана се популяризира бързо и медиите пощуряват.
След този тежък интервал в живота си, момичето продължава напред, следвайки стъпките на своите родители. Тя учи биология в Германия, а откакто приключва докторската си дисертация, Джулиана се връща в Перу, където прави проучвания върху популацията на амазонските прилепи.
