Навършват се 30 години от обявяването на Природен парк Странджа“.

...
Навършват се 30 години от обявяването на Природен парк Странджа“.
Коментари Харесай

Природен парк „Странджа“ става на 30 години

Навършват се 30 години от оповестяването на Природен парк „ Странджа “. Паркът е разгласен през 1995 година за опазване на неповторимата природа и устойчивото развиване на планината в региона на водосборите на реките Велека и Резовска, напомнят от Министерство на околната среда и водите.

Със своите 116 054 хектара Природен парк „ Странджа ” е най-голямата предпазена територия в България, която е над 1% от територията на страната. В същото време предпазената територия е и една от най-интересните и богатите във връзка с биологичното многообразие, като опазва освен неповторими екосистеми и биоразнообразие, само че съхранява и самобитния странджански фолклор, просвета и историческо завещание.

Паркът е от европейско значение поради благосъстоянието на висшата флора, влечугите и гнездящите птици и от международно значение във връзка с опазването на бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.

Най-древните за България и континентална Европа терциерни странджански гори са обособени в личен суббиом „ широколистни листопадни гори на умерения климат с лавровиден подлес “ с ясно разпознаваем образ. Вечнозеленият подлес от лавровидни шубраци в горите от източен бук е характерен за южноевксинската растителност и е неповторим за България.

Неповторимото съчетаване на реликтната южноевксинска растителност от терциерен вид с преходносредиземноморски, средиземноморски, понтийски и средноевропейски типове и растителни съобщества дефинира международното научно и природозащитно значение на странджанската растителност.

Почти цялата територия на Природен парк „ Странджа “ съставлява леговище за реликтни типове и съобщества от минали геологични времена. В Странджа се срещат 64 реликтни типа като за седем от тях планината съставлява само леговище за територията на европейския континент. Такива са зелениката (Rhododendron ponticum), странджанското лудо дърво (Daphne pontica), дървовидната боровинка (Vaccinium arctostaphylos), странджанският дъб (Quercus hartwissiana), колхидският джел (Ilex colchica), странджанското великденче (Veronica turrilliana) и пухестото горянче (Epimedium pubigerum).

Българските ендемити в парка са показани от шест типа и три подвида – българска круша (Pyrus bulgarica), хилядолистен воден морач (Oenanthe millefolia), българско еньовче (Galium bulgaricum), крумово великденче (Veronica krumovii), а местни за Странджа планина са странджанското великденче (Veronica turrilliana) и странджанското подрумиче (Anthemis jordanovii).

Над Странджа минава вторият по величина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica. В границите на парка са открити 269 типа птици, което съставлява две трети от цялата българска орнитофауна. В парка гнезди международно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са от най-важните местообитания. От международна големина са популациите на полубеловратата мухоловка, огромния маслинен присмехулник и жалобния синигер, а от европейска – на египетския лешояд, черния и бял щъркел, бухала и четирите типа орли.

В границите на парка има 5 строги резервата. Сред тях е и най-старият в България – „ Силкосия ”, който заема своето почетно място на първи обект, получил законова отбрана в страната. Именно оповестяването на резервата през 1933 година се смята за началото на природозащитната активност у нас. С оповестяването на Силкосия, както и на други предпазени територии, като резервати „ Парангалица ” „ Баюви – Джинджирица ” и Природен парк „ Витоша “ при започване на 30-те години на предишния век, се слагат основите на мрежата от предпазени територии в България, които са послужили като модели за запазване на неповторимата българска природа и в огромна степен са съдействали за опазването ѝ в дълготраен проект.

През 2017 година огромна част от естествения парк е оповестена като Биосферен парк „ Узунбоджак “ по Програмата „ Човекът и биосферата “ на ЮНЕСКО и по този начин дава опция за реализиране на уравновесено и стабилно икономическо развиване на района, основаващо се на чиста и съхранена природа, както и на производството и предлагането на локални артикули и районни марки с висока добавена стойност.
Източник: moreto.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР