В Народното събрание беше внесен законопроект за изменение на Конституцията

В Народното събрание беше импортиран законопроект за изменение на Конституцията на Република България. Въпреки нулевите шансове за реализиране на нужното конституционно болшинство за приемането му, най-малко в сегашното 46-то Народно събрание, значимостта на тематиката постанова някои къси конституционни бележки. Вносителите от партия “Има подобен народ " оферират да отпадне ограничаването лица с двойно поданство да бъдат народни представители, министри, президент и вицепрезидент, се показва в разбор на доктор Борислав Цеков във вестник  „ Труд “. В спестовните претекстове към този парламентарен законопроект в общи линии се акцентират два аргумента. Първият е, че в изборите за членове на Европейския парламент и за локални органи на властта е възможно да се кандидатират лица с двойно поданство и такава била уредбата “в множеството държави-членки на Европейския съюз ". Вторият е, че съгласно вносителите това ограничаване е въведено за първи път с Конституцията от юли 1991 година освен това – отново съгласно тях – без диспути при второто гласоподаване ”. Тези претекстове се неоснователни и отчасти погрешни. Развитието на националните конституционни и законодателни обичаи по отношение на двойното гражданство винаги се основава на историческите и национални специфики. Например, след Втората международна война и най-много след процеса на деколониализация има обща наклонност към допускане на двойното поданство в множеството страни от Европа и Америка. Това се отнася изключително за връзките в някогашните колониални империи, където двойното поданство се употребява като инструмент за опазване възприятието за общественост у освободените нации с тогавашната метрополия. Най-често, това се урежда на договорна основа, както е сред Обединеното кралство и страните от Британската общественост, сред Франция и Канада или Испания и страните от Южна и Латинска Америка. Наред с това нарасналата подвижност в следствие от глобализацията прави двойното поданство постоянно събитие за огромните страни, основани от притока на имигранти – Съединени американски щати, Канада, Австралия, Нова Зеландия. Христоматиен е образецът за подобен спор с американския жител Томоя Кавакита, който е бил и японски гражданин. По време на войната е в Япония и работи по защитата на американските военнопленници. След войната се прибира в Съединени американски щати, където е наказан за държавна измяна. Затова след войната в Япония не разрешават двойното поданство. Има и други такива страни, измежду които Израел, Китай изцяло изключват двойното поданство и при натурализация изискват отвод от другото поданство, стига подобен отвод да е позволен от националния закон на другата страна. Германия позволява двойно поданство в случай, че другото поданство е на страна от Европейски Съюз или Швейцария, а за всички останали се изисква особено позволение. В Австрия, двойно поданство е възможно единствено, в случай че е по рождение, другояче също се изисква особено позволение. И прочие. Трябва да се знае обаче, че всяка страна преглежда “двойния " жител единствено като личен жител във връзка с неговите права и отговорности. Това може да докара и до така наречен спор на лоялности. Съвсем различен обаче е въпросът с допускането на лица с двойно поданство до заемане на висши държавни длъжности. Много страни, измежду които и България, категорично не разрешават на лица с друго поданство да се кандидатират за Народното събрание или в президентски избори. В Съединени американски щати президент може да е единствено американски жител по рождение. Тед Круз беше заставен да получи документ от Канада, че към този момент не е канадски жител. В Австралия е неразрешено лица с двойно поданство да са членове на федералния парламент. Преди години там избухна огромен скандал с укрито двойно поданство и няколко депутати подадоха оставка. В някои страни в действителност няма спънка такива лица да заемат обществени постове – да вземем за пример в Канада, Нидерландия и Дания. Но в множеството има – било в конституционната уредба, било в законодателството за изборите или поданството, или в правосъдната процедура. Не е правилно изказванието, че в България тази възбрана е въведена с настоящата конституция. Заради двойно поданство през 1880 година е касиран изборът на Димитър Греков и на известния български човеколюбец и донор за основаването на Софийския университет - Евлоги Георгиев. Парламентарните диспути по този въпрос са извънредно забавни от становище на разбирането на нашите предшественици за смисъла от независима и суверенна българска държавност. Не е правилно също, че настоящата конституционна норма била призната “без диспути ". Голямата част от дебатите по всяка запетайка на Конституцията – експертни и политически – са извършени в Конституционната комисия под председателството на Гиньо Ганев. И в пленарната зала текстовете, по които имаше консенсус, са гласувани на практика без диспути, включително обсъжданата възбрана за двойно поданство. Смисълът от тази възбрана би трябвало да бъде свестен в дълбочина. С нея не се нарушават права, не се ерозира всеобщото изборно право, а се пази надмощен публичен интерес  - държавният суверенитет. Конституционният съд акцентира, че реализирането на обществена власт е задоволителен аршин за въвеждане на квалификации за пасивното изборно право като неналичието на друго поданство у претендентите за народни представители, министри, президент и вицепрезидент (вж. Решение на Конституционен съд N 15 по к.д. N 21 от 1995 г.). Общественият интерес постанова при реализиране на обществената власт от посочените висши конституционни органи и длъжности, да бъде съответно олицетворен и предпазен държавния суверенитет, националната сигурност, териториалната целокупност и единството на българската нация. Забраната лица с второ поданство да заемат такива постове е артикул на нашата национална специфичност, образувана в комплицирани и постоянно конфликтни геополитически и районни условия. Историческата натовареност на връзките с Османската империя изключва самата мисъл гражданин на султана, а по-сетне жител на Република Турция, който има и българско поданство, да бъде член на Народното събрание и държавното управление на България или пък държавен глава. В днешно време, когато имаме цяла една страна – Северна Македония, построена върху тоталното отказване и подправяне на българската история и еднаквост. Можем ли да допуснем лице, което има и македонско поданство да дефинира съдбините на България? Приемането на поданство на друга страна е персонален житейски избор, в който няма нищо укоримо. Но с този избор, с изключение на самостоятелните изгоди идват и ограничавания, които произтичат от публичния и държавен интерес – когато си открил правно-политическата връзка, каквато съставлява поданството, с друга страна, станал си притежател на правата, отговорностите и лоялността към законодателството и институциите на непозната страна, в която живееш, то не следва да бъдеш допускан до “Светая светих " на политическото посланичество и реализирането на обществената власт в страната, която си напуснал. Можеш да допринасяш за Родината си по доста други способи, в случай че желаеш това, а не безусловно като народен представител, министър, президент или вицепрезидент. Затова - не пипайте Конституцията!