Ще изпаднем ли от валутния борд?
В момента, когато страната ни се бори да си устрои държавно управление, разногласието за еврото се оказва съгласно мен несвоевременен. Политиците ни обаче видяха в него оръжие за разпръскване и печелене на благосклонности – и го пуснаха на пазара. Важен е той и неминуем, само че не в този момент, а за по-после. Проблемът през днешния ден е също финансов, само че е леко по-различен и бих го нарекъл „ Валутен ръб ”.
Като всеки елементарен жител и аз не отбирам от финанси с техните тънкости и сложности – само че с вътрешното си ухо чувствам, че в този момент не е времето да се гъбаркаме с въпроса „ почти ” еврото.
А е време да помислим за нещо прекомерно близко и прекомерно рисково – за това, че заемите, които теглим неразумно, и парите, които пилеем с лека ръка, може да ни откъснат от избавителния пояс, който ни държи над международните финансови талази, който ни озаптява против паричните волности и на който центърът не е в София, а във Франкфурт, в Европейската централна банка.
И този път, по остарял табиет, ще си поддържа мислите с образец от културата. Ще загатна за един остарял и малко прочут филм, на който попаднах инцидентно преди време и който май се споделяше „ Дрейф ”. Двама влюбени се разхождат с яхта, радват се на слънцето и морето и по едно време вземат решение да се изкъпят.
Скачат във водата, играят си с вълните… и когато заплуват наопаки към яхтата, с смут откриват, че са не запомнили да спуснат стълбичка. Така, не можещи да се качат, остават в морето без надежда… Та по този начин и ние. Скачаме самоуверено във финансовия океан, плуваме си на воля, само че някак забравяме стълбичката.
За Борда с „ речено-казано ”
Че не разбираме що значи Валутен ръб, това е несъмнено. И заради безхаберието ни по въпроса, се влияем от чуто отсам и оттова – от радиото, до момента в който закусваме, а и от съседа, до момента в който дрънкаме с него табла пред блока.
Ето мненията в техния гамен тип. За Борда: пречи на банките да си разиграват коня; не дава да харчим за глупости; оказва помощ ни в случай че загазим. И срещу Борда: сторил ни е колониална държава; робуваме на международния империализъм; взема ни последните грошове. Иди че спори с такива „ стоманени причини ”.
И тъй като оборването им е задача непостижима, се превключва на избавителното решение – да бъде запитан българският народ, който споделят бил умен. Явно, става дума за референдумите…
Ала тук ще допълня ангажимента, че е кадърен да ги употребява тия референдуми различен народ, само че не и българският. Ето да вземем за пример, референдум „ за ” и „ срещу ” еврото бе извършен в Швеция – само че на мнението на шведския народ може да се разчита, тъй като е той просветен, постоянно е живял в пазарни условия и се оправя чудесно с налозите, лихвите и прочие финансови принадлежности.
Докато нашият брат не е ял на шведска маса и няма шведския опит. Къде ще има, като току доскоро живя в по този начин наречената „ командно-административна система ”, при която паричните му знания стигаха до това да си знае удръжките от заплатата, парите за отпуската и какъв брой е ергенският му данък…
Преди години гостувах на възрастен фермер в нидерландското градче Алмело. Посетих го рано сутринта и се изненадах. Не пиеше той кафенце по старешки с очи в тв приемника, не хранеше котки и рибки, а вършеше напълно друго.
С калкулаторче в ръка четеше земеделския вестник „ Аграрише дагблат ” и си вадеше цените на фуража, пресмяташе какъв ще му е преференциално да купи за животните. Не си губеше времето да зяпа на екрана клюките за богаташи и министри, както би постъпил сътрудника му българин – просто работеше, следеше цените и тържищата.
Ето на подобен рационален човек може да се повери един референдум – щото ще му вникне в наличието и няма да се хаби да гледа какво вършат Байдън, Путин и Зеленски, на кое шосе е станало ПТП и коя певица е сменила мъжа си.
Така че дано не се вършим на шведи и швейцарци и дано не се лъжем да се допитваме до нашенеца какво да вършим с Борда и с еврото. Щото ще ни огледа той мъдро – и няма да вдене, защото не се оправя с по този начин наречения „ осведомен избор ”. А което е най-опасно – може да ни прати в неверна посока.
Какво стана в Ню Йорк
Връщам се за малко в историята и при започване на Борда. В него сме от 25 години, легализиран бе на 1 юли 1997 година Но за какво се появи и имаше ли почва у нас? Колкото и да е необичайно, докара ни го не различен, а врагът на империализма, министър председателят Жан Виденов.
Това го стори точно той, правоверният болшевик – тъй че в случай че някой ден издигнем монумент на Валутния ръб, на него би трябвало да турим неговата статуя… Нека младите да знаят какво се случи в тези години, деветдесетте.
При тогавашното социалистическо държавно управление страната затъваше от безбройните губещи предприятия, къде плячкосани и разграбени от „ наши приятели ”, къде докарани до фалит от непросветеност. Тези държавни предприятия Виденов устояваше с красивата пролетарска концепция трудовият човек да не си загуби работата.
Ала за жал същият този човек се трудеше на загуба, получаваше измислена заплата, при което бюджетът се срина – и тогава проработи левовата печатница, която докара хиперинфлацията. Доларът доближи 2000 лв. и нашенецът взе да си купува кибрита не с монети, а с банкноти.
Тогава президентът Петър Стоянов прати Стефан Софиянски и Красимир Ангарски в Ню Йорк да се молят за заем. Ала Мишел Камдесю, шефът на Международния валутен фонд, отхвърли с претекста: „ Не имаме вяра на неизживения ви социализъм, привикнали сте да не връщате заеми ”.
Визираше мораториума за заплащане на външния дълг, който предшественикът му социалист Андрей Луканов вкара, като с това нанесе безподобно оскърбление на страната ни пред света.
Наложи се президентът Стоянов да се намеси, заложи си престижа и най-после Камдесю склони да ни кредитира. Но при наложителното изискване да бъдат премахнати губещите предприятия.
Тогава на сцената се появи Иван Костов, който продаде „ Кремиковци ”, БГА „ Балкан ” и другите икономически колоси за дребни стотинки. Тук на Костовите критикари би трябвало да се отвърне, че той по никакъв начин не искаше да се отървава по този начин на ниска цена от заводите, само че нямаше излаз, МВФ щеше да му откаже паричната инжекция.
Реклама
Така с тази отвратителна, само че избавителна непопулярна мярка министър председателят ни избави държавата; а също така извърши и парична деноминация, която Русия и Сърбия и до момента не намират воля да сторят със своите валути с доста нули.
Обичаният ненавиждан Стив Ханке
В тези години у нас долетя екзотична финансова птица – щатският професор Стив Ханке, създател на книги за парични системи, консултант на Роналд Рейгън, родител на първите валутни бордове. Стана той консултант и на Петър Стоянов и взе да тъкми Борда.
В което дело си сътвори куп съперници, упрекнаха го те в „ змийски икономизъм ” – в налагане на тотална приватизация, включваща даже земите и водите, а и за връзване на лв. към $, с което съгласно тях прави услуга на американската олигархия. (В последна сметка, лв. бе „ вързан ” за немската марка).
За наслада, доста от концепциите му се оказаха ерозивни и не заработиха – но въпреки всичко този човек стана „ татко на Борда ” въпреки единствено идеен… Интересно е да се види какво мисли той за нас понастоящем – и дали демонстрира другарска почтеност без да гони интерес.
В изявление това лято пред наши медии Стив Ханке се изрече в стила „ аз съм „ за ” Борда, само че не съм „ за ” еврото ”. „ Бордът ви дисциплинира, добави той, а по отношение на еврото – вие по този начин и по този начин сте си вързани към него, с тази специфичност, че ползвате екстрите му, без да страдате от вредите му ”.
Приемете еврото, заключи професорът, само че не го правете тъкмо в този момент, почакайте няколко години да отшумят рецесиите и инфлациите, в естествени условия то ще ви прави работа. От думите му се размечтах дали е допустимо да се разменят някои периоди – да вземем за пример американските изстребители да дойдат неотложно, а еврото да пристигна след години.
Копейкинец или да?
Рискувам да бъда жигосан като „ копейкинец ” – а какво мисли въпросният турбопатриот и герой за суверенитет Костадинов? Не съм го чул да отхвърля Борда, към този момент се лимитира единствено да приказва против еврото. На това място съм задължен да вляза в някои детайлности. Как и с какво може да бъде заплашен Бордът?
Ето с какво: ако станат действителност катастрофичните прогнози на служебната финансова министърка Велкова за 10-милиардни заеми всяка последваща година и за 6-процентови дефицити при законополагащи се 3. При такава наклонност да не се чудим, в случай че ЕЦБ ни предизвести, че ще ни отвърже от еврото. Ако преди време по този начин наречения „ Грекзит ” (излизане на Гърция от ЕС) не се състоя заради сантиментите на съюза към съседката ни родителка на демокрацията – нашият „ Булекзит ” може в действителност да се случи.
В лицето на нидерландския министър председател Марк Рюте от много време си имаме конкурент за пътя към Шенген – остава да настроим против себе си и президентката на ЕЦБ Кристин Лагард. Тогава, както споделяме – ще забележим фантазиите си през крив макарон. Но към този момент може да си свиркаме – няма изгледи да се разминем с именития курс 1,955831 лв. за 1 евро.
Но кои желаят да скъсаме с Борда? Те се знаят – това са родните магнати с ищах към корупцията. Които бленуват за разпасаност, когато Българска народна банка ще превключи на свободно кредитиране и по този начин ще им помогне да теглят заеми със подозрително покритие, а склонните към гешефт търговски банки ще се уреждат с елементарно рефинансиране.
Друг международен гуру – щатският проф. Джефри Сакс, теоретикът на „ шоковите лечения ”, също провидя заплаха „ България да съблече корсета на Валутния ръб ”. Истината е, че в случай че влезем в Еврозоната, няма да може да държим в трезора си наложителния за Борда ненарушим запас от 60 млрд.лв, а ще би трябвало да го пратим на предпазване в ЕЦБ.
Така постъпи Литва – незабавно откакто вкара еврото, преведе 550 млн. от националната си валута във Франкфурт. И още нещо като контратеза – тази страна дружно с Естония е с най-висока инфлация в Евросъюза. Очевидно, еврото не е панацея за благополучие.
Заплатата – добре, а бананите?
Нека не се заблуждаваме, че с приемане на еврото персоналните ни бюджети ще запазят своето ниво. Например, когато влизаме в страни от Еврозоната, треперим от цените, щото там те са по-високи.
В „ евровата ” Словакия е по-скъпо в сравнение с в „ неевровата ” Чехия. Нека сметнем – в случай че един прелестен ден заплатата ни от 1000 лв. стане 500 евро, ще се „ превалутират ” ли и бананите от два лв. на едно евро? Дано, но надали…
Законът за Българска народна банка се съотнася директно към режима на Борда, а и към валутната ни съпоставимост. Интересно е, че като го чета, оставям с усещане, че Българска народна банка се показва като самостоятелна институция. Което не е правилно. Тъжно е – само че и потребно да признаем – че финансите ни се ръководят от Франкфурт.
Ще си разреша еретична концепция – в случай, че самостоятелността на Българска народна банка е привидна, да не кажа отнета, ролята й може да се извършва надали не „ служебно ” от финансовото министерство. То ще може без компликация да замести трите ръководства на банката – Емисионно, Банково, Надзорно. И се явява нещо смешно.
В Закона лъсват мераците на Българска народна банка за суверенност. В член 44 написа: „ Банката е самостоятелна, органите на Европейски Съюз нямат право да й оказват въздействие ”. Това е съгласно мен нонсенс, цялостна нелепост.
Законът работи от 1997 година и от този момент е променян и обновен по отношение на еврото… единствено 34 пъти. Очевидно проличава, че централните ни банкери, а и създателите на закона, страдат от комплекса „ зависимост ”; единствено единствен член 28 сочи свенливо връзката ни с марката, в този момент с еврото.
Може би гуверньорът Радев и сътрудниците му се усещат сходни на едновремешните английски колонии, откъдето първо потеглиха валутните бордове и освободените страни си сътвориха национални банки, само че въпреки всичко останаха подчинени на финансовата метрополия.
Ние може да не си го признаваме, само че всъщност сме дребна и подвластна банкова система. Така че да си стоим на трибуквието и да не скандираме мантрата „ самостоятелност ”. За еврото сме, несъмнено, само че дано забележим по какъв начин то ще се развива, че тогаз – както споделяше баба.
Наско Мандаджиев, особено за „ Уикенд ”
Като всеки елементарен жител и аз не отбирам от финанси с техните тънкости и сложности – само че с вътрешното си ухо чувствам, че в този момент не е времето да се гъбаркаме с въпроса „ почти ” еврото.
А е време да помислим за нещо прекомерно близко и прекомерно рисково – за това, че заемите, които теглим неразумно, и парите, които пилеем с лека ръка, може да ни откъснат от избавителния пояс, който ни държи над международните финансови талази, който ни озаптява против паричните волности и на който центърът не е в София, а във Франкфурт, в Европейската централна банка.
И този път, по остарял табиет, ще си поддържа мислите с образец от културата. Ще загатна за един остарял и малко прочут филм, на който попаднах инцидентно преди време и който май се споделяше „ Дрейф ”. Двама влюбени се разхождат с яхта, радват се на слънцето и морето и по едно време вземат решение да се изкъпят.
Скачат във водата, играят си с вълните… и когато заплуват наопаки към яхтата, с смут откриват, че са не запомнили да спуснат стълбичка. Така, не можещи да се качат, остават в морето без надежда… Та по този начин и ние. Скачаме самоуверено във финансовия океан, плуваме си на воля, само че някак забравяме стълбичката.
За Борда с „ речено-казано ”
Че не разбираме що значи Валутен ръб, това е несъмнено. И заради безхаберието ни по въпроса, се влияем от чуто отсам и оттова – от радиото, до момента в който закусваме, а и от съседа, до момента в който дрънкаме с него табла пред блока.
Ето мненията в техния гамен тип. За Борда: пречи на банките да си разиграват коня; не дава да харчим за глупости; оказва помощ ни в случай че загазим. И срещу Борда: сторил ни е колониална държава; робуваме на международния империализъм; взема ни последните грошове. Иди че спори с такива „ стоманени причини ”.
И тъй като оборването им е задача непостижима, се превключва на избавителното решение – да бъде запитан българският народ, който споделят бил умен. Явно, става дума за референдумите…
Ала тук ще допълня ангажимента, че е кадърен да ги употребява тия референдуми различен народ, само че не и българският. Ето да вземем за пример, референдум „ за ” и „ срещу ” еврото бе извършен в Швеция – само че на мнението на шведския народ може да се разчита, тъй като е той просветен, постоянно е живял в пазарни условия и се оправя чудесно с налозите, лихвите и прочие финансови принадлежности.
Докато нашият брат не е ял на шведска маса и няма шведския опит. Къде ще има, като току доскоро живя в по този начин наречената „ командно-административна система ”, при която паричните му знания стигаха до това да си знае удръжките от заплатата, парите за отпуската и какъв брой е ергенският му данък…
Преди години гостувах на възрастен фермер в нидерландското градче Алмело. Посетих го рано сутринта и се изненадах. Не пиеше той кафенце по старешки с очи в тв приемника, не хранеше котки и рибки, а вършеше напълно друго.
С калкулаторче в ръка четеше земеделския вестник „ Аграрише дагблат ” и си вадеше цените на фуража, пресмяташе какъв ще му е преференциално да купи за животните. Не си губеше времето да зяпа на екрана клюките за богаташи и министри, както би постъпил сътрудника му българин – просто работеше, следеше цените и тържищата.
Ето на подобен рационален човек може да се повери един референдум – щото ще му вникне в наличието и няма да се хаби да гледа какво вършат Байдън, Путин и Зеленски, на кое шосе е станало ПТП и коя певица е сменила мъжа си.
Така че дано не се вършим на шведи и швейцарци и дано не се лъжем да се допитваме до нашенеца какво да вършим с Борда и с еврото. Щото ще ни огледа той мъдро – и няма да вдене, защото не се оправя с по този начин наречения „ осведомен избор ”. А което е най-опасно – може да ни прати в неверна посока.
Какво стана в Ню Йорк
Връщам се за малко в историята и при започване на Борда. В него сме от 25 години, легализиран бе на 1 юли 1997 година Но за какво се появи и имаше ли почва у нас? Колкото и да е необичайно, докара ни го не различен, а врагът на империализма, министър председателят Жан Виденов.
Това го стори точно той, правоверният болшевик – тъй че в случай че някой ден издигнем монумент на Валутния ръб, на него би трябвало да турим неговата статуя… Нека младите да знаят какво се случи в тези години, деветдесетте.
При тогавашното социалистическо държавно управление страната затъваше от безбройните губещи предприятия, къде плячкосани и разграбени от „ наши приятели ”, къде докарани до фалит от непросветеност. Тези държавни предприятия Виденов устояваше с красивата пролетарска концепция трудовият човек да не си загуби работата.
Ала за жал същият този човек се трудеше на загуба, получаваше измислена заплата, при което бюджетът се срина – и тогава проработи левовата печатница, която докара хиперинфлацията. Доларът доближи 2000 лв. и нашенецът взе да си купува кибрита не с монети, а с банкноти.
Тогава президентът Петър Стоянов прати Стефан Софиянски и Красимир Ангарски в Ню Йорк да се молят за заем. Ала Мишел Камдесю, шефът на Международния валутен фонд, отхвърли с претекста: „ Не имаме вяра на неизживения ви социализъм, привикнали сте да не връщате заеми ”.
Визираше мораториума за заплащане на външния дълг, който предшественикът му социалист Андрей Луканов вкара, като с това нанесе безподобно оскърбление на страната ни пред света.
Наложи се президентът Стоянов да се намеси, заложи си престижа и най-после Камдесю склони да ни кредитира. Но при наложителното изискване да бъдат премахнати губещите предприятия.
Тогава на сцената се появи Иван Костов, който продаде „ Кремиковци ”, БГА „ Балкан ” и другите икономически колоси за дребни стотинки. Тук на Костовите критикари би трябвало да се отвърне, че той по никакъв начин не искаше да се отървава по този начин на ниска цена от заводите, само че нямаше излаз, МВФ щеше да му откаже паричната инжекция.
Реклама
Така с тази отвратителна, само че избавителна непопулярна мярка министър председателят ни избави държавата; а също така извърши и парична деноминация, която Русия и Сърбия и до момента не намират воля да сторят със своите валути с доста нули.
Обичаният ненавиждан Стив Ханке
В тези години у нас долетя екзотична финансова птица – щатският професор Стив Ханке, създател на книги за парични системи, консултант на Роналд Рейгън, родител на първите валутни бордове. Стана той консултант и на Петър Стоянов и взе да тъкми Борда.
В което дело си сътвори куп съперници, упрекнаха го те в „ змийски икономизъм ” – в налагане на тотална приватизация, включваща даже земите и водите, а и за връзване на лв. към $, с което съгласно тях прави услуга на американската олигархия. (В последна сметка, лв. бе „ вързан ” за немската марка).
За наслада, доста от концепциите му се оказаха ерозивни и не заработиха – но въпреки всичко този човек стана „ татко на Борда ” въпреки единствено идеен… Интересно е да се види какво мисли той за нас понастоящем – и дали демонстрира другарска почтеност без да гони интерес.
В изявление това лято пред наши медии Стив Ханке се изрече в стила „ аз съм „ за ” Борда, само че не съм „ за ” еврото ”. „ Бордът ви дисциплинира, добави той, а по отношение на еврото – вие по този начин и по този начин сте си вързани към него, с тази специфичност, че ползвате екстрите му, без да страдате от вредите му ”.
Приемете еврото, заключи професорът, само че не го правете тъкмо в този момент, почакайте няколко години да отшумят рецесиите и инфлациите, в естествени условия то ще ви прави работа. От думите му се размечтах дали е допустимо да се разменят някои периоди – да вземем за пример американските изстребители да дойдат неотложно, а еврото да пристигна след години.
Копейкинец или да?
Рискувам да бъда жигосан като „ копейкинец ” – а какво мисли въпросният турбопатриот и герой за суверенитет Костадинов? Не съм го чул да отхвърля Борда, към този момент се лимитира единствено да приказва против еврото. На това място съм задължен да вляза в някои детайлности. Как и с какво може да бъде заплашен Бордът?
Ето с какво: ако станат действителност катастрофичните прогнози на служебната финансова министърка Велкова за 10-милиардни заеми всяка последваща година и за 6-процентови дефицити при законополагащи се 3. При такава наклонност да не се чудим, в случай че ЕЦБ ни предизвести, че ще ни отвърже от еврото. Ако преди време по този начин наречения „ Грекзит ” (излизане на Гърция от ЕС) не се състоя заради сантиментите на съюза към съседката ни родителка на демокрацията – нашият „ Булекзит ” може в действителност да се случи.
В лицето на нидерландския министър председател Марк Рюте от много време си имаме конкурент за пътя към Шенген – остава да настроим против себе си и президентката на ЕЦБ Кристин Лагард. Тогава, както споделяме – ще забележим фантазиите си през крив макарон. Но към този момент може да си свиркаме – няма изгледи да се разминем с именития курс 1,955831 лв. за 1 евро.
Но кои желаят да скъсаме с Борда? Те се знаят – това са родните магнати с ищах към корупцията. Които бленуват за разпасаност, когато Българска народна банка ще превключи на свободно кредитиране и по този начин ще им помогне да теглят заеми със подозрително покритие, а склонните към гешефт търговски банки ще се уреждат с елементарно рефинансиране.
Друг международен гуру – щатският проф. Джефри Сакс, теоретикът на „ шоковите лечения ”, също провидя заплаха „ България да съблече корсета на Валутния ръб ”. Истината е, че в случай че влезем в Еврозоната, няма да може да държим в трезора си наложителния за Борда ненарушим запас от 60 млрд.лв, а ще би трябвало да го пратим на предпазване в ЕЦБ.
Така постъпи Литва – незабавно откакто вкара еврото, преведе 550 млн. от националната си валута във Франкфурт. И още нещо като контратеза – тази страна дружно с Естония е с най-висока инфлация в Евросъюза. Очевидно, еврото не е панацея за благополучие.
Заплатата – добре, а бананите?
Нека не се заблуждаваме, че с приемане на еврото персоналните ни бюджети ще запазят своето ниво. Например, когато влизаме в страни от Еврозоната, треперим от цените, щото там те са по-високи.
В „ евровата ” Словакия е по-скъпо в сравнение с в „ неевровата ” Чехия. Нека сметнем – в случай че един прелестен ден заплатата ни от 1000 лв. стане 500 евро, ще се „ превалутират ” ли и бананите от два лв. на едно евро? Дано, но надали…
Законът за Българска народна банка се съотнася директно към режима на Борда, а и към валутната ни съпоставимост. Интересно е, че като го чета, оставям с усещане, че Българска народна банка се показва като самостоятелна институция. Което не е правилно. Тъжно е – само че и потребно да признаем – че финансите ни се ръководят от Франкфурт.
Ще си разреша еретична концепция – в случай, че самостоятелността на Българска народна банка е привидна, да не кажа отнета, ролята й може да се извършва надали не „ служебно ” от финансовото министерство. То ще може без компликация да замести трите ръководства на банката – Емисионно, Банково, Надзорно. И се явява нещо смешно.
В Закона лъсват мераците на Българска народна банка за суверенност. В член 44 написа: „ Банката е самостоятелна, органите на Европейски Съюз нямат право да й оказват въздействие ”. Това е съгласно мен нонсенс, цялостна нелепост.
Законът работи от 1997 година и от този момент е променян и обновен по отношение на еврото… единствено 34 пъти. Очевидно проличава, че централните ни банкери, а и създателите на закона, страдат от комплекса „ зависимост ”; единствено единствен член 28 сочи свенливо връзката ни с марката, в този момент с еврото.
Може би гуверньорът Радев и сътрудниците му се усещат сходни на едновремешните английски колонии, откъдето първо потеглиха валутните бордове и освободените страни си сътвориха национални банки, само че въпреки всичко останаха подчинени на финансовата метрополия.
Ние може да не си го признаваме, само че всъщност сме дребна и подвластна банкова система. Така че да си стоим на трибуквието и да не скандираме мантрата „ самостоятелност ”. За еврото сме, несъмнено, само че дано забележим по какъв начин то ще се развива, че тогаз – както споделяше баба.
Наско Мандаджиев, особено за „ Уикенд ”
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ