Какво предизвиква хълцането
В медицински проект, хълцането може да се назова и синхронно диафрагмално вибриране или на латински singultus. То се класифицира в три категории: обикновено, дълготрайно или непрекъснато и неразрешимо. Продължителни са тези хълцания, които не престават над 48 часа, само че не повече от един месец. Неразрешимите хълцания не престават повече от един месец, а в случай че хълцането е с дълготрайност по-малко от 48 часа, то се смятат за „ обикновено “.
По отношение на това по какъв начин действа то, в миналото се е считало, че е просто трепкане на диафрагмата (мускулът, който отделя гръдния панер от коремната празнина и е главният мускул, участващ в дишането). Оттогава обаче е потвърдено, че хълцането е доста по-сложен развой. Започва с ненадейно и мощно стесняване на всички мускули, които вземат участие в дишането. Това е последвано съвсем незабавно от затваряне на глотиса, или гласните струни. Затварянето на струните е повода за присъщия тон, който знаем толкоз добре. След това горната част на устата и задната част на езика се придвижват нагоре, създавайки различен присъщ тон при хълцане, до момента в който и диафрагмата се свива мощно. Хълцането въздейства и на сърцето, което се забавя по време на целия този развой. Счита се, че това се предизвиква от стимулирането на вагусовия нерв, което забавя сърдечната периодичност на индивида.
Точната причина, която провокира това комплицирано несъзнателно рефлексно деяние, към момента е обект на спор, макар че е известно, че има някои общи неща с процеса на задействане на всички останали рефлекси. Чести аргументи за хълцане са неща като: изразходване на прекомерно огромни количества храна (или пък недохранване), изразходване на пикантна храна, внезапни промени в температурата на стомаха, каквито могат да се случат, когато се употребява нещо горещо и по-късно го го последваме с ледена напитка (шкембе супа и бира, например), изразходване на огромни количества алкохол, безсилие.
Смята се, че някои медицински положения предизвикват и хълцане, нормално хълцане от устойчивия или неразгадаем тип. Най-често срещаното (което също задейства и естественото хълцане) е стомашните киселини, която се движи в хранопровода. Неврологичните лезии, включващи мозъчния дънер, метаболитни нарушавания, раздразнение на френичния нерв (този, който отива към диафрагмата) също са известни, че предизвикват хълцане. Други известни медицински причин включват: хипергликемия, анорексия, менингит, енцефалит, сърдечен удар, инсулт, множествена склероза, удари вследствие на мозъчно увреждане, електролитен дисбаланс, бъбречна непълнота, някои типове инфекции… описът продължава и продължава.
Какво тъкмо се случва в организма, с цел да се провокира хълцане от тези разнородни аргументи, към момента се разисква съществено измежду откривателите, които го учат, само че за в този момент общият консенсус е, че би трябвало да има построена система, участваща в задействане на хълцане, някакъв „ централен генератор на повторението “. По-конкретно се счита, че има централна невронна верига, която генерира хълцането, сходно на тези, които ни разрешават да кашляме, дишаме и вървим. Като се имат поради огромното многообразие от условия, които могат да причинят хълцане и че то варира доста по дълготрайност и мощ въз основа на разнообразни фактори, тази верига би трябвало да е условна, задействаща се единствено когато са изпълнени избрани условия в тялото.
Смята се, че самите хълцания не оферират никакви биологични изгоди за хората. Освен това, хълцането нормално се следи и даже чува и при плода, на ултразвук, като се появява доста преди какъвто и да е тип вътрешноутробно придвижване. Поради това доктор Уилям Уайтлау, професор от Университета в Калгари, допусна, че централната верига е останала от предходен стадий от човешката еволюция. За да потвърди (или опровергае) тезата си, той предлага да потърси и други животни, които демонстрират сходни на хълцане дейности. Например, той показва поповата лъжичка, която вдишва въздух през дробовете и хрилете и до момента в който го прави, поема вода, поради което пък в същия миг затваря глотиса си и по този начин разрешава водата да бъде изтласкана назад през хрилете и да не отиде в белите дробове. Това деяние е сходно на хълцането при хората.
Въпреки че няма прочут лек за хълцането, едно бързо онлайн търсене ще покаже безчет оферти и домашни илачи. Детската болница на Университета на Мериленд дава следните оферти. Първо, пробвайте да дишате в хартиена торбичка за 10 секунди. Това ще увеличи равнищата на въглероден диоксид в кръвта ви, което може да помогне за прекъсване на хълцането. Доказано е, че в случай че някой ви уплаши, стресне, гъделичка ви или изядете лъжица захар, от време на време може да спрете хълцането.
…
През 2007 година момиче от Флорида на име Дженифър Ми получава припадък на неконтролируемо хълцане със скорост към 50 пъти в минута, което продължава към 5 седмици, преди да единствено да спре. По-късно тя претърпява още няколко периодически пристъпи и в последна сметка търси помощ от лекарите, само че без триумф. През 2010 година нейният юрист декларира, че това е признак на едно друго положение, от което страда – синдрома на Турет. Защо нейният юрист? Защото през октомври 2010 година Ми и съучастниците й Ларон Райфорд и Ламонт Нютън са задържани и упрекнати в ликвидиране от първа степен на 22-годишната Шанън Грифин. Твърди се, че тримата примамили Грифин в празна къща, където го ограбили и простреляли няколко пъти. Адвокатът на Мие твърди, че нейната болест може да е играла роля в грабежа и като доказателство за диагнозата й той показва честите епизоди на хълцане.
Друг трагично нескончаем случай на хълцане става през 2006 година Този път жертвата е мъж на име Кристофър Сандс, който живееше в Линкълншър, Англия. Сандс хълца към 3 години, което стопира тотално кариерата му като музикант и артист. Хълцането му става толкоз неприятно на моменти, че не можеше да диша вярно и понякога даже припада. Той също имаше обилни усложнения със съня. В последна сметка Сандс получава внимание от медиите през 2009 година и лекарите в Съединените щати го преглеждат обширно и откриват, че хълцането му е породено от израстък в мозъчния дънер. След отстраняването му, хълцането отшумява.
Световният връх за най-продължителен припадък на хълцане обаче се държи от Чарлз Осборн от Айова. Той хълца без да спре от 1922 до 1990 година. Това са 68 години хълцане. Странно е, че пристъпът му инцидентно стопира към година преди той да почине.
