Просвещението
В легендите и митовете на доста нации по света са били непокътнати мемоари за странни хора, живеели на Земята преди нас, и не по-малко странни взаимоотношения, в които актуалните хора са влизали с нашите прародители. Дали тези митове в действителност са отразявали известните познания за действителни събития, които са достигнали до нас през днешния ден в тази митологизирана форма?
Митовете за основаването на човечеството
Първо, това е история за раждането „ от нищото ” – от първородното яйце. Това поразително тъкмо отговаряло на сегашните ни знания за раждането на актуалното човечество. Все още не можем да намерим директните предшественици на кроманьонци, а всички други типове хора, да вземем за пример неандерталци, са били единствено наши исторически прародители, само че не и предшественици.
На второ място, това е история за гибелта или смяната на предходното човечество, попаднало под вълните на потопа.
На трето място, това е непрекъснато срещан претекст за съществуването на един тип „ редом човечество “. Това също подхожда, най-вероятно, на действителното положение на нещата, когато няколко типа неандерталци, еректуси и актуален човек са живели по едно и също време на земята. И не е изключено: това, което разбираме под „ хора от актуалния тип “, в действителност да е показано единствено от няколко типа – раси.
Паралелно човечество в Библията
В разнообразни източници имало доста препратки към разнообразни видове хора. И в това отношение Библията може да ни даде забележителен материал. В старозаветната книга Битие в доста от своите пасажи трябвало да се преглеждат като непоколебим исторически документ, написан на специфичен език от ранната митопоетика.
Нека обърнем внимание най-малко на обстоятелството, че описанието на акта на сътворението в книгата Битие е бил безусловно разумно, поредно. Последователността на събитията е била безусловно точна и прецизно съответствала на актуалните научни данни. Първо са били основани небето и земята, по-късно растенията и животните и едвам по-късно индивидът.
По този метод „ битието “ предавало избрана действителност, която през днешния ден не е била налична за нас непосредствено. Оказала се скрита под по-късните митологични пластове и богословски тълкования. Но въпреки всичко тя била предавала действителната поредност на събитията.
Първо, дано да забележим, по какъв начин Библията пояснява появяването на човечеството. Тук съвсем целият древен сюжет се свеждал до обстоятелството, че точно от обединяването на Адам с Ева пристигнали всички модерни хора. Обикновено такова пояснение се срещало и в каноничните тълкувания на Библията. Независимо от това, в книгата Битие косвените индикации за съществуването на избраното „ редом човечество “ са били разпръснати съвсем на всички места. Например, откакто Каин умъртвил своя полубрат Авел, той споделил на Бог със боязън: „ И всеки, който ме срещне, ще ме убие “. Но Бог правил знак, „ че никой, който го срещне, да не го убие “ (Битие 4, 14-15).
Този разговор изглеждал малко чудноват. Кой можел да се срещне с Каин – въпреки всичко в този миг на земята имало единствено трима представители на човечеството – Адам, Ева и самият им наследник Каин? Родителите явно нямали желание да убият Каин. И по този начин, за кого приказваме?
По-нататъшният сюжет за появяването на поколение от самия Каин обърква картината още повече: „ И Каин познал жена с. И тя зачена и роди Енох ”(Битие 4:17). За каква брачна половинка можем да приказваме, когато по това време единствено Ева е била единствената жена? Или в действителност е съществувала избрана паралелна група хора, които не били „ определени от Бог “, само че все пак, живеещи не толкоз надалеч от местообитанието на рода на Адам?
Обърнете внимание, че Каин не е трябвало да се скита по земята дълго време с цел да откри жена си в земите на Нод на изток от Едем. Именно от изток от Едем се издигал херувимът, от което можем да заключим, че по някаква причина той е покрил пътя към тези племена.
Сюжетът с Каин нормално се развива по малко чудноват метод, в случай че изхождаме от обичайното съмнение за изключителността на фамилията на Адам на земята. Например Каин построява град в земите на Нод (Бит. 4:17), само че град, издигнат единствено за трима души (Каин, брачната половинка му и наследник Енох) изглеждал неправилен. Всичко обаче си идва на мястото, в случай че приемем, че Каин е взел момиче от различен клан или жанр като жена. Тогава той може да е станал един от водачите на този клан или племе и естествено, да е издигнал населено място за тях, оградено със стена или вал, което нормално се схваща като античен град…
Както можете да видите, в Библията се показва съществуването на най-малко още едно племе, което е живяло редом с рода на Адам в региона на Палестина или Месопотамия.
Какво става по-нататък?
Грехопадението и новата цивилизация
Хората нарушили Божия завет, когато изяли плодовете на дървото. И тук се случва мистично прераждане т.е. те получили някакво Знание. И тъкмо по тази причина това дървото е било „ мечтано, тъй като давало познания “. Хората „ отварили очи “, и разбрали на нещата, разбрали към този момент смисъла на положителното и зло. Но другото нещо е било по- неприятно. Божият завет да не се яде от дървото е бил нарушен.
Но най-важното е, че Адам получил вследствие на непозволеното си държание непосредствен до боговете статус. На първо място, посредством устата на самия Господ се потвърждавало, че „ Адам стана като Един от нас, познавайки положителното и злото “. Сега му остава единствено една крачка, с цел да се изравни с Боговете – безконечния живот. И пътят към дървото на живота е бил затворен за него, с цел да „ не вкуси плода му и да живее постоянно “.
Грехът на хората е да придобият познания, които явно не са били предопределени за тях.
Първото нещо, което виждат Адам и Ева, е, че са голи. В тях се пробуждат инстинкти за позор – нещо безусловно нехарактерно за първобитните хора и зараждащо единствено сега на развиване на цивилизацията. Ето го, изумителен подробност – губейки естествеността и “примитивността ” на съществуването на парадайса, хората получават Знание. За първи път те започвали да основават съвременна човешка просвета и цивилизация, учредена на осъзнаване на разликите сред половете, концепциите за положително и зло. Те започвали да градят градове и да се избиват даже не за храна, а просто по този начин, тъй като не се обичали.
Всичко това е отпадане от първичната целокупност и непринуденост на съществуването. И това е смяна в самата същина на цивилизацията. За пръв път от милиони години на земята се появили нов тип хора, които започвали да трансформират образа на света, да носят технокрацията, механизма и морала в света.
Напускайки първичното си „ райско “ местообитание, отивайки „ там, където порастват тръните и бодилите “. Те основали човешката стопанска система и селско стопанство – „ в потта на челото си ще ядете самун “, което също в никакъв случай не се е случвало до момента. Този нов тип хора имали присъща линия на раждането – „ с болежка “ раждали децата. И това също не е било типично за другите хуманоиди, където раждането в по-голямата част от случаите е било безболезнено.
Тук виждаме изложение на появяването на кардинално нов вид хора, към които също принадлежим – хора, които са трансформирали образа на личното си битие.
Може би същността на прегрешението е, че Адам „ познавал “ Ева. Тълкуването на първородния грях единствено като вливане в сексуален акт противоречало на една от заповедите на самия Бог „ бъдете плодовите и се размножавайте като изпълвате земята и я покорявайте “ (Бит. 1:28). Тъй като естествената човешка физиология не включвала други средства за самовъзпроизвеждане, разнообразни от копулацията на двата пола, е било мъчно да се изясни възбраната за този тип взаимоотношения, която също е била обвързвана с прегрешението.
По този метод Книгата Битие описвала генезиса не на цялото ранно човечество, а единствено на избрана локална група, живяла на място, наречено Едем. „ Изгонването от парадайса “ изглеждало, че е началото на преселването на тази локална група от хора в други области.
Предполага се, че „ прогонвайки “ хората от Едем, Бог ги изпращал да живеят с други групи хора, които в този миг са били в доста по-нисък стадий на развиване [Terrasse, 1999, 125]. Земята на “Рая ” умряла вследствие на следващата злополука на земята.
