Какво се случва с японската йена?
В края на предишния век Япония стана първата огромна стопанска система, която понижи лихвените проценти до нула. А по време на пандемията от COVID-19 доста други народи възприеха тази тактичност, с цел да поддържат стопанските системи си. Но тези страни в този момент още веднъж ги покачват, до момента в който упованията са централната банка на Япония (BOJ) да резервира главния си лихвен % под нулата. И това вещае неприятни вести за нейната валута, написа BBC в собствен разбор.
Йената от дълго време се възприема като несъмнено леговище, което вложителите обичайно купуват по време на рецесия. Но това положение в този момент е на нестабилна основа. Само тази година японската валута загуби повече от една пета от цената си по отношение на щатския $, с цел да доближи най-ниското си равнище от 1990 година насам.
Защо това се случва?
Спадът на йената се дължи на разликата сред лихвените проценти в Япония и Съединени американски щати. От март Федералният запас на Щатите нападателно покачва главния си лихвен % – от 0.25 до 3.25% – в опит да се оправи с възходящите разноски за живот.
По-високите лихви нормално вършат валутата по-привлекателна за вложителите. В резултат на това има по-малко търсене на валути от страни с по-ниски курсове и цената на тези валути пада.
Икономическа застоялост
Някои специалисти обаче считат, че слабата йена отразява положението на финансите на страната. Японската стопанската система съвсем не е повишена през последните три десетилетия. Освен това страната е и най-задлъжнялата нация в света.
Държавата е изправена и пред демографската бомба със закъснител на ниска раждаемост и популацията с най-голям дял на възрастни хора в света. Правителството позволи на някои задгранични служащи да оказват помощ за разрешаването на казуса, само че към момента има мощна опозиция против имиграцията.
Няма причина йената да се ускорява “, споделя Такеши Фуджимаки, някогашен консултант на милиардера вложител Джордж Сорос.
Той чака японската валута да доближи до 180 по отношение на щатския $, преди в последна сметка йената да се срине, както той предизвести по-рано.
Ще вдигне ли Япония лихвите?
Управителят на BOJ Харухико Курода неведнъж е казвал, че стопанската система е прекомерно слаба, с цел да се оправи с по-високите лихвени проценти. Подобно на огромна част от останалия свят, японските консуматори се борят с възходящата инфлация, само че това беше приветствано от политиците, които от дълго време желаят цените да се повишат.
По думите на Курода, актуалната политика на банката е нужна, с цел да ѝ помогне да реализира задачата си за инфлация от 2%. Това е по този начин, тъй като в продължение на години Япония се сблъсква с дефлация или падащи цени, което е неприятно за стопанската система, тъй като когато цените не престават да падат, потребителите са склонни да се въздържат от закупуването на скъпи артикули, защото чакат те да бъдат по-евтини в бъдеще.
Какво може да направи Япония?
Япония не се е намесвала на международния валутен пазар, с цел да поддържа йената от съвсем две десетилетия и половина. Миналия месец обаче, когато валутата падна, управляващите похарчиха 21 милиарда $ (18.3 милиарда евро). Това оказа помощ за малко, само че скоро валутата се срина още веднъж, този път мина 150 йени за $. Съобщава се, че това е провокирало нова намеса, този път с почти 37 милиарда $.
Японското държавно управление до момента отхвърля да удостовери, че се е намесило още веднъж, макар че търговците обявиха, че са видели признаци на друга интервенция по-рано тази седмица. Експертите предизвестиха, че тези опити за поддръжка на йената ще имат единствено кратковременен резултат.
Това се прави, с цел да покаже позицията на японското държавно управление, а точно, че не желае по-нататъшно намаляване на японската йена “, сподели Ейсуке Сакакибара, някогашен почитан чиновник в японското финансово министерство.
Какво значи това за потребителите и бизнеса?
Слабата йена прави всичко, което Япония купува, по-скъпо. Страната разчита в огромна степен на вноса на петрол и газ. Заради обменните курсове и растящите цени на силата, сумата, изхарчена за импорт предишния месец, скочи с 46%.
Но не всички вести са неприятни за бизнеса. Парите, направени в чужбина от японските експортьори, костват доста повече вкъщи. Тъй като износът съставлява към 15% от общата икономическа активност на страната, това не е без значение.
Покупателната дарба на японските консуматори обаче е намаляла на половина през последното десетилетие. Преди 10 години 10 хиляди йени биха купили продукт на стойност 132 $, само че през днешния ден получавате единствено артикул на стойност 67 $. Това е сериозен проблем, защото междинните заплати в Япония съвсем не са се повишили за повече от три десетилетия. Въпросът от ден на ден се изостря, когато хората би трябвало да употребяват йени, с цел да заплащат за услуги в чужбина, да вземем за пример когато пътуват или когато изпращат децата си да учат в чужбина.
Добра вест за туристите?
Когато цената на йената стартира да пада, границите на Япония към момента бяха затворени, тъй че хората не усетиха огромен резултат. Сега обаче, когато страната стартира да позволява гости в миг, когато цената на валутата се плъзга, страната става по-привлекателна за туристите, защото парите им за отмора са по-малко.
През 2019 година Япония посрещна 32 млн. задгранични гости, които похарчиха към 5 трлн. йени (33.6 милиарда долара).
Докато броят на туристите към момента е надалеч от това равнище, капиталовата банка Goldman Sachs предвижда, че входящите разноски могат да доближат 6.6 трлн. йени в границите на една година след цялостното отваряне на страната.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Йената от дълго време се възприема като несъмнено леговище, което вложителите обичайно купуват по време на рецесия. Но това положение в този момент е на нестабилна основа. Само тази година японската валута загуби повече от една пета от цената си по отношение на щатския $, с цел да доближи най-ниското си равнище от 1990 година насам.
Защо това се случва?
Спадът на йената се дължи на разликата сред лихвените проценти в Япония и Съединени американски щати. От март Федералният запас на Щатите нападателно покачва главния си лихвен % – от 0.25 до 3.25% – в опит да се оправи с възходящите разноски за живот.
По-високите лихви нормално вършат валутата по-привлекателна за вложителите. В резултат на това има по-малко търсене на валути от страни с по-ниски курсове и цената на тези валути пада.
Икономическа застоялост
Някои специалисти обаче считат, че слабата йена отразява положението на финансите на страната. Японската стопанската система съвсем не е повишена през последните три десетилетия. Освен това страната е и най-задлъжнялата нация в света.
Държавата е изправена и пред демографската бомба със закъснител на ниска раждаемост и популацията с най-голям дял на възрастни хора в света. Правителството позволи на някои задгранични служащи да оказват помощ за разрешаването на казуса, само че към момента има мощна опозиция против имиграцията.
Няма причина йената да се ускорява “, споделя Такеши Фуджимаки, някогашен консултант на милиардера вложител Джордж Сорос.
Той чака японската валута да доближи до 180 по отношение на щатския $, преди в последна сметка йената да се срине, както той предизвести по-рано.
Ще вдигне ли Япония лихвите?
Управителят на BOJ Харухико Курода неведнъж е казвал, че стопанската система е прекомерно слаба, с цел да се оправи с по-високите лихвени проценти. Подобно на огромна част от останалия свят, японските консуматори се борят с възходящата инфлация, само че това беше приветствано от политиците, които от дълго време желаят цените да се повишат.
По думите на Курода, актуалната политика на банката е нужна, с цел да ѝ помогне да реализира задачата си за инфлация от 2%. Това е по този начин, тъй като в продължение на години Япония се сблъсква с дефлация или падащи цени, което е неприятно за стопанската система, тъй като когато цените не престават да падат, потребителите са склонни да се въздържат от закупуването на скъпи артикули, защото чакат те да бъдат по-евтини в бъдеще.
Какво може да направи Япония?
Япония не се е намесвала на международния валутен пазар, с цел да поддържа йената от съвсем две десетилетия и половина. Миналия месец обаче, когато валутата падна, управляващите похарчиха 21 милиарда $ (18.3 милиарда евро). Това оказа помощ за малко, само че скоро валутата се срина още веднъж, този път мина 150 йени за $. Съобщава се, че това е провокирало нова намеса, този път с почти 37 милиарда $.
Японското държавно управление до момента отхвърля да удостовери, че се е намесило още веднъж, макар че търговците обявиха, че са видели признаци на друга интервенция по-рано тази седмица. Експертите предизвестиха, че тези опити за поддръжка на йената ще имат единствено кратковременен резултат.
Това се прави, с цел да покаже позицията на японското държавно управление, а точно, че не желае по-нататъшно намаляване на японската йена “, сподели Ейсуке Сакакибара, някогашен почитан чиновник в японското финансово министерство.
Какво значи това за потребителите и бизнеса?
Слабата йена прави всичко, което Япония купува, по-скъпо. Страната разчита в огромна степен на вноса на петрол и газ. Заради обменните курсове и растящите цени на силата, сумата, изхарчена за импорт предишния месец, скочи с 46%.
Но не всички вести са неприятни за бизнеса. Парите, направени в чужбина от японските експортьори, костват доста повече вкъщи. Тъй като износът съставлява към 15% от общата икономическа активност на страната, това не е без значение.
Покупателната дарба на японските консуматори обаче е намаляла на половина през последното десетилетие. Преди 10 години 10 хиляди йени биха купили продукт на стойност 132 $, само че през днешния ден получавате единствено артикул на стойност 67 $. Това е сериозен проблем, защото междинните заплати в Япония съвсем не са се повишили за повече от три десетилетия. Въпросът от ден на ден се изостря, когато хората би трябвало да употребяват йени, с цел да заплащат за услуги в чужбина, да вземем за пример когато пътуват или когато изпращат децата си да учат в чужбина.
Добра вест за туристите?
Когато цената на йената стартира да пада, границите на Япония към момента бяха затворени, тъй че хората не усетиха огромен резултат. Сега обаче, когато страната стартира да позволява гости в миг, когато цената на валутата се плъзга, страната става по-привлекателна за туристите, защото парите им за отмора са по-малко.
През 2019 година Япония посрещна 32 млн. задгранични гости, които похарчиха към 5 трлн. йени (33.6 милиарда долара).
Докато броят на туристите към момента е надалеч от това равнище, капиталовата банка Goldman Sachs предвижда, че входящите разноски могат да доближат 6.6 трлн. йени в границите на една година след цялостното отваряне на страната.
Ако обявата е била забавна и потребна за Вас, не пропускайте да ни последвате в обществените мрежи Фейсбук, LinkedIn, Twitter и Instagram, както и да се запишете за E-mail бюлетина ни.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ