Роман, вдъхновен от Кафка - „Господин К. на свобода” на Матей Вишниек излезе на български език
В ерата на литературните, кино и музикални реплики, романът на международно приетия през днешния ден румънско- френски публицист Матей Вишниек / жанр 1956/, написан през 1988, съставлява в действителност автентичен кафкиански взор към безконечния проблем за свободата и несвободата на личността. Книгата повече от две десетилетия той е пролежала в „ чекмеджето”, с цел да види бял свят преди едвам броени години в Букурещ, а по-късно и Париж, където писателят емигрира през 1987 година, след възбраната на пиесата му „ Коне под прозореца”. А в този момент е показана и на български от Огнян Стамболиев.
В „ Процесът” на Кафка героят Йозеф К. е задържан и това събитие дефинира наличието на романа, а в „ Господин К. На свобода” героят Козеф Й. го пускат на независимост и с това стартира драмата на невписването му в свободата, както по бюрокатични, по този начин и по субективни аргументи. Кафкианската тематика за обречеността на самотност придобива нови измерения. Както споделя създателят, не става дума за литературна заемка и даже освен за респект към Кафка. В творбата си той търси нови аспекти на глупостта на битието в тоталитарната действителност. Неслучайно творбата е директен отзвук на личната му орис и кодира шокът, персонално изпитан при идването в Града на светлините. Тогава Вишниек / жанр. 1956/ е на трийсет години, само че към този момент се е утвърдил в румънските литературни среди на като забавно и обещаващо дарование. Налага се изключително в театъра, където геният му е бързо е приет.
Той се оправя добре и с пренагласата във Франция. Бързо научава езика на Волтер и Юго и се постанова за малко време като мощен и автентичен драматург (нашата аудитория също се убеди в това след няколкото постановки на негови пиеси през последните години). Критиката го дефинира като „ новия Йонеско”, а драматургичните му текстове обиколят света от Чили и Бродуей, през Париж, Авиньон, Москва, Техеран и Токио.
Преди „ Господин К. На свобода” Матей Вишниек / жанр 1956, стихотворец, драматург, белетрист и отстъпник, пропъден от родината си през 1986/, разгласява „ Паника в Града на светлините”, разказ, в който по автентичен метод свърза действителното с фантастичното - своята персонална биография с фикцията, като ловко заличи границите сред тях, изграждайки утопичен облик на Париж, обитаем от неговите мечти и „ призраците” на велики писатели и създатели. В „ Господин К. на свобода” действието се развива не в Париж, а в затвор край неизвестен град в незнайна страна. Светът е показан преднамерено като пределно нереален. Затворът тук не допуска постулата „ закононарушение и наказание”. За хората е обикновено да живеят несвободни и тъкмо по тази причина, когато Козеф Й. получава свободата си ненадейно, той даже не знае за какво и заради каква причина е освободен. Пита, само че не получава от никого и от на никое място отговор. След много съмнения излиза, само че тъй като знае къде да отиде, се връща още веднъж и отново излиза...Затворът последователно заема цялото пространство към него – очевидно и невидимо И най-после го гълтам. Оказва се, че и на открито животът е също неразполагаем като в пандиза, даже по-несигурен и неуместен. Там обособената персона се усеща беззащитна и обречена на несвобода.
Огнян Стамболиев, на който изискуем множеството от преводите на Матей Вишниек (това е осмата книга на именития румънец, която той показва на българската публика), и този път ни предлага един отличен превод. Става дума за едно майсторско, въодушевено пресътворяване на текста на оригинала на този, без подозрение, незабравим международен създател, трансформирал, сходно на Кафка, светът на парадокса в безапелационна художествена действителност.
Проф. Eрика ЛАЗАРОВА
В „ Процесът” на Кафка героят Йозеф К. е задържан и това събитие дефинира наличието на романа, а в „ Господин К. На свобода” героят Козеф Й. го пускат на независимост и с това стартира драмата на невписването му в свободата, както по бюрокатични, по този начин и по субективни аргументи. Кафкианската тематика за обречеността на самотност придобива нови измерения. Както споделя създателят, не става дума за литературна заемка и даже освен за респект към Кафка. В творбата си той търси нови аспекти на глупостта на битието в тоталитарната действителност. Неслучайно творбата е директен отзвук на личната му орис и кодира шокът, персонално изпитан при идването в Града на светлините. Тогава Вишниек / жанр. 1956/ е на трийсет години, само че към този момент се е утвърдил в румънските литературни среди на като забавно и обещаващо дарование. Налага се изключително в театъра, където геният му е бързо е приет.
Той се оправя добре и с пренагласата във Франция. Бързо научава езика на Волтер и Юго и се постанова за малко време като мощен и автентичен драматург (нашата аудитория също се убеди в това след няколкото постановки на негови пиеси през последните години). Критиката го дефинира като „ новия Йонеско”, а драматургичните му текстове обиколят света от Чили и Бродуей, през Париж, Авиньон, Москва, Техеран и Токио.
Преди „ Господин К. На свобода” Матей Вишниек / жанр 1956, стихотворец, драматург, белетрист и отстъпник, пропъден от родината си през 1986/, разгласява „ Паника в Града на светлините”, разказ, в който по автентичен метод свърза действителното с фантастичното - своята персонална биография с фикцията, като ловко заличи границите сред тях, изграждайки утопичен облик на Париж, обитаем от неговите мечти и „ призраците” на велики писатели и създатели. В „ Господин К. на свобода” действието се развива не в Париж, а в затвор край неизвестен град в незнайна страна. Светът е показан преднамерено като пределно нереален. Затворът тук не допуска постулата „ закононарушение и наказание”. За хората е обикновено да живеят несвободни и тъкмо по тази причина, когато Козеф Й. получава свободата си ненадейно, той даже не знае за какво и заради каква причина е освободен. Пита, само че не получава от никого и от на никое място отговор. След много съмнения излиза, само че тъй като знае къде да отиде, се връща още веднъж и отново излиза...Затворът последователно заема цялото пространство към него – очевидно и невидимо И най-после го гълтам. Оказва се, че и на открито животът е също неразполагаем като в пандиза, даже по-несигурен и неуместен. Там обособената персона се усеща беззащитна и обречена на несвобода.
Огнян Стамболиев, на който изискуем множеството от преводите на Матей Вишниек (това е осмата книга на именития румънец, която той показва на българската публика), и този път ни предлага един отличен превод. Става дума за едно майсторско, въодушевено пресътворяване на текста на оригинала на този, без подозрение, незабравим международен създател, трансформирал, сходно на Кафка, светът на парадокса в безапелационна художествена действителност.
Проф. Eрика ЛАЗАРОВА
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ