В един глобализиран свят, могат ли валутите да оформят геополитиката?

В един глобализиран свят, могат ли валутите да оформят геополитиката? Едва ли минава седмица, без специалист да предвижда бъдещето на световния ред въз основа на фини промени в запасите от валути и злато, съхранявани в централните банки - като че ли още няколко китайски юана в Южна Америка, малко повече злато в Азия или цената на виртуална валута предусеща един свят, който е по-демократичен, властнически или либертариански. Същото важи и за по-широки трендове, като възходящия дял на китайската валута и други форми на „ автократични пари “ в търговията със артикули, суверенното кредитиране и други световни пазари, исторически доминирани от Запада.

Това мнение не е безпричинно. И въпреки всичко експертизата неизбежно пропуща някакъв решителен подтекст – подтекст, който могат да обезпечат единствено фини проблеми. Обществата постоянно са създавали валути с политическа функционалност, само че качествата на една валута от своя страна също могат да оформят политиката, както вътрешна, по този начин и световна. Рублата: Политическа история на Екатерина Правилова безапелационно предлага съветската валута като образец за проучване на преплитането на пари и власт и по този метод ни предизвиква да разберем какво катализира тези световни трендове. 200-годишна „ биография на една валута “, книгата нарежда рублата като значима част от имперската организация и непредвидена опора на руското въздействие. Рублата също се обрисува на фона на политическа и финансова рецесия като евентуален инструмент на съветската народна власт, само че нейната история в последна сметка демонстрира по какъв начин една валута може да се трансформира в главен инструмент за основаване и поддържане на автокрация.

И до момента в който неповторимата парична история на Русия завоюва на стопанската система й „ изостанала “ известност, по-известна с това, че печели от геополитическия безпорядък, в сравнение с от рационалната политика, тя също направи страната пионер, водейки я в посока, в която доста автокрации се насочват през днешния ден, а точно към по-голяма изолираност от финансовата екосистема на Запада. Дали това ще включва и по-голямо финансово съдействие с други автократични сили, в това число, както мнозина чакат, увеличено деноминиране на търговията и вложенията в китайски юани, зависи от концепцията на съветското държавно управление за личната валута и свързаната с това мощ на личната му автокрация.

Когато Русия за първи път емитира хартиени рубли през 1769 година, никой не ги счита за същински пари. Екатерина Велика умолява руснаците да се доверят на страната и по този начин прави тези банкноти разменими за медни и сребърни монети, съхранявани в Assignat Banks. Не след дълго разширяващата се Руска империя изисква повече хартия и Екатерина я доставя допълнително от държавния ресурс от метал - т.е. на заем. Тя подсигурява за цесии даже на фона на инфлация и без самостоятелна централна банка, която да я държи виновна, тяхната стойност зависи от светостта на думата на суверена.

По този метод ассигнациите се трансформират в първичната форма на автократични пари в Русия, проектирайки безспорната власт на Екатерина. Във време, когато останалата част от Европа изисква парична отчетност, Русия поддържа цената на своята валута с „ възвишената мощ “ на своя монарх, а не с някакво материално поръчителство. Когато Николай I реформира системата през 1839 година, заменяйки ассигнациите със сметки, основани на сребро, обезпечени от „ цялото завещание на страната “, а не просто персонално заричане, той има намерение да резервира тази автокрация. Наистина, благосъстоянието на страната не е съвсем задоволително, с цел да обезпечи тази поддръжка, като се има поради, че тя разполага единствено с задоволително сребро, с цел да поддържа една шеста от рублите в послание. Няма метод фактически да се изкупи благосъстоянието на цялата нация при тези условия: За разлика от златните запаси в централните банки на Европа, които са самостоятелни от държавното богатство, запасът в кюлчета на Русия, представляващ по-голямата част от нейното материално благосъстояние, е единственият в Европа, директно следен от страната.

Либералните икономисти и интелектуалци в Русия се опълчват на тази липса на парична самостоятелност. Монархът неизбежно се поддава на изкушението да генерира доходи, като печата повече пари, което води до инфлация. Ако парите в действителност съставляват благосъстоянието на нацията, както твърди Николай I, тогава царят би трябвало да бъде попречен да унищожи това благосъстояние. Тъй като хората поемат разноските за несъразмерното отпечатване на пари от царя и им липсва политическо посланичество, „ националната рубла “ би трябвало да бъде конвертируема - в злато, сребро или нещо друго - и страната не би трябвало да емитира пари отвън това благосъстояние.

Руските националисти възразяват, че конвертируемостта попречва способността на царя да финансира войни, които ще разширят империята и ще защитят християнското православие. Откъде другаде Русия ще вземе пари? Ако царят не може да го отпечата съгласно потребностите, той би трябвало да го вземе от чужденци в подмяна на суверенитета на Русия. След като видя, че огромните заеми на френската монархия изискват тя да отстъпи властта на своите кредитори, Русия заобикаля да взема заеми по какъвто и да е забележителен метод до войната си с Турция през 1877 година За някои фискалната нерешителност е добродетел – даже накара американския посланик Александър Хил Еверет да си показа свят, в който Европа е обединена под управлението на съветската войска, единствената, която не се финансира от обществен дълг.

Но Сергей Вите, остроумен бюрократ, който дефинира монетарното мислене на Русия през 1890-те години и централната фигура в историята на Правилова, се съгласява, че поддръжката на валутата със злато е добра концепция, само че не тъй като златният стандарт принуждава страната да се ангажира с рационална парична политика и ограничи нейните условия за пари, както се надяваха либералите. По-скоро Вите има вяра, че приемането на злато ще стане източник на непоклатимост за рублата и национална горделивост за Русия; нужна убеденост за задграничните кредитори; и най-после приемане в клуба на стопански цивилизованите народи. Така консервативната секта на Русия трансформира демократичната концепция за конвертируемост в реториката на монархията.

През 1897 година Русия, единствената страна, произвеждаща злато, в Европа и претендираща за най-големия си запас от кюлчета, става последната огромна стопанска система, която се причислява към златния стандарт. Покритите със злато хартия и дребните сребърни монети на Вите незабавно стават непопулярни измежду селяните, жителите на градовете и локалните руснаци. Обявена като нужна стъпка към модерността, промяната на Вите поразява мнозина като връщане към средновековната стопанска система. Някои питат за какво една релативно бедна европейска страна натрупа злато, вместо да го харчи, да речем, за публично обучение. „ Всички мислещи Русия бяха срещу “, признава Вите, дотам, че публицисти във Франция, страната, чието парично мислене толкоз повлиява на проекта му, го назовават „ паричен прелом “.

Въпреки че превратът улавя съмнителния генезис на промяната - подмолни покупко-продажби на Вите, скришен декрет и малко административни контроли - това не е изцяло тъкмо. Русия съумява да избегне политическите революции, които постановиха доста други златни стандарти на Европа. И колкото и непопулярна да е промяната измежду съветските жители, тя се хареса на една значима секта. Според един източник чужденците са вложили повече капитали в Русия през годината след промяната на Вите, в сравнение с предходните 40 години взети дружно. /БГНЕС

---------------------------------------------------------------------------------

Кери К. Мот, откривател в програмата на Йейл за финансова непоклатимост и гостуващ откривател в Кеймбриджкия център за различни финанси, Foreign Policy