Просвещението
В Долината на река Хунза (между границата на Индия и Пакистан) се намира така наречен “оазис на младостта “. Продължителността на живот на жителите на тази котловина е сред 110-120 години. Те съвсем в никакъв случай не се били разболявали и изглеждали много млади.
Това значи, че има избран метод на живот идващ се до идеала, когато хората са се чувствали здрави, щастливи и не са остарявали, както в другите страни на 40-50-годишна възраст. Любопитно е, че жителите на долината Хунза, за разлика от прилежащите националности са доста сходни на външен тип с европейците (като калаш, които живеят доста покрай тях).
Според една легенда,
планинска държава-джудже ситуирана тук е учредена от група бойци от армията на Александър Велики по време на неговата индийска акция. Естествено те открили строга военна дисциплинираност – такава, че жителите с мечове и щитове трябвало да спят, да се хранят и даже да танцуват…
В същото време хунзакутите с лека подигравка се отнасяли към обстоятелството, че някой различен в света се назовава хайлендърс. Е, в действителност не е ли явно, че с цялостно право това име би трябвало да се носи единствено от тези, които живеят наоколо до известното “място на планински срещи ” – точката, в която се сближават трите най-високи системи на света: Хималаите, Индуист Куш и Каракорум. От 14-те върха на осемхилядниците на Земята пет са наоколо, в това число вторият след Еверест К2 (8611 метра), изкачването на който е по-високо оценено в общността на катерачите, в сравнение с завладяването на Джомолунгма. А какво ще кажете за не по-малко известния локален „ палач връх “ Нанга-Парбат (8126 метра), който погребал рекорден брой катерачи?
Разходката
през тези скални места няма да е допустима, в случай че не сте състезател от международна класа. Можете да „ тичате “ единствено през тесните проходи, клисури и пътеки. От антични времена тези редки артерии се направлявали от княжествата, които налагали обилни мита на всички преминаващи кервани. Хунза се считала измежду тях за една от най-влиятелните и магнетични територии.
В далечна Русия се знаело доста малко за този „ загубен свят “ и заради ред други аргументи освен географски, само че и политически. Хунза, дружно с някои други долини на Хималаите, се озовала на територията, над която Индия и Пакистан водят яростен спор от съвсем 60 години (основната му основна тематиката остава доста по-обширения Кашмир).
Съюз на съветските социалистически републики – надалеч от прегрешението постоянно се е опитвал да се дистанцира от този спор. Например в множеството руски речници и енциклопедии се загатва същия К2 (друго име е Чогори), само че без да се показва региона, в който се намира. Местните, много обичайни имена били изтрити от картите и надлежно, от новините.
Двама капитани
Много локални поданици с почитание наричали „ Замъкът ” крепостта Балти, която висяла от скалата над Каримабад. Тя към този момент е била на към 700 години. Тя служила като цитадела на локален самостоятелен държател и замък на мира. Отвън тя не впечатлявала, а от вътрешната страна Балтит изглеждал тъмен и мокър. Затъмнените стаи и неприятното обзавеждане – елементарни саксии, лъжици и гигантска печка… В една от стаите в пода имало люк. Отдолу (княза) на Хунза пазел персоналните си пленници. Има няколко светли и огромни стаи, може би единствено „ балконната зала “ прави прелестно усещане, която предложила прелестна панорама към долината.
В една от стаите висят два портрета – на английският капитан Янгхазбенд и на съветският капитан Громбчевски, които решили ориста на княжеството. През 1888 година съветският офицер Бронислав Громбчевски дошъл в тогавашния свят на Хунза с задача. Тогава Великата игра била на границата на Индустан и Централна Азия, дейна борба сред двете суперсили на XIX век – Русия и Англия. Не единствено боен човек, само че и академик, а след това даже почетен член на Императорското географско сдружение, този човек нямало желание да завладее земята за своя крал. Но въпреки всичко ставаше въпрос за ранното споразумяване на комерсиалните въпроси и политическият съюз. Русия, която по това време имала въздействие в целия Памир, в този момент насочила вниманието си към индийските артикули. Така капитанът влезнал в играта.
Сафдар Али Тогавашния крал на Хунза Сафдар Али го приел доста топло и с подготвеност сключили препоръчаното съглашение като се страхувал от британците, които ги тормозили от юг.
Междувременно съветските артикули и оръжие постепенно се появили в Хунза и даже в церемониалния портрет на Александър III, който се появява в двореца в Балтит. Далечното планинско държавно управление почнало дипломатическа преписка с Санкт Петербург и предложила да бъде хазаин на казашки гарнизон. През 1891 година от Хунза пристигнало известие, в което Сафдар Али публично изискал приемането на неговите хора да получат съветско поданство. Тази вест скоро достигнала до Калкута в следствие, на което на 1 декември 1891 година планинските стрелци на Янгхазбенд завладяват княжеството, а Сафдар Али бяга в Синдзян. „ Вратата за Индия е затворена за краля “, написа английският окупатор до вицекрала.
Така Хунза се е смятала за съветска територия единствено за четири дни. Владетелят на хунзакут поискал да се схване като руснак, само че не съумял да получи формален отговор. А британците от своя страна се укрепили и останали там до 1947 година, когато по времето на краха на ново самостоятелната английска Индия княжеството внезапно не се озовава на територията, която е следена от мюсюлманите.
Днес Хунза се ръководи от пакистанското министерство на Кашмир и Северна територия, само че топъл спомен от несполучливия излаз от Голямата игра остава.
Кайсиите Хунза
Смятало се, че точно през 70-те години в търсене на истината и екзотиката за Запада се било разпространявало това място толкоз доста, че даже елементарните кайсии американци през днешния ден назовават Хунза Кайсия. Но освен кайсиите са толкоз известни в Хунза, само че и индийският коноп.
Една от главните атракции на Хунза е ледникът, който се спуска в долината с необятна студена река. На многочислени терасовидни полета се отглеждат картофи, зеленчуци и коноп, който не се пуши, а се прибавя като фалшификация в месни ястия и супи.
Здраве
Хунзите се къпят в ледената вода даже при слани от 15 градуса. Играят игри навън до 100 години, а 40-годишните им дами наподобяват на девойки. На 60 години дамата поддържа стройната си фигура и великолепие, а на 65 раждат деца. През лятото ядат сурови плодове и зеленчуци, а през зимата сушени кайсии на слънце и покълнали зърна, както и овче сирене.
Река Хунза била естествена бариера за двете средновековни княжества Хунза и Нагар. От XVII век тези княжества непрестанно са във омраза, крадат дами и деца един от различен и се продават в иго. Интересно е още нещо. Жителите на Хунза имат интервал, в който плодовете към момента не узрели се назовават „ гладна пролет “. Това продължава от два до четири месеца. В тези месеци те не ядат съвсем нищо и единствено един път дневно пият напитка от сушени кайсии. Такъв пост е бил повдигнат в фетиш и се ползва много строго.
Шотландският доктор Маккарисън, който бил първият, който описал хранителният режим на хунзитяните, подчертал, че приемът на протеини там е на по-ниско равнище на естественото, в случай че въобще това може да се назова обикновено. Дневното наличие на калории в хунзата е приблизително 1933 kcal и включва 50 g протеин, 36 g мазнини и 365 g въглехидрати.
Шотландеца живял в долината Хунза 14 години. Той стигнал до извода, че диетата е главният фактор за дълголетието на този народ.
Ако човек се храни погрешно, тогава планинският климат няма да го избави от заболявания. Следователно не е изненадващо, че съседите на Хунза, живеещи в същите климатични условия, страдат от най-различни болести. Продължителността на живота им е два пъти по-кратка.
Макарисън, завръщайки се в Англия сложи забавни опити върху огромен брой животни. Някои от тях яли нормалната храна на лондонското семейство от работническа класа (бял самун, херинга, рафинирана захар, консервирани и варени зеленчуци). В резултат на това в тази група животни почнали да се появяват най-разнообразни „ човешки заболявания “. Другите животни били на диетата на Хунза и останали изцяло здрави през целия опит.
В книгата „ Хунзата е народ, който не познава заболявания “, Р. Бирчър акцентира следните доста значими преимущества на модела на хранене в тази страна:
– преди всичко, той е вегетариански;
– огромен брой сурови храни;
– зеленчуците и плодовете доминират в ежедневната диета;
– натурални артикули, без никаква химикализация и приготвени със опазване на всички биологично скъпи вещества;
– алкохолът и лакомствата се употребяват извънредно рядко;
– доста сдържан банкет на сол;
– артикули, отглеждани единствено на родна почва;
– постоянни интервали на недояждане.
Към това би трябвало да се прибавят и други фактори, удобни за здравословното дългоденствие. Но методът на хранене тук е несъмнено доста значим и решителен.
През 1963 година френска здравна експедиция посещава Хунза. В резултат на нейното броене е открито, че междинната дълготрайност на живота на хунзакутите е 120 години, което е два пъти по-голяма от тази измежду европейците. През август 1977 година на Международния конгрес за рака в Париж е направено изказване:
През април 1984 година един от хонконгските вестници оповестява за следния неочакван случай. Един от хунзакутите, чието име било Саид Абдул Мобуд, който дошъл на летище Хийтроу в Лондон, озадачил служащите на емиграционната работа, когато показал паспорта си. Според документа хунзакутът е роден през 1823 година и е на 160 години. Придружаващият Мобуд мула отбелязал, че неговото поделение се считало за светец в страната Хунза, известна със своите столетници. Mobud имал чудесно здраве и здрав разсъдък. Спомня си събитията от 1850 година.
Съветите на столетниците
Местните поданици просто споделят за своята загадка на дълголетието: бъдете вегетарианци, работете постоянно физически работи, непрекъснато се движете и не променяйте ритъма си на живот, тогава ще живеете до 120-150 години. Отличителни черти на хунците като хора с “пълно здраве ”:
Висока продуктивност в необятния смисъл на думата. При хуните това увреждане се демонстрира, както по време на работа, по този начин и по време на танци и игри. Изминаването на 100-200 километра за тях е като да създадем къса разходка покрай къщата за нас. Те са извънредно лесни за нанагорнище на стръмни планини, с цел да предадат някои вести и се прибирали вкъщи свежи и цялостни с сила.Веселие. Хунзите непрекъснато се смеят и постоянно са в положително въодушевление даже, когато са гладни или страдат от простуда.Изключителна устойчивост. „ Нервите на Хунза са мощни като въжета и тънки и нежни като шнур “, написа Маккариънс. “Те в никакъв случай не се ядосват и не се оплакват, не се изнервят и не демонстрират неспокойствие, не се карат между тях и търпят физическа болежка, неприятности, звук и така нататък с цялостно успокоение. “
