Какво мислят в Берлин и Париж за идеите за промяна в Евросъюза
В Деня на Европа – 9 май, завърши Конференцията за бъдещето на Европа, която продължи една година, и ръководителите на Европейския парламент, Комисията и Съвета получиха окончателния отчет с 49 оферти за реформиране на Европейския съюз. Същественият въпрос е по какъв начин те ще бъдат приложени, изяснява доктор Фунда Текин – шеф на Берлинския институт за европейска политика :
„Като първа стъпка Европейският съюз би трябвало да оцени за кои от предложенията са нужни промени, а на втори стадий – да ревизира дали тези промени могат да бъдат въведени съгласно съществуващите европейски контракти или се изисква смяна в тях. Зад концепцията за промени в договорите застават президентът на Франция Еманюел Макрон и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а Европейският парламент към този момент гласоподава за привикване на конвент за задействане на процедура по смяна в договорите. На национално равнище новото немско държавно управление се обвърза в съдружното си съглашение с конвент за определяне на Европейска федерална страна. Но би трябвало да отбележим, че има група от 13 страни членки, които разгласиха всекидневен документ, в който ясно се опълчват на смяна в договорите. България е измежду тях. „
Едно от противоречивите оферти е решенията в блока да не се вземат към този момент единомислещо, а с болшинство от гласовете на минимум 15 от 27-те страни членки, чието общо население е минимум 65 % от това на Европейския съюз. Така би отпаднала опцията за едностранно несъгласие или за взаимопомощ вид „унгарско-полската“ с бламиране на решения в интерес на едната или на другата наранена страна. Мнението на Клод-Франс Арно – специфичен консултант по европейските въпроси на ръководителя на Френския институт по интернационалните връзки, някогашен основен изпълнителен шеф на Европейска организация по защита и някогашен дипломат на Франция в Белгия :
„Има разнообразни визии по отношение на смяната на договорите на Европейския съюз. Те би трябвало да бъдат разисквани и точно този развой въплътява демокрацията в границите на блока и ролята на Европейския съвет . Но да не забравяме размера от благоприятни условия, които оферират актуалните контракти. Ние имаме насоки какво можем да вършим. В договорите липсва изясненост или има ограничавания да вземем за пример в областите опазване на здравето и Космос. Не е невероятно обаче да се върви напред в тези сфери с политическа воля в границите на заложеното в Договорите в сегашния им тип. „
Готови ли са европейските страни за промени?
„ Не всички страни членки са равностойно подготвени за промени. Някои от водачите поддържат концепцията за промени в договорите на Европейския съюз, за каквито се разгласи френският президент Еманюел Макрон. Това обаче не съответствува с вижданията на други страни членки. Ще има спор по този въпрос на равнище Европейски съвет през юни. „
По въпроса за разширението на блока:
„Мисля, че би трябвало да бъдем почтени, изключително за Украйна, върху чието население сега падат бомби. Разширяването лишава време, доста време. И това, което президентът Макрон сподели, се знае от всички и е реалност от десетилетия. Освен време е нужна и висока степен на доближаване, изключително в сферите на ръководството, демокрацията, върховенството на закона и битката с корупцията. „
А доктор Фунда Текин – шеф на Берлинския институт за европейска политика, отбелязва:
„Сега е моментът за възкръсване и преосмисляне на политиката на Европейския съюз за разширението. В момента всички процедури по присъединение – с шестте страни от Западните Балкани и с Турция – са в застой или на процедура са спрени, какъвто явно е образецът с Турция. Различни са аргументите за това, само че една от тях е несъгласие от страна на обособени еврочленки. България да вземем за пример е наложила несъгласие за започване на договаряния със Северна Македония поради двустранен спор. Преди това обаче Франция също спря започването на договаряния със Северна Македония и с Албания, тъй като Макрон настояваше за вътрешни промени преди ново разширение.“
В Деня на Европа френският президент предложи основаването на Европейска политическа общественост , която да включва както страните членки, по този начин и страни, които още не са се включили към съюза или са го напуснали, само че споделят европейските полезности. Идеята му обобщава Клод-Франс Арно:
„ Да съществува общественост, която споделя европейските ползи за взаимност, свободно напредване – изключително за младежите – в енергийната сфера и за сигурността – неотложно! В този смисъл се мисли съответно за страните на изток от съюза и на Западните Балкани. За тези страни десетилетия са прекомерно дълго време. Трябва обаче да се подчертае, че това е напълно в сходство и е съвместимо с преговорния развой и съгласуваността след неговото привършване.“
Д-р Фунда Текин обаче акцентира:
„ Предложението на Макрон е построено върху остарели хрумвания и концепции за поетапно разширение на Евросъюза. Така че това не е нещо ново. То е обвързвано с концепцията за Европа на концентричните кръгове, която планува всички демократични европейски страни, които поддържат главните полезности на блока, да бъдат част от организация, която да разреши съдействие в разнообразни сфери, като сигурност, енергетика, превоз, вложения, инфраструктура, и която да включва свободно напредване на хора. Съществуват обаче опасения, че страните, стремящи се към участие, ще „ заседнат “ във външния кръг и това ще стартира да се възприема като участие „ втора употреба “ . Точно това е повода предходни сходни начинания да не доведат до нищо съответно.“
Дългогодишният френски посланик Клод-Франс Арно вижда въздействието на войната в Украйна върху Европейския съюз главно като подтик за автономия в разнообразни посоки :
„Войната в Украйна промени Европейския съюз, както го промени и КОВИД. Вероятно даже повече. В прочут смисъл в същата посока, само че по доста друг метод. И двата казуса засягат стратегическата самостоятелност – да не сме подвластни както в опазването на здравето, по този начин и в енергийната сфера . Това важи и за доста други неща – като да вземем за пример суровините и технологиите. Войната в Украйна провокира размишления и за защитата – в цялостна естетика с НАТО и с трансатлантическата военна връзка.“
Допитвания в редица европейски страни демонстрират, че измежду обществеността порастват терзанията войната в Украйна да премине границите на съюза . Мирът в блока е реалност, само че не е обезпечен, счита Клод-Франс Арно:
„Няма подозрение, че има мир в Европейския съюз. Страните основателки сме облагодетелствани в това отношение към този момент повече от 70 години. След разпускането на Варшавския контракт през 1991 година мирът беше обезпечен и за страните, които станаха нови еврочленки. Не е имало спор за територии, оборване на границите или проблеми с малцинства в рамките на Съюза. Единството не идва по натурален път, на разнообразни географски места сме и имаме друго минало и разнообразни стопански ползи. Но то е подкрепяно и насърчавано, което е част от естеството на Европейския съюз и неговото действие. Виждаме единството в отговора на войната в Украйна. То се показва в поддръжката за украинските бежанци, оръжейните доставки. Разбира се, че има и компликации, изключително в енергийния бранш, само че това също може да се развие в позитивна посока – като израз на взаимност, самостоятелност и диверсификация на енергийните доставки. А това от своя страна може да докара до обстановка в която намираме от ден на ден допирни точки.“
А шефът на Берлинския институт за европейска политика доктор Фунда Текин заключва:
„Европейският съюз не трябва да не помни за другите играчи на международната сцена като Китай и би трябвало да употребява актуалната рецесия, с цел да ускори трансатлантическите връзки. Накратко – живеем в преломен миг за Европа и би трябвало да действаме съгласно това.“
„Като първа стъпка Европейският съюз би трябвало да оцени за кои от предложенията са нужни промени, а на втори стадий – да ревизира дали тези промени могат да бъдат въведени съгласно съществуващите европейски контракти или се изисква смяна в тях. Зад концепцията за промени в договорите застават президентът на Франция Еманюел Макрон и председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен, а Европейският парламент към този момент гласоподава за привикване на конвент за задействане на процедура по смяна в договорите. На национално равнище новото немско държавно управление се обвърза в съдружното си съглашение с конвент за определяне на Европейска федерална страна. Но би трябвало да отбележим, че има група от 13 страни членки, които разгласиха всекидневен документ, в който ясно се опълчват на смяна в договорите. България е измежду тях. „ Едно от противоречивите оферти е решенията в блока да не се вземат към този момент единомислещо, а с болшинство от гласовете на минимум 15 от 27-те страни членки, чието общо население е минимум 65 % от това на Европейския съюз. Така би отпаднала опцията за едностранно несъгласие или за взаимопомощ вид „унгарско-полската“ с бламиране на решения в интерес на едната или на другата наранена страна. Мнението на Клод-Франс Арно – специфичен консултант по европейските въпроси на ръководителя на Френския институт по интернационалните връзки, някогашен основен изпълнителен шеф на Европейска организация по защита и някогашен дипломат на Франция в Белгия :
„Има разнообразни визии по отношение на смяната на договорите на Европейския съюз. Те би трябвало да бъдат разисквани и точно този развой въплътява демокрацията в границите на блока и ролята на Европейския съвет . Но да не забравяме размера от благоприятни условия, които оферират актуалните контракти. Ние имаме насоки какво можем да вършим. В договорите липсва изясненост или има ограничавания да вземем за пример в областите опазване на здравето и Космос. Не е невероятно обаче да се върви напред в тези сфери с политическа воля в границите на заложеното в Договорите в сегашния им тип. „ Готови ли са европейските страни за промени?
„ Не всички страни членки са равностойно подготвени за промени. Някои от водачите поддържат концепцията за промени в договорите на Европейския съюз, за каквито се разгласи френският президент Еманюел Макрон. Това обаче не съответствува с вижданията на други страни членки. Ще има спор по този въпрос на равнище Европейски съвет през юни. „
По въпроса за разширението на блока:
„Мисля, че би трябвало да бъдем почтени, изключително за Украйна, върху чието население сега падат бомби. Разширяването лишава време, доста време. И това, което президентът Макрон сподели, се знае от всички и е реалност от десетилетия. Освен време е нужна и висока степен на доближаване, изключително в сферите на ръководството, демокрацията, върховенството на закона и битката с корупцията. „
А доктор Фунда Текин – шеф на Берлинския институт за европейска политика, отбелязва:
„Сега е моментът за възкръсване и преосмисляне на политиката на Европейския съюз за разширението. В момента всички процедури по присъединение – с шестте страни от Западните Балкани и с Турция – са в застой или на процедура са спрени, какъвто явно е образецът с Турция. Различни са аргументите за това, само че една от тях е несъгласие от страна на обособени еврочленки. България да вземем за пример е наложила несъгласие за започване на договаряния със Северна Македония поради двустранен спор. Преди това обаче Франция също спря започването на договаряния със Северна Македония и с Албания, тъй като Макрон настояваше за вътрешни промени преди ново разширение.“
В Деня на Европа френският президент предложи основаването на Европейска политическа общественост , която да включва както страните членки, по този начин и страни, които още не са се включили към съюза или са го напуснали, само че споделят европейските полезности. Идеята му обобщава Клод-Франс Арно:
„ Да съществува общественост, която споделя европейските ползи за взаимност, свободно напредване – изключително за младежите – в енергийната сфера и за сигурността – неотложно! В този смисъл се мисли съответно за страните на изток от съюза и на Западните Балкани. За тези страни десетилетия са прекомерно дълго време. Трябва обаче да се подчертае, че това е напълно в сходство и е съвместимо с преговорния развой и съгласуваността след неговото привършване.“
Д-р Фунда Текин обаче акцентира:
„ Предложението на Макрон е построено върху остарели хрумвания и концепции за поетапно разширение на Евросъюза. Така че това не е нещо ново. То е обвързвано с концепцията за Европа на концентричните кръгове, която планува всички демократични европейски страни, които поддържат главните полезности на блока, да бъдат част от организация, която да разреши съдействие в разнообразни сфери, като сигурност, енергетика, превоз, вложения, инфраструктура, и която да включва свободно напредване на хора. Съществуват обаче опасения, че страните, стремящи се към участие, ще „ заседнат “ във външния кръг и това ще стартира да се възприема като участие „ втора употреба “ . Точно това е повода предходни сходни начинания да не доведат до нищо съответно.“
Дългогодишният френски посланик Клод-Франс Арно вижда въздействието на войната в Украйна върху Европейския съюз главно като подтик за автономия в разнообразни посоки :
„Войната в Украйна промени Европейския съюз, както го промени и КОВИД. Вероятно даже повече. В прочут смисъл в същата посока, само че по доста друг метод. И двата казуса засягат стратегическата самостоятелност – да не сме подвластни както в опазването на здравето, по този начин и в енергийната сфера . Това важи и за доста други неща – като да вземем за пример суровините и технологиите. Войната в Украйна провокира размишления и за защитата – в цялостна естетика с НАТО и с трансатлантическата военна връзка.“
Допитвания в редица европейски страни демонстрират, че измежду обществеността порастват терзанията войната в Украйна да премине границите на съюза . Мирът в блока е реалност, само че не е обезпечен, счита Клод-Франс Арно:
„Няма подозрение, че има мир в Европейския съюз. Страните основателки сме облагодетелствани в това отношение към този момент повече от 70 години. След разпускането на Варшавския контракт през 1991 година мирът беше обезпечен и за страните, които станаха нови еврочленки. Не е имало спор за територии, оборване на границите или проблеми с малцинства в рамките на Съюза. Единството не идва по натурален път, на разнообразни географски места сме и имаме друго минало и разнообразни стопански ползи. Но то е подкрепяно и насърчавано, което е част от естеството на Европейския съюз и неговото действие. Виждаме единството в отговора на войната в Украйна. То се показва в поддръжката за украинските бежанци, оръжейните доставки. Разбира се, че има и компликации, изключително в енергийния бранш, само че това също може да се развие в позитивна посока – като израз на взаимност, самостоятелност и диверсификация на енергийните доставки. А това от своя страна може да докара до обстановка в която намираме от ден на ден допирни точки.“
А шефът на Берлинския институт за европейска политика доктор Фунда Текин заключва:
„Европейският съюз не трябва да не помни за другите играчи на международната сцена като Китай и би трябвало да употребява актуалната рецесия, с цел да ускори трансатлантическите връзки. Накратко – живеем в преломен миг за Европа и би трябвало да действаме съгласно това.“
Източник: front.bg
КОМЕНТАРИ