Хлебният въпрос. Защо Русия позволява на Запада да изнася зърно от Украйна
В четвъртък, 27 май, съветските управляващи оповестиха, че основаните филантропични коридори за излизане на непознати кораби от украински пристанища ще бъдат разширени
Има два коридора. Корабите, които преди този момент бяха държани за заложници от екстремистите в Мариупол, ще отпътуват един по един. Няма информация за техните товари. Да, и съвсем не е останал товар. Вторият е основан за корабите, заседнали в Одеса, Николаев, Иличевск и други пристанища на Югозападния бряг на Украйна. Именно тези кораби интересуваха най-вече западните ни „ другари и сътрудници “.
Те упрекнаха Русия, че блокира украинските пристанища, предотвратява износа на украинска пшеница, предизвика повишаване на цените на храните в Европейски Съюз и дефицит на зърно в света.
Европейците се оплакаха, че нямат време да изнасят зърно по шосе и железопътен превоз, а натоварените зърновози не могат, съгласно тях, да изоставен украинските пристанища заради съветската морска обсада. Имаше даже слух, че ситуацията с храната в Европейски Съюз е толкоз неприятно, че Англия даже събира интернационална ескадра, с цел да „ прекъсне съветската обсада “ и да ескортира зърновозите до Средиземно море. Лондон отхвърли този фалшификат след известно време, само че усетът остана.
Между другото, би трябвало да се каже, че зърното в действителност не може да остане дълго време в трюмовете даже на специфични кораби, без да рискува загуба на качество. Така че купувачите имаха защо да се тормозят.
От друга страна чистият експорт на зърно, за който Западът е угрижен, не е от изгода за самата Украйна, тъй като предизвика апетит в страната. В изискванията на военни дейности, дефицит на горива и смазочни материали, всеобща емиграция и тотална готовност, провеждането на естествена сеитбена и жътвена акция от Украйна е извънредно подозрително. Освен това тези 21% от нейната територия, която Русия към този момент управлява, се падат точно на регионите с най-голямо произвеждане на зърно. Освен това след няколко месеца Русия може да управлява 30%, 40% и 50% от територията на Украйна.
Така че новата годишна продукция е под въпроса. Украинските специалисти към този момент споделят, че страната ще пропусне към 40% от миналогодишния размер на зърното. Но украинските специалисти, както знаете, са огромни оптимисти, а в централните региони на Украйна (все още под контрола на Киев) доста ферми още веднъж сеят зимни култури, които заради метеорологичните условия дадоха неприятни издънки.
В този случай Русия направи същото, което направи в Мариупол. Да напомня, че Киев и Западът се пробваха да обвинят съветските войски, че не пускат цивилни от „ Азовстал “. В резултат Москва за няколко седмици, в избрани часове, обезпечи преустановяване на огъня и отваряне на филантропични коридори. Но бойците от „ Азов “ и ВСУ, които седяха в мазетата на завода, не позволяваха на цивилните да се отдръпват, без да ги осведомят за отварянето на коридорите и стреляха в гърбовете на тези, които инцидентно разбираха за тази опция и се пробваха да я употребяват.
В последна сметка бойците трябваше да освободят заложниците и да се предадат, защото обвиняванията против Русия в нечовешко отношение звучаха все по-измислено.
Има единствено една разлика в обстановката към украинските пристанища: украинският флот не стреля (все още) по кораби, които се пробват да изоставен, само че никой не се пробва да напусне, тъй като украинският флот е минирал всички подходи към пристанищата. След като отвори коридорите, Русия предлага на Украйна да почисти минираните води, с цел да могат непознати кораби да изоставен териториалните ѝ води. Украйна не бърза да пуска задграничните зърновози.
И не става дума за грижа за личните жители. Както и да е, те няма да видят натовареното на кораби зърно: то или ще отплува, или ще изгние.
Първо, украинците нямат задоволително специфични кораби или подготвени експерти, които да правят разминиране. По явни аргументи те не могат да употребяват услугите на съветския Черноморски флот, а Москва надали ще пусне непознати военни кораби в зоната на военни дейности, с цел да избегне провокации.
Второ, Украйна даже не рискува с изтеглянето на търговски кораби по коридора, който във всеки случай трябваше да бъде оставен за прекосяване на катери на украинските военноморски сили. Минирането беше осъществено безредно, преждевременно, от неподготвени екипажи, част от мините бяха откъснати от котвите. Някой от цивилните съдове може да бъде взривен и Киев ще би трябвало да дава отговор.
На трето място, украинските управляващи се опасяват, че операциите с добив/разчистване ще отслабят противодесантната отбрана на Одеса. Въпреки че опитът от минали войни демонстрира, че нито мините, нито крайбрежните батареи в никакъв случай не биха могли да спрат десант, Украйна към момента доста се надява на мините като универсално средство за защита. Поне до момента в който не дойдат противокорабните ракети „ Харпун “, които Дания даде обещание да достави след месец и половина.
Четвърто, задграничните търговски кораби в украинските пристанища играят ролята на жив щит, което затруднява осъществяването на ракетни и бомбени офанзиви против войски и военна техника, съсредоточени в пристанищата, както и прикриват разтоварването и разполагането на западна военна техника, доставена в Украйна.
Като цяло няма причина да пускаме зърновози в Украйна по своя воля. Но Западът изисква и Русия отваря филантропични коридори. Нека забележим какъв брой дълго ще издържи Киев в тези условия.
Естествено поражда въпросът за какво Москва би трябвало да улеснява износа на украинско зърно от Запада, изключително от райони, които в близко бъдеще може да бъдат окупирани от съветски войски, а в бъдеще да станат част от Русия?
Първата причина към този момент беше обрисувана нагоре: с напускането на задгранични търговски кораби изчезва живият щит над украинските пристанища, който след привършване на интервенцията по заличаване на групировката на ВСУ в Донбас, която се доближава до своя край, става, дружно с Харков, непосредствена цел на съветската войска.
Втората причина е, че не просто контрактуваното, а към този момент закупено и заредено зърно е съвсем невероятно вярно да се изтегли. Можете, несъмнено, да плюете върху върховенството на закона и по образеца на „ приятелите и сътрудниците “, водени от „ законите на войната “, просто да конфискувате всичко. Но „ приятелите и сътрудници “, практикуващи безвластие и пробвайки се да нервират Русия, неведнъж се прострелваха в крайници, след това в главата, разрушавайки механизмите на личното си дълготрайно световно владичество в името на ефимерни моментни изгоди.
В този случай Русия, като главен продавач в продължение на доста години, въобще не се интересува от заличаване или изкарване от баланс на международния пазар на зърно, върху който господства, и след края на специфичната интервенция ще укрепи позицията си, като комбинира личните си и някогашните украински качества.
Последно, само че съгласно мен най-важното е, че не знаем тъкмо къде и по кое време ще завърши спецоперацията, само че знаем сигурно, че доста ще зависи от отношението на популацията на окупираните региони към съветските управляващи.
Още в този момент фермерите към Николаев и Днепропетровск гледат със злоба сътрудниците си от Херсон и Запорожие. Докато дестабилизацията и беззаконието се ускоряват в следените от Киев територии, стабилността идва дружно с Русия, управляващите възвръщат монопола върху насилието, изгубен от украинските водачи. Най-важното е, че следените от Русия територии бързо преодоляват дефицита на гориво и торове и получават държавна поддръжка за подготовка за работа в полето. А цените на консумативите (семена, горива и смазочни материали, торове, съоръжение и аварийни части), както и комунални услуги, налози и други, са по-ниски там, в сравнение с в Украйна.
Западните и украинските специалисти са единомислещи в оценката си: след износа на зърното, останало в Украйна, страната е застрашена от апетит, който може да стартира още през есента и да се ускори през зимата, до пролетта ще се трансформира в това, което украинските учебници назовават „ Голодомор”. Едва тогава териториите, следени от киевския режим и западните му господари, ще умрат от апетит. Там, където е открита съветската власт, апетит няма да има. Контрастът сред двете Украйни единствено ще се ускорява.
Бандата на Зеленски към този момент е изправена пред обстоятелството, че армията не желае да се бие, стимулираните и подготвени елементи са разрушени, а стотици мобилизирани резервисти и бойци от териториалната защита се предават, изоставят позиции или дезертират. Бойните и небойните загуби нарастват като снежна топка, боеспособността пада пред очите ни. А в този момент дано си представим по какъв начин фамилиите на бойците, които към този момент не желаят да се бият, гладуват в тила.
Такава войска ще постави ли костите си, с цел да спре настъплението на съветските войски, последвани от зърнен ескорт за фамилиите им?
За американците е значимо непременно да проточат специфичната интервенция на Русия в Украйна до идващото лято, с цел да се опитат още веднъж да консолидират съдружниците, да разширят зоната на спора и да я трансферират в самоподдържащо се положение през това време. При настоящия ритъм на настъплението, даже и да се форсира два пъти, до настъпването на есенната обърканост Русия ще управлява единствено левия бряг и Херсонския плацдарм.
Украйна има минимум шест месеца, с цел да укрепи линията на Днепър. Има огромна част от запасите на кадровата войска, които към момента не са изчерпани, всеобщо се вкарват териториална защита и резервисти. Ако фронтът може да бъде спрян на Днепър, Съединени американски щати ще се опитат да изтеглят там полската и румънската войска, с цел да блокират опцията за по-нататъшно настъпване на съветските войски.
Все още няма гаранция, че фронтът ще се разпадне, преди да имат време да създадат всичко това. Но даже и да съумеят да спрат нашето нахлуване до есента, армията на една гладна страна може просто да се съобщи до пролетта, с цел да избави околните си от апетит (контрастът сред съветските и неруските територии ще бъде явен и в ерата на мобилните връзки и интернет, ще е невероятно да се скрие). Западът, угрижен за личната си продоволствена сигурност, няма да помогне на Украйна. Хората, които си крадоха медицински маски и гумени ръкавици един от различен, няма да споделят самун в гладна година.
Остатъците от Украйна (ако останат до зимата) ще са изправени пред неприятен избор - или да умрат от апетит, или да приветстват съветската войска.
Така че съдружниците на Украйна изнасят зърно с дейната поддръжка на украинските управляващи. Потенциалният предвидим апетит, за който са отговорни Съединени американски щати, Европейски Съюз и бандата на Зеленски, улеснява Русия да реализира задачите на специфичната интервенция в Украйна. Защо би трябвало да възпрепятстваме дейностите на Киев и Запада, които са обективно преференциални за нас, като в същото време сътворяваме спомагателни проблеми за себе си на световно равнище? По филантропични аргументи ли?
Хуманната политика е на първо място рационална. В районите на Украйна, над които Русия няма да може да поеме контрола, Съединени американски щати ще продължат да обезпечават всеобщото изгубване на украинците, като им предават картечници и ги изправят против съветската войска. В същото време ще ни обвинят в геноцид. Но ние ще имаме задоволеност и ред, а те война и „ апетит “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Има два коридора. Корабите, които преди този момент бяха държани за заложници от екстремистите в Мариупол, ще отпътуват един по един. Няма информация за техните товари. Да, и съвсем не е останал товар. Вторият е основан за корабите, заседнали в Одеса, Николаев, Иличевск и други пристанища на Югозападния бряг на Украйна. Именно тези кораби интересуваха най-вече западните ни „ другари и сътрудници “.
Те упрекнаха Русия, че блокира украинските пристанища, предотвратява износа на украинска пшеница, предизвика повишаване на цените на храните в Европейски Съюз и дефицит на зърно в света.
Европейците се оплакаха, че нямат време да изнасят зърно по шосе и железопътен превоз, а натоварените зърновози не могат, съгласно тях, да изоставен украинските пристанища заради съветската морска обсада. Имаше даже слух, че ситуацията с храната в Европейски Съюз е толкоз неприятно, че Англия даже събира интернационална ескадра, с цел да „ прекъсне съветската обсада “ и да ескортира зърновозите до Средиземно море. Лондон отхвърли този фалшификат след известно време, само че усетът остана.
Между другото, би трябвало да се каже, че зърното в действителност не може да остане дълго време в трюмовете даже на специфични кораби, без да рискува загуба на качество. Така че купувачите имаха защо да се тормозят.
От друга страна чистият експорт на зърно, за който Западът е угрижен, не е от изгода за самата Украйна, тъй като предизвика апетит в страната. В изискванията на военни дейности, дефицит на горива и смазочни материали, всеобща емиграция и тотална готовност, провеждането на естествена сеитбена и жътвена акция от Украйна е извънредно подозрително. Освен това тези 21% от нейната територия, която Русия към този момент управлява, се падат точно на регионите с най-голямо произвеждане на зърно. Освен това след няколко месеца Русия може да управлява 30%, 40% и 50% от територията на Украйна.
Така че новата годишна продукция е под въпроса. Украинските специалисти към този момент споделят, че страната ще пропусне към 40% от миналогодишния размер на зърното. Но украинските специалисти, както знаете, са огромни оптимисти, а в централните региони на Украйна (все още под контрола на Киев) доста ферми още веднъж сеят зимни култури, които заради метеорологичните условия дадоха неприятни издънки.
В този случай Русия направи същото, което направи в Мариупол. Да напомня, че Киев и Западът се пробваха да обвинят съветските войски, че не пускат цивилни от „ Азовстал “. В резултат Москва за няколко седмици, в избрани часове, обезпечи преустановяване на огъня и отваряне на филантропични коридори. Но бойците от „ Азов “ и ВСУ, които седяха в мазетата на завода, не позволяваха на цивилните да се отдръпват, без да ги осведомят за отварянето на коридорите и стреляха в гърбовете на тези, които инцидентно разбираха за тази опция и се пробваха да я употребяват.
В последна сметка бойците трябваше да освободят заложниците и да се предадат, защото обвиняванията против Русия в нечовешко отношение звучаха все по-измислено.
Има единствено една разлика в обстановката към украинските пристанища: украинският флот не стреля (все още) по кораби, които се пробват да изоставен, само че никой не се пробва да напусне, тъй като украинският флот е минирал всички подходи към пристанищата. След като отвори коридорите, Русия предлага на Украйна да почисти минираните води, с цел да могат непознати кораби да изоставен териториалните ѝ води. Украйна не бърза да пуска задграничните зърновози.
И не става дума за грижа за личните жители. Както и да е, те няма да видят натовареното на кораби зърно: то или ще отплува, или ще изгние.
Първо, украинците нямат задоволително специфични кораби или подготвени експерти, които да правят разминиране. По явни аргументи те не могат да употребяват услугите на съветския Черноморски флот, а Москва надали ще пусне непознати военни кораби в зоната на военни дейности, с цел да избегне провокации.
Второ, Украйна даже не рискува с изтеглянето на търговски кораби по коридора, който във всеки случай трябваше да бъде оставен за прекосяване на катери на украинските военноморски сили. Минирането беше осъществено безредно, преждевременно, от неподготвени екипажи, част от мините бяха откъснати от котвите. Някой от цивилните съдове може да бъде взривен и Киев ще би трябвало да дава отговор.
На трето място, украинските управляващи се опасяват, че операциите с добив/разчистване ще отслабят противодесантната отбрана на Одеса. Въпреки че опитът от минали войни демонстрира, че нито мините, нито крайбрежните батареи в никакъв случай не биха могли да спрат десант, Украйна към момента доста се надява на мините като универсално средство за защита. Поне до момента в който не дойдат противокорабните ракети „ Харпун “, които Дания даде обещание да достави след месец и половина.
Четвърто, задграничните търговски кораби в украинските пристанища играят ролята на жив щит, което затруднява осъществяването на ракетни и бомбени офанзиви против войски и военна техника, съсредоточени в пристанищата, както и прикриват разтоварването и разполагането на западна военна техника, доставена в Украйна.
Като цяло няма причина да пускаме зърновози в Украйна по своя воля. Но Западът изисква и Русия отваря филантропични коридори. Нека забележим какъв брой дълго ще издържи Киев в тези условия.
Естествено поражда въпросът за какво Москва би трябвало да улеснява износа на украинско зърно от Запада, изключително от райони, които в близко бъдеще може да бъдат окупирани от съветски войски, а в бъдеще да станат част от Русия?
Първата причина към този момент беше обрисувана нагоре: с напускането на задгранични търговски кораби изчезва живият щит над украинските пристанища, който след привършване на интервенцията по заличаване на групировката на ВСУ в Донбас, която се доближава до своя край, става, дружно с Харков, непосредствена цел на съветската войска.
Втората причина е, че не просто контрактуваното, а към този момент закупено и заредено зърно е съвсем невероятно вярно да се изтегли. Можете, несъмнено, да плюете върху върховенството на закона и по образеца на „ приятелите и сътрудниците “, водени от „ законите на войната “, просто да конфискувате всичко. Но „ приятелите и сътрудници “, практикуващи безвластие и пробвайки се да нервират Русия, неведнъж се прострелваха в крайници, след това в главата, разрушавайки механизмите на личното си дълготрайно световно владичество в името на ефимерни моментни изгоди.
В този случай Русия, като главен продавач в продължение на доста години, въобще не се интересува от заличаване или изкарване от баланс на международния пазар на зърно, върху който господства, и след края на специфичната интервенция ще укрепи позицията си, като комбинира личните си и някогашните украински качества.
Последно, само че съгласно мен най-важното е, че не знаем тъкмо къде и по кое време ще завърши спецоперацията, само че знаем сигурно, че доста ще зависи от отношението на популацията на окупираните региони към съветските управляващи.
Още в този момент фермерите към Николаев и Днепропетровск гледат със злоба сътрудниците си от Херсон и Запорожие. Докато дестабилизацията и беззаконието се ускоряват в следените от Киев територии, стабилността идва дружно с Русия, управляващите възвръщат монопола върху насилието, изгубен от украинските водачи. Най-важното е, че следените от Русия територии бързо преодоляват дефицита на гориво и торове и получават държавна поддръжка за подготовка за работа в полето. А цените на консумативите (семена, горива и смазочни материали, торове, съоръжение и аварийни части), както и комунални услуги, налози и други, са по-ниски там, в сравнение с в Украйна.
Западните и украинските специалисти са единомислещи в оценката си: след износа на зърното, останало в Украйна, страната е застрашена от апетит, който може да стартира още през есента и да се ускори през зимата, до пролетта ще се трансформира в това, което украинските учебници назовават „ Голодомор”. Едва тогава териториите, следени от киевския режим и западните му господари, ще умрат от апетит. Там, където е открита съветската власт, апетит няма да има. Контрастът сред двете Украйни единствено ще се ускорява.
Бандата на Зеленски към този момент е изправена пред обстоятелството, че армията не желае да се бие, стимулираните и подготвени елементи са разрушени, а стотици мобилизирани резервисти и бойци от териториалната защита се предават, изоставят позиции или дезертират. Бойните и небойните загуби нарастват като снежна топка, боеспособността пада пред очите ни. А в този момент дано си представим по какъв начин фамилиите на бойците, които към този момент не желаят да се бият, гладуват в тила.
Такава войска ще постави ли костите си, с цел да спре настъплението на съветските войски, последвани от зърнен ескорт за фамилиите им?
За американците е значимо непременно да проточат специфичната интервенция на Русия в Украйна до идващото лято, с цел да се опитат още веднъж да консолидират съдружниците, да разширят зоната на спора и да я трансферират в самоподдържащо се положение през това време. При настоящия ритъм на настъплението, даже и да се форсира два пъти, до настъпването на есенната обърканост Русия ще управлява единствено левия бряг и Херсонския плацдарм.
Украйна има минимум шест месеца, с цел да укрепи линията на Днепър. Има огромна част от запасите на кадровата войска, които към момента не са изчерпани, всеобщо се вкарват териториална защита и резервисти. Ако фронтът може да бъде спрян на Днепър, Съединени американски щати ще се опитат да изтеглят там полската и румънската войска, с цел да блокират опцията за по-нататъшно настъпване на съветските войски.
Все още няма гаранция, че фронтът ще се разпадне, преди да имат време да създадат всичко това. Но даже и да съумеят да спрат нашето нахлуване до есента, армията на една гладна страна може просто да се съобщи до пролетта, с цел да избави околните си от апетит (контрастът сред съветските и неруските територии ще бъде явен и в ерата на мобилните връзки и интернет, ще е невероятно да се скрие). Западът, угрижен за личната си продоволствена сигурност, няма да помогне на Украйна. Хората, които си крадоха медицински маски и гумени ръкавици един от различен, няма да споделят самун в гладна година.
Остатъците от Украйна (ако останат до зимата) ще са изправени пред неприятен избор - или да умрат от апетит, или да приветстват съветската войска.
Така че съдружниците на Украйна изнасят зърно с дейната поддръжка на украинските управляващи. Потенциалният предвидим апетит, за който са отговорни Съединени американски щати, Европейски Съюз и бандата на Зеленски, улеснява Русия да реализира задачите на специфичната интервенция в Украйна. Защо би трябвало да възпрепятстваме дейностите на Киев и Запада, които са обективно преференциални за нас, като в същото време сътворяваме спомагателни проблеми за себе си на световно равнище? По филантропични аргументи ли?
Хуманната политика е на първо място рационална. В районите на Украйна, над които Русия няма да може да поеме контрола, Съединени американски щати ще продължат да обезпечават всеобщото изгубване на украинците, като им предават картечници и ги изправят против съветската войска. В същото време ще ни обвинят в геноцид. Но ние ще имаме задоволеност и ред, а те война и „ апетит “.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ