Кучето е повече от приятел. А връзката му с човека смело може да се нарече роднинска, ето защо:
Според учените кучето е единственото животно на планетата, което може да изпита същинска взаимна обич към стопанина си.
Разбира се, вероятни са и прочувствени връзки сред хора и други скотски типове. Освен това, колкото по-умно е животното, толкоз по-способно е да се привързва. Сред тях са да вземем за пример котките, конете, слоновете и делфините.
Но кучето се разграничава от всички наши родственици по това, че държанието му се основава на нуждата да служи на стопанина си. Това безусловно се трансформира в смисъл на живота за него.
Историята знае доста случаи, когато куче се е жертвало, с цел да избави хора. И всеки благополучен собственик на своя опашат другар може повече от един път да усети силата на любовта и предаността на своя домакински любим.
Нека да разберем по какъв начин учените изясняват тази прочувствена връзка сред индивида и кучето?
Връзката с окситоцина
Основното доказателство, че съществува тясна прочувствена връзка сред човек и куче, е окситоцинът.
Така нареченият хормон на щастието е невропептид, състоящ се от 9 аминокиселини. Този хормон е виновен за обществените взаимоотношения сред хората.
Например, окситоцинът се създава в отговор на тактилните чувства по време на поглаждане и допиране сред близки хора.
Окситоцинът прониква в сантименталните, половите и другарските връзки. Засяга репродуктивната система. Благодарение на действието му равнището на стрес в тялото понижава, напрежението изчезва и настава цялостна релаксация.
Окситоцинът взе участие и в установяването на доверителни връзки.
Хормонът взе участие интензивно в процесите на обществено взаимоотношение и контролира равнището на боязън.
Именно той е главният посредник, който контролира прочувственото и общественото държание на хората и им оказва помощ да образуват обвързаност и да позволяват конфликтни обстановки и разногласия. Освен това оказва помощ за определяне на другарски връзки.
Кучетата са забавни с това, че в тяхната глутница връзката сред индивидите също се управлява от окситоцин.
Нещо повече, изследванията демонстрират, че кучетата създават окситоцин и когато си взаимодействат с хората. Ето за какво кучетата могат да изградят доста тясна и любяща връзка със своя собственик.
Учените са на мнение, че форматът на тези взаимоотношения към този момент не е другарски, а по-скоро фамилен и отразява връзка, сходна на тази сред родител и дете.
Кучето възприема стопанина си като собствен надзирател, в чиято компания домашният любим се усеща сигурен, чувствайки се под негова отбрана. В същото време кучето демонстрира игриво въодушевление, когнитивните му функционалности се усъвършенстват и равнището на тревога понижава.
Ако бъде обособен от своя човек, питомецът изпитва мощен стрес, тъй че стартира да реагира по-зле на команди. Стопанинът играе ролята на „ леговище “ за домашния любимец; губейки го, кучето е лишено от чувството за успокоение.
Що се отнася до самия човек, той е податлив да се отнася към своя домакински любим точно като към дете, а не като към другар. Това е потвърдено от ЯМР проучвания. Когато се демонстрират фотоси на деца и кучета, при хората се задействат едни и същи области на мозъка, свързани със системите за заплащане и мотивация.
Друг забавен факт е, че при взаимоотношение между тях и стопанинът, и кучето по едно и също време покачват равнището си на окситоцин.
Освен това, това даже не изисква тясно взаимоотношение, задоволителен е единствено деликатен взор и за двамата, с цел да покачат равнищата на окситоцин.
Същият окситоцин предизвиква стопанина и неговия домакински любим да вземат участие в по-чести афилиативни взаимоотношения (поглаждане, говорене с домашния любимец).
Учените към момента не схващат изцяло повода за тази невероятна връзка.
Може би тази тясна междувидова връзка е еволюционна неточност.
Също по този начин не е ясно за какво, даже и измъчвано, кучето продължава да обича стопанина си.
