Как Франция систематично екстрадира криминално проявени чужденци
Указанията на френския вътрешен министър Жералд Дарманен са къси и ясни: против престъпно проявените чужденци да се работи бързо и поредно. Да се подлагат на обстойни инспекции документите за престояване, да се усили броят на екстрадициите - изключително когато става дума за тежки закононарушения като ликвидиране, търговия с опиати или обезчестяване.
" Всички чужденци би трябвало прецизно да съблюдават френските закони "
В случаите, когато не се стига незабавно до изгонване, чужденците, направили някакво закононарушение, получават от управляващите писмо с напомнянето, че признатите във Франция непознати жители би трябвало прецизно да съблюдават законите и че всяко последващо незаконно действие ще докара до инспекция на техния статут, като в следствие може да им се наложи да изоставен страната вечно. Към момента френското държавно управление води на доклад към 23 000 радикални ислямисти, от които 1115 са с нередовни документи за престояване. От 2018 насам над половината от тях - общо 601 души, са били екстрадирани. Повечето от останалите 514 лица, които биват обсъждани като сериозен риск за сигурността, или излежават присъди в пандиза, или следва да бъдат екстрадирани напълно скоро.
Над 250 души починаха във Франция през последните години при разнообразни терористични атентати. Всеки път политиката реагира със стягане на законодателството, а въпросът за екстрадициите още веднъж и още веднъж излиза на дневен ред, в това число тъй като профилът на причинителите се трансформира. „ Напоследък те към този момент не са французи, които са израснали във Франция и са ходили на учебно заведение в страната. През последните две-три години огромна част от нападенията бяха осъществени от чужденци ", споделя специалистът по въпросите на тероризма Марк Хекер.
Тази смяна съставлява голямо предизвикателство за политиката. Още повече, че доста страни отхвърлят да одобряват назад своите радикализирани жители. Франция не екстрадира хора в конфликтни райони, само че описът със страните, в които Париж не връща чужденци, става все по-къс. Така да вземем за пример доста набъбна броят на екстрадициите в Алжир, Тунис и Мароко, което обаче изправя тези страни пред сериозен проблем. Само в Тунис 25 000 мъже и дами са имали желание да се включат в гражданската война в Сирия. Около една пета от тях фактически са се отправили натам, а след завръщането им в Тунис службите в страната се оказаха изправени пред голямо предизвикателство. " Когато радикални ислямисти биват изпращани в страни, където опциите за наблюдаване и надзор са доста по-ограничени, в сравнение с във Франция да вземем за пример, това несъмнено съставлява сериозен проблем за тези страни ", споделя Марк Хекер.
8000 " дейни " ислямисти
Въпреки това опозицията във Франция също поддържа екстрадициите. И това не е по никакъв начин учудващо, като се има поради, че към 8000 от общо 23 000 радикални ислямисти в страната са считани за " дейни ". Но проблематичен е освен огромният им брой, а също и това, че все по-често атентати се правят от лица, които не попадат в формалните регистри. Така да вземем за пример чеченецът Абдулах А., който през октомври 2020 умъртви френския преподавател Самюел Пати, въобще не е бил в радара на управляващите. Същото важи и за тунизийския нападател, който умъртви трима души в черква в Ница.
Автор: Андреас Нол
" Всички чужденци би трябвало прецизно да съблюдават френските закони "
В случаите, когато не се стига незабавно до изгонване, чужденците, направили някакво закононарушение, получават от управляващите писмо с напомнянето, че признатите във Франция непознати жители би трябвало прецизно да съблюдават законите и че всяко последващо незаконно действие ще докара до инспекция на техния статут, като в следствие може да им се наложи да изоставен страната вечно. Към момента френското държавно управление води на доклад към 23 000 радикални ислямисти, от които 1115 са с нередовни документи за престояване. От 2018 насам над половината от тях - общо 601 души, са били екстрадирани. Повечето от останалите 514 лица, които биват обсъждани като сериозен риск за сигурността, или излежават присъди в пандиза, или следва да бъдат екстрадирани напълно скоро.
Над 250 души починаха във Франция през последните години при разнообразни терористични атентати. Всеки път политиката реагира със стягане на законодателството, а въпросът за екстрадициите още веднъж и още веднъж излиза на дневен ред, в това число тъй като профилът на причинителите се трансформира. „ Напоследък те към този момент не са французи, които са израснали във Франция и са ходили на учебно заведение в страната. През последните две-три години огромна част от нападенията бяха осъществени от чужденци ", споделя специалистът по въпросите на тероризма Марк Хекер.
Тази смяна съставлява голямо предизвикателство за политиката. Още повече, че доста страни отхвърлят да одобряват назад своите радикализирани жители. Франция не екстрадира хора в конфликтни райони, само че описът със страните, в които Париж не връща чужденци, става все по-къс. Така да вземем за пример доста набъбна броят на екстрадициите в Алжир, Тунис и Мароко, което обаче изправя тези страни пред сериозен проблем. Само в Тунис 25 000 мъже и дами са имали желание да се включат в гражданската война в Сирия. Около една пета от тях фактически са се отправили натам, а след завръщането им в Тунис службите в страната се оказаха изправени пред голямо предизвикателство. " Когато радикални ислямисти биват изпращани в страни, където опциите за наблюдаване и надзор са доста по-ограничени, в сравнение с във Франция да вземем за пример, това несъмнено съставлява сериозен проблем за тези страни ", споделя Марк Хекер.
8000 " дейни " ислямисти
Въпреки това опозицията във Франция също поддържа екстрадициите. И това не е по никакъв начин учудващо, като се има поради, че към 8000 от общо 23 000 радикални ислямисти в страната са считани за " дейни ". Но проблематичен е освен огромният им брой, а също и това, че все по-често атентати се правят от лица, които не попадат в формалните регистри. Така да вземем за пример чеченецът Абдулах А., който през октомври 2020 умъртви френския преподавател Самюел Пати, въобще не е бил в радара на управляващите. Същото важи и за тунизийския нападател, който умъртви трима души в черква в Ница.
Автор: Андреас Нол
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ