Вярно е! Животът наистина може в миг да премине пред очите ви
Учените считат, че феноменът, при който животът минава в момент пред очите, е същински, а не плод на уплашеното схващане в сериозни обстановки. Нови проучвания даже са съумели да открият тъкмо кои елементи на мозъка са наранени при неговото проявяване.
Изследователите са на мнение, че по време на житейския си път складираме значими акценти от живота си, без даже да подозираме. Те ни дават спомагателна убеденост в себе си и религия в опита, който сме натрупали до момента.
Те се складират в частта на мозъка, която се занимава със запазването на автобиографичните мемоари. Проучване е открило, че при мощен приток на адреналин тя се засилва в един доста по-интензивен ритъм и тъкмо заради тази причина започваме да си спомняме места и събития, които към този момент сме си мислели, че са забравени.
Изследването, дело на учените от университета Хадаса в Ерусалим, дава нова светлина върху извънредно забавното психологично събитие, което очарова хората от незапомнени времена. Те го разказват като витален взор. Феноменът е включен в безчет творби в литературата и киното, само че до неотдавна се знаеше прекомерно малко за неговата същинска същина.
За да проучат в детайли виталния взор, израелските учени създали серия от по този начин наречените в логиката на психиката дълбочинни изявленията със седем индивида, които са претърпели феномена.
На база на техните отговори създали специфични въпросници, които изпратили на 264 други хора, които също твърдели, че са имали сходни прекарвания. Масово интервюираните показали, че за разлика от холивудското изложение на феномена, спомените идвали на инцидентен принцип.
Нямаше линейна градация, осезаема бе неналичието на периоди и времева рамка, споделя един от участниците. Имах възприятието, че цялата тази серия от облици пред лицето ми продължаваше като че ли часове. Не бях във времето и пространството, прибавя още той.
Всичко се случва в момент и хиляда години по едно и също време. Изживяването на виталния взор се случват по едно и също време. Виждаме ги като обособени мемоари, защото човешкият мозък е привикнал да възприема събития, като ги разделя на обособени събития, споделя съавторът на проучването професор Спас Леви.
Авторите споделят, че някои от претърпелите феномена разказвали, че са следили спомените си като че ли от очите на някой различен. Също по този начин те казвали, че претърпяното ги е трансформирало и към този момент имат друга вероятност по отношение на живота си.
Според откривателите друга допустима причина за проявата на виталния взор може да бъде травма на медиалния и темпорален лоб, където се съхраняват автобиографичните мемоари. Тези елементи на мозъка са податливи на хипоксия и загуба на кръв по време на съществени пострадвания. Травмите предизвикат хиперактивност и появяването на виталния взор.
