Над 90% от младите учители у нас до 3 години напускат професията
Голяма част от учителите са над междинната възраст за страната, само че има и доста хора, които приключват педагогичен посоки в университетите сега. Въпросът е, че огромна част от тези хора не желаят да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата, доста бързо се отхвърлят от специалността. Но наподобява липсва политическа воля за по този начин нужната просветителна промяна, това разяснява Люба Йорданова, " Заедно в час ", в предаването " Светът е бизнес " с водещ Ивайло Лаков.
В България тематиката за образованието се трансформира в приоритет единствено в предизборните акции, защото звучи добре пред гласоподавателите, само че в никакъв случай не се показва същински проект за промяна и по какъв начин младите ще излизат готови за света, сподели Йорданова. Проблемът с образованието е, че измененията в сферата изискват старания и време, а от тях няма директен политически дял и може дори да навреди на имиджа на партиите или обединенията, подхванали тази промяна.
Важно е в образованието да не се подхожда с промени „ на парче “, защото всяка част в бранша е тясно обвързана с друга. Трябва да се стартира от университетското обучение на учителите и шефовете, защото то е извънредно остаряло. След това има потребност от продължаваща подготовка с образования и откакто са почнали работа. И не на последно място би трябвало да се преформулират инструментите, с които учителите работят като: образователни проекти, съдържани и способи на преподаване.
Функционалната неначетеност е сериозен проблем, защото след резултатите от PISA се оказа, че към половината от подрастващите в страната, създали теста са функционално необразовани, което значи, че при прочитане на даден текст няма да съумеят да схванат смисъла му. Гостът изясни, че в случай че целим да променим това би трябвало да стартираме като отговорим на въпроса – какви желаеме да са учениците, откакто излязат от училите и какви полезности желаеме да имат.
" Голяма част от учителите са над междинната възраст за страната, само че има и доста хора, които приключват педагогичен посоки в университетите сега. Педагогиката е на второ място измежду професионалните направленията. Въпросът е, че огромна част от тези хора не желаят да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата доста бързо се отхвърлят от специалността. През 2021 година излезе проучване на Световната банка, което сподели, че в България над 90% от новите учители до 3 години напущат специалността. Причините са разнородни. Това, което сме видели в опита си, е, че когато младите учители нямат поддръжка при започване на кариерата си и нямат опитни сътрудници, които да ги поддържат и да са техни наставници, това ги обезкуражава. “
При подбора на шефове и на младите учители би трябвало да се проучва и тяхната мотивация да работят.
Компаниите имат потребност от хора, притежаващи уменията, нужни в 21 век, като главното е да знаят по какъв начин да учат цялостен живот. Гостът изясни, че просветителна промяна е допустима, макар че секторът е извънредно закостенял, като има доста положителни образци от западни страни в тази тенденция.
В България тематиката за образованието се трансформира в приоритет единствено в предизборните акции, защото звучи добре пред гласоподавателите, само че в никакъв случай не се показва същински проект за промяна и по какъв начин младите ще излизат готови за света, сподели Йорданова. Проблемът с образованието е, че измененията в сферата изискват старания и време, а от тях няма директен политически дял и може дори да навреди на имиджа на партиите или обединенията, подхванали тази промяна.
Важно е в образованието да не се подхожда с промени „ на парче “, защото всяка част в бранша е тясно обвързана с друга. Трябва да се стартира от университетското обучение на учителите и шефовете, защото то е извънредно остаряло. След това има потребност от продължаваща подготовка с образования и откакто са почнали работа. И не на последно място би трябвало да се преформулират инструментите, с които учителите работят като: образователни проекти, съдържани и способи на преподаване.
Функционалната неначетеност е сериозен проблем, защото след резултатите от PISA се оказа, че към половината от подрастващите в страната, създали теста са функционално необразовани, което значи, че при прочитане на даден текст няма да съумеят да схванат смисъла му. Гостът изясни, че в случай че целим да променим това би трябвало да стартираме като отговорим на въпроса – какви желаеме да са учениците, откакто излязат от училите и какви полезности желаеме да имат.
" Голяма част от учителите са над междинната възраст за страната, само че има и доста хора, които приключват педагогичен посоки в университетите сега. Педагогиката е на второ място измежду професионалните направленията. Въпросът е, че огромна част от тези хора не желаят да станат учители, а още по-голям проблем е, че тези които влизат в системата доста бързо се отхвърлят от специалността. През 2021 година излезе проучване на Световната банка, което сподели, че в България над 90% от новите учители до 3 години напущат специалността. Причините са разнородни. Това, което сме видели в опита си, е, че когато младите учители нямат поддръжка при започване на кариерата си и нямат опитни сътрудници, които да ги поддържат и да са техни наставници, това ги обезкуражава. “
При подбора на шефове и на младите учители би трябвало да се проучва и тяхната мотивация да работят.
Компаниите имат потребност от хора, притежаващи уменията, нужни в 21 век, като главното е да знаят по какъв начин да учат цялостен живот. Гостът изясни, че просветителна промяна е допустима, макар че секторът е извънредно закостенял, като има доста положителни образци от западни страни в тази тенденция.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ