КНСБ: Цената на хляба намалява с до 11 % в края на август
Цената на хляба понижава с до 11 % в края на август по отношение на края на юни. Това демонстрира второто експресно изследване по отношение на настъпилите промени в цената на хляба и брашното след въвеждането на нулева ставка върху Данък добавена стойност за двете артикули в актуализацията на Бюджет 2022 от началото на месец юли. При брашното също е регистриран спад в продажната цена, като тя е в границите на 8% - 11% по отношение на края на юни.
Проучването обхвана 22 регионални града. Регистрирани са цените на дребно в дребни и огромни търговски обекти. За задачите на проучването и съпоставимостта на данните, подадените от анкетната мрежа цени на хляба са подложени на спомагателна обработка за постигане на цената на продукта за „ кг “. По-силно изразено понижение се следи при всеобщите потребявани разновидности на самун вид „ Бял “ и „ Добруджа “ с към 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на самун понижението към момента е надменно ниско, макар понижената данъчна ставка, както на брашното, по този начин и на хляба.
Запазва се наклонността в огромните търговски вериги да се регистрира по- мощно понижение в цените на другите типове самун (особено на тези, изискващи спомагателни първични материали за производството си, включително микс от семена). Същевременно в дребните търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на облага предопределят по-слабия спад и то съответно при най-консумираните типове самун.
С въвеждане от месец юли на 0% ставка Данък добавена стойност на хляба и брашното се очакваше по-значимо понижение при цената на хляба. Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и упованията на потребителите. Според нашите планове, понижението на цените по отношение на юни следва да бъде към 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този стадий проучването демонстрира, че понижението е едвам 30 ст.
КНСБ беше срещу въвеждането на диференцирани ставки на Данък добавена стойност, тъй като Данък добавена стойност е индиректен налог и предстои на заплащане в крайната фаза на всеки артикул, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно Данък добавена стойност е налог върху потреблението и неговото понижение би трябвало цели резултат върху това ползване. Дори да е отстранен (нулева ставка) за обособени артикули и услуги, като хляба и брашното да вземем за пример, то цената на крайния артикул няма да се понижи, тъй като това не може да бъде следено от пазарната среда дотолкоз, доколкото тя от дълго време не е в безусловно съвършени условия. В България няма ясно построена методология, която да се употребява при изчисляването на крайната стойност на един артикул.
Върху цените на крайните артикули може да се повлияе само с по едно и също време понижение на целия размер на Данък добавена стойност, каквато е била практиката и преди (например, понижение на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ упорства от години. Синдикатът е срещу диференцираните ставки на Данък добавена стойност.
Проучването обхвана 22 регионални града. Регистрирани са цените на дребно в дребни и огромни търговски обекти. За задачите на проучването и съпоставимостта на данните, подадените от анкетната мрежа цени на хляба са подложени на спомагателна обработка за постигане на цената на продукта за „ кг “. По-силно изразено понижение се следи при всеобщите потребявани разновидности на самун вид „ Бял “ и „ Добруджа “ с към 10.6 -10.9%. При останалите разновидности на самун понижението към момента е надменно ниско, макар понижената данъчна ставка, както на брашното, по този начин и на хляба.
Запазва се наклонността в огромните търговски вериги да се регистрира по- мощно понижение в цените на другите типове самун (особено на тези, изискващи спомагателни първични материали за производството си, включително микс от семена). Същевременно в дребните търговски обекти потребителското търсене, договореностите с пекарните и по-слабия марж на облага предопределят по-слабия спад и то съответно при най-консумираните типове самун.
С въвеждане от месец юли на 0% ставка Данък добавена стойност на хляба и брашното се очакваше по-значимо понижение при цената на хляба. Поне такива бяха политическите обещания, експертните прогнози на бизнеса и упованията на потребителите. Според нашите планове, понижението на цените по отношение на юни следва да бъде към 83 - 87 ст. при най-масово потребяваните разновидности на хляба. На този стадий проучването демонстрира, че понижението е едвам 30 ст.
КНСБ беше срещу въвеждането на диференцирани ставки на Данък добавена стойност, тъй като Данък добавена стойност е индиректен налог и предстои на заплащане в крайната фаза на всеки артикул, където цялата тежест се понася от потребителите на стоката или услугата. Следователно Данък добавена стойност е налог върху потреблението и неговото понижение би трябвало цели резултат върху това ползване. Дори да е отстранен (нулева ставка) за обособени артикули и услуги, като хляба и брашното да вземем за пример, то цената на крайния артикул няма да се понижи, тъй като това не може да бъде следено от пазарната среда дотолкоз, доколкото тя от дълго време не е в безусловно съвършени условия. В България няма ясно построена методология, която да се употребява при изчисляването на крайната стойност на един артикул.
Върху цените на крайните артикули може да се повлияе само с по едно и също време понижение на целия размер на Данък добавена стойност, каквато е била практиката и преди (например, понижение на общата ставка от 20% на 15%). За това КНСБ упорства от години. Синдикатът е срещу диференцираните ставки на Данък добавена стойност.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ