Традицията известни съвременни художници да гостуват във Версай със свои

Традицията известни модерни художници да гостуват във Версай със свои произведения е едвам на седем години, само че непрестанно е придружена от кавги. Още против първия художник – Джеф Кунс – е проведен митинг, и то от особено основан Комитет за отбрана на Версай. Протестът е несполучлив – с изключение на като спомагателна реклама на самодейността, несъмнено – и през 2008 година цветните фигури и „ надуваемите “ кучета на Кунс завладяват двореца. На идната година е ред на може би най-прочутия жив японски художник – Такеши Мураками. Този път митингите са толкоз съществени, че управата на двореца дава обещание да не разполага повече „ съвременни “ творби вътре в постройките, а единствено в парковете и градините. Изключение се прави за Бернар Вене през 2011 година, защото неговите железни фигури са прекомерно тежки за парковете и по тази причина са ситуирани напълно на площадките пред и към дворците.

Именно Бернар Вене беше първият художник, чиито произведения имах съмнителното наслаждение да видя във Версай. Съмнително, тъй като за мен големите му ръждясали дъги стояха в очевиден дисонанс с пространството в близост и не можаха да се впишат в моята визия за хармонично общуване на остаряло и ново. Виждала съм произведения на Вене по булевардите на Берлин и там те наподобяват доста повече на мястото си.

Нямах самообладание да видя какво е посочил Аниш Капур във Версай това лято, още повече след големия скандал, провокиран евентуално изцяло умишлено от художника, когато по време на изявление той оприличава една от инсталациите си във Версай на „ вагина на властна кралица “. Успях да видя въпросния абсурден експонат броени дни преди да бъде обезобразен от незнайни вандали.Аниш Капур не е непознато име за всеки даже малко изкушен от изкуството. Вече над 60-годишен, художникът е фамозен с огледалните си съоръжения, с тези от вода и с творбите си в червен цвят – спомен за далечната му татковина Индия (Капур напуща Мумбай, тогава Бомбай, едвам 16-годишен). Всички тези претекстове участват в инсталациите на Капур в парка на Версай, трансформирайки го в голям музей на един от най-впечатляващите художници на нашето време. Всяка от инсталациите на Капур е огромна, безусловно съвършено направена, респектиращо голяма и напълно друга от другите. Може би единствено С-образното огледало и „ Небесно огледало “ са свързани като концепция, само че останалите са напълно разнообразни. Капур споделя, че за него аленото с изключение на Индия символизира и вътрешния свят на индивида – от вътрешната страна на открито сме червени. Именно такава е сходната на ушна мида сграда на една от поляните, в която може да се влезе като във великанска глава. А водовъртежът „ Пропадане “ е напряко хипнотичен и извънредно заплашителен с цялата маса от пенеща се и бълбукаща вода, изчезваща някъде в бездната.

„ Кралската вагина “ е, несъмнено, най-многозначителна и забавна. Не единствено фронтално, където се тълпят с фотоапаратите си туристите, а и откъм гърба, където надалеч зад особено струпаните бетонни блокове, тя приключва монументално и разумно в своето друго, сходно на великански пенис. И тъй като един от главните правила на актуалното изкуство е точно случването му посредством разбирането и въображението на гледащия, то за мен точно „ вагината “ е центърът на изложбата на Капур – в последна сметка сме в замък, чиято най-прочута обитателка е жена. Напомняне в този размер просто няма по какъв начин да бъде подминато.