Николай Здравков, който посвети своя талант на русенската опера
Той има 30-годишна дейна креативна активност като първи тенор на Русенската опера
Първата роля, с която той става прочут в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери ”. Следват Херцога от “Риголето ”, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай ”, Ленски от “Евгений Онегин ”, Де Грийо от “Манон ”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери, припомниха от Държавната опера в Русе.
Николай Здравков е роден е на 10.02.1923 в с. Брусарци, Ломско. Завършва Духовната семинария в София. От 1948 до 1952 учи оперно пеене при двамата огромни педагози от Българската държавна консерватория Катя Спиридонова и проф. Илия Йосифов. По това време пее и в хор “Кавал ”, а по-късно става солист на ансамбъла на Министерство на вътрешните работи. Важен миг от неговото професионално израстване е едногодишната му специализация през 1955-56 в Московския “Болшой спектакъл ”, където той учи при Борис Покровски.
През февруари 1953 е назначен за стажант-солист в Русенската опера. Само след два месеца той прави своя сполучлив дебют в ролята на Марио Каварадоси от операта “Тоска ” на Джакомо Пучини. През същата година младият актьор извоюва първото си лауреатско звание и златен орден от Младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 – Втора премия на състезанието “Дестинова-Буриан ” в Прага. През 1956 е първи – този път във Вервие, Белгия, където получава предложение за дълготраен контракт. Пътят му за интернационална кариера е отворен – през идващите години той получава доста оферти за работа на влиятелни подиуми, измежду които и Парижката гранд опера.
За културната общност в Русе надареният юноша, който също така има и красива театрална осанка, се оказва същинска находка. Още с първите си спектакли и концерти Николай Здравков става неоспорим любим на русенската аудитория. На тази огромна обич той отвръща с реципрочност и остава правилен на Русе до края на живота си. През 30-годишната си дейна креативна активност като първи тенор на Русенската опера, той гостува в разнообразни градове на страната и чужбина. Успешни са гастролите му в Съветския съюз, Австрия, Финландия, Югославия, Белгия, Турция, Полша, Чехословакия, Китай, Мексико, Куба. Създава повече от 50 функции от класическия и актуалния репертоар. Броят на спектаклите му респектира – над 1 500. Много са и концертните изяви на Николай Здравков у нас и в чужбина.
Първата роля, с която той става прочут в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери ”. Следват Херцога от “Риголето ”, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай ”, Ленски от “Евгений Онегин ”, Де Грийо от “Манон ”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери. Изключително огромен е триумфът му в ролята на Рикардо от “Бал с маски ”. За участията си в “Риголето ” и “Мадам Бътерфлай ” през 1959 русенският тенор получава държавната Димитровска премия, а по-късно става и нНароден актьор – едно извънредно предопределение за неговия гений.
Много са огромните функции, с които Николай Здравков ще остане в историята на българския оперен спектакъл, само че зад сплетените линии на тия многочислени човешки маски играе постоянно неговият личен, единствен облик, осветлен от вътрешната страна, който дава живот на всички поотделно. И по този начин се раждат за публиката най-хубавите негови герои - огряни от дълбока нематериалност, деликатност и достойнство, живи и пълнокръвни, разнообразни и неповторими.
За своя извънреден принос в региона на българската просвета приживе Николай Здравков е почетен с медал “Кирил и Методий ” I степен и е притежател на премиите “Русе ” и “Златна лира ”.
По “волята на ориста ” той се сбогува с театъра, изкуството и публиката на 18 декември 1989 година още веднъж като Каварадоси от “Тоска ”, изпълнявайки известната песен “Там звездите блестяха ” по време на юбилейния концерт, отдаден на 40-годишнината от основаването на Русенска опера.
Русенци се простят вечно със своя надарен съгражданин на 7 януари 1990.
Днес името на Николай Здравков е синоним на Русенската опера, на която той обилно посвещава своя гений.
За поколенията след него той остава неоспорим образец за един от градителите на българското оперно дело.
„ Надарен от природата с прелестен глас, вродена благозвучност и чаровно лъчение, в своята кариера Здравков съумя да покрие един огромен диапазон от функции с друг темперамент и характер. Като се стартира от лиричния Граф Алмавива от „ Севилският бръснар “ и се мине през Родолфо от „ Бохеми “, Каварадоси от „ Тоска “, с цел да се стигне до необикновено трагичния Дик Джонсън от „ Момичето от Запада “ от Пучини Всичко това не е по силите на всеки тенор. През дългогодишното ни съдействие се уверих и в други негови качества – неподправеност, откровеност, възприятие за комизъм и великодушие. Всичко това го прави незабравима фигура освен за Русенската опера, на която посвети живота си, само че и на цялата българска музикална просвета. “
Борис Хинчев
„ Да пееш толкоз години целия поетичен спинтов репертоар в едно оперно ежедневие и на оперни празници да звучи по този начин несъмнено и завладяващо, това в действителност е почтено за удивление вокално събитие. “
Розалия Бикс
Първата роля, с която той става прочут в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери ”. Следват Херцога от “Риголето ”, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай ”, Ленски от “Евгений Онегин ”, Де Грийо от “Манон ”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери, припомниха от Държавната опера в Русе.
Николай Здравков е роден е на 10.02.1923 в с. Брусарци, Ломско. Завършва Духовната семинария в София. От 1948 до 1952 учи оперно пеене при двамата огромни педагози от Българската държавна консерватория Катя Спиридонова и проф. Илия Йосифов. По това време пее и в хор “Кавал ”, а по-късно става солист на ансамбъла на Министерство на вътрешните работи. Важен миг от неговото професионално израстване е едногодишната му специализация през 1955-56 в Московския “Болшой спектакъл ”, където той учи при Борис Покровски.
През февруари 1953 е назначен за стажант-солист в Русенската опера. Само след два месеца той прави своя сполучлив дебют в ролята на Марио Каварадоси от операта “Тоска ” на Джакомо Пучини. През същата година младият актьор извоюва първото си лауреатско звание и златен орден от Младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 – Втора премия на състезанието “Дестинова-Буриан ” в Прага. През 1956 е първи – този път във Вервие, Белгия, където получава предложение за дълготраен контракт. Пътят му за интернационална кариера е отворен – през идващите години той получава доста оферти за работа на влиятелни подиуми, измежду които и Парижката гранд опера.
За културната общност в Русе надареният юноша, който също така има и красива театрална осанка, се оказва същинска находка. Още с първите си спектакли и концерти Николай Здравков става неоспорим любим на русенската аудитория. На тази огромна обич той отвръща с реципрочност и остава правилен на Русе до края на живота си. През 30-годишната си дейна креативна активност като първи тенор на Русенската опера, той гостува в разнообразни градове на страната и чужбина. Успешни са гастролите му в Съветския съюз, Австрия, Финландия, Югославия, Белгия, Турция, Полша, Чехословакия, Китай, Мексико, Куба. Създава повече от 50 функции от класическия и актуалния репертоар. Броят на спектаклите му респектира – над 1 500. Много са и концертните изяви на Николай Здравков у нас и в чужбина.
Първата роля, с която той става прочут в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери ”. Следват Херцога от “Риголето ”, Пинкертон от “Мадам Бътерфлай ”, Ленски от “Евгений Онегин ”, Де Грийо от “Манон ”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери. Изключително огромен е триумфът му в ролята на Рикардо от “Бал с маски ”. За участията си в “Риголето ” и “Мадам Бътерфлай ” през 1959 русенският тенор получава държавната Димитровска премия, а по-късно става и нНароден актьор – едно извънредно предопределение за неговия гений.
Много са огромните функции, с които Николай Здравков ще остане в историята на българския оперен спектакъл, само че зад сплетените линии на тия многочислени човешки маски играе постоянно неговият личен, единствен облик, осветлен от вътрешната страна, който дава живот на всички поотделно. И по този начин се раждат за публиката най-хубавите негови герои - огряни от дълбока нематериалност, деликатност и достойнство, живи и пълнокръвни, разнообразни и неповторими.
За своя извънреден принос в региона на българската просвета приживе Николай Здравков е почетен с медал “Кирил и Методий ” I степен и е притежател на премиите “Русе ” и “Златна лира ”.
По “волята на ориста ” той се сбогува с театъра, изкуството и публиката на 18 декември 1989 година още веднъж като Каварадоси от “Тоска ”, изпълнявайки известната песен “Там звездите блестяха ” по време на юбилейния концерт, отдаден на 40-годишнината от основаването на Русенска опера.
Русенци се простят вечно със своя надарен съгражданин на 7 януари 1990.
Днес името на Николай Здравков е синоним на Русенската опера, на която той обилно посвещава своя гений.
За поколенията след него той остава неоспорим образец за един от градителите на българското оперно дело.
„ Надарен от природата с прелестен глас, вродена благозвучност и чаровно лъчение, в своята кариера Здравков съумя да покрие един огромен диапазон от функции с друг темперамент и характер. Като се стартира от лиричния Граф Алмавива от „ Севилският бръснар “ и се мине през Родолфо от „ Бохеми “, Каварадоси от „ Тоска “, с цел да се стигне до необикновено трагичния Дик Джонсън от „ Момичето от Запада “ от Пучини Всичко това не е по силите на всеки тенор. През дългогодишното ни съдействие се уверих и в други негови качества – неподправеност, откровеност, възприятие за комизъм и великодушие. Всичко това го прави незабравима фигура освен за Русенската опера, на която посвети живота си, само че и на цялата българска музикална просвета. “
Борис Хинчев
„ Да пееш толкоз години целия поетичен спинтов репертоар в едно оперно ежедневие и на оперни празници да звучи по този начин несъмнено и завладяващо, това в действителност е почтено за удивление вокално събитие. “
Розалия Бикс
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ