Той е Иван Стоянов от Кьолн, но на повечето от

Той е Иван Стоянов от Кьолн, само че на множеството от нас е познат като Angelica Summer. С този собствен облик съумя да притегли към себе си медийното внимание и се трансформира в новата сензация на политическата подигравка. Просто тъй като всяка нова ария, отдадена на политическо събитие, е самобитна присъда за недъзите на българската народна власт. Но какво още се крие зад ексцентричния за мнозина псевдоним? Това, което не знаем, е, че Иван е едно момче от града, за което творчеството и поезията са градивният детайл на ежедневието. А най-голямата премия, която получава, е обичта на децата, с които работи всекидневно в локално учебно заведение. Днес той споделя мислите си особено за „ Момичетата от града “, за да ни даде един забавен и невъобразим до момента прочит на самия себе си.      

Песните, които посвещаваш на разнообразни обществени феномени и персони, са причина да попаднеш в медийното полезрение. Защо си избрал точно тази форма на активизъм,  и една ария значи ли повече от хиляда викания в името на дадена социална идея?

Иван Стоянов:  Истината е, че се занимавам с музика и пърформънси в София към този момент над 10 години. Играл съм в театър-лаборатория „ Алма Алтер “, в ателие „ Пластелин “, в Червената къща, която културните министри унищожиха. Зад гърба си имам редица представления, концерти и пробни планове както там, по този начин и в Кьолн. А също и многочислени интернационалните фестивали. Тоест постоянно съм бил човек на „ живото “ изкуство. Никога не съм употребявал като платформа за себеизразяване, само че проследявам постоянно каналите на други хора. Всичко стартира на смешка. Качих в канала си песента за ковид. Изсвирих я сънен на смутено и счупено укулеле, с желанието да я изпратя на близки, с цел да се посмеем и да ги окуража. Изведнъж песента събра 70 хиляди гледания. Тогава избрах тази форма, защото видимо тя е обикновена, неангажираща и почтена, само че в същото време удря тъкмо там, където най-вече боли. Не мисля, че една ария е повече от хиляди викания. Нито противоположното. Всъщност това са двете страни на една и съща монета. Тъй като не мога да съм в България и да стачкувам на площада, аз скандирам посредством YouTube канала си. Изкуството е моята форма на митинг. Всяка форма на митинг е годна, стига да не е ликвидиране. Вярвам, че това е най-хубавият метод да изразя гражданската си позиция.

От известно време живееш в Кьолн. Защо избра този град, и животът ти там промени ли метода, по който гледаш на България?

Иван Стоянов:  Колкото повече пребивавам тук, толкоз повече мнението ми за България се затвърждава – имаме още дълъг път да извървим. Кьолн е пъстър, жужащ, мултикултурен – единствено до момента в който се возиш в метрото, срещаш хора от всички страни и етноси от целия свят. Причината да избера Кьолн беше, че имах потребност от gay friendly град. Град, в който да държа за ръка колегата си, без да се опасявам, че мога да бъда атакуван. Имах потребност да намеря град, в който мога да се разпростра в артистичен проект, да основа нови контакти. Да намеря добре платена работа, обвързвана с уменията и квалификациите ми. И я открих. Вече имам среда. Тук най-сетне мога да бъда. И имам бъдеще. Мога да се обличам тъкмо толкоз артистично, колкото желая. И по този начин, незабелязано се трансфорах в едно от момчетата от града. Или девойките. Зависи по какъв начин съм облечен.

Има ли гражданско неодобрение там?

Иван Стоянов: Да, има протести и в Кьолн против настоящето държавно управление. Осмият подред митинг е пред Кьолнската катедрала. Участвам в митингите с огромен хъс. Признавам, имах в началото недоизказан боязън, обвързван с това, че въпреки всичко съм queer, и не желаех да попадам в комплицирани обстановки, само че при персонален диалог с един от уредниците на митинга, Мартин Чилев, и откакто той ме увери, че не би трябвало да имаме проблеми, се появих и там.



Как би дал отговор на нападките, че българите в чужбина нямат място на антиправителствените митинги поради избора си да емигрират?

Иван Стоянов:  Бих споделил, че ние нямахме доста огромен избор. Бяхме принудени. И точно тъй като бяхме принудени да изоставим познатата среда, имаме цялостното право да бъдем гневни и разочаровани. Наложи ми се да „ прескачам планини и дракони “, единствено и единствено с цел да се установя в една изцяло нова за мен страна с напълно разнообразни нрави и закони, където човешките ми права да бъдат приети. Можеше да не върша всичко това, в случай че България не беше най-бедната страна в Европейски Съюз. Ако не беше преди всичко в Европа по хомофобия (според последни проучвания) и с ясно засилващи се неонацистки трендове, към момента даже ненапуснала рамките на посткомунизма. А животът на емигранта е доста комплициран. Той е жонгльор. Жонглира с действителности. И има две сърца. Двете тупят еднообразно мощно. Аз съм и Иван от София, и Иван от Кьолн. Понякога единият не помни за другия – и назад. Но и двамата съществуваме редом. Раздвоен ментално сред две страни...

Ако можеше да опишеш цялата политическа картина от последния мандат на Борисов единствено в една ария, то какви импресии щеше да внушиш на аудиторията си? И в случай че българската политика беше ария, то в какъв род би я видял ти?

Иван Стоянов:  Политическият мандат на Борисов е много вулгарна и безвкусна чалга в стила на 90-те години, която (неясно защо) е заела първото място в класациите на радиото и непрекъснато гърми отвред, до момента в който някой обезверено се пробва да реалокира станцията, с цел да пусне я малко Равел, я малко Шопен. Но уви, копчето на радиото е заседнало единствено на тази ария като в " Портокал с часовников механизъм "... А самата българска политика бих видял като руски траурен марш, отдаден на гибелта на демокрацията ни. Крайно време е да превключим на други реализатори от по-интелигентен род, тъй като тези от дълго време изпяха лебедовата си ария, и то много подправено.

Има и още...